Джон Конъли
Жената от леса (41)

41

Историята повтаря, историята пише стихове.

Дядото на Паркър, който беше прекарал по-голямата част от живота си в полицейска униформа, беше виждал с очите си последиците от разпадането на живота в най-различни форми: автомобилни катастрофи, смъртоносни нападения, издъхване по време на сън, на ходене, на вечеря, ловни инциденти, самоубийства, убийства. Възрастният човек дълго бе размишлявал над действията на смъртта и беше стигнал до извода, че фаталният миг не се записва в момента на раждането и Смъртта няма стратегеми. Тя се възползваше от случая и нямаше нужда да се отклонява излишно от пътя си, за да хване плячката си. Хората постоянно влизаха и излизаха от обсега й, но ако пропуснеше някого от първия път, нещастникът неминуемо щеше да се върне отново и тя щеше да нанесе фаталния си удар без никакви усилия. Смъртта беше търпелива. Смъртта беше неизчерпаема.

Освен това Смъртта харесваше определени модели. Движеше се в свой собствен такт.

И така, Джаспър Алън, който беше заловил Гилик и Одет преди канадската граница и получи шрапнел от мазилка за отплата; Джаспър Алън, който носеше името на баща си, дядо си, прадядо си и прочее чак до онзи Джаспър Алън, който се бе бил в обсадата на Форт Сейнт Джордж през декември 1723 г., когато абенаки обградили укреплението на Томастън на Коледа и нападенията продължили трийсет дни след това, а въпросният Джаспър Алън, първи в рода си, изгубил живота си няколко месеца по-късно, когато абенаките пленили китоловните кораби на капитан Уинслоу и сержант Харви и заклали всички бели мъже на бордовете им; Джаспър Алън — баща и съпруг, който след раждането на три дъщери най-сетне беше дарен със син, комуто да предаде името на предците си; Джаспър Алън — щатският полицай, чу метронома на Смъртта и несъзнателно затанцува в такт.

Алън беше на по-малко от петнайсет минути път от дома си, когато спря една „Хонда Сивик“ седан, която летеше по асфалта към Лагранж. Двамата млади мъже вътре се казваха Дейл Пътнам и Гари Нюхаус, макар че това щеше да стане ясно много по-късно, също както и причината за този развой на събитията — чак когато всички замесени, с изключение на един, вече бяха мъртви. Пътнам имаше издадена заповед за арест заради нарушение на пробацията и кражба чрез измяна. Това само по себе си би било достатъчно, за да попадне в окръжния затвор, дори двамата с Нюхаус да не превозваха четиристотин вързопчета с хероин в багажника, всеки по десет пакетчета^[1]. Бяха ударили добра сделка в Ню Йорк: по 30 долара на вързопче, или 12 000 долара за цялата стока, която в Мейн можеше да се продаде най-малко по 15 долара на пакетче. Пътнам и Нюхаус очакваха гарантирана печалба от 48 000 долара, от които трябваше да върнат 18 000 на този, който им осигури парите, и така щяха да им останат по 15 000 на калпак за нова инвестиция. Със сигурност щяха да я направят, защото Мейн беше една голяма вена, която само чакаше дозите си: Нюхаус лично познаваше трима пичове, които ползваха по петстотин пакетчета седмично, по десет на инжекция.

Ето защо последното, което им трябваше, бе някакъв уродлив шибаняк, облечен в синьо, да ги спре заради някакви си десет мили над ограничението, особено като се имаше предвид, че Пътнам, който седеше на волана, тъкмо го отпускаше метът и беше на ръба на истерията. Всичко това донякъде обясняваше защо, докато подаваше шофьорската си книжка, Пътнам намери за уместно да извади един „Хай Пойнт С9“ и да простреля Джаспър Алън под брадичката, за да го убие на място. После двамата мъже изхвърлиха тялото в храстите и подпалиха полицейския джип, за да унищожат камерата на таблото и харддиска в багажника, след което потеглиха към предградията на Линкълн. Там скриха хондата в гаража на порутена къща, която беше на пазара за имоти достатъчно отдавна, за да се предположи, че никога няма да бъде продадена, и отидоха в едно заведение за бързо хранене, откъдето се обадиха на спонсора си, комуто първоначално решиха да не казват нищо за убийството на полицая.

Пътнам беше роден на същия ден като покойния Райън Гилик, а Нюхаус идваше от града на Бъртранд Одет. Тези съвпадения щяха да излязат наяве едва през следващите дни и седмици. Непосредственият ефект от смъртта на Алън — освен една вдовица и четири деца без баща — беше отмяната на пресконференцията, насрочена за следващия ден, и оттеглянето на по-голямата част от щатския екип от претърсването на гроба.

А Смъртта продължаваше да крачи необезпокоена.