Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Викинг (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hearts Aflame, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 283 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
bobych (2008)
Допълнителна корекция
hrUssI (2012)

Издание:

Джоана Линдзи. Сърца в пламъци

ИК „Бард“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от hrUssI

Глава 23

Когато Ройс отключи вратата, Кристен седеше, облегнала гръб на стената. Краката й бяха здраво стъпили на земята — напрегнати. Бе готова да скочи, ако се наложи. Видя, че все още не бе ядосан, но определено не бе и доволен.

Той излизаше направо от банята и носеше само туника с дълги ръкави. Върху нея беше облякъл оня халат, дето го даваше на Кристен, когато тя се къпеше, въпреки че беше много хубав — с едноинчови ръбове от зелена коприна, които обточваха всяко ръбче на белия лен, спускащ се до краката му. Бялото отиваше на черната му коса и загорялата му кожа.

Като ходеше, полите на халата леко се разтваряха. Знаеше, че ако не му беше ядосана, щеше да очаква със стаен дъх да зърне голия му крак. Но сега бе втренчила поглед само в лицето му, осветено от лоената свещ, която той държеше вдигната високо, за да стига светлината до нея.

— Еда сподели с мен защо не си там, където трябва. Искам да знам защо смяташ, че си извоювала свободата си, когато не съм ти казвал нищо такова.

Кристен се гордееше, че гласът й не трепери. Звучеше спокоен дори и в нейните уши.

— Това е просто, саксонецо. Знаеш защо отказах да споделям леглото ти през изминалата седмица. И все пак, вчера вечерта ме замъкна в него. Бях достатъчно глупава да приема, че след като си направил това, си се омилостивил и по отношение на моите ограничения.

— Права си — отсече той. — Това наистина е глупаво предположение. Казах ти защо трябва да бъдеш окована. Казах ти също така какви са и другите възможности.

Кристен вече не бе така спокойна. Тя слушаше потвърждението на собствените си безпокойства.

— Плюя на твоите възможности! Ще нося проклетите ти окови, но не искам нищо повече от теб. Не мога да понеса веригите и твоята нежност едновременно.

Той бавно се приближи до нея. Тя се изправи предпазливо, но той спря на две ръце разстояние от нея.

— Мислех те за по-силна, слугиньо!

Тя ахна от преднамерената обида.

— Не съм лишена от кураж, милорд. Баща ми беше заловен и вкаран в затвора на млади години. Майка ми също издържа известно време в робство. Аз съм такава, каквато са ме създали родителите ми и няма да ги посрамя, като се огъна пред робията. Това ми е наказанието, задето не се подчиних на родителите си и отплавах с брат си. Аз съм издръжлива, Ройс. Но това, което ще изтърпя без бой, си има граници. Остави ме на мира отсега нататък и няма да си имаш проблеми с мен.

— Не мога — простичко отвърна той. — А и ти не искаш наистина да не ти обръщам внимание, Кристен.

— Не е вярно. Вече не те искам.

Това, което чуваше, изобщо не му се нравеше. Личеше си по стиснатите му устни, по буйния зелен блясък в очите му.

— И можеш да кажеш такова нещо след снощи?

— Аха.

— Лъжкиня. Още ме искаш и ще ти го докажа.

Тя изсумтя пренебрежително.

— Инатът е един от недостатъците, които съм наследила от майка си. Веднъж тя отказа да говори с баща ми заради някакъв техен спор и цял месец не му обели дума. А те двамата силно се обичат. Може пък още да те желая, Ройс, защото ме привличаш, а за това лек няма. Но никога няма го чуеш от мен, нито пък отново ще те приема с желание, защото като ме окова, ти ми показа, че за теб съм нищо, че ти не изпитваш никакви чувства. Искам повече от мъжа, на когото се отдавам. Искам повече от едната страст.

— Значи ще се отречеш от нас двамата?

За миг Кристен затвори очи. Заля я горчиво разочарование. Какъв отговор очакваше от него? Обичам те, Кристен! Разбира се, че изпитвам чувства към теб. Силни чувства. Глупачка! Никога нямаше да чуе нещо такова от него.

