Джон Конъли
Жената от леса (121)

121

Авторите на главоблъсканиците в лондонския „Таймс“ много се гордееха с работата си и рядко канеха или търпяха външна намеса. Нужни бяха много увещания, намеса на агент от Федералното бюро за разследване и обещания за редица дребни услуги за компанията майка — както и за самите автори, — за да допуснат вмъкването на няколко специални думи в кръстословицата от 30 март. Въпреки това решението беше изпълнено с голямо недоволство, защото на следващия ден щеше да се наложи да се извиняват на зорките си читатели, хвърляйки вината върху мистериозен, безименен стажант.

Лондонската винарна „Ямайка“, изпълнена с дървени ламперии във викториански стил, се намира в пешеходната зона „Сейнт Майкъл“ между улиците „Корнхил“ и „Ломбард“, недалеч от Темза. На 30 март, малко след обяд, на една маса в дъното седеше мъж, облечен в кадифе и туид, пиеше кафе и решаваше загадката от „Таймс“. Беше редовен клиент на „Ямайка“, въпреки че известно време не го бяха виждали тук, а сега изглеждаше по-тревожен от обичайното и по-рязък с персонала.

Този ден кръстословицата беше доста нескопосана. Десет вертикално беше ясно — синонимът на „търси“ беше „издирва“. Озадачаваше го следващата дума, която беше „зеленолист зеленчук“. Последните букви съвпадаха с „кейл“, но кой знае защо, по средата се мъдреше едно излишно „у“. Явно беше станала грешка. Щеше да има оплаквания.

Адвокатът Куейл се спря. Погледна девет хоризонтално; известният джаз музикант трябваше да е Чарли Паркър.

Огради получените думи.

ЧАРЛИПАРКЪР

И

З

Д

И

Р

В

А

К

У

Е

Й

Л

Куейл се огледа. Беше сам, никой не го наблюдаваше. Проблемът беше, че вече не се чувстваше сам и ненаблюдаван.

Той сгъна вестника и излезе от „Ямайка“, за да се слее с тълпата.