Джон Конъли
Жената от леса (88)

88

Дуайт Хилик може да имаше нужда от малко вталяване, но не беше глупак. Той преведе Паркър стъпка по стъпка през всички детайли за пожара, откриването на тялото на Ерол Доби и изчезването на Естер Бакмейър, без нито веднъж да се запъне, поколебае или погледне в папките или бележките си.

— Значи това се разглежда като нещастен случай? — попита Паркър.

— Тялото на Доби беше силно обгоряло, но нямаше следи от други наранявания, нито следа от горивни материали, ако изключим хартията.

— А Доби е обичал да пуши трева.

— Да. Няма да е първият, загинал заради изпусната цигара. Още чакаме резултатите от токсикологията, но те ще дойдат чак след месец. От друга страна, изчезването на Естер пробужда някои съмнения.

— Тя заподозряна ли е?

— Официално бихме искали да я разпитаме. Неофициално, не смятам, че има нещо общо.

— Ами жените и момичетата, които са отсядали при Доби в миналото?

— Какво за тях?

— Има ли причина да подозирате някой сърдит? Гадже, съпруг?

— Не сме изключили тази възможност. Повикахме щатската служба по пожарна безопасност и частен специалист, които да установят причината и произхода на пламъците. Разследването продължава, но както казах, няма следи от акселеранти, поне засега. Но при толкова хартия и една клечка кибрит е достатъчна.

— Да се върнем на жените, които са минали оттам. Знаехте ли, че Доби и Бакмейър поддържат неофициално убежище?

— Да.

— Някакви данни за непристойно поведение от страна на Доби?

— Не.

— Не ви ли е минавало през ума?

— Вие не познавате Доби. Аз го познавах. Не се сърдя, че питате. И аз щях да направя същото на ваше място, но той просто не беше такъв.

Паркър зададе още няколко въпроса, за да си доизясни и потвърди някои неща. Щом приключи, Хилик звънна на детектива — бивш служител на полицията в Индианаполис на име Шиърс, и го помоли да се отбие, въпреки че този ден беше в почивка. Шиърс дойде почти веднага и тримата заедно се отправиха към ресторанта на Доби, където още веднъж повториха всички детайли и Шиърс допълни каквото можеше, преди да продължат към къщата на Бакмейър. Шиърс преведе Паркър през всички стаи, които вече бяха претърсени от детективи и следователи от щатската полиция в Индианаполис, защото убийствата извън големите градове бяха под нейната юрисдикция. Нямаше следи от нахлуване, но нямаше и признаци, че Бакмейър е възнамерявала да пътува, дори за кратко. До мивката дори стоеше недовършена кутия с разтопен сладолед заедно с лъжичката.

Паркър излезе навън и изчака на слънце Хилик и Шиърс да заключат. Очакваше в Индиана да намери равни пейзажи, но районът около Кадилак беше горист и хълмист. Красиво място, помисли си той, въпреки че не би живял тук.

— А Лейла Патън? — попита той, когато полицаите се присъединиха към него.

Хилик намести шкембето си.

— Да, странна работа. Казва, че е била нападната след прибирането си от ресторанта. Персоналът и много хора от града се бяха събрали там след пожара — да се утешат взаимно, да оставят цветя, да се помолят, и Лейла тъкмо се била върнала вкъщи. Не можа да ни разкаже много, но беше сигурна, че нападателката е била жена. Носела маска и в момента, в който й станало ясно, че няма да се получи, побягнала. Лейла чула кола, но не я видяла.

— Разбрах, че е успяла да я пореже.

— Да, с ключ.

— Смятате ли, че може да има връзка с другите инциденти?

— Не го изключвам. Градът ни е малък. Много неща се случват под повърхността, като в повечето малки градове, но фатален пожар, изчезване и опит за похищение в рамките на двайсет и четири часа е нещо крайно необичайно. Така че, да, възможно е да има връзка, но не ми хрумва каква. Е, имам предположение: сигурно има нещо общо с момичетата на Доби, но двамата с Естер не са водили документация или поне не сме намерили. Възможно е и да е изгоряла заедно с всичко останало.

— Лейла е била на смяна вечерта преди пожара, нали така?

— Да.

— И не е видяла нищо необичайно?

— Не, освен някакъв тип, който четял поезия. Не мисля, че това е престъпление, въпреки че зависи от стиховете.

Паркър го погледна. Хилик също го погледна. Паркър погледна Шиърс.

— Не питайте мен — рече детективът, — не съм критик. Само работя тук.

— Лейла каза, че Доби не харесал онзи със стихосбирката — каза Хилик. — Бил изнервен, но твърдял, че не го познава, и Лейла му повярвала. Описа ни го, но звучеше като Ралф Уолдо Емерсън^[1]. А и често се случваше Доби да не хареса някого. Беше си особняк.

— Не харесваше мъже, които носят сандали с чорапи — вметна Шиърс.

— Определено — потвърди Хилик.

И тримата се съгласиха, че в това има резон, и продължиха нататък.

— Значи Лейла Патън е нападната пред дома си, вероятно за да бъде отвлечена — заключи Паркър. — Успява да влезе вътре и да заключи, след което се обажда в полицията. И това е всичко.

— Точно така — каза Хилик.

— А защо някой ще се опитва да я отвлече?

— Вие сте прочутият частен детектив.

— Защото — продължи Паркър, — която и да е била тази жена, ако наистина е била жена, тя е подозирала, че Патън знае нещо или е видяла нещо, което би могло да бъде от полза за разследването. Но според вас в показанията й не е имало нищо особено.

— Което не означава, че не знае повече — отбеляза Шиърс. — Лейла Патън е умна жена. По-умна от мен във всеки случай.

Той изчака Хилик да го обори, но онзи не го направи.

— Много мило — рече Шиърс.

— Значи нападението може да е било предупреждение? — предположи Хилик.

— Ако има връзка между сполетялото Доби, Бакмейър и Ломбарди, то говорим за решителни действия, а не за предупреждения — отвърна Паркър.

Хилик пъхна ръце дълбоко в джобовете си и се огледа да изрита нещо. Като не видя нищо подходящо, се задоволи да изругае на висок глас. Зад гърба му беше гаражът на Естер Бакмейър с нейния „Нисан“. Където и да беше, не беше отишла там с колата си. И никой от тримата мъже на двора й вече не мислеше, че някога ще се върне.

— Харесвам Лейла — каза Хилик, след като поизпусна парата. — Добро момиче е. И Шиърс е прав — умна е.

— Значи може да крие нещо от вас?

— Предполагам, но не виждам защо не би искала да ни помогне да разберем какво става.

— Може би е уплашена.

— Да, но тя е кораво момиче. Майка й е на легло от много отдавна. Бог ще прояви милост да си я прибере, но нито веднъж не съм чул Лейла да се оплаче. Искам да кажа, че ако Лейла Патън има информация, която може да ни насочи към умишлено престъпление срещу Доби или Естер, бих очаквал да я сподели.

— Е, какво тогава крие? — попита Паркър.

— Хм, щом сте тук, може би вие ще разберете.