Тя отвори очи и видя, че той все още стискаше устни. Но сега на челюстта му играеше едно мускулче. Ръката на бедрото му бе стисната в юмрук. Тъмните му вежди се бяха сключили, а очите му представляваха зелени цепки. Най-накрая се беше ядосал. Добре. Най-накрая споделяше нещо с нея.

— Отговори ми, слугинче!

— Да, милорд. Ще се отрека от нас.

— Друг път ще се отречеш! Каза си приказката. Сега слушай мен. Дали да те имам, или не, решавам аз, а не ти. Дадох ти възможност да решаваш сама, но това беше грешка. А аз съм човек, който се учи от грешките си. Дадох ти възможност за избор, а ти реши, че имаш правото да решаваш. Нямаш, Кристен. Аз те притежавам. Твоят живот, твоето тяло, съзнанието ти, всичко ми принадлежи.

Тези думи я разяриха.

— Никога! Ти ме притежаваш — истина е, дотолкова, доколкото можеш да ме убиеш, да ме продадеш, изнасилиш, каквото си искаш. Но това няма вечно да е така. Ако ме продадеш или избягам, или ти бъда отнета вече няма да ме притежаваш. Вече няма да ти принадлежа. Трябва да те обичам, за да ти принадлежа наистина.

— Няма да се моля за любовта ти — грубо каза той.

— Добре — отвърна му тя. — Защото няма да я получиш. Говориш за избор. Да, изборът, дали да ме имаш или не, е твой. Изборът дали аз да те пожелая, е мой. А аз не те желая, саксонецо.

— Значи ще се бориш с мен?

— Да.

— Вече разбра, че няма смисъл.

— Не, това, което разбрах, е колко лесно можеш да бъдеш манипулиран от едно-единствено предизвикателство. — Вече беше достатъчно ядосана, за да си го признае. Тя продължи да му се подиграва със саркастична усмивка. — Тепърва ти предстои да опиташ упорството ми в цялата му сила, саксонецо. Снощи не направи нищо, което самата аз да не желаех, защото тогава те исках. Но ако сега се опиташ да ме насилиш, ще се защитавам и обещавам ти, никак няма да ти хареса.

Яростта му лумна от подигравките й. Той изпсува грубо и в яда си захвърли свещта на пода. Стори й се, че ръцете му я сграбчиха още преди пламъчето да е угаснало.

Едната му ръка се плъзна надолу по нейната и я притисна към кръста й. В следващия момент той я влачеше след себе си към вратата. Кристен изчака да стигнат в тясното коридорче и освободи ръката си. Успя и побягна към стълбите. Новата псувня на Ройс й достави истинско удоволствие. Преди да успее да достигне стълбището, той я събори на пода и тялото му се стовари тежко върху нея.

Когато той се надигна, Кристен нанесе удар назад с лакътя си. Успя да го смушка в корема и го чу да изсумтява. Сега помежду им имаше достатъчно пространство и тя се претърколи настрани, за да го ритне, но той улови краката й. В следващия миг хвана ръката й и тя се оказа преметната през рамото му. На Ройс не му бе никак лесно да се изправи с цялата й непокорна тежест на плещите си, но той успя, след което се отправи към стаята си. Кристен, обаче, още не се бе предала. С наполовина провиснало на гърба му тяло, тя посегна назад и сграбчи косата му в шепата си. Дръпна толкова яко, че ако Ройс не беше толкова силен, щеше да му строши врата. Той изгуби равновесие и се стовари върху стената.

Кристен усети, че пада, пое си дъх и този път се приземи на гърба си. Не изпускаше косата на Ройс и той се свлече на колене до нея.

Ройс изръмжа разярено и с един удар я отърси от себе си, като я остави с пълна шепа коса. Сега, когато улови китката й, той я изви зад гърба й и започна да я вдига нагоре, докато тя не реши, че наистина смята да счупи ръката й. Намерението му обаче бе да я накара да се изправи. Тя го направи. Бързо.

