Лоис Макмастър Бюджолд
Омайване (20)

19.

На следващата сутрин Фаун претупа неизменните фермерски задачи, издои кравите и бързо ги подкара към пасището. Поради обясними причини правилото, че младоженците не трябва да се виждат преди сватбата, бе оставено за след закуска. Тогава се появи леля Роуз Блуфийлд, за да помогне на мама, заедно с най-добрите приятелки на Фаун Фили Блуфийлд и Джинджър Роупър.

Първо беше ред на къпането. Жените останаха на кладенеца, а мъжете тръгнаха към реката. Фаун се притесняваше да остави Даг на милостта на баща си, Флеч и Уит, но поне близнаците бяха натоварени с цял куп неприятни задачи. Джинджър и Фили я издърпаха, докато продължаваше да крещи да не мокрят шината на Даг. Последва половин час в голо и мокро суетене край кладенеца. Мама беше извадила най-хубавия си ароматизиран сапун. Като свършиха, се прибраха в спалнята и двете момичета се заеха с косата й. Фаун с облекчение чу стъпките на мъжете и гласа на Даг, който даваше някакви инструкции на Уит.

Фили и Джинджър се стараеха да следват инструкциите, които бе запомнила от Риила, за начина, по който си сплитаха косите Езерняшките булки. Само че нейната беше твърде къдрава и нямаше да стане точно. Все пак успяха да направят плитки на слепоочията й и да ги усучат като корона, докато останалата част падаше свободно. Фаун се погледна в едно огледалце и с учудване установи, че изглежда пораснала. Братът на Джинджър беше яздил сутринта чак до Мирър Понд, на четири мили нагоре по реката, за да откъсне няколко бели водни лилии, които да украсят прическата й.

— Мама каза, че можеше да вземеш колкото рози поискаш — отбеляза Фили, докато гледаше ефекта.

— Тези са по-езерни — отвърна Фаун. — На Даг ще му харесат. Горкият си няма роднини и приятели тук и трябва да приема всичко фермерско. Знам, че съжалява, че не може да изпрати даровете, преди да се прибере до лагера, а това обикновено се прави преди сватбата.

— Мама се чуди дали жените от неговия народ не се омъжват за него, защото е сакат — каза Фили.

Фаун реши да не обръща внимание на леката обида.

— Не мисля. Патрулните се нараняват непрекъснато. Освен това той е вдовец.

— Брат ми каза, че според близнаците конят му говорел като човек, когато наоколо нямало никой.

— Ако няма никой, откъде ще знаят? — изсумтя Фаун.

— И аз това се чудя — отвърна колебливо Джинджър.

— Освен това става дума за близнаците.

— Което си е достатъчно — допълни Фили. — Предполагам, че са си измислили и историята дето поправил магически счупената купа?

— Не. Това е вярно — призна Фаун. — Мама я прибра горе за всеки случай.

Последва тишина, докато Фили отблъскваше ръцете на Фаун, които се мъчеха да наместят нещо по прическата.

— Толкова е висок — започна лукаво Джинджър, — а ти си ниска. Според мен ще те смачка. Освен това и двете му ръце са контузени. Как ли ще са оправите тази вечер?

— Даг е много находчив — отвърна Фаун твърдо.

Фили я сръчка и се засмя.

— Ти пък откъде знаеш?

— Някой май е опитвал — обади се Джинджър. — Какви ги вършихте двамата през този месец?

— Не е ваша работа. — Все пак не можа да се сдържи и добави ехидно: — Ще ви кажа само, че вече не бих погледнала фермерски момчета. — Това предизвика нов кикот, който обаче секна, щом влезе Нати.

Джинджър й подаде един стол и тя разви плата, в който държеше изплетената връв. Тъкмо бе дала на Даг неговата заедно с изненадващия си подарък.

— Хареса ли си сватбената риза? — поинтересува се Фаун. Знаеше, че не може да я попита как изглежда.

— О, да, скъпа. Остана много доволен. Каза, че никога не бил обличал нещо толкова фино, и се учуди как сме я направили толкова бързо. Призна, че е облекчен, като е разбрал за какво било всичкото това мерене, много го било притеснило. — Черната връв със златните мъниста в краищата лежеше в скута й.

— Той къде ще носи своята? Аз къде да я сложа?

