Джоана Линдзи
Сърца в пламъци (21)

Глава 21

Още преди зазоряване Ройс бе вдигнат по тревога. Имало проблеми със затворниците. Положението било овладяно, но Торолф пожелал да говори с господаря.

Ройс отпрати мъжа. Щом непосредствената опасност бе отминала, не се налагаше да слиза веднага на двора. Все пак не можеше да се бави много. Той въздъхна и погледна към жената в леглото до себе си.

Кристен продължаваше да спи. Глъчката не я бе разбудила. Ройс никак не бе изненадан, тъй като я държа будна през цялата нощ. Всъщност вината бе у нея, защото тя го разсъни с присъствието си и той не искаше да я остави на мира. Тази мисъл го накара да се усмихне.

Тя спеше свита на една страна, с ръце между бедрата, сякаш й бе студено. Този навик явно бе придобила вследствие на суровите северни зими. Косата й се бе разпиляла по възглавницата и ограждаше главата й с ореол от злато. Тънкият чаршаф, с който се завиха, когато най-сетне решиха да спят, бе паднал до ханша й и разкриваше пред погледа млечнобялата й кожа.

Той почувства странна възбуда, съзерцавайки я, без тя да знае това. Кристен бе първата жена, която остана в леглото му цяла нощ. Той обладаваше слугините, които му харесваха, където завареше. Малкото, които бяха идвали в стаята му, си тръгваха веднага щом свършеше с тях. А от Корлис си тръгваше сам, защото нямаше желание да прекарва нощта в едно легло с нея. Същото бе и с други дами от двора, които познаваше отблизо.

Защо нямаше нищо против да дели леглото си по-дълго с това викингско момиче? Не само, че нямаше нищо против, но искаше тя да бъде до него и в съня. Но защо точно тя? Той я презираше заради произхода й. Дали наистина бе така? Хора от нейната кръв му бяха причинили възможно най-лошото. Вярно, тя бе жена, но бе възпитавана като онези, които дойдоха, за да грабят и убиват.

Трябваше да устои на влечението си към нея. Той се отврати от себе си заради тази своя слабост. Тя успя да му докаже, че волята й е по-силна от неговата. Момичето все още го желаеше. Снощи в тази стая той получи доказателството. Въпреки това тя го отблъскваше цяла седмица и щеше да продължи, ако той не бе наложил волята си.

Стана му приятно, че тази жена бе в неговата власт. Плененият роб има по-малко права дори от онези британци, които бяха родени в робство и робите по наказание. Последните бяха загубили свободата си заради извършено от тях престъпление, или защото не можеха да плащат таксите и данъците. Робите по наказание можеха да бъдат помилвани само след година. Родените в робство можеха да откупят свободата си. Те имаха право да продават онова, което изработваха през свободното си време. Но враговете роби бяха друго нещо. Те можеха да бъдат разменяни, продавани или убивани. Съдбата им бе изцяло в ръцете на господарите им.

Това правеше Кристен негова и само негова и тя му принадлежеше, както би му принадлежала една съпруга. Той можеше да я има по всяко време, където пожелаеше, без да търпи отказ. Но все пак бе много по-приятно да усеща, че тя не презира желанието му и изпитва същата наслада.

Тези мисли го накараха да я докосне, преди да стане от леглото. Той нежно пъхна ръка между гърдите й и леко ги погали. Кристен се усмихна в съня си. Ройс също се усмихна.

По дяволите, тя го караше да се чувства добре по хиляди начини. Той се зачуди дали момичето осъзнава какъв празник бе за сетивата му. Досега не бе срещал толкова чувствена жена.

Денят ще бъде чудесен, реши той. Облече се и тръгна надолу. Дори неприятностите със затворниците не можеха да помрачат доброто му настроение тази сутрин.

Откри ги на двора, пред бараката, която бяха построили специално за тях. Ройс ги даде в разпореждане на Лимън, като остави само Торолф. Младежът определено бе развълнуван от нещо и лордът разбра това още щом го видя. Той кимна на викинга към колибата, където можеха да поговорят насаме.

— Разбрах, че сте се били помежду си тази сутрин, Торолф. Ще ми кажеш ли защо?

Младежът пристъпи напред и веригата му издрънча. После махна с ръка.

— Нищо. Бярни ядосва Отер с шега. — Направи пауза и погледна Ройс в очите. — Засяга тебе и Кристен.

Ройс улови смисъла на казаното, макар да се съмняваше, че е разбрал всичко.

— И ти ли се ядоса на шегата на Бярни?

— Да. Много време Кристен напусна. Трябва говори с нея… моля.

Ройс се сепна, защото знаеше какво костват тези думи на гордия викинг. Той започна да се съмнява в намеренията му. Това бе човекът, когото бе видял от прозореца да защитава Кристен през цялото време, докато тя минаваше за момче. Младежът твърдеше, че й е само приятел. Но дали това бе вярно?

— Откога познаваш Кристен, Торолф?

— Винаги. Съседи у дома. Когато били деца, плува, язди, лови заедно. Моя сестра Тайра и Кристен близки, много близки.

