Джон Конъли
Жената от леса (26)

26

За първи път Паркър можеше да си позволи да бъде напълно открит с Уолш за някой клиент или случай. Беше приятно, макар на следователя да не му се вярваше, че всичко е точно такова, каквото му се представяше. Паркър не можеше да го вини, като имаше предвид всички полуистини и откровени лъжи, с които го бе удостоявал през годините.

В момента Уолш работеше в Отдела по тежки престъпления — юг в Грей, а разследването на намерените останки се водеше от Отдела по тежки престъпления — север в Бангор. Почти нищо обаче от това, което се случваше в полицейските служби навсякъде в Мейн, не оставаше скрито от Уолш и някои главни следователи.

— Значи Мокси те е наел да разследваш случая само от благородни пориви?

— Нещо такова.

— Ние дори не сме сигурни, че жената е била еврейка.

— Мокси е останал с впечатлението, че Давидовият щит е бил издълбан горе-долу по същото време, когато е била погребана жената.

— Мокси знае доста повече за този случай, отколкото му се полага. Тези детайли още не са разгласени.

— Има си начини.

— Ако разбера кой му снася информация, ще го пратя да разнася химически тоалетни по паркингите и да чисти след пияниците и перверзниците.

— Поне ще си е осигурил защита от Мокси. А и доколкото ми е известно, все още не се води разследване на убийство… или греша?

— Жената не се е заровила сама в земята.

— Това важи за повечето покойници. Кога ще изнесете публично информацията, която имате?

— Когато разполагаме с факти, а не със спекулации. Може да разясниш тази разлика на Мокси — да си знае за следващия път, когато реши да се перчи.

Паркър се облегна назад. Над фериботното пристанище от другата страна на улицата блесна светкавица. Той зачака да чуе гръм, но такъв не последва. Разбира се, знаеше, че тътен е имало, просто беше на твърде голямо разстояние, за да се чуе, като разговор в далечна стая. Свързваше такива бури с лятото, не с началото на пролетта. Странните метеорологични явления го смущаваха.

— Защо си толкова кисел? — попита Паркър.

— Например защото, когато ти се захванеш с разследване, от това никога не излиза нищо хубаво — отвърна Уолш. — Защото мисля, че си бил достатъчно близо до пикапа на Били Оушън, за да ти опърли веждите. Защото съм убеден, че си примамил човек на плажа в Бореас, за да бъде убит. Избери си. Ако не ти стигат, имам и още причини.

— Не става дума за отношението ти към мен, а за една заровена жена и изчезнало дете.

— Не ми се прави на праведник. Много добре знам за какво става дума.

— Тогава какво лошо има да обменим малко информация?

— Ти не обменяш, а вземаш. Толкова много си крил през годините, че трябва да си наемеш трезор.

— Сега се опитвам да бъда откровен.

— Като змия.

— Обиждаш ме.

— Ти си като камъче в обувката, което не успявам да изтръскам, колкото и да се мъча.

— Това ли е начинът да ми кажеш, че не можеш да се откажеш от мен?

Уолш присви очи.

— Откъде е това?

— „Планината Броукбек“.

— Божичко, точно си мислех, че по-зле не може да стане.

Един от баристите се приближи, за да им каже, че заведението затваря.

— Добре — отвърна Уолш и стана.

Паркър го последва. Вървяха заедно до автомобилите си, паркирани недалеч един от друг, като колата на Уолш беше по-близо до входа на „Арабика“. Небето беше раздрано от нова светкавица, толкова ярка и внезапна, че отдолу се видя силуетът на остров Пийкс.

А дъждът продължаваше да вали.

— Не прилича на убийство — каза Паркър. — Що за убиец заравя жертвата си, а после се помайва да гравира знаци?

— Никакъв.

Уолш се качи в колата си и се опита да затвори вратата, но не успя.

— Добър съм — каза Паркър. — Подхвърли ми кокалче.

— Майната и на двама ви с Мокси. Кълна се, че можете да замествате дяволите в пъкъла, когато излязат в отпуск. — Уолш изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче от безсилие, а Паркър нямаше никакво желание да разплаче още един възрастен мъж. — Слушай сега. Мокси е прав: жената е родила малко преди смъртта си; звездата може да е издълбана по същото време; антропологът може да е забелязал нещо, което медицинските експерти са пропуснали.

При намиране на заровени останки процедурата изискваше консултация с антрополозите от Университета на Мейн в Ороно. Щяха да потърсят помощта им и за издирването на детето.

— И какво по-точно?

— Антропологът установи увреждане на плацентата и вероятно съответстваща травма на останките от матката.

— Свързани с раждането или причинени отвън?

— Нарича се абрупцио на плацентата, не го бях чувал до онзи ден. Означава преждевременно отлепване на плацентата от матката преди раждането. Вероятно е станало внезапно и е предизвикало силен кръвоизлив. Състоянието изисква спешно секцио, но жената не е била в болница: била е в гората и може да умряла от кръвозагуба.

— Което означава, че е малко вероятно бебето да е оцеляло.

— Не е невъзможно, но шансовете са малки. Ако е останало твърде дълго без кислород, може да е било мъртвородено. Ще започнем да копаем и ще видим какво ще излезе. Междувременно издирваме самоличността на майката в архивите за изчезнали хора в щата, а също и в НЦКИ, НСИНЛ и Центъра за изчезнали и експлоатирани деца — за всеки случай.

Базата с данни за изчезнали хора на Националния център за криминална информация съществуваше от четиресет години и съхраняваше досиетата за изчезнали хора през годините, получени от ФБР, но те като цяло обхващаха само онези случаи, в които имаше основателна тревога за безопасността им. За целта някой трябваше да бъде достатъчно притеснен от изчезването на даден човек, за да напише доклад до ФБР, а това невинаги се случваше. Другите служби не бяха длъжни да подават информация за изчезнали възрастни хора до националните системи, поради което в САЩ имаше около четиресет хиляди неразпознати тела. НСИНЛ — Националата система за изчезнали и неидентифицирани лица, беше създадена, за да подобри достъпа до информацията за изчезнали хора и да компенсира непълните данни в НЦКИ. Междувременно ДНК пробите от неизвестната жена и остатъците от плацентата щяха да бъдат препратени на Биометричния екип в Националния център за изчезнали и експлоатирани деца. Неговите служители щяха да ги сравнят с пробите в КОДИС — Комбинираната ДНК индекс система, с надеждата да открият съвпадение.

Паркър благодари на Уолш. Информацията от източника на Мокси беше потвърдена, а вече знаеше и още нещо за раждането. Може би дори беше успял да убеди Уолш в благородните си намерения относно този случай.

— Надявам се, че Мокси не ти плаща за това — рече Уолш.

— Това е неизвестна жена, заровена в гората. Но ако откриеш нещо, което ние не сме успели, може дълбоко в сърцето си да се впечатля.

— Ще го имам предвид.

— Знаеш ли, всъщност не съм гледал „Планината Броукбек“.

— Гей каубои.

— И аз така чух. Като стана дума, предай много поздрави на Ейнджъл.

— А на Луис?

— На него предай да си пие успокоителните.

Уолш потегли. Мракът се сгъстяваше. Следващата мълния протегна електрическите си пръсти над земята и морето, сякаш искаше да сграбчи корабите от морето, да изтръгне и живите, и мъртвите от покоя им. Този път обаче Паркър чу тътена. Вдигна яката си, за да се предпази от дъжда, и мислено си пожела бурята да намери по-далечен пристан.