Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Викинг (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hearts Aflame, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 283 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
bobych (2008)
Допълнителна корекция
hrUssI (2012)

Издание:

Джоана Линдзи. Сърца в пламъци

ИК „Бард“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от hrUssI

Глава 18

Прохладен ветрец блъсна отворения прозорец и накара свещите в стаята да запращят. В същия миг те угаснаха.

Ройс стана, за да вземе отдолу свещ, с която да ги запали отново и Кристен потръпна от ветреца, който погали кожата й. Тя бе готова да заспи, но очевидно мъжа нямаше това намерение.

Девойката се обърна на една страна, за да може да го наблюдава, докато той излизаше от стаята едва осветена от лунната светлина. Какво ли мислеше и чувстваше Ройс сега? Тя все още не можеше да разбере. Въпреки това се съмняваше, че мъжът е разгневен, защото остана в прегръдките му, след като се любиха за втори път.

Вторият път дойде толкова скоро след първия, че Кристен едва бе слязла от небето на своето удоволствие, когато отново се оказа в сладката мрежа на страстта му. Тя се усмихна, като си помисли, че вече знае защо родителите й прекарваха толкова време в спалнята си. Брена се бе опитала да й опише преживяването, но нямаше думи, които да могат да отразят това невероятно блаженство.

Ройс се върна, като предпазваше пламъка на свещта с дланта си. Бе доста късно. Той дори не се опита да се покрие, когато излезе от стаята. Голотата му явно не го тревожеше. Но тревожеше Кристен, и то не поради гледката, а защото девойката осъзна, че може да го пожелае отново — така скоро, след като страстта й бе заситена.

Тялото му представляваше скулптура от стегната кожа и едри мускули. Той притежаваше великолепна физика. Гъстата черна коса, която стигаше до врата му, се бе разпростряла и по силните гърди, но надолу се стесняваше в една тънка ивица, която пресичаше мускулните гънки на корема. Мъжът излъчваше сила и мощ и Кристен знаеше, че никога няма да й омръзне да го гледа.

Свещите на лавицата до постелята отново пламнаха и Ройс седна на леглото. Кристен се пресегна, за да го погали. Тя нежно прокара пръсти надолу по гърба му към хълбоците, но отдръпна ръката си, когато той се обърна, за да я погледне с непроницаемо изражение.

— Защо спря?

— Не знам дали искаш да те докосвам — откровено призна тя. — В моето семейство целувките и ласките са израз на любов, но ако ти не си свикнал с това, ще решиш, че съм прекалено дръзка.

— Вече мисля, че си прекалено дръзка, момиче — каза той и се отпусна на леглото до нея, като подпря главата си с длан, за да може да я гледа. — Бог ми е свидетел, досега не съм срещал жена, която като теб да изразява любовта си свободно и без свян. Ти събуждаш у мен желание да отговоря на чувствата, които ми даряваш.

Кристен притвори очи с надеждата, че мъжът не е успял да види съжалението и болката, които думите му й причиниха, след като току-що бяха споделили часове, изпълнени с невероятни усещания. Не биваше да казва, че не може да я обича. Трябваше да премълчи това и да я остави да си тръгне с надежда поне за малко.

Тя отново вдигна поглед към него, но сега вече гордостта й се бе върнала и това пролича във въпроса й.

— Защо споменаваш любовта?

Той се намръщи. Много добре. Явно мъжът не успя да прикрие наранената си гордост, както тя направи това.

— Ти не си казвала, че ме обичаш, нали?

— Не, не съм. Харесва ми тялото ти, милорд, но това е всичко, което ни свързва.

— Много добре — каза Ройс. — Справяш се с ролята на курва много добре за една девица.

Кристен замръзна. Това вече бе твърде много. Тя повече нямаше да търпи тези обиди, не и след като причината вече не съществуваше.

— Наречи ме още веднъж така, саксонецо, и ще ти извадя очите! — извика тя разярено.

В отговор той се усмихна.

— Не е ли малко късно да отричаш това, което твърдеше толкова време?

— Не, аз никога не съм казвала, че съм курва. Ти реши така.

— Но ти никога не го отрече.

— Ти знаеш защо.

— Не, не знам — отвърна той, — но сега съм изключително любопитен да разбера.

— Тогава си спомни какво ми каза в същата тази стая. Тогава заяви, че би ме изнасилил, ако знаеш, че съм девствена. Аз наистина те желаех, но не по този начин.