— Значи тя е приятелка на сестра ти, но явно ти си поел отговорност за нея. Защо? — Торолф не отговори на този въпрос. Ройс започна да крачи и застана зад гърба на викинга. — Защото брат й е мъртъв, или защото за теб тя е повече от приятел?

Торолф се обърна и застана с лице към него.

— Говори бавно, саксонецо. Или доведи Кристен говори за теб.

— Умно — усмихна се Ройс, — но мисля, че няма да го направя. Тя се чувства добре в къщата и няма нужда да й се напомня за положението, в което се намирате. Кристен е добре и не е претоварена. Няма причини да се безпокоите за нея.

— Така казва ти. Иска чуе нея.

Ройс поклати глава.

— Ако това е всичко, което искаше да ми кажеш… — Той бавно тръгна към изхода.

— Саксонецо! — извика гневно Торолф. — Не докосва Кристен.

Ройс се обърна смаян.

— Да не би случайно да ми казваш да стоя настрана от нея?

— Да.

Лордът започна да се смее.

— Какво нахалство! Може би не ти прави впечатление, но положението, в което се намираш, едва ли ти позволява да нареждаш.

— Ще се ожениш ли за нея?

— Стига, викинг — каза Ройс с досада. — Тя е робиня, а не гостенка. Какво ще стане с нея зависи от теб и другарите ти, както казах и преди. Тя не е наранявана, нито пък е принуждавана да прави нещо, което не желае.

— Тогава ти не докоснал още?

Този път Ройс не отговори. Торолф си направи изводи, които явно взривиха скандинавския му темперамент. Ройс не бе подготвен за нападението, защото не очакваше по-ниския и по-слаб мъж да се осмели. Затова той изведнъж се озова прикован към пода, а чифт здрави ръце стискаха гърлото му твърде сериозно. Ройс бе останал почти без дъх, когато успя да вкара около сантиметър от камата си в тялото на Торолф.

— Успокой се, по-леко — нареди лордът.

Младежът го послуша, стана и пристъпи назад, като притискаше кървящата рана с ръка. Той все още бе разгневен, най-вече защото се бе провалил. Сега и Ройс бе ядосан.

— Какво смяташе да постигнеш чрез тази глупост? — попита той.

— Така няма докосва Кристен отново.

— Като ме убиеш? Да, това щеше да свърши работа, но ти нямаше да си тук, за да се радваш на успеха си.

— Не убива — настоя Торолф. — Друг начин прави теб не докосва, никога.

Ройс замръзна, когато видя рязкото движение, което младежът направи. После изръмжа:

— Да, тук си прав. Ще запомня, че трябва да стоя на една ръка разстояние от теб за в бъдеще, тъй като харесвам тялото си с всичките му части, така както са си сега. — После поклати глава и се изправи. — Млад глупак. Не ми ли повярва, когато ти казах, че Кристен не е насилвана? Тя няма други възражения срещу престоя си в къщата, освен за веригите, които носи.

Торолф го погледна.

— Лъжеш! Много желали Кристен. Много. Тя отказва всички.

— Наистина ли? Тогава трябва да се смятам за щастливец — сухо отбеляза Ройс.

— Ако казваш истина, саксонецо, ти трябва се ожени.

Ройс въздъхна.

— Аз вече си имам годеница, Торолф, но дори да нямах, не бих се оженил за езичница, за викингска жена или за робиня. Кристен е и трите заедно. Тя вече ми принадлежи. Кажи ми само една причина, поради която да се оженя за това момиче, но нека да е смислена, а не просто да изразява твоите виждания.

— Бярни не се шегувал. Кристен харесва, което вижда в тебе. Така бъде. Но не се жени, не трае дълго. Тя избрала теб, саксонецо. Възползвай или загубиш.

— Не мога да загубя това, което ми принадлежи — каза самоуверено Ройс и излезе от колибата, преди да се е объркал съвсем от думите на викинга.

Торолф застана до вратата и се загледа след саксонеца, който прекоси двора и влезе в къщата. Уайът пристъпи към него, за да го отведе до стената, но младежът дори не го погледна. Значи Бярни все пак беше прав. Той бе казал, че е наблюдавал как Кристен гледа този лорд още докато тя бе сред тях и че никога не е виждал толкова запленена жена.

Ако Кристен наистина бе направила избора си, то той не бе правилен. И тъй като бе отделена от тях, тя нямаше до себе си приятел, който да й каже това. Саксонецът никога няма да я уважава. Той бе човек на властта, а тя бе пленена робиня. Като свободен мъж с много робини в имението си, Торолф можеше да разбере лорда. Но Кристен не бе родена робиня и щеше да потърси правата си с всички сили и средства.

Той се зачуди защо изобщо си направи труда да предупреждава саксонеца за това. Кристен бе християнка, но явно саксонците не знаеха това. Освен това тя бе скандинавка и притежаваше скандинавска гордост и решимост. Може би щеше да бъде по-добре, ако девойката бе по-отстъпчива, защото щеше да й е много трудно, когато се обърнеше срещу господаря си.