Сега я държеше пред себе си и при всеки опит за неподчинение ръката й се качваше нагоре. Вкара я в стаята си и щом влязоха бутна Кристен встрани от себе си.

Кристен се препъна леко, но запази равновесие и се обърна с лице към него. Той спокойно заключи вратата. Също толкова спокойно прекоси стаята и хвърли ключа през отворения прозорец. Жестът му беше повече от заплашителен.

Кристен усети тръпки по гърба си. Той все още не я доближаваше. Стаята беше добре осветена и когато Ройс обърна поглед към нея, тя видя студената решителност в очите му. Но не я доближаваше. Вместо това отиде до леглото. Взе покривката в ръка и започна да я реже на тънки ленти с камата си.

Очите на Кристен се разшириха. Все още не й бе ясно какво смята да прави с тези тънки ленти плат. Реши, че е полудял, защото покривката беше красива, изработена от мека овча кожа, изкусно бродирана с половин дузина разноцветни конци.

Ройс отряза четири дълги ленти и спря. Върза едната лента за близкия крак на леглото и се прехвърли на следващия. Кристен остана като зашеметена, но само за миг. Можеше да измисли само едно обяснение за това. Сърцето й падна в петите.

Полувик, полустон раздра гърлото й и тя се спусна към стената, покрай която бяха на редени оръжията му и измъкна един тежък плосък меч. Той е луд!

— Остави го на мястото му, Кристен.

Гласът му звучеше толкова благо. Как беше възможно да звучи така, когато се канеше да я измъчва?

— Не! — Тя се обърна и го изгледа свирепо. — Ще трябва да ме убиеш, преди да ти позволя да изпробваш жестокостите си върху мен!

Той поклати глава и продължи да връзва плата за третия крак на леглото. После се прехвърли на четвъртия. Гледаше в ръцете си. Тя обаче не сваляше очи от него. Забеляза как устните му се извиват в лека усмивка. Гримасата му накара кръвта й да се смрази.

Мечът беше тежък — много по-тежък от всичко, с което се бе упражнявала. Но докато наблюдаваше Ройс, тя пропиля шанса си да вземе друг. Не можеше да разсъждава трезво. Едва сега разбра, че трябваше да го нападне, вместо да го чака да й обърне внимание. Но вече беше твърде късно.

Ройс прибра малката кама в канията на колана си. Той се приближи към Кристен с голи ръце. На стената имаше много оръжия, но първо трябваше да мине покрай нея. Нямаше да го пусне.

Изтика всичко, което чувстваше към него, в дъното на сърцето си. Изразът на лицето й отразяваше като в огледало смъртоносните му намерения. Държеше меча ниско, готова да го завърти рязко нагоре и напред в търсене на мишена. Но Ройс спря на такова разстояние, че трябваше да пристъпи към него, за да го достигне. Лицето му бе непроницаемо.

— Кажи ми нещо, Кристен. Всички норвежки ли са обучени да се защитават с такава вещина?

— Не — предпазливо отвърна тя.

— Но ти си. Вече демонстрира уменията си на бенефиса на братовчед ми. Сигурно те е обучавал баща ти? Или брат ти, Селиг. Разбира се, уменията ти не бяха толкова добри, колкото…

Тя изкрещя разярено и замахна с меча. Оръжието описа дъга, която щеше да разсече рамото му, ако той не се бе дръпнал. Но вместо да отстъпи, за да избегне следващото спускане на острието, Ройс се приближи. Юмрукът му удари китката на Кристен, преди тя да успее отново да завърти тежкия меч.

Мечът изтрополи шумно на пода. Ройс завъртя Кристен с гръб към себе си и ръцете му обхванаха кръста й. Ръцете й бяха уловени в хватката му. Опита се да ги освободи, но безуспешно.

— Глупачка. Никой ли не те е учил да не обръщаш внимание на забележките на противниците си?

