Джон Конъли
Жената от леса (77)

77

През деветнайсети век в района на Кейп Елизабет в Мейн бил открит фин шистов пласт — многослойна метаморфна скала, която лесно се дели на плочи. Шистовата структура не е подходяща за строителни материали, но в случая скалата се деляла на свързани блокове, идеални за строеж. Това довело до масовото й употребяване в Портланд, въпреки че по-късно камъкът започнал да се познава по петната, причинени от оксидацията на пирита в блоковете.

В Кейп Елизабет били разработени две кариери за добив на шистови скали. По-малката и по-плитка, известна като Кариерата на Грунди на името на първия си собственик, „Грунди Гранит“, станала отправен пункт за маршрут за разходки сред природата, любим на местните и туристите през лятото, но сравнително пустеещ в другите сезони. Щом времето се оправеше и прелетните птици се завърнеха, любителите на орнитологията и излетите щяха отново да напъплят. Местните доброволци вече се готвеха за разчистване на избуялата растителност и събралите се боклуци.

Засега обаче Кариерата на Грунди продължаваше да служи за свърталище на тийнейджърите, които се криеха тук, за да пият, пушат трева и да се натискат (в случай че тийнейджърите още се натискаха, защото терминът звучеше твърде меко за нещата, които правеха сега и които биха накарали заклетия баптист Остин Грунди да се обърне в гроба, ако знаеше как се използва неговата кариера от днешната младеж).

Четирима представители на въпросната демографска група от мъжки пол се бяха отправили към Кариерата на Грунди, за да пият и пушат, ако не за да се натискат, защото всичките бяха категорично хетеросексуални, въпреки че двама от тях още не бяха имали шанс да приложат на практика интимните си наклонности. Валеше дъжд, но по края на кариерата имаше три дървени заслона с масички, което ги правеше идеални за незаконна консумация на бира, а неприятното време означаваше, че рискът да бъдат обезпокоени от възрастни и най-вече от ченгета клони към нулата.

Водата в основата на кариерата беше сравнително плитка, но много кална. Никой не се пробваше да плува там, а през лятото повърхността й беше постоянно покрита с рояци от насекоми. Комбинацията от дъжд и снеготопене обаче бе довела до покачване на нивото на водата и сега предизвикваше интереса на седемнайсетгодишния Джош Линдли — най-младият, най-умният и най-стеснителният от групичката, — който я съзерцаваше отвисоко.

Джош беше настроен философски, въпреки че това може да беше само ефект от алкохола. Той държеше в ръка „Хайлайф“ — шампанското на бирите, — въпреки че ако шампанското имаше вкус на „Хайлайф“, не му беше ясно защо е целият шум около него. От друга страна, тази бира беше значително по-приятна от някои други напитки, с които нуждата ги караше да се наливат по време на малките си сбирки. Още помнеше двудневния махмурлук след онази вечер, когато слушаха N.W.A.^[1] на телефона на Трой Игън и вдигаха тостове за покойния Ийзи-И^[2] с любимата му „Олд Инглиш 800“, докато не довършиха шестте еднолитрови бутилки, които Трой беше изнамерил отнякъде. Едва по-късно, когато стомахът му вече си беше възвърнал способността да задържа твърда храна, Джош разбра, че това според редица експерти е може би най-гадната бира на света, въпреки че докато я пиеше, не му се струваше толкова зле. Нали беше бира — колко лоша можеше да бъде?

Доста лоша, както се оказа.

Размишленията му бяха прекъснати от силен плисък. Трой Игън и братовчед му, Девин, бяха бутнали поредния сив блок от ръба на кариерата. Някой беше изсипал камара такива зад заслона. Някои задници го правеха, защото районът около кариерата беше леснодостъпен от шосето. Идваха с колите си и понякога изхвърляха стари фотьойли, хладилници и печки във водата, въпреки че повечето ги зарязваха в тревата, за да бъдат изнесени от общината.

— Ей го фонтана!^[3] — изкрещя Трой и Девин се засмя, макар Джош да беше сигурен, че не знае откъде идва тази фраза, а се смее само защото и Трой се смее. В един от заслоните четвъртият член на малката им банда, Скот Ветеси, се опитваше да намери подходяща денслиста в „Спотифай“.

— Хайде, пичове — провикна се той, — стига толкова.

— Още един — отвърна Трой. — Този ще бъде истинска дълбочинна бомба. Истинско чудовище.

Така си беше. Нямаше никакъв начин двамата с Девин да го вдигнат сами.

— Джош! — извика Трой. — Ела насам. Ти също, Бети.

Джош се приближи, Скот също, въпреки че му беше писнало да го наричат Бети, което се римува с Вети. Джош трябваше да признае, че този блок наистина щеше да вдигне голям фонтан. Той пресуши бирата си и остави шишето на земята. Нямаше как да знае, но това щеше да е последният „Хайлайф“ в живота му. Оттук насетне дори етикетът щеше да предизвиква неприятни спомени у него.

Четирите момчета заедно избутаха блока до ръба на кариерата, където той се заклати в очакване на финалния тласък.

— Бомба! — извика Трой и Девин пак се засмя, а скалата полетя надолу, удряйки се в стената на кариерата и събаряйки камъни по пътя си, докато не се стовари на дъното. Последва мощно изригване на вода, също като от подводна бомба, както беше обещал Трой. Девин нададе победоносен вик и другите се присъединиха, но възгласите им скоро притихнаха, докато не остана да се чува само гласът на Девин, преди и той да замлъкне.

От водата се подаде задницата на кола, избутана нагоре от силния удар на блока върху предния й капак. Багажникът се отвори. Вътре лежеше труп на вързана жена.

Джош Линдли не помръдна, не продума, не повърна. Не искаше дори да гледа, но колкото и да се мъчеше, не можеше дори да отмести очи. А после осъзна, че се е обърнал, но още вижда тялото в багажника, и знаеше, че ще продължи да го вижда и че това ще бъде един от товарите, които ще носи на раменете си с годините, чак до гроба.

Той извади мобилния си телефон и набра 911.

А Трой Игън вече изхвърляше бирата.