— Каза, че десничарите обикновено я носят на лявата ръка и обратно. Неговата си я сложи малко над приставката. Каза, че когато му дойде времето, той ще седне, ти ще застанеш срещу него и ще мога да извърша обвързването без проблем.

— Добре — отвърна Фаун колебливо. Мъчеше се да си го представи. Изпъна ръка и остави Нати да увие връвта няколко пъти и да върже нормален възел. Даг бе казал, че е вложила част от себе си вътре чрез кръвта, и трябваше да повярва на думите му.

Беше време за роклята, хубавата от зелен памук, изпрана и огладена. Другата й хубава рокля беше вълнена и ставаше за зимата. Даг вероятно щеше да си спомня тази от нощта в Гласфордж, когато я бе разопаковал като подарък. Това си беше тяхна тайна, но пък сигурно щеше да стопли сърцето му. Джинджър и Фили я облякоха внимателно, за да не развалят прическата и лилиите.

На вратата се почука и някой влезе, без да изчака разрешение. Беше Уит. Погледна Фаун и примига. Отвори уста да каже някоя от обичайните си глупости, но след това размисли и се усмихна неспокойно.

— Даг пита за оръжията — започна малко неуверено. — Иска да си ги сложи всичките. Ама всичките, наведнъж. Според него това показвало какво носи патрулният в шатрата на булката си. Флеч пък каза, че никой не трябва да носи оръжия на сватба. Татко каза, че не знае какво да прави. Даг каза да питаме теб.

Фаун щеше да отговори, че това е и неговата сватба и трябва да зачитат неговите обичаи, но вместо това полюбопитства.

— Всъщност за колко оръжия става дума?

— Ами за начало, онова дългото чудо, дето го нарича боен нож. Освен това има един, който носи в ботуша, и един окачен на бедрото. Не знам за какво са му три ножа, като има само една ръка. Освен това смешният му лък и колчанът със стрелите, на който има още малки ножове. Съжалява, че не носи меча на баща си, той бил в лагера, както и някакво копие за бой от кон, което също не е тук. За щастие.

Джинджър и Фили се бяха намръщили.

— Толкова натоварен човек сигурно ще дрънчи, като ходи — продължи Уит. — А пък ако вземе да падне в някой вир… — Явно кипеше от ентусиазъм. — Дали е убил някого с тоя арсенал, а? Сигурно. Докато се къпехме, видях, че има цял куп белези. Но пък е имал и много време да ги натрупа. Дали е нервен покрай сватбата, а, как мислиш? Не му личи, но пък при него не може да разбере човек.

Чудно как Даг не беше полудял с Уит за помощник. Фаун се замисли колко ли хора всъщност е убил с оръжията си.

— Кажи му да вземе само бойния си нож. — Може пък оръжията да му действаха успокояващо. — Кажи му, че ножът е достатъчен. Ние ще го разберем.

— Добре. — Уит не бързаше да излиза, а се чешеше по главата.

— Ризата добре ли му стои? — попита Фаун.

— Ами… Май да.

— Май? Не го ли погледна? Уф! Въобще не трябваше да те питам.

— Хареса му. Непрекъснато я пипа с пръстите, дето стърчат от превръзката, сякаш усещането му харесва. Но не мога да си обясня едно нещо. Трябваше да му помогна с копчетата на панталоните. Чудя се как ли се е справял през последната седмица? Щото не съм го виждал да ходи разкопчан. Може да е невероятен магьосник, но все трябва да ходи по нужда, нали така…

— Уит, изчезни!

Джинджър и Фили забелязаха, че Фаун се изчервява, и се разкикотиха.

Уит естествено не разбираше от намеци.

— Щото знам, че аз, татко и Флеч не сме му помагали, а близнаците хич не го обичат. Може да е била Нати, но най-вероятно си била ти. Ау! — Той изпищя, когато Нати го цапна с бастуна си през коленете.

— Уит, ако не си намериш работа, аз ще ти намеря. Стига си тормозил хората с твоите предположения, защото иначе ще отговаряш пред мен, а аз ще съм тук и утре.

— Ще му кажа да сложи само ножа. — Уит побърза да се изнесе.

Фаун чуваше тропота на копита и скърцането на каруци отвън — гостите пристигаха. Беше й странно, че седи и чака в тази стая, вместо да ги посрещне.

