Джоана Линдзи
Сърца в пламъци (3)

Глава 3

Семето бе посято и Кристен не можеше да спре да мисли за това. Майка й бе споменала на шега за промъкване на кораба, но в това имаше зрънце истина, което не можеше да се пренебрегне. Брена бе достатъчно дръзка, за да направи това. Тя бе правила и по-смели неща преди. Нали тя бе обиколила фиорда, за да се върне при Гарик, след като я бяха откраднали от него точно преди сватбата? Кристен също можеше да бъде толкова смела. Тя можеше да запази свободата си и в същото време да избяга от Дирк, ако се впуснеше в това приключение. Всъщност, запали я мисълта за приключението.

Идеята имаше само един недостатък. Бяха й забранили да тръгва и един бог знае как щяха да я накажат, когато се върнеше. Във възбудата си Кристен отхвърли тези мисли и остави тревогите на Тайра. Братовчедка й бе загубила любовта си към приключенията веднага щом излезе от детството. Не и Кристен.

Момичетата бяха в стаята на Кристен на горния етаж — единственото място, което предлагаше усамотение от прощалното тържество, което бе в разгара си. Тази нощ екипажът щеше да спи в хола. Тайра бе дошла с баща си, за да се сбогува с брат си Торолф. Той бе тук от няколко дена, за да помага в приготовленията. Кристен се радваше, че братовчед й отплава, понеже бяха близки приятели. Когато бяха малки, тя дори се бе опитала да научи Торолф на някои от езиците, които знаеше, но момчето се оказа лош ученик. Вероятно само той щеше да бъде на нейна страна, когато Селиг и тримата й братовчеди започнеха да я укоряват за глупавата постъпка.

Всъщност Селиг щеше да се ядоса, както и братовчедите й Олаф, Хакон и Отер — най-възрастният от тримата. Но тъй като щяха да бъдат далеч от брега, когато я откриеха, при невъзможността да я върнат обратно те щяха да се примирят, след като излееха гнева си. Тя щеше да получи само укори, понеже никой от тях не би вдигнал ръка срещу нея. Пък и всички знаеха, че момичето няма да се остави да бъде бито, без да се съпротивлява.

— Защо, Кристен? — попита Тайра веднага щом научи за плана. — Майка ти ще плаче. Баща ти ще… — Тя потръпна. — Не смея да си помисля какво ще направи.

Кристен се усмихна на по-младото момиче.

— Няма да стори нищо, докато не се върна. Освен това майка ми никога не плаче. Тя ще престане да се тревожи за мен, когато й кажеш къде съм. Мама ще се досети какво съм направила, но ще се тревожи още по-малко, когато разбере със сигурност. Затова ти се доверих.

— Щеше ми се да се довериш на някой друг. Баща ти ще бъде бесен.

— Но яростта му няма да е насочена към теб, Тайра. И трябва да ми обещаеш, че ще им кажеш утре, след като отплавам със Селиг, преди да са започнали да се тревожат.

— Ще го направя, Кристен, но все още не разбирам защо трябва да им се противопоставяш. Никога досега не си искала да тръгнеш с брат си.

— Разбира се, че исках, просто не съм ги питала. А и това е последната възможност да отплавам със Селиг. Догодина баща ми ще ме отведе на юг, за да си намеря съпруг, ако аз сама не си намеря в Хедеби.

— Ти говориш сериозно за търсенето на съпруг от другаде? — попита Тайра учудено.

— Ти си помисли, че се шегувам?

— Разбира се. Това означава да живееш далече оттук, далече от родителите си.

— Независимо за кого ще се омъжа, аз ще трябва да напусна тази къща.

— Но ако се омъжиш за Шелдън, ще си близо до дома.

— Но няма да съм силно влюбена, Тайра. Предпочитам да съм влюбена, дори ако трябва да живея в Далечния изток. Но ти забравяш, че баща ми притежава два големи кораба и един по-малък. Мислиш ли, че няма да идват да ме виждат, независимо къде живея?

— Разбира се, че ще идват. Наистина забравих това.

— Добре. Тогава престани да се опитваш да промениш решението ми, защото това не е по силите ти. Ще прекарам чудесно, Тайра, а ти не се тревожи за това, което ще последва. Не знаеш колко вълнуващи са пазарните градове, защото никога не си ходила там. Бях малка, когато ме заведоха там за първи път, и тогава се интересувах само от стоките, които се продаваха, а не от мъжете. А там ходят мъже от цял свят. Ще намеря онзи, когото ще обичам, ще го доведа у дома и това ще успокои гнева на баща ми.

— Щом така казваш — кимна скептично Тайра.

— Да. А сега ела долу, защото иначе хубавите парчета от месото ще свършат.

Те влязоха в шумния салон. Приятелките бяха интересна гледка — Тайра бе малка и деликатна, едва достигаща рамото на Кристен, а самата Кристен изглеждаше изключително красива в синята си копринена рокля, която прилепваше плътно по стройната й фигура. Голите й ръце бяха украсени с тежки златни гривни.

Шелдън тупна Кристен отзад, когато тя мина край него. В отговор момичето се обърна и му се изплези. Искаше й се и той да отплава, но младежът, заедно с братята си, щеше да помага на баща си Перин да вдигне още няколко стаи на къщата това лято, както и да засее зърното.

