Джоана Линдзи
Сърца в пламъци (27)

Глава 27

На Кристен й се стори, че лорд Елдред само я бе чакал да се появи. Веднага щом влезе в готварницата и Еда й тикна паница каша в ръцете, той стана от мястото си в другия край на залата и се приближи. Не изпита никакво вълнение, когато го видя да идва, и седна на един стол в края на работната маса до прозореца, за да закуси.

Залата беше възвърнала обичайния си вид: слугите работеха тихо, няколко от мъжете на Ройс се разтакаваха наоколо. Всичко щеше да е нормално ако не бяха жените, наобиколили лейди Даръл в нейната част от залата. Гостенките. Чу откъслечни разговори за лов и предположи, че говореха за краля и благородниците му. Всички, освен лорд Елдред ловуваха.

— Закъсняваш за работа, слугиньо.

Беше седнал на края на дългата дървена маса, която щеше да остане, докато не си тръгнеха гостите. Близкият й край беше на около пет-шест фута от масата на Кристен, на която работеха още две жени. Без да го поглежда, тя му отвърна:

— Така е.

Последва тягостно мълчание.

— Виждам, че вече не си наказана.

— Оковите ми бяха за друго — спокойно отвърна тя и продължи да се храни.

— Да, знам. Сама каза, защото си била опасна. — Тонът му бе подигравателен. — След вчерашната сутрин можеше дори и да ти повярвам, но ако беше истина, сега нямаше да си свободна.

Тя сви рамене.

— Може би лорд Ройс усеща, че сега тук има по-голяма опасност от мен.

— Каква опасност? Дяволите да те вземат, гледай ме, като ти говоря!

Очите й бавно се вдигнаха и най-после се втренчиха в разгневените му черти. Лицето му бе червено. Устата му бе извита грозно. Не беше толкова красив в гнева си.

Погледът й го подмина, сякаш не заслужаваше внимание и колкото едно бездомно псе. Тя продължи да яде, преди да отговори.

— Вие сте опасността, милорд. Свободна съм да се защитавам. Лорд Ройс знае, че умея това много добре.

Тя отново го пренебрегваше. Никога в живота на Елдред жена не се беше отнасяла така с него. Жените му се умилкваха, те го обичаха, биеха се за неговото благоволение. Тази се отнасяше с него сякаш той бе по-долу. Една робиня! Можеше да я убие заради това. Ако бяха сами, щеше да я налегне, скъпо щеше да си плати за пренебрежението.

— Ройс те окова — презрително продума Елдред, — също както е оковал онези диваци в двора, дето му строят стената. Кажи ми, слугинче, и към леглото си ли те приковава с вериги?

Жените до нея ахнаха от грубостта му, но онази, за която тя бе предназначена, изобщо не беше засегната от думите му. Седеше си там, ведра и спокойна, и си хапваше. Идваше му да я удуши за това. Как беше успяла да го изкара извън нерви?! Искаше само да я осмее с подигравките си, да я накара да си плати за онова, което бе извършила вчера сутринта.

Ако не си тръгнеше и не я оставеше на мира, щяха да тръгнат клюки — като тези, които чу сутринта: че Ройс дори не е дочакал да останат насаме, за да я вкара в леглото си. Излезли от залата заедно! Бе обявил предпочитанията си към една робиня по просташки шумно — робиня! — и то пред краля!

Елдред съжаляваше, че не е присъствал, за да види с очите си това безразсъдство. Но не му се искаше да се изправя очи в очи с Ройс в присъствието на Алфред, след като Алдън му бе дал ясно да разбере, че тази робиня е нещо особено за домакина им. Със сигурност щеше да стане въпрос за онова, което Елдред се е опитал да направи, а Елдред никога не печелеше, когато споровете засягаха Ройс. Беше се трудил твърде упорито да спечели уважението на Алфред, за да го загуби в препирни, заради някаква си робиня.

Но още не можеше да си тръгне. Беше прекалено ядосан. Единствено нейното унижение можеше да уталожи яда му.

— Донеси ми бира, слугиньо — грубо нареди той и се озъби, когато една от другите жени понечи да изпълни заповедта му: — Не, робинята ще свърши това.