Появи се майка й, бършеше ръцете си с кърпа.

— Шеп Соуър и жена му пристигнаха. Те са последните. Слънцето вече се вдигна, тъй че може да започваме.

— Даг готов ли е? Всичко наред ли е?

— Чист и спретнат. Изглежда доста спокоен, макар че накара Уит да му смени дървената ръка и куката няколко пъти.

— Сега какво носи?

— Доколкото видях, куката.

— Хм. — Дали се бе отпуснал и нямаше нищо против да се покаже пред непознати, или искаше най-полезният инструмент и потенциално оръжие да му е подръка? — Е, скоро ще свърши. Не исках да го подлагам на такова нещо, когато се съгласих да минем оттук.

— Момичета, ще ни оставите ли за малко?

Нати се изправи.

— Хайде, пиленца. Да оставим булката да се сбогува с майка си. — Подкара помощничките към стаята за тъкане и внимателно затвори вратата.

— След няколко минути ще си омъжена жена. — Гласът на майка й беше смесица от напрежение и почуда. — По-скоро, отколкото очаквах. Никога не съм очаквала нещо такова. Искахме да направим сватбата ти както трябва, а всичко се случи толкова бързо… Направихме повече приготовления за Флеч. — Намръщи се, сякаш това беше несправедливо.

— Радвам се, че стана бързо. И така съм достатъчно нервна.

— Сигурна ли си за това?

— Днес не, но оттук нататък — да.

— Знаеш, че ако размислиш, можем да спрем всичко веднага. Каквито и неприятности да имаш, ще се опитаме да помогнем.

— Вече водихме този разговор. Два пъти. Не съм бременна. Честно.

— Има и други неприятности.

— За момичетата хората се интересуват само от тази. Колко от онези навън смятат, че съм бременна, щом повдигаш открито въпроса?

— Неколцина — призна майка й.

„Повечето, обзалагам се“.

— Времето ще покаже, че грешат. Надявам се, че ти ще им натриеш носовете, защото аз няма да съм тук.

Майка й мина зад нея и огледа прическата. Нямаше нужда от оправяне.

— Признавам, че Даг изглежда свестен човек и сигурно е добър мъж, но какво ще правиш със семейството му? Дори той признава, че може да не те приемат добре. Ами ако се отнасят лошо с теб?

„Ще се чувствам като у дома си“. Фаун успя да се спре, преди да го изрече.

— Ще се справя. Изправяла съм се срещу бандити, глинени и морящи твари. Ще се оправя с роднините. — „Стига да не са моите“.

— Дали е разумно?

— Ако хората бяха разумни, щяха ли изобщо да се женят?

— Предполагам, че не — изсумтя майка й. — Но ако тръгнеш по път, чийто край не виждаш, може да се загубиш в мрака.

— Вярно — отвърна Фаун и се изправи. — Но това е моят път. Нашият. Не възнамерявам повече да седя на едно място. Готова съм. — Целуна майка си по бузата. — Хайде.

Майка й въздъхна за последно и я последва. Пътьом подбраха Нати, Фили и Джинджър. Спряха в кухнята, където Сорел остави кърпата, и влязоха в гостната.

Беше претъпкано. Бяха дошли братът на баща й чичо Хоук Блуфийлд, жена му Роуз и техният син. Чичо и леля Роупър с двете им по-млади момчета, включително това, което бе донесло лилиите. Шеп Соуър и жена му, винаги готови за безплатно хапване. Флеч, Кловър и роднините й; както и близнаците, които се държаха необяснимо добре, и татко, заедно с Уит.

И Даг, стърчащ с една глава над останалите. Бялата риза му стоеше добре. Нямаше време за бродерия, но Нати и леля Роупър бяха намерили зелен конец за яката, ръкавите и копчетата. Ръкавите бяха достатъчно широки, за да поберат шината и приставката. Поне бяха намерили достатъчно седефени копчета. Панталоните му бяха изпрани предния ден. Ножницата му висеше на лявото бедро и изглеждаше като неразделна част от него, без да се набива на очи, въпреки размера си.

