Джоана Линдзи
Сърца в пламъци (11)

Глава 11

Кристен се почувства глупаво и не на място, докато вървеше през саксонската къща. Залата, в която влезе, бе дълга и по-голяма от тази на баща й, но това бе естествено, тъй като сградата бе по-голяма. У дома над залата нямаше етаж и това я правеше да изглежда като голяма каменна пещера. През зимата там бе толкова студено, че семейството й предпочиташе да прекарва вечерите в малката кухня. Над тази зала имаше етаж, но той бе доста високо.

Кухнята бе разположена в дълго каменно помещение, което бе долепено до дясната стена. Също толкова дълго помещение имаше и на дългата стена, но то бе студено и празно и сигурно не се използваше през лятото.

Подът бе дървен и кънтеше кухо, когато Кристен тръгна по него. Тя реши, че отдолу има някаква изба. Квадратно парче, каквото Гарик бе донесъл от изток, покриваше малка част от пода пред двата широки прозореца, разположени в средата и отдясно на залата. Върху него имаше столове и тъкачни станове. Тази част от помещението очевидно бе за жените.

Вратите и прозорците бяха отворени и през тях влизаше дневна светлина и топъл ветрец. Срещу женския кът под прозореца стоеше буре с пиво с канелка. Около бурето бяха разположени столове и пейки, както и няколко малки масички с игри върху тях. Имаше сандък за инструменти и още една, по-дълга маса, покрита с оръжия, примки и дори дървени ведра. Един мъж стоеше до масата и навиваше тънки кожени ленти около дръжката на камшик. Кристен се намръщи, защото това й напомни за изранения гръб.

В залата имаше седем жени и всички оставиха работата си, когато Уейт вкара Кристен вътре. Комбинацията от мъжко облекло, наполовина скъсано, и висок ръст, който я извисяваше на повече от половин глава над останалите жени, накара девойката да се почувства зле. Всички останали жени бяха покрити от врата до петите с рокли с дълги ръкави, а някои носеха и бонета, с които скриваха косите си, докато нейните ръце и гърба й бяха голи. Другите бяха чисти и спретнати, а тя бе цялата в кал и мръсотия, за да скрие нежната си кожа.

Една жена, облечена по-богато от останалите, стана и извика на Уейт да спре. Светлосинята й рокля бе избродирана по краищата чак до широките ръкави, дълги до лакътя. Долната роба, бяла, с тесни ръкави, бе пристегната около кръста и очертаваше крехка фигура. Косата на тази жена бе златистокафява, покрита с фина мрежа, изплетена от мънистени нанизи. Очите й бяха светлосини, много ярки, също като очите на мъжа, когото Кристен се надяваше да е убила.

Девойката помисли, че тази жена би била много по-красива, ако не се мръщеше, както в момента. Тя сигурно бе господарката на това имение, щом можеше да спре воин с такъв авторитетен глас. Кристен не бе изненадана, че саксонският лорд има красива жена. Тя би завиждала на тази дама, че има такъв приятен съпруг, ако не бе негова затворничка.

— Как смееш да го водиш тук? — попита жената, като направи няколко стъпки към Уейт, но все пак остави голямо разстояние.

— Милейди, той е тя и лорд Ройс заповяда жените да я изкъпят.

— Жена? — учудено каза жената и пристъпи по-близо, за да огледа Кристен от главата до веригата, която все още свързваше краката й. Тя поклати глава. — Не, това е невъзможно.

Уейт хвана дългата плитка на девойката и я прехвърли през рамото й, за да може жената да я види.

— Лорд Ройс ме накара да я бичувам и това я разобличи. — Той грубо обърна Кристен. — Това не е гръб на мъж.

— Слабият гръб и дългата коса не правят жената.

— Милорд се увери и по друг начин, както ще видите и вие, когато я изкъпят.

Дамата издаде звук на отвращение.

— И какво да правим с нея, когато я изкъпят?