Сега го гледаше. За бога! Но Елдред изпита само моментно задоволство от това, че най-после беше успял да привлече цялото й внимание, защото в очите й блещукаше смях!

— Ако наистина искате бира, милорд, най-добре ще е да оставите Едреа да я донесе. Ако не го стори тя, ще трябва да си я вземете сам.

— Отказваш да ме обслужиш?

Кристен едва се удържаше да не се разсмее.

— Не, милорд — спокойно каза тя. — Изпълнявам заповедите на лорд Ройс — когато ми харесват. А ми харесва, че ми е забранил да сервирам на гостите му.

Бе отишла твърде далече. Трябваше му само секунда, за да я стигне. С едната си ръка я вдигна на крака, а с другата замахна, за да я удари. Тя го бутна и не му даде тази възможност.

Елдред отново налетя, но този път бе спрян от остър глас, който се разнесе откъм гърба му:

— Не я докосвайте, милорд!

Той се извъртя и свирепо се втренчи в Селдън — васал на Ройс. Току зад гърба му стоеше още един от неговите приближени. И двамата държаха ръцете си на дръжките на мечовете си.

— Не, този път няма да ме спрете! — изръмжа Елдред. — Слугинята ще бъде наказана.

— Не и от вас. Заповедите на лорд Ройс са категорични — никой да не докосва тази жена.

Неочаквано Кристен се разгневи от тези думи.

— Не ми е нужна помощ, за да се справя с този простак. Щях да го накълцам със собственото му оръжие.

Преди някой да разбере какво е намислила, тя измъкна камата на Елдред от канията на кръста му и я заби презрително в масата. Унижението го накара да забрави предупреждението, което току-що му бе отправено и той я зашлеви с опакото на ръката си. Кристен стисна двете си ръце в юмрук и му отвърна с удар в челюстта. Ударът запокити Елдред към масата и той едва не се просна отгоре й. Хората на Ройс му помогнаха да се изправи, но не го пуснаха, въпреки че той се бореше и сипеше заплахи.

Сред шума, който Елдред вдигаше, Кристен чу, че Даръл пищи и като вдигна очи, я видя да се втурва към входа на залата. Тя погледна натам и безмълвно простена. На входа стоеше Ройс, и не бе сам. До него стоеше Алфред. Ройс изглеждаше готов на убийство. Той отпрати Даръл с една-единствена рязка дума.

Елдред чу Ройс и престана да се бори. Двамата мъже също го видяха и пуснаха Елдред. Нито един от тримата не помръдна, когато Ройс и кралят прекосиха залата и се приближиха.

В изражението на Кристен не можеше да се долови нищо. Външно бе спокойна, но в себе си трепереше. Тя беше виновна за всичко. Нарочно беше предизвикала лорда. Беше се надявала да го вбеси и бе успяла. И сега щеше да си плати обидата. Ройс изглеждаше достатъчно разярен, за да се ограничи само с повторно оковаване.

Елдред видя възможност да си отмъсти и се възползва от нея, като отправи молба към Алфред, преди Ройс да успее да отвори уста.

— Милорд, искам възмездие за тази робиня. На два пъти тя вдигна ръка срещу ваши благородници. Лорд Рандолф е на легло със счупено ребро от веригата, с която тя го удари. Сега си позволи да ме удари и…

Селдън прекъсна декламацията му, за да обясни на Ройс:

— Той беше предупреден, милорд, че вашата воля е никой да не я докосва.

— Вярно ли е това, Елдред? — спокойно запита Алфред.

— Тя ме предизвика! — настоя Елдред.

— Това няма значение — отвърна Алфред. — Тя не е твоя, за да я биеш, а си бил предупреден за това. Внасянето на такъв смут в дома на домакина ти е достатъчно прегрешение. Ще ни оставиш и няма да се връщаш в двореца, докато не бъдеш повикан.

При това съобщение Елдред пребледня. Понечи да протестира, но изглежда размисли, защото само кимна отсечено и се оттегли.

Ройс не откъсваше очи от Елдред, докато той вървеше към изхода на залата. Ръцете му висяха покрай тялото му, свити в юмруци.

