Джоана Линдзи
Сърца в пламъци (38)

Глава 38

Едно полирано ръчно огледало полетя към главата на Ройс в мига, в който той отвори вратата на стаята си. Последва го сребърна чиния. Той мерна Кристен да рови в ковчежето му в другия край на стаята за още нещо…

— Сигурно не си ядосана, иначе щеше да хвърляш оръжията по мен.

— Не ме изкушавай, саксонецо!

През целия ден я бе държал заключена в стаята. Не беше яла. Не беше говорила с никого. Отдавна й бе писнало.

— Защо си ме затворил?!

— Сутринта се събуждам и откривам, че си изчезнала. Слизам долу да те търся, а теб те няма. Помислих, че си пристъпила думата си.

— Заключил си ме тук заради онова, което си си помислил, че съм направила? — разбушува се тя. — Но знаеш, че не съм пристъпила думата си и че няма да го направя! Така че, защо?

— Какво правеше с келта е друг въпрос — сурово каза той.

— Така ли? — просъска Кристен. — И какво се предполага, че съм правила с него?

— Точно това искам да узная, Кристен.

— Тогава по-добре да попиташ него. Аз съм ти прекалено ядосана, за да ти кажа каквото и да е.

Той скъси разстоянието помежду им с няколко гневни крачки. Кристен събра ръце в голям юмрук и ги вдигна, предизвиквайки го да направи последната крачка. Той спря и я изгледа свирепо.

— Кажи ми, че този мъж не те интересува.

— Върви по дяволите!

— Кажи ми!

— Той не ме интересува!

— В такъв случай какво правеше с него навън?

Кристен свали ръце. Очите й се разшириха. Тя недоверчиво се поинтересува:

— Ревнуваш ли, саксонецо? Затова ли го удари?

Ройс погледна прозореца и разбра, че Кристен бе узнала. Но тя нямаше как да е разбрала какво бе казал на келта. Той отново я погледна. Все още се мръщеше.

— Това, което правя, е да защитавам собствеността си, Кристен. Никой мъж няма да те докосне, докато ми принадлежиш.

— Няма да ти принадлежа, когато се ожениш и се махна от тук.

Той сграбчи ръцете й и грубо я разтърси.

— Никога няма да ме напуснеш, опърничава жено. Никога! Сега ми кажи какво правехте навън с келта!

Кристен разбра, че той наистина я ревнува и ядът й я напусна. Ревнува я! Нея! Каква необикновена идея!

Тя пусна в действие няколко невинни лъжи с надеждата, че това ще го омилостиви.

— Нищо не съм правила, Ройс. Не можах да заспя, излязох да се поразходя и останах да дочакам изгрева. Когато забелязах, че не съм сама в двора, се прибрах. Мъжът ме последва. На вратата ми каза няколко думи, но не го разбрах. Не зная какво правеше той навън. Ще трябва да попиташ него. Вероятно и той като мен е излязъл да глътне малко чист въздух.

— Не искам нощем да излизаш навън, Кристен — нареди Ройс. Тонът му не бе толкова суров, приличаше по-скоро на смъмряне.

— Не сте ми забранявали, милорд.

— Сега ти забранявам.

— Тогава следващата нощ, в която не мога да заспя, ще се разхождам само в залата и ще се погрижа да събудя всички — саркастично отвърна тя.

Най-после той се усмихна.

— Вместо това, можеш да ме събудиш, а аз ще ти намеря друго занимание. Защо трябва да се разхождаш?

Тъкмо се канеше да му отвърне, когато плахо се почука. След отсеченото нареждане „Влез!“ Меган подаде глава иззад вратата.

— Алдън поръча да ти предам, че гневът поражда гняв, а насилието — нещастие. Какво иска да каже той, Ройс?

Изненадата на Ройс накара Кристен да избухне в смях.

