Към текста

Метаданни

Данни

Серия
The State (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A World Out of Time, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 34 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

СВЯТ ИЗВЪН ВРЕМЕТО. 1994. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.14. Фантастичен роман. Превод: от [англ.] Юлиян СТОЙКОВ [A World Out of Time, by Larry NIVEN (1976)]. Художник: Петър ХРИСТОВ. Формат: 84/108/32 (21 см.). Печатни коли: 17. С търда корица. С подвързия. Страници: 270. Цена: 80.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

2

Опитваше се да си припомни нещо. Въпросът не търпеше отлагане.

… да видим сега, натиснах копчето на интеркома, после блъснах вратата, след това не помня. Или пък не беше така? Интеркома, вратата, мрак. Не можех да чакам… не биваше да чакам повече… май никога досега не съм действал с такава бързина.

Натиск в глезените. Завъртя се, опря се на лакът и вдигна глава. Вратата на „телефонната кабина“ подпираше глезените му, опитвайки се да се вдигне догоре. Отвъд нея, голямото червено слънце бе станало почти кръгло, само една мъничка част в края липсваше, отхапана от гигантския Юпитер. Съвсем близо, в пространството над килима, беше увиснало едно бюро.

Усмихна се и затвори очи.

Изминаха секунди, или може би минути, преди да се размърда отново. Слънцето все още бе отрязано от Юпитер. Изправи се на прага на вратата и се огледа за нещо, с което да я подпре.

Измъкнал се бе на косъм. Почти беше изгубил съзнание, под въздействие на сребристия бастун, когато съумя да удари две копчета, които да го отведат в кабинета, още едно за да отвори вратата, а сетне я бе запречил с краката си. До тук добре, но…

Без съмнение Норна бе твърдо решена да опази своята машина за нулево време и запасът от лекарства. Не беше виждал тази вълшебна машина, нито пък имаше представа как би могла да изглежда, но за какво иначе щяха да са кабелите? Машината сигурно беше там, а Мирели-Лира вече знаеше, че той е хвърлил око на лекарствата й. Вероятно се е досетила, че по някакъв начин е блокирал вратата.

Не биваше в никакъв случай да й позволява да се затвори. Секунда след това Норна щеше да се появи тук.

Корбел усети, че го завладява паника. Успял бе да й затвори пътя към цялата система от „телефонни кабини“, лишавайки я от достъп до кабинета. Не можеше да се появи тук чрез телепортация. Не би могла да дойде и с колата, та нали я бяха оставили долу, пред входа. Значи… най-краткия й път към него беше през кабините на брега. Ако изтича до някоя съседна кабина, от там би могла да набере кода на тази сграда. Нищо чудно Норна вече да е на покрива. А той дори не бе открил начин да блокира вратата!

Смъкна комбинезона и го натика в процепа. В първия миг му стана хладно, но почти веднага потта изсъхна върху кожата му. Беше съвсем гол, а когато погледна надолу, установи, че нямаше и с какво да се гордее. Но кой би могъл да го види, освен Мирели-Лира? Старицата сигурно не беше в по-добра форма.

Всичко, което притежаваше беше едно сгърчено от старост тяло (откраднато) и мъничък пластмасов диск (също откраднат). Отнесе ги три етажа по-надолу и вън от сградата.

Колата го чакаше, където я бяха оставили.

Не искаше да запали. Потърси ключовете, или процепа за ключове. Ако Норна ги бе взела със себе си, чакаше го дълга разходка. Най-сетне откри процепа, беше пуст и тъкмо понечи да изругае, когато забеляза с формата…

Тъничкият диск пасваше точно в него.

Може би колите са били обществени таксита. В това имаше логика. В такъв случай, ако кодовата система в колата отговаря на тази в кабините, не му остава нищо друго, освен да набере кода на полицейското управление. И да се сдобие с оръжие!

В мига, когато посегна към пулта, ръцете му започнаха да треперят. Мускулите му се сгърчиха, последваха болезнени конвулсии. От устата му се разнесоха странни звуци. Обладан от ярост и отчаяние, Корбел осъзна, че трупът на хищника най-накрая го бе предал, че той умира и моментът е абсолютно неподходящ, НЕПОДХОДЯЩ!

Моля те, не сега! Поне да свърши битката…

Сключи ръце и протегна пръсти към пулта. Натисна податливото стъкло, опита отново, не уцели, блъсна с юмрук, удари повторно, после се отказа. Вратните му мускули се свиха на върви, извивайки главата му назад, тялото му се гърчеше в агония и тогава забеляза носещата се право към него иззад ъгъла кола — като ракета към целта.

Конвулсиите се засилваха. Блъсна пулта отчаяно, отново и отново и… изгуби представа за времето. Когато накрая колата полетя напред, той се предаде на конвулсиите.

Душевна агония. Безсъзнание. Отново конвулсии. Не е лошо да състави списък на онова, което сребърният бастун не е в състояние да причини.

Не може например да спре сфероидната кола. Конвулсиите постепенно намаляха. Не след дълго можеше да завърта глава. Мирели-Лира беше далеч назад, извън колата и продължаваше да държи бастуна насочен към него.

Опита се да се отпусне. Различни мускули се свиваха, потрепваха и се отпускаха в ръцете, гърба, клепачите и врата му. Не за пръв път преживяваше последиците от въздействието на сребристия бастун. Чувстваше, че е твърде стар за подобни изпитания. А и нямаше никакво желание да си играе на стражари и апаши сред лабиринт от разрушени сгради и то с една въоръжена, побъркана старица зад него.

— Хайде, успокой се — прошепна си той. — Всичко свърши. Освен ако… — Освен ако колата на Мирели-Лира не беше снабдена с устройство за проследяване. Или бастуна й.

Все пак, щеше да стигне преди нея. Разполагаше с не повече от минута за да открие оръжие. После да намери кабина, да набере случаен номер и да продължи да бяга.

Чакай, чакай. Кабините не работеха. Вече беше правил опит да набере кода на полицейския участък.

Колата се наклони, влезе в остър завой и пое по една от централните улици. Корбел погледна назад, опрял брадичка на прозореца. Така беше по-добре, отколкото да се взира в бясно приближаващия се пейзаж. Далеч напред синееше океанската повърхност.

Колата пресече пенливия прибой, оставяйки го зад себе си и навлезе в морето със скорост около деветдесет мили в час.