Джон Конъли
Жената от леса (18)

18

Холи Уийвър стоеше до леглото на Даниел. Тази вечер не му беше чела приказката. Нито предишната. Когато му предложи, той отвърна кратко, че е уморен и предпочита да му почете някой друг път. Холи се опита да прикрие облекчението си, особено от факта, че няма да повтаря отново приказката, която сама беше написала за него. Не беше сигурна, че ще успее да стигне до края, без да се срине.

Замисли се дали синът й вече пораства и няма нужда да седи при него, докато заспи; дали това не е разшиването на първия бод, предвещаващо времето, когато изобщо няма да има нужда от нея, а ще напусне дома си заради колеж, работа или любовница и може би повече никога няма да се върне.

Но ако се случи преди това? Ако й го вземат?

Тя целуна Даниел и се опита да заглуши гласа в ума си. Той не й даваше мира още от раждането на Даниел, но откакто бяха открили тялото в гората, ставаше все по-настойчив.

Ако разберат какво сме направили?

— Лека нощ, Даниел. Обичам те.

— Лека нощ, мамо. И аз те обичам.

Ами ако дойдат?