Джоана Линдзи
Сърца в пламъци (16)

Глава 16

Ройс се отпусна в стола си, докато чакаше Алдън да направи своя ход от играта, която играеха. Днес бе най-горещият ден за това лято и въпреки че бяха сложили малката маса до прозореца, хладният ветрец не се усещаше.

По-голямата част от хората на Ройс се бяха разположили около голямото буре с медовина, макар все още да бе следобед. Те бяха прекарали сутринта, като обучаваха свободните селяни на военни умения, но жегата ги вкара в къщата доста рано. Всички изпълняваха само най-неотложните задачи.

Днес Алдън слезе в залата за първи път от пристигането на викингите. Изминаха два дена от нещастието, което го върна обратно в леглото. Едната от новите му рани бе по-сериозна, отколкото предполагаше и продължаваше да кърви. Той загуби доста кръв, преди да повика Ърта да се погрижи за него. Това го накара да се почувства толкова слаб, че леглото отново му се стори примамливо. Единственото му утешение бе, че Ърта запази мълчание и Даръл все още не бе научила за втория му трагичен сблъсък с викингската кучка.

Когато видя грозната рана на гърдите на братовчед си по-късно същия ден, на Ройс никак не му стана забавно. Той веднага нареди да направят за Кристен нова верига, която бе доста по-дълга и единият й край се захващаше за стената на кухнята, като й позволяваше да стига само до дългата маса, където вършеше по-голямата част от работата си. Късата верига, която свързваше глезените й остана.

Когато гневът му отмина, той започна да съжалява за своята заповед. Знаеше колко много тя мрази оковите си. Колко ли щеше да ненавижда тази нова верига, която още повече ограничаваше свободата й? От този момент нататък той не можеше да я погледне. Не искаше да вижда нещастието, изписано на красивото й лице. Не искаше да вижда и омразата, която тя сигурно вече изпитваше към него.

Ройс не знаеше как да постъпи с Кристен. Той бе изправен пред дилема, каквато не бе срещал досега и нямаше с кого да се посъветва. Можеше да говори с Алдън за всичко, но не искаше братовчед му или който и да е друг да разбере до каква степен го вълнуваше това момиче.

Колкото и да се мъчеше да не мисли за това, тя постоянно бе в ума му. Не можеше да се отърве от нея дори когато спеше, защото девойката бе влязла и в сънищата му. Това момиче не приличаше на нито една от жените, които бе срещал досега. Все още не я бе виждал да плаче или да се моли. Тя не бе замирала от страх пред него. Мразеше оковите си, но не го бе молила да ги свали, както би направила всяка друга жена. Не бе молила за милост и състрадание. Всъщност не бе искала нищо, освен самия него. Тя каза, че го желае.

Боже, как го объркаха тези думи! Уличи я, че нарочно иска да го съблазни. Нарочно или не, той вече бе съблазнен още от деня, когато я измиха и тя блесна с истинската си красота, която бе скрита под мръсотията.

Никога не бе изпитвал желание, подобно на това, което тази жена събуди у него. Дори Рона, която той желаеше повече от всички жени, не бе предизвиквала такъв смут у него. Трябваше само да погледне тази мома и веднага губеше контрол над себе си. Кръвта му кипваше. Тялото му изпитваше болка от желанието.

Предната вечер тя го извади от равновесие. Той се бе прибрал в сградата за почивка и не биваше да спира, за да я гледа. Тогава мъжът остана запленен от бавните, чувствени движения на девойката. Той гледаше движението на ръката й, която отметна кичур гъста, светла коса, видя как гърбът й се изви и гърдите й изпънаха тясната туника, за да се очертаят още по-ясно. Някаква странна сила го поведе към момичето, сякаш против волята му, и когато най-сетне стигна до нея, нищо не можеше да му попречи да вкуси сочните й устни.

Искаше му се да мисли, че тя е магьосница или пък викингска жрица, която владее специалните магии на многото й богове. Това със сигурност би дало отговор на въпроса, който го измъчваше — как може едновременно да я ненавижда и да я желае. Тя събуждаше у него чувства, които той не бе в състояние да разбере. Не би трябвало да се тревожи, когато девойката страдаше, но Ройс се тревожеше. Не трябваше да го вълнува и фактът, че тя е уличница, но това също ангажираше мислите му. Когато се сещаше за многото мъже, с които бе лягала — сигурно с всички от онзи кораб — мъжът изпитваше безсилна ярост и се мъчеше да забрави това. Но сега, когато разбра, че тя е държала на един от тях повече, отколкото на всички останали, и то толкова много, че да иска да отмъсти за смъртта му, Ройс напълно изгуби контрол над чувствата си.