Братовчед й, Отер, също я закачи. Той обхвана кръста й и я повдигна, после я целуна.

— Това беше за късмет, детко — каза той развеселен от виното.

Кристен се засмя. Макар тя вече не беше дете, той продължаваше да я нарича така само защото бе с десет години по-възрастен от нея. Баща му бе един от чичовците на баща й. Той и братята му сега живееха при чичо й Хю. Първият й братовчед, Атол, нямаше да отплава, защото бе единственото дете на Хю и чичо й държеше синът му да остане близо до дома.

— Трябва ти късмет само за да търгуваш на изток? — запита тя Отер.

— Викингът винаги има нужда от късмет, когато плава. Посоката няма значение — намигна й той.

Кристен поклати глава. Нощта едва започваше, а той вече се бе напил. На сутринта в морето щеше да се чувства доста зле.

— Пусни я, Отер, преди да е умряла от глад — извика някой.

Той я пусна, но преди това също я тупна отзад. Кристен му направи гримаса и се запъти към дългата маса, на която бе седнало семейството й. Тя я заобиколи, но стигна само до стола на баща си, който я придърпа в скута си.

— Сърдиш ли ми се, Крис?

Гарик я погледна загрижено. Майка й вече бе говорила с него и той още веднъж бе казал „не“. Очите й срещнаха неговите, тя се усмихна и обви ръце около врата му.

— Колко пъти съм ти се сърдила?

— Много пъти и винаги когато не става това, което искаш.

Кристен се засмя:

— Те не се броят.

— Нали разбираш, защо не можеш да отплаваш със Селиг? — попита нежно той.

— Да, знам, защо не искаш да ме пуснеш — въздъхна тя. — Понякога ми се иска да съм ти син.

При тези думи Гарик отпусна глава назад и гръмко се засмя. Тя се намръщи.

— Не виждам какво смешно има в това.

— Приличаш на майка си повече, отколкото си мислиш, Крис — каза той. — През половината си живот тя се опитваше да бъде син. А аз съм благодарен, че имам дъщеря, и то красива като теб.

— Тогава ще ми простиш ли, ако… ако съм направила нещо, което не би одобрил?

Той й се усмихна.

— А, това е само предположение, нали? Мисля, че мога да ти простя всичко.

Тя се отпусна и го целуна.

— Обичам те — каза нежно Кристен и баща й я притисна до себе си. Това изкара въздуха й и тя извика.

Той я смъкна от скута си и нареди:

— Вземи си нещо за ядене, преди всичко да е свършило! — Гласът прозвуча грубо, но изражението му бе пълно с обич.

Кристен зае мястото си на пейката между майка си и Селиг, който напълни халбата й с медовина.

— Нали няма да се мръщиш, Крис? Не искам да си спомням това мръщене през цялото пътуване.

Кристен се усмихна, когато той напълни чинията й, защото това рядко се случваше.

— Съжаляваш ме, нали, Селиг?

Селиг изръмжа:

— Ти като че ли позволяваш на някого да те съжалява.

— Не, затова и ти недей. Ще ме гледаш намръщена само тази вечер, за да не идвам утре да гледам как заминаваш без мен.

— Засрами се, Кристен — каза й Брена. — Ако искаше да накараш брат си да се почувства виновен, задето те оставя тук, успя.

— Глупости — усмихна се Кристен на Селиг и каза на майка си: — Дори няма да ми липсва.

Селиг я погледна обидено и се обърна, за да каже нещо на Атол, който бе седнал от другата му страна. Кристен въздъхна, защото брат й още не знаеше колко истина има в думите й, въпреки че щеше да се досети, когато откриеше, че тя е отплавала с него.

Брена възприе въздишката й погрешно.

— Наистина ли си нещастна заради решението на баща си?

— Това щеше да е чудесно приключение, преди да се омъжа, мамо — отговори искрено Кристен. — Ти си преживяла няколко приключения, преди да се омъжиш, нали?

— Да, и при това доста опасни.

— Само че едно търговско пътуване не е опасно. А и татко каза, че много приличам на теб.

— Да, чух го — усмихна се Брена. — И беше прав, знаеш ли. Опитвах се упорито да бъда сина, който моя баща никога не бе имал. Но твоят има трима чудесни сина и се радва на единствената си дъщеря. Не искай да бъдеш различна от това, което си, скъпа.

— Аз исках само това приключение — призна Кристен.

— Тогава престани да го искаш и то само ще дойде при теб.

— Както е станало с теб?

— Не съжалявам за приключението, което ме доведе тук, но тогава не мислех така. И ти сигурно ще заминеш на юг, макар баща ти още да не знае това — шепнешком й довери Брена. — Ще му кажа, че не искаш Шелдън, когато къщата утихне, защото това ще го разочарова. Той и Перин така се надяваха на това.

— Съжалявам, мамо.

— Не съжалявай, скъпа. Ние искаме ти да си щастлива и ако не можеш да постигнеш това с Шелдън, то нека бъде така. Ще ти намерим мъж, когото да обичаш.

„Ако първо аз не го намеря“, помисли си Кристен, докато целуваше майка си за лека нощ, както малко преди това бе целунала и баща си. Тя се надяваше и двамата да я разберат, и да й простят.

— Обичам те, мамо!