В отговор тя изстреля петата си назад и се опита да го ритне в пищяла, но пораженията, които меката й обувка нанесе, не бяха големи и тя бе сигурна, че нарани повече собствения си крак. Единственият ефект от ритника й бе този, че Ройс побърза с нея към леглото. Той я пусна върху него и се стовари върху гърба й, преди тя да успее да измъкне ръцете си изпод собственото си тяло. За секунда успя да освободи едната си ръка, но той бързо я сграбчи. Кристен простена, когато усети платнената ивица да се омотава бързо около китката й.

Беше завързал лявата й китка за десния крак на леглото и тя се подготви да го отблъсне, като смяташе, че ще се опита да я обърне. Юмрукът й разпори само празното пространство. Тя се претърколи. Той се бе изправил и връзваше крака й вместо свободната й ръка. Не му беше трудно да обездвижи единия й крак с тежестта си, докато връзваше другия за леглото. Ръката й обаче не го достигаше.

Кристен бе така разстроена, че й се доплака, но не го направи.

— По-добре ще е да ме убиеш, когато свършиш, саксонецо. Ще вриш в пъкъла заради това! Там ще се видим!

Ройс не каза нищо. Краката й бяха широко разтворени в двата края на леглото, а ходилата й — здраво привързани. Той се изправи и се приближи до последния крак на леглото, който все още не бе използван.

Кристен го гледаше със свиреп поглед и държеше дясната си ръка по-далече от него. Когато той се наведе, за да я улови, юмрукът й се стрелна към лицето му и този път той не успя да се отдръпне навреме.

Усети прилив на задоволство, въпреки че кокалчетата на ръката й я боляха там, където се бяха срещнали със зъбите му. Устната му бе разкървавена и чертите на лицето му вече не бяха така неразгадаеми както преди. Вбесен, той улови ръката й и я завърза здраво. Изправи се. Очите, който беше смятала за така красиво зелени, сега изглеждаха пълни със злост. Той бавно избърса кръвта от устата с опакото на ръката си.

Тя затвори очи при тържествуващия му вид. За него беше прекалено лесно. Сега ще я нашиба с камшика или каквото там е решил, за да я накаже за това, че се противопостави на волята му. Той обаче раздра дрехите й с камата си.

Кристен изстена в себе си, но се постара лицето й да остане безизразно. Очите й бяха здраво стиснати. Няма да крещи, когато болките започнат, нито да плаче, нито да моли за милост, защото щом можа да й стори това, в него милост няма.

— Отвори си очите, Кристен.

Тя отказа. Усети леглото да хлътва и разбра, че е седнал до нея. Той остана безмълвен и изобщо не се помръдна. Най-накрая тя се почувства прекалено обезсилена, за да не погледне. Когато вдигна клепачите си, погледът й срещна неговия. Очите му бяха вперени в нейните, а след това бавно се спуснаха по тялото й. Тя проследи взора му и усети внезапен прилив на топлина.

В положението, в което се намираше, безпомощността й изпъкваше още по-ярко. Можеше да свие леко колене, но нищо повече. Ръцете й не бяха разтворени широко, но бяха сковани в лактите. Все пак тя не се чувстваше неудобно. Лентите от покривката не се впиваха в кожата й, освен ако не се дърпаше. Неспособността й да продължи да се защитава и неизвестността на наказанието й я караха да се чувства нещастна.

— Досега спази обещанието си.

Звукът на гласа му я накара отново да впие очи в неговите.

— Какво обещание? — попита тя.

— Че няма да ми е приятно, ако се защитаваш. Уверявам те, че е истинско удоволствие да те видя в това положение.

Господ да й е на помощ! Сега щеше да започне да злорадства.

— Извади камшика си и свършвай с това, саксонецо — изсъска тя.

Той се усмихна.

— О, ти наистина спомена нещо за жестокости. Добре е, че ми напомняш.

Като каза това, той измъкна дългата й плитка и й посвети цялото си внимание.

— Да не би да се каниш да ме бичуваш със собствената ми плитка? — изумено попита тя.

— Интересна идея! — Той се засмя и остави плитката да се плъзне в ръката му, докато пръстите му не уловиха края й. — Защо не. Нещо такова ли?