Той бе попитал Торолф какъв е бил този Селиг. Хитрият викинг му бе отговорил също с въпрос. Той бе попитал какво е казала Кристен за него. Стана ясно, че няма да получи честен отговор от другарите й и Ройс не настоя повече. Стана така, както бе казала девойката. Той щеше да научи само онова, което искаше тя, а Кристен нямаше да му каже нищо повече.

— Ако не искаш да завършим играта, Ройс, кажи.

— Какво?

— Аз направих своя ход преди часове.

Ройс вдигна глава и отвърна:

— Не преувеличавай, братовчеде. Освен това, мисля за нещо.

— Доста често те виждам умислен напоследък. Разбира се, в това няма нищо странно, като се има предвид всичко, което се случи през лятото. А сега получихме съобщение, че кралят ще ни посети, но в писмото не пише кога ще стане това.

— Когато дойде ще разберем — изръмжа Ройс. — Това изобщо не ме вълнува.

— Не те вълнува? Тогава сигурно все още се тревожиш за затворниците — усмихна се Алдън. — Или мислиш само за един от тях?

— Кой?

— Наистина, кой? — засмя се Алдън. — Хайде, Ройс. Защо не ми каза, че тя е толкова хубава?

— Кажи ми нещо, Алдън. Тя два пъти се опита да те убие. Как можеш да се смееш, когато става въпрос за нея?

— Тя, предполагам, има свои причини, но дори и така да е, можеш ли да мразиш толкова красива жена?

— Мога.

— Наистина ли? Защо? Сигурен съм, че не я обвиняваш за онова, което сториха даните. Тя дори не е от тях.

— Забравяш, че другарите й също дойдоха тук, за да грабят и убиват и сигурно щяха да сравнят Уиндхърст със земята, ако ти и войните ти не ги бяхте спрели в гората.

Един детски глас се намеси в разговора им.

— Те нямаше да минат оттук.

Двамата мъже едновременно се обърнаха към Меган, която незабелязано се бе приближила, за да наблюдава играта им. Ройс се намръщи, но изражението му се смекчи, когато видя, че момиченцето уплашено сведе очи.

Той я попита нежно:

— Защо казваш това, мъниче?

Тя вдигна поглед и като видя, че брат й не се сърди, задето се намеси в разговора им, се приближи.

— Кристен ми каза. Тя каза, че целта им е била манастирът Джуро и само са минавали оттук.

— Кога говори с нея?

— Един ден, след като я доведоха тук.

— Тя каза ли ти още нещо, Меган?

— Много работи. Разказа ми за семейството си. Каза, че баща й е по-висок дори и от теб и че също има страшен нрав. — Меган спря, когато усети какво бе казала. — Не исках да…

— Разбира се, че искаше — усмихна й се Алдън и я взе в скута си. — Всички знаем какъв ужасен нрав има брат ти.

Ройс се усмихна, за да й покаже, че не се сърди.

— Продължавай, мъниче. Какво още ти каза тази мома?

— Сигурна ли си, че не издаваш тайни, Меган? — продължи да се шегува Алдън.

— Алдън! — нетърпеливо го сряза Ройс.

— Охо, ти си бил много заинтересован!

Меган изненада двамата с въпроса си:

— Защо си наредил да я приковат за стената, Ройс?

Той вече бе доста ядосан на Алдън и затова отвърна рязко:

— Защото иска да убие братовчед ти, а той не е в състояние да се защити от нея, така че аз трябва да се заема с това.

Меган се обърна и погледна Алдън с широко отворени от учудване очи.

— Защо иска да те убие?

— Защо, наистина? — усмихна се той весело. — Аз съм толкова приятен човек.

— Значи грешите — каза Меган.

— Не, малката, така е — призна Алдън. — Тя смята, че съм убил един мъж, когото нарича Селиг, и казва, че иска да отмъсти за смъртта му.

— Ти си убил Селиг? — извика Меган. — О, Алдън, защо точно ти? Сигурно страшно те мрази.

Ройс се протегна през масата и завъртя главата на сестра си към себе си.

— Знаеш ли кой е бил Селиг, Меган? — тихо попита той.

— Да, тя ми каза, но след това страшно се разстрои. Това се случи, след като й казах, че Джуро е бил разрушен от даните. Кристен каза, че Селиг и половината от екипажа са загинали напразно. Тогава се уплаших, защото тя започна да блъска по масата. От този ден не съм говорила с нея, но мисля, че грубостта бе предизвикана от мъката й. Преди това бе толкова мила с мен.