Щом Фаун се появи, избухнаха спонтанни аплодисменти и тя се изчерви. Даг гледаше само нея и всичко отново придоби смисъл. Тя застана до него. Дясната му ръка трепереше, сякаш искаше да я докосне, но не можеше. Фаун се задоволи с това да притисне бедрото и крака си към него. Привидната радост на всички малко я дразнеше.

Шеп Соуър пристъпи напред, прочисти гърлото си и призова за внимание с няколко оттренирани реплики. Поне не посмя да пусне някоя от шегите си — те бяха втръснали на всички присъстващи. След това прочете брачния договор. Възрастните слушаха, кимаха и на места се споглеждаха. След това Даг, Фаун, родителите й, Флеч, Кловър, Нати и останалите двойки се подписаха. Шеп въздъхна и подпечата договора.

Баща й извади семейната книга и процедурата се повтори. Даг надникна любопитно над рамото й. Фаун знаеше страниците, където бяха записани браковете, ражданията, наследствата, покупките и продажбите на земя, чак до нейното раждане, почти наизуст.

След това Даг и Фаун изрекоха обетите си. Вчера бяха имали лек спор. Даг се бе заинатил за всичките обещания за оране и жънене, тъй като едва ли някога щеше да върши такива неща, а не искаше да дава лъжливи обещания. Освен това бе пазил земята за децата през целия си живот. В крайна сметка Нати му обясни, че това е поетична форма, изобразяваща грижата за семейството, и той се съгласи. Думите звучаха странно от неговата уста, но дълбокият му глас сякаш им придаваше особено значение. Все едно увисваха във въздуха и женените двойки сякаш се отдадоха на спомени. Гласът на Фаун беше леко слаб и неравен, сякаш беше малко момиче, което се преструва на голяма жена, но не може да убеди никого.

При обикновена церемония на този етап щяха да се целунат и да насядат на трапезата, но сега беше ред на обвързването. Присъстващите бяха уведомени, че това ще е някакъв Езерняшки ритуал и ще бъде проведен от Нати. Баща й донесе един стол и Даг се настани на него, като кимна благодарно. Фаун нави ръкава му — чудеше се какво ли е минало през главата му, щом е решил да си покаже приставката толкова открито. Оказа се, че тъмната връв е вързана на бицепса му. Фаун носеше своята открито през цялото време.

След това баща й доведе Нати и тя внимателно напипа гривните и ръцете им. Развързва двата възела, събра краищата им и ги уви заедно, като мърмореше благословии, съчинени от самата нея. След това направи от двете върви осмица, върза я с един възел и каза високо:

— Едно до друго или надалеч, нека тези сърца винаги вървят заедно.

Това бяха думите, които й бе казал Даг. Напомняха обезпокоително на Фаун за надписа на ножа от Каунео, който Даг бе носил за сърцето си. Може би въпросният надпис беше точно от подобна клетва.

Думите, гривните и двете влюбени сърца бяха достатъчни, за да се направи Езерняшка сватба, както и прочутият усет, който все така се изплъзваше на Фаун. Да мисли за него беше почти толкова ефективно, колкото дете да затвори очи и да си пожелае конче.

„Действията нямат нужда от пожелаване“.

Щеше да изгради брака си час по час и ден по ден, с двете си ръце. Пожеланията бяха ненужни.

Даг беше наклонил глава, сякаш слушаше нещо, което тя не чуваше. Накрая явно остана доволен. С известни усилия положи дясната си ръка върху възела и хвана два края от двете гривни. Фаун направи същото. Двамата развързаха възела и освободиха гривните. След това Фаун върза своята на ръката му, а Нати върза неговата на нейната, този път с истински възли. Изражението на Даг й напомняше на онова, след като бяха убили злината.

— Чудесно. Получи се — прошепна той.

Бяха извършили Езерняшка магия пред пълна с хора стая. И никой не беше разбрал. „Какво направихме?“

Даг я придърпа за целувка, макар че беше малко странно, защото тя стоеше над него. Все пак успяха да се пуснат, преди да стане неприлично. Той явно едва се сдържаше да не я обладае още тук, на стола. Не че тя отдавна не копнееше за това. „По-късно“ обещаваха очите му.

След това дойде време за ядене.