Краят на плитката й се разпери като ветрило между пръстите му и перна върха на едната й гърда. На удареното място нахлу кръв и гърдата й се втвърди, а зърното й се превърна в малка корава пъпка.

По цялото тяло на Кристен се разляха горещи тръпки. Ройс забеляза неволния отговор на тялото й и като продължи да се усмихва, прокара ветрилото надолу по вдлъбнатината между гърдите й и шибна меко, сякаш с перце, другия връх.

Тялото й му говореше на собствения си език, но той не можеше да знае какво става вътре в нея. Истинският, макар и неосъзнат страх, който се беше свил като топка в корема й, сега покълна и се превърна във възбуда. Напълно безпомощна в ръцете на мъж, който знаеше как да я задоволи… Не беше взела под внимание тази възможност.

— Ти… няма да ме биеш?

— Защо си толкова изненадана? — тихо попита той и плъзна свиленото ветрило по стомаха й. Мускулите й се свиха в сладостни трънки. — Харесвам кожата ти такава, каквато е. Наистина ли мислеше, че ще я съсипя?

— Беше достатъчно ядосан…

— И с право. Днес ме превърна в лъжец. Заклех се на твоя приятел Торолф, че няма да ми се налага да те вкарвам насила в леглото си, и все пак днес направих точно това.

— Казал си му… Ах!

Ройс небрежно сви рамене.

— Той беше загрижен и трябваше да го уверя, че няма да прекалявам, като се възползвам от властта си над теб.

— А не го ли правиш? — жегна го тя и погледна многозначително голото си тяло.

Той се засмя тихичко.

— Да, сега може би. Но трябва да се съгласиш, свадлива жено, че снощи не беше така.

— Трябваше ли да казваш това на Торолф?

— Би предпочела той да се тревожи за теб?

— Бих предпочела да не си мисли това, което сигурно си мисли сега — викна тя разярена.

— Че ме харесваш?

— Да те вземат дяволите, саксонецо! Не те харесвам! Вече не! — поправи се тя, но след това рязко си пое дъх, защото той се бе навел, за да положи една гъделичкаща целувка на коремчето й. — Не, престани!

Езикът му се стрелна навън и описа кръг около пъпа й.

— Още ли ще се съпротивляваш, свадливке? След като не можеш да ме спреш сама, ще ме помолиш ли да престана.

— Не!

Той вдигна глава и обхвана с ръце стомаха й, после започна бавно да напредва към гърдите й.

— Не съм си го и помислял. Но ти не искаш да престана.

Пръстите му бяха обхванали гърдите й. Гласът й потрепери:

— Не е така. Аз… аз просто няма да моля за… за каквото и да е.

— Каква горделивка.

Той стисна зърната на гърдите й между палеца и показалеца си. Цялото й тяло се напрегна. След това продължи ласките си нежно и внимателно. Продължи да обработва най-чувствителната му част по същия начин — с редуване на наслада и болка, докато тя не си помисли, че наистина ще започне да го умолява за милост. Не можеше да запази повече спокойствие. Не можеше да запази безразличието на лицето си, въпреки че знаеше, че той наблюдава всяка нейна реакция. Сърцето й биеше диво, пулсът й полудяваше. От тялото й сякаш се изливаше топлина, макар че челото й оставаше сухо.

Ройс беше хипнотизиран от съблазняващата нега в погледа й, от начина, по който зъбите й хапеха долната й устна. Нямаше да целуне устните й. Не още. Все още таеше мъничко съмнение, че ако я целуне, същите зъби ще се впият в него. Но накрая ръцете му се преместиха нагоре, обхванаха лицето й в шепи и го задържаха неподвижно, докато той обсипваше с целувки всяко ъгълче от него, освен устните.

— Кажи ми, че ме желаеш, Кристен — умоляващо прошепна в ухото й той.

— Никога няма да чуеш това от мен.

Той се облегна назад и я погледна. В очите й сякаш тлееха огньове. Никога не беше виждал жена, така готова за любов.

Той се усмихна и поклати глава.