Уейт изръмжа:

— Накарайте я да работи каквото намерите за добре, милейди. Тя трябва да остане в къщата.

— Как Ройс може да държи една езичничка в дома ни?

— Той мисли да я използва…

— Не се и съмнявам! За същото, за което са я използвали и викингите!

— Може би и за това — усмихна се Уейт. — Но по-скоро за заложница.

— О, много добре — въздъхна страдалчески дамата. — Изпрати някой да донесе ключа за тези окови, щом ще трябва я мием цялата. Но първо я отведи в банята и остави двама мъже да я наблюдават, докато кажа на жените какво трябва да направят. На тях това също няма да се хареса.

Кристен бе оставена с Уланд и Алдъс. Малката баня бе разположена под стълбите и една врата извеждаше направо в задния двор, където от един кладенец се носеше водата. Другата врата бе под стълбите, до кухнята. Тук имаше дървен съд за къпане, в който можеше да влезе само един човек. Явно саксонците не се къпеха заедно.

Двамата мъже, които останаха с нея, явно бяха слуги. Те бяха дребни, тъмни, единият бе стар, а другият по-млад — сигурно баща и син. И двамата я гледаха със страх, сякаш знаеха, че ще имат проблеми, ако тя реши да излезе.

Кристен не мислеше да излиза. Тя твърде много желаеше тази баня сега, когато вече не трябваше да крие женствеността си. Мръсотията, която бе натрупала върху себе си бе сурово изпитание за издръжливостта й. Ако не бяха заповядали да се изкъпе, тя сигурно щеше да помоли за това.

Ковачът дойде да смъкне оковите, но не ги отнесе със себе си. Кристен веднага седна на пейката, за да свали ботушите и да прегледа глезените си. Кожата бе станала яркочервена, но нямаше рани. Скоро щеше да се оправи, ако махнеха проклетите окови.

Кристен остана там, където бе седнала, и започна да разплита косата си, докато няколко момчета носеха вода отвън. Явно нямаше да си дадат труд да я стоплят, защото съда вече бе почти пълен. Това не й пречеше, защото бе свикнала да плува в студена вода.

Когато пет жени се набутаха в малкото помещение, Кристен стана и се обърна към господарката, която стоеше на вратата:

— Мога и сама да се изкъпя, госпожо.

— Слава богу, мислех, че ще имам големи проблеми, за да те накарам да ме разбереш.

— Разбирам отлично. Трябва да се изкъпя. Ще го направя с удоволствие, но не ми е необходима помощ.

— Значи нищо не разбираш. Ройс е наредил жените да те изкъпят и те ще го направят.

Кристен не искаше да прави проблем от нещо толкова дребно. Тя се отпусна небрежно и зачака мъжете да напуснат. Но те не помръднаха и въпреки това жените се скупчиха около нея, за да свалят дрехите й. Девойката ги отблъсна така, че две от тях паднаха на земята и завиха.

— Вижте, госпожо — наложи се Кристен да надвиква падналите жени, — ще позволя на жените ви да ме изкъпят, но не и докато мъжете са тук.

— Как смееш да ми казваш какво ще позволиш? Те са тук, за да защитят жените ми от теб, защото не можем да ти имаме доверие, когато останеш сама с беззащитните жени.

Кристен почти се изсмя на това. Пет жени, с дамата шест, били безпомощни срещу една. И сигурно щяха да станат, ако настояваха да я събличат и пред слугите. Всъщност, ако ги беше страх, тя не възразяваше да се изкъпе сама.

Девойката посочи с пръст двамата мъже, чиито очи се бяха разширили при перспективата, че може да се наложи да я съблекат.

— Тези са единствените, които ще имат нужда от помощ, ако не напуснат помещението.

Дамата извика от гняв и започна да крещи заповеди. Кристен вдигна пейката, на която седеше, и я хвърли върху двамата пазачи.

