Джон Конъли
Жената от леса (115)

115

Холи Уийвър направи чаша горещ шоколад на сина си и чай за себе си. Даниел отдавна трябваше да е в леглото, но не му се спеше. Сякаш предчувстваше, че двамата трябва да си поговорят.

В „Нежния дом“ беше тихо. Четири от стаите бяха заети — две от жени и деца и две само от жени. Холи вече си беше разменила няколко думи с две от тях и бе научила имената им, но децата — момичета на възрастта на сина й — вече си бяха легнали. Моли Боу, която се представи, след като Канди въведе Холи и Даниел в къщата, го успокои, че ще се запознаят на закуска.

Холи не беше чувала за „Нежния дом“, въпреки че познаваше немалко жертви на домашно насилие. Трудно беше да си жена на този свят и да не чуваш слухове или дори да виждаш доказателства, но през ум не й беше минавало, че и тя може да се окаже на такова място. Чувстваше се засрамена. Искаше й се да тропа по вратите и да обясни на всички, че не е тук, защото съпругът или гаджето я бие, заплашва да я изнасили или тормози детето й. Криеше се зад тези стени, защото един жесток мъж искаше да убие нея и момченцето й. Осъзнаваше обаче, че ако каже това, жените ще кимнат с разбиране и ще й напомнят, че всички са там, защото се страхуват да не пострадат или бъдат убити от ръцете на някой мъж и че отношенията им с него нямат никакво значение. Тук никой не беше по-добър или по-лош от останалите и нямаше нищо срамно в това да потърсиш помощ, когато ти е нужна.

Холи и Даниел седнаха на двойното легло, в което щяха да спят. Тя прегърна сина си, докато той пиеше шоколада си, и промълви:

— Трябва да ти кажа нещо.