— Бих предпочел да не бяхте правили това, милорд.

Алфред прояви достатъчно благоразумие и се усмихна.

— Зная. Ти би предпочел да извадиш меч срещу него. Но имай търпение, приятелю. В тези времена Уесекс има нужда от всеки мъж, дори и от такива като Елдред. Когато постигнем истински мир, можеш да уредиш спора си с него.

Ройс изгледа остро своя крал и част от напрежението му го напусна. Той кимна. След това погледна Кристен. Пристъпи към нея и положи голямата си ръка на червеното петно на бузата й.

— Добре ли си?

За малко Кристен да се разпадне на части в краката му, толкова голямо беше облекчението й. Онзи поглед, изпълнен с черна ярост, не е бил предназначен за нея. За нещастие, веднъж почувствала облекчение, Кристен остави гневът й да вземе връх. Вече не се боеше от наказание и си спомни какво я бе накарало да изгуби самообладание преди малко.

— Нямам нужда от дворните ви кучета, милорд. — Тя посочи хората на Ройс с пръст.

Ръката му се спусна от бузата й.

— Видяхме!

Видели? Гневът й се смекчи от притеснението, което изпита. Много добре, видели са, но не са чули какво се случи. Тя погледна двамата васали, за да види дали ще кажат още нещо. Те също я гледаха. Селдън й се беше ухилил. Сега не продумваха, но можеше да кажат нещо по-късно. А това, което можеха да кажат на Ройс, бе, че е подтикнала Елдред с приказките си, че с обидите си е изпросила шамара му.

Гневът й утихна още повече. Остана само негодуванието и тя тихо го изрази на глас:

— Зная защо сте им наредили така, милорд. Не е, за да ме защитават, защото знаете, ме мога да се защитавам сама. Те заместват букаите ми. Имат грижата да не избягам. Такова ли е вашето доверие?

Ройс се намръщи. Нямаше да се опитва да я усмири в присъствието на Алфред, който слушаше разговора им. Не би могъл. Все пак, познаваше Кристен достатъчно добре, за да е наясно, че да излезе наглава с нея, когато е ядосана, е много трудно, а от това страдаше единствено той.

— Няма да обсъждаш действията ми, докато не сключим сделката си, свадливке.

Тонът му бе остър, а тъмният цвят на смарагдовите му очи — красноречив. Кристен си спомни за присъствието на Алфред твърде късно. Тя го погледна крадешком и видя, че спорът между робинята и лорда го забавлява. Господи! Как може да е такава глупачка да предизвиква Ройс в присъствието на неговия крал? А и наистина беше забравила за сделката, която Ройс беше споменал.

Не беше толкова горда да не признае грешките си. Тя отправи на Ройс колеблива усмивка и се опита да компенсира държанието си:

— Простете ми, милорд. Езикът ми често ме изпреварва. Съжалявам за инцидента. Лорд Елдред искаше да ме ядоса, а аз исках да ядосам него. И двамата успяхме, но аз се разкайвам за това, че трябваше да ставате свидетел на такава глупост.

Извинението й зашемети Ройс повече, отколкото признанието й. Но именно признанието й накара кралят на Уесекс да отметне назад лъвската си глава и да се разсмее.

— Милостиви боже, Ройс, такава честност плаши. А аз бях на път да ти завидя. Не, сър, тя е прекалено откровена за двора, гъмжащ от изтънченост и фалшиви ласкателства.

— Тя не ви е била предлагана, милорд — изсумтя Ройс.

Дръзкото му изявление накара Кристен да ахне, но Алфред не се обиди. Той отново се разсмя.

— Както виждам, откровеността е заразителна. Добре ще е да държа другите си благородници далече от нея, инак никога вече няма да чуя какъв отличен ловец съм.

Беше ред на Ройс да се подсмихне.

— Тази вечер няма да страдате от липса на похвали и комплименти, милорд, не и когато лично вие сте се погрижили за вечерята ни.

Двамата продължиха пътя си, но преди това Ройс любопитно изгледа Кристен и се поусмихна леко. Бе успяла да успокои страстите му, както и възнамеряваше. По-късно щеше да успокои своите.