Под дърветата в западния двор бяха сковани маси и имаше място за всички. Най-голямата маса беше отрупана с храна и напитки и хората кръжаха около нея като ястреби и пълнеха чиниите си. Жените ходеха до кухнята, за да носят допълнително. Тъй като имаше само няколко семейства, сватбата беше тиха и нямаше танци. За щастие нямаше и малки деца, които да падат в кладенеца или от дърветата и да тормозят родителите си.

Ядене, пиене, ядене, говорене и пак ядене.

— Още колко трябва да погълна, за да не обидя някоя от тези прекрасни жени, с които се сродих? — попита Даг, когато Фаун го заведе до масата да му напълни чинията за трети път.

— Ами… остана медената пита на леля Роупър и ореховият кекс на леля Блуфийлд. Плюс сладкиша на мама и моите ябълкови пайове.

— Всичко това?

— Да. Можеш да избереш едно и да обидиш останалите.

— Тогава сложи голямо парче от ябълковия пай — каза Даг, след като се престори, че мисли.

— Обичам мъже, които мислят на крак — отвърна тя, докато му слагаше огромна порция.

— Скоро няма да мога да си стоя на краката.

Тя се изкикоти.

— Трапчинките ти ще ме уморят.

— Никога — отвърна тя твърдо и го поведе към местата им.

Скоро след това се измъкна в спалнята, за да обуе панталоните за езда и да облече грубата риза, която вървеше с тях. Все пак реши да остави лилиите в косата си. Когато излезе в стаята със стана, Даг я чакаше с дисагите си.

— Когато кажеш, Искрице.

— Сега, докато са още на десерта. Тъкмо няма да ни изпращат много.

— Защото ще са преяли? Сега разбрах хитрия ти план. — Той се усмихна и отиде да повика Уит и Флеч да помогнат с конете.

Срещнаха се на алеята южно от къщата. Даг наблюдаваше внимателно как шуреите му връзват багажа.

— Едва ли ще се опитат да ти погодят номер — прошепна тя.

— Ако бяха Езерняци, номерата им нямаше да имат край. Патрулен хумор. Е, понякога се разминава и без жертви.

— Липсва ли ти?

— Не и тази част.

Въпреки усилията на готвачите роднините все пак станаха да ги изпратят. Кловър пожела на Фаун късмет. Мама я прегърна и се разплака, татко я прегърна и се намръщи, а Нати просто я гушна. Фили и Джинджър хвърляха по тях цветчета от рози. Копърхед беше готов да се подплаши само за да си поддържа формата, но Даг го погледна лошо и той се умири.

— Не ми харесва, че тръгваш на път без нищо — подсмръкна мама.

Фаун погледна издутите от храна дисаги, завързани на кротката Грейс. Даг поне се бе оправдал с ината на коня си, за да се отърве от подаръци в последния момент.

— Ще се оправим някак, мамо.

След това баща й я повдигна на Грейс. Даг се метна елегантно на високия Копърхед, сякаш ръката му изобщо не беше счупена.

— Грижи се за нея, патрулен — каза татко твърдо.

— Ще се грижа, сър.

— И ти се грижи за него, скъпа — прошепна Нати и хвана коляното й. — Като гледам колко лесно се разделя с части от тялото си, ще ти е доста трудно.

— Ще се грижа — отвърна Фаун в ухото й.

След това потеглиха, изпратени от подвиквания. Беше топъл ранен следобед. Щяха да се отдалечат достатъчно от Уест Блу, преди да спрат да нощуват. Фермата остана назад и скоро се скри зад дърветата.

— Направихме го — въздъхна доволно Фаун. — Измъкнахме се. В един момент си мислех, че никога няма да успеем.

— Казах, че няма да те изоставя — отбеляза Даг. На тази светлина очите му бяха по-златни от мънистата на гривните.

Фаун се обърна назад за един последен поглед.

— Не беше длъжен да го правиш по този начин.

— Напротив. Помисли си, Искрице.

За малко щяха да паднат, когато опитаха да се целунат от два различно високи коня, движещи се с различно темпо.

Беше точно обратното на първото й бягство от дома. Тогава се бе измъкнала тайно, по тъмно, сама, уплашена, ядосана и пеша. Всичките й принадлежности се побираха в една торба. Дори посоката беше противоположна: юг вместо север.

Пътешествията си приличат само в едно. Всяко от тях е като скок в напълно неизвестното.