— Да, може да бъде много мила, когато й е изгодно — промърмори на себе си Ройс, но не забрави какво го интересуваше. — Кой бил Селиг, Меган?

— Алдън не я ли е попитал?

— Меган!

Високият му тон я накара да пребледнее и тя бързо отвърна:

— Брат й, Ройс. Тя каза, че й е бил приятел и брат.

Въпреки че бе много объркан от разкритието, Ройс забеляза уплахата в изражението на момиченцето и мислено се прокле заради нетърпеливостта си.

— Меган, мила, не ти се сърдя.

— Дори задето съм разговаряла с нея?

— Не, дори за това не — увери я той. — Защо сега не отидеш да видиш какви съкровища е открила Даръл? Тя донесе тук част от товара, който бе свален от викингския кораб. Спомена нещо за кожена украса за нейните и твоите рокли.

Меган тръгна щастлива към другия край на залата, където се бяха събрали жените. Ройс се отпусна назад и като погледна към Алдън, видя, че братовчед му бе също толкова изненадан.

— Брат! — каза Ройс с недоверие. — Как може да е имала брат сред тези мъже? Това значи, че е знаел какво прави тя там и е одобрявал това.

— Може би сме сгрешили, когато решихме, че е курва? — предположи Алдън.

— Не — бързо отвърна Ройс. — Тя сама призна каква е.

Алдън се замисли.

— Тогава сигурно те гледат по друг начин на тези неща. Какво всъщност знаем за тях? Може би, според тях няма нищо нередно в това, една жена да се отдава на много мъже. Кой знае дали всичките им жени не са курви?

Ройс се намръщи, защото си спомни твърдението на Кристен, че не познава курви, но не каза това на братовчед си, понеже видя Даръл да се приближава към тях.

— Ройс, погледни това — извика тя и показа роклята, която бе намерила. — Виждал ли си някога толкова фино кадифе? Сигурно е от Далечния изток.

Той погледна небрежно тъмнозелената материя. Братовчедка му я вдигна и я наложи върху собствените си дрехи. Роклята бе без ръкави, но доста хубава. Скъпоценни бисери образуваха дебел наниз, който описваше деколтето. Друг наниз от бисери бе завързан около талията, очевидно, за да се ползва като колан. Препаската се закопчаваше с тока от масивно злато.

— Има още една такава рокля — продължи Даръл. — Има и подходящи за нея обувки с катарами от чисто злато, както и огърлица от кехлибар. Всичко бе опаковано заедно. Ще ги дадеш ли на Корлис, Ройс? Тя сигурно ще хареса такива скъпи дарове. Ако не, аз също мога да ги използвам. Само че роклите трябва да се преправят. Трябва да се пришият ръкави, но може да се използва същият плат, тъй като отдолу ще трябва да се отреже доста. Както виждаш, роклите са твърде дълги. Тези жени в Норвегия сигурно са гиганти.

Ройс гледаше излишния плат. Поне петнадесетина сантиметра лежаха на пода в краката на Даръл.

— Не искаш ли аз да ги скъся? — попита разочарована тя.

— Не, все още не.

Щом Даръл се отдалечи, Ройс погледна към кухнята и спря очи върху Кристен. Тя стоеше с глава, наведена над работата, която й бяха възложили, и въпреки това бе доста по-висока от останалите жени. Дългото й грациозно тяло бе облечено в същите дрехи, които й бяха дали. Те бяха доста тесни и прекалено къси за нея.

— За какво мислиш, братовчеде? — запита подозрително Алдън, когато видя отсъствуващото му изражение.

— Мисля, че тези дрехи принадлежат на красивата ми нова робиня — отвърна Ройс, без да сваля очи от Кристен.

— Хайде, не може наистина да го мислиш! — каза Алдън. — Не може да е обикновена курва, ако притежава толкова скъпи дрехи. Дори кралица Илсуит няма нещо толкова фино, като онова зелено кадифе. Дори само бисерите струват цяло състояние.

Ройс погледна замислено Алдън.

— Знам, че изглежда доста необичайно, но аз ще разбера със сигурност още преди залез-слънце.

— Как? Няма да е достатъчно да попиташ дали дрехите са нейни. Тя ще ти отговори положително, дори да не е така, защото има ли жена на света, която не би пожелала такива хубави дрехи, ако никой не може да я обори?

— Ще видим.

Ройс каза това с такъв заплашителен тон, че за момент Алдън изпита съжаление към момичето. Той се зачуди каква жестокост ще използва братовчед му, за да намери отговора.