Ройс чу виковете и писъците, докато се приближаваше към къщата. Той влезе точно навреме, за да види как Уланд буквално бе изхвърлен от банята. Алдъс изхвърча след него, спъна се в по-младия и също падна на пода. Когато Ройс стигна до помещението, шумът бе поутихнал, въпреки че Даръл все още издаваше пискливи звуци от гняв.

— Какво, по дяволите, става тук? — извика Ройс от вратата.

— Тя не ни дава да я изкъпем!

— Кажи му защо, госпожо. — Кристен успя да поеме дъх.

Тя лежеше просната по гръб на пода, а върху нея бяха седнали четири жени. Те я бяха нападнали отзад точно когато изхвърляше по-възрастния мъж през вратата. Сега тя едва дишаше, тъй като една жена бе седнала на гърдите й, а друга върху корема.

— Дявол да го вземе, Даръл! — разгневи се Ройс. — Възлагам ти най-простата задача и ти я превръщаш в битка!

— Тя започна! — запротестира Даръл. — Не им даде да я съблекат. Живее сама сред дузина мъже денем и нощем, а се срамува от двама слуги.

— Заповедта ми бе жените да я изкъпят. Не съм казал нищо за мъже.

— Но тя е викинг, Ройс! Сигурно не очакваш да останем сами с нея.

— Дявол го взел, тя е само една жена!

— Не изглежда като такава. Не се държи като такава. На всичко отгоре нападна тези двама страхливци с пейката! И ти искаш да ни оставиш сами с нея?

— Махнете се от нея! — нареди той, отиде до Кристен и я вдигна на крака, щом жените я пуснаха. — Продължаваш да създаваш проблеми, но аз ще се справя с теб. Няма да ти хареса.

— Аз исках да се изкъпя, очаквах това с нетърпение.

Спокойният й отговор накара Ройс да се сепне.

— Тогава се изкъпи — каза той и се обърна към най-старата жена в банята. — Еда, доведи я в стаята ми, щом приключите.

— Ройс! — възрази Даръл.

— Какво? — озъби й се той.

— Нямаш предвид да… да…

— Това, което имам предвид, е да я разпитам, Даръл, нещо, което съвсем не те засяга. Сега, върши си твоята работа. Тук не се нуждаят от началник.

Даръл се изчерви и напусна стаята пред Ройс. Той обаче нямаше намерение да се извинява. Ама че работа! Дори едно обикновено къпане не могат да направят, без да вдигнат шум до небето.

Алдън все още чакаше Ройс до прозореца.

— Видя ли всичко? — попита лордът.

— Да, въпреки че не можах да чуя разговора — отвърна Алдън и любопитно добави: — Наистина ли видя онова, което мисля, че си видял, когато дръпна туниката му?

— Това момче имаше доста красиви гърди.

Алдън започна да се смее, но като се замисли, бързо спря.

— Достатъчно срамно бе, че едно голобрадо момче ме е надвило, но жена!

— Успокой се, Алдън. Тя току-що изхвърли двама слуги от банята. Не прилича на жените, които познаваме.

— Сигурно. Необичайно висока е за жена. Достатъчно висока, за да ни заблуждава толкова време.

— Но защо ще водят жена на поход? — зачуди се Ройс.

— Как защо? За да задоволява нуждите им на кораба. Тя влезе по-късно в битката. Видяла е нападението оттам и е решила да помогне. В края на краищата, ако всички викинги бяха избити, тя щеше да остане сама. Не е чудно, че се би толкова смело заедно с тях.

— Да. Тя щеше да понесе още доста камшици, вместо да признае, че е жена. Каза, че е направила това, за да не позволи на нашите хора да я изнасилят. — Той се засмя. — Мъжете са си мъже. Защо една кучка ще се страхува от друга раса?

— Може да е лоялна към своите и да не иска да ляга с враговете им.

— Сигурно е така. Сега разбирам защо отидоха толкова далече, само и само да скрият пола й. Съвсем скоро щяха да бъдат заключени сами с нея през нощта. Но, бог ми е свидетел, не мога да разбера какво толкова намират в тази мъжкарана.