Той й се усмихна и изведнъж започна да се смее силно и от сърце.

— За бога, момиче, ти си взела на сериозно нещо, което съм казал в гнева си?

Кристен го зяпна с изумление. Тя намираше, че това не е никак смешно.

— Искаш да кажеш, че не би ме изнасилил, ако беше разбрал, че съм девствена?

— Не, но в интерес на истината трябва да ти кажа, че ако тази вечер се бе съпротивлявала, аз пак щях да те взема и ти би нарекла това изнасилване, докато за мен то е правото на господаря.

— Нямам предвид това, саксонецо — нетърпеливо отвърна тя. — Зная, че според теб можеш да правиш с мен каквото пожелаеш, но може би друг път ще обсъдим това. Това, което аз…

— Друг път, а?

— Остави ме да довърша! Щеше ли да ме вземеш насила, за отмъщение?

— Не, Кристен, не бих направил това — меко каза той и погали напрегнатото й лице. — От това ли се страхуваше?

— Да — промълви тя.

Той се усмихна на промяната в гласа й.

— Всеки от нас е разбрал погрешно другия. Желаех те, но не исках да те докосвам, защото мислех, че си курва.

— И то викингска — напомни му тя.

— Да, но колкото повече те гледах, този факт губеше значението си. Отблъскваше ме твоето свободно отношение към тялото ти.

Тя се засмя, хвана ръката му и я притисна към бузата си.

— Отблъсквам ли те сега, когато отношението към тялото ми е още по-свободно?

Ройс усети, че девойката се шегува с него. Не бе свикнал с такива шеги. Той се отдръпна от нея и легна по гръб в постелята.

— Коя си ти, Кристен?

— Този въпрос явно те тормози твърде много.

— Роклята твоя ли беше? За това бях прав, нали?

— Да, моя е — въздъхна тя.

— Тъй като явно нямаш съпруг, излиза, че семейството ти е доста богато.

— Да, баща ми е богат. Ще ме освободиш ли срещу откуп?

— Не — рязко отвърна той и отново я погледна.

— Мъдро решение, милорд, защото тогава той може да те принуди да се ожениш за мен.

— Какво говориш! Да се оженя за викингска девойка?

— Няма нужда да го казваш така, сякаш е по-лошо от смъртта.

— За мен ще бъде!

Тя въздъхна.

— Само заради тези думи, саксонецо, аз ще те накарам да се ожениш за мен!

— Ти си луда!

— Така ли? Е, освен това съм дъщеря на човек, който ще те убие с голи ръце, когато дойде тук и ме намери!

Тя съжали, че каза това още щом изрече думите, защото Ройс мигом се надигна, сграбчи раменете й и я разтърси. Какво, по дяволите й ставаше, че говореше такива глупости.

— Искаш да кажеш, че тук ще дойдат и други викинги, така ли, Кристен?

Студеният му глас я накара вътрешно да изстене. Тя бе виновна за това. Само преди миг той бе в такова добро настроение.

Девойката реши да бъде откровена.

— Не, Ройс, не мисля. Баща ми нямаше да одобри идването на мъжете тук, затова те не му и казаха. Той е търговец. Мисли, че корабът му е отплавал към пазарните градове, защото това бе търговско плаване. Няма откъде да знае, че корабът му е спрял първо тук.

— Тогава защо каза, че ще дойдат?

Тя се усмихна.

— Възползвай се от собствения си съвет и не вземай на сериозно онова, което казвам в гнева си.

При този отговор той изръмжа, но продължи да я разпитва.

— Каза, че корабът е бил негов. Значи брат ти Селиг е бил водачът на мъжете?

— Не съм ти казвала, че ми е брат — каза тя с подозрение. — Откъде разбра това?

— Меган ми каза. Но защо не искаше да ми кажеш?

— Щеше да ти се стори необичайно, когато научиш, че брат ми също е бил на кораба. Ти ме мислеше за курва.

— Наистина ми се видя странно, но все пак не познавам морала на твоя народ.

Кристен сама не разбра защо трябва да се защитава, но го направи:

— Моралът ни не е по-различен от вашия, милорд.

Той не обърна внимание на това и продължи да я разпитва.

— Какво правеше на този кораб?

— Защо ми задаваш толкова много въпроси?

— Любопитството ми ти се струва неестествено? Или криеш още нещо?