— Наистина си инат. Но и аз не падам по-долу, сладка свадливке. И ще чуя тези думи от теб, ще видиш.

Той се изправи и отиде до края на леглото. Спря и обгърнал с очи цялото й тяло, бавно започна да сваля халата и туниката си.

Да се наслаждава на втренчения му поглед бе почти същото, както да чувства ръцете му върху себе си. Тялото й лудееше.

Кристен затвори очи. Наложи си с всички сили да се успокои, да се отпусне. Не се получи. Очакването увеличаваше възбудата.

Не й се наложи да чака дълго. Леглото хлътна при краката й и тя усети ръцете му на глезените си. Нямаше да го погледне. Ръцете бавно се придвижиха нагоре по вътрешната част на краката й — нямаше да гледа — покрай коленете; бавно, бавно се заизкачваха по бедрата й — нямаше да гледа — по-нагоре, по-близо…

Той спря. Колебаеше се. Кристен затаи дъх. Беше сигурна, че сърцето й ще експлодира. Тогава пръстите му промениха посоката си — нагоре по бедрата, после надолу по външната им страна, но само до коленете. Едва беше успяла тихо да изпусне дъха си и отново го стаи, защото пръстите му пак тръгнаха нагоре.

Отново и отново той си проправяше път нагоре по бедрата й и всеки път достигате все по-близо до раковината на нейната женственост, но без да я докосва, само я караше да мисли, че ще го стори, да се надява… Съдираше й кожата, но с помощта на еротиката, вместо с бича. Караше я да се моли.

— Погледни ме, Кристен.

Тя диво поклати глава.

— Кристен!

Ръцете му я обгърнаха и се отпуснаха на корема й. Брадичката му почиваше на къдравия триъгълник.

— Сега искаш ли ме, Кристен?

Няма да отговори. Ръцете му се преместиха нагоре и обгърнаха гърдите й. Той повдигна брадичката си. Можеше да усети топлия му дъх… Помогни ми, господи… О, боже!

Езикът му докосна мъничкия център на страстта й. Толкова й трябваше. Кристен избухна и взривът на удоволствието, което я заля, бе така мощен, че името му се изплъзна от устните й. Тазът й се повдигна към него в търсене на натиска на езика му. Щеше да го притисне към себе си, ако можеше. Но той не й отказа. Наслади се на пълното блаженство.

Но Ройс не беше свършил с нея. Реалността едва се бе завърнала, когато той предприе нова атака към сетивата й. И тя не искаше да се съпротивлява повече. Беше твърде преситена и удивена от онова, което бе направил. Само мисълта за него разпрати нов пулсиращ прилив на възбуда по тялото й.

Той легна върху нея. Устните му бавно проправяха пъртини от топлина по кожата й. Не проникваше в нея, не искаше да уталожи собствената си бушуваща страст. Можеше да го направи, да не я подлага още веднъж на мъчението на очакването, но не.

Той се приведе напред и във въображението й очите му се превърнаха в блеснали жарки смарагди.

— Искаш ме — прошепна той. Устните му почти докосваха нейните. — Кажи го.

— Няма!

Зъбите му захапаха лекичко устните й.

— Предпочиташ да те оставя сега?

Господ да й е на помощ! Почувства, че ще умре, ако той направи това. Но как би могъл? Възможно ли беше? Не, нямаше да я остави сега. Не можеше да го направи.

Тя остана безмълвна. Очите й преливаха от гордост, инат и желание. Той изпъшка, като видя поражението си. Но това не беше нищо в сравнение с онова, което почувства като потъна в нея, отвеждайки я заедно със себе си до още едно бурно кресчендо на блаженството.

Когато Кристен се върна към действителността, Ройс я освобождаваше от нейните окови. Когато свърши, той я прегърна и легна по гръб. Тя се сгуши на гърдите му. Засега беше приключила с борбата. Той също го знаеше и се възползваше от това.

— Знаеше, че няма да те оставя. — В гласа му звучеше обвинителна нотка.

— Да, знаех.

Той изсумтя.

— Инат.

Кристен се ухили сънливо.