— О! Колко умно от страна на братовчед ви, милорд. Дали е решил, че ще ме биете, или се е уплашил аз да не ви опердаша? — Зелените му очи я пронизаха и тя още по-силно се разсмя. — И изпраща сестра ви… Да, голям хитрец. Влез, сладурче. Твоят братовчед Алдън просто си е направил глупава шега, като те е изпратил горе, но ти си добре дошла.

Меган се приближи до Кристен и прошепна:

— Мислех, че Ройс е ядосан.

— И си дошла да предадеш съобщението? Колко си смела!

Ройс изръмжа гърлено и отмести погледа си от тях. Очите на Меган тревожно се окръглиха. Кристен за малко да го срита заради детето.

— Не му обръщай внимание, Меган. Повечето мъже все ръмжат. Това нищо не означава.

— Кристен… — предупредително започна Ройс и я погледна отново.

— Шшт! — прекъсна го тя. — Давам на сестра ти ценен урок. Разбираш ли, мъниче, не трябва да се страхуваш от мъжете, когато са ядосани. Какво толкова, малко по-големи са от теб. — Очичките на Меган се заизкачваха по високата фигура на Ройс и Кристен се ухили. — Е, има някои изключения. Но ето, например брат ти. Той беше ядосан, аз също бях ядосана. Той ми се развика, аз също му се развиках. Сега и двамата се чувстваме по-добре.

— Ама той още е ядосан. — Меган се сгуши в Кристен и скри личицето си в полата й.

— Просто се държи като грубиян. Мъжете имат този навик. Разбира се, понякога ядът е по-голям и е най-добре просто да стоиш настрана от мъж, който наистина е разярен. Като пораснеш, ще се научиш да забелязваш разликата. Но брат ти… Виждала ли си го някога да причини болка на жена? — Кристен отправи безмълвна молитва, за да получи подходящия отговор.

— Той те нашиба с камшика.

— Тогава не знаеше, че съм жена.

— Той те окова и краката ти се разкървавиха.

Кристен въздъхна:

— Нали и тогава ти казах. Онова беше само драскотина. Дори не я усетих. А вината и тогава не беше негова, миличко. Той ме беше предупредил да сложа превръзки на глезените си. Аз бях виновна, че забравих да го направя.

— Тогава не — предаде се Меган. — Не е причинявал болка на жена.

— Защото под цялата тази грубост се крие добър, мил човек. А щом никога не е направил нищо лошо на никоя жена, дори когато е бил ядосан, то със сигурност няма да стори нищо лошо и на едно дете. А още по-малко на собствената си сестра. Даже честичко можеш да се измъкваш, мило, дори да си направила някоя пакост. — Кристен пристъпи към Ройс и здраво го изрита в пищяла. — И той нищо няма да ти направи.

Меган бе започнала да хихика и това накара Ройс да остане неподвижен. Той дори изличи всяко чувство от лицето си, докато детето го гледаше.

— Наистина ли няма да ми направиш нищо, Ройс?

Той й се усмихна.

— Няма, дребосъче. Никога!

Тя изтича към него, обхвана кръста му с ръчички и се сгуши. След това изтича и към Кристен и стори същото.

Преди да изтича навън, Меган се обърна към Кристен.

— Благодаря ти, Кристен — извика засмяна тя.

— И аз ти благодаря — чу зад себе си Кристен. — Никога нямаше да мога да я накарам да разбере, че не трябва да се бои от мен — призна Ройс. — Но колкото до ритника, свадливке…

Ръката му обгърна талията й и той я вдигна във въздуха. Отнесе я до леглото и като я обърна с гръб към себе си, я положи на скута си.

— Ройс, недей! — Не можеше да повярва, че той ще го направи. — Само илюстрирах мисълта си!

— Можеше да намериш по-подходяща илюстрация, моме. И докато още ме боли пищялът, ще се погрижа задникът ти да сподели болката.

Тази вечер Кристен яде права. Но на устните й играеше потайна усмивка. Може и да я бяха напляскали, задето си е позволила твърде много, но пък не можеше да се оплаче от обезщетението, което нейният саксонец й бе предложил след това.