Девойката трябваше да признае пред себе си, че той има основания да се интересува от нея, особено след това, което се случи между тях. Но защо трябваше да задоволява любопитството му? Не му бе необходимо да знае всичко за нея. Това щеше да му даде преимущество, което той не заслужаваше.

Все пак девойката не искаше да го остави с впечатлението, че крие нещо от него. Какво ли щеше да си помисли, ако разбереше, че една от причините да отплава с брат си е да търси съпруг? Вместо това тя бе намерила него, а той никога нямаше да се ожени за нея.

— Причините да се озова на този кораб са много, но те не са важни — тихо отвърна тя. — Истината е, че отплавах без позволение и се крих в товарното отделение, докато корабът се отдалечи достатъчно от дома.

— Искаше да пиратстваш?

— Не ставай глупав, милорд — отговори тя с отвращение. — Както вече ти казах, никой не знаеше, че корабът ще дойде тук, най-малко аз. Брат ми побесня, когато ме откри. Искаше да ме върне обратно, но се страхуваше, че ще кажа на баща ми какво възнамеряват да правят той и приятелите му.

— И естествено остана много шокирана, когато разбра, че се канят да ограбят една саксонска църква.

Тези думи бяха изречени с твърде много сарказъм и тя се разгневи.

— Ти си християнин и за теб ограбването на свято място е най-голямото прегрешение. Но не очаквай от хора, вярващи в други богове, да пазят светостта на свещените ви места. Това бяха мъже, които никога преди това не бяха ходили на поход. Ходили са бащите им и младежите са отраснали с разказите за богатствата, които ги чакат в далечни страни. Те знаеха, че даните ламтят за вашите земи и искат да превземат целия остров. Младежите са решили, че това е единственият им шанс лесно да спечелят богатство, преди даните да са сложили ръка на всичко.

— Мислиш ли, че всичко това, което брат ти е казал, извинява плановете му? Да ограби християните, преди даните да са направили това. Християните така или иначе ще загубят всичко, така че какво значение има кой ги убива и ограбва?

Горчивината в гласа му й причини болка, защото отразяваше нейната реакция, когато научи истината.

— Брат ми нищо не ми е казал, защото… е няма значение защо. Торолф бе този, от когото научих всичко, което ти казах, и то едва когато всички се оказахме оковани долу на двора. Не ги защитавам. Просто се мъча да разбера мотивите им.

— Само една малка подробност не е била отчетена — хладно забеляза Ройс. — Ние саксонците няма да дадем това, което ни принадлежи, нито на даните, нито на когото и да било друг.

— Да, половината от тези викинги също разбраха това — съгласи се тя, също толкова хладно.

— Брат ти умря по своя вина, Кристен.

— Това не ми помага да понеса смъртта му по-леко — проплака тя.

— Не, наистина.

Двамата замълчаха. Кристен се бореше да овладее мъката си пред Ройс. Искаше й се той да я утеши и това я изненада.

Тя се премести към края на леглото и седна. Ръката му се стрелна и хвана китката й.

— Какво правиш? — попита той тихо, но настоятелно.

Девойката погледна първо пръстите, които я държаха, после мъжа.

— Ще се върна в стаята си.

— Защо?

— Приключих с отговорите на въпросите ти, милорд. — Тя въздъхна. — Уморена съм.

— Тогава заспивай.

— Искаш да остана тук с теб?

Той не отвърна, а я придърпа обратно в леглото. Тя не очакваше това.

Девойката обърна глава към него, когато ръката му се плъзна по кръста й, за да я привлече по-близо.

— Имаш цяла стена с оръжия тук. Не те ли е страх, че ще те убия, докато спиш?

— А ти би ли го направила?

— Не, но мога да избягам — каза тя. — Не си заключил вратата.

Той се усмихна.

— Ако имаше такива планове, нямаше да повдигаш този въпрос. Успокой се, Кристен. Не съм загубил ума си. В залата има човек на пост.

Тя въздъхна:

— През цялото време си знаел, че ще се любим!

— Не, но се подготвих за всички случаи. Сега замълчи, ако наистина искаш да спиш.

Тя млъкна изпълнена с огорчение. Но не за дълго. Той искаше да прекара нощта с нея. Вече се бе възползвал, а все още я искаше до себе си. Тази мисъл накара Кристен да се почувства добре — толкова добре, че заспа с усмивка на уста. Ръката на Ройс все още я прегръщаше.