Сабрина Джефрис
Истината за лорд Стоунвил (8)

Глава 6

Баба му само премигна, изправи рамене и си придаде безразлично изражение. Наложи се Оливър да събере целия си самоконтрол, за да не изкрещи от раздразнение. Минерва и Силия изглеждаха далеч по-разстроени от нея, за бога!

Но пък защо се разстроиха толкова? Да не би да не схванаха провокацията му? Заяви, че ще се сгоди за напълно неподходяща жена, само и само да принуди баба им да се откаже от пъкления си план.

Изведнъж усети как пръсти се забиват болезнено в ръката му.

— Извинете — обади се застаналата до него Мария, — искам да поговоря с годеника си. Има ли къде да се уединим?

По дяволите! Напълно я бе забравил. Сега щеше да се наложи да се справи и с нея, защото тя имаше основание да не е доволна от думите му, понеже определено не беше лека жена.

Минерва посочи към библиотеката. Мария се отправи натам и на Оливър не му оставаше друго, освен да се извини и да я последва.

Със затварянето на вратата след тях тя му се нахвърли:

— Как смееш?! Не спомена, че ще ме изкараш лека жена! Не такава бе уговорката ни!

— Да те обявя за крадла ли предпочиташ? — напористо отвърна той. Очите й блестяха от негодувание.

— Не съм крадла, както отлично знаеш. Няма да се правя на проститутка заради теб.

— Дори това да означава да се изправиш пред властите в Лондон?

Тя пребледня, но не се поколеба.

— Да. Хвърли ни в затвора, ако желаеш, но нито минута повече няма да играя налудничавата ти игричка.

Шокиран, проследи как тя се насочва към вратата. По дяволите! Тя наистина възнамеряваше да си тръгне!

Светкавично й препречи пътя и я сграбчи за лакътя.

— Договорихме се и няма да се измъкнеш толкова лесно.

— От самото начало планът ти е бил такъв, нали? Да ме облечеш като проститутка и да използваш затрудненото ми положение за своите цели. Да не би да си представяше как ме водиш тук, а аз ти се подчинявам заради заплахите ти? — Той не отговори веднага и тя свъси вежди. — Това си възнамерявал! Знаех си. Ти си долен, измамлив…

На вратата се почука.

— Оливър, всичко наред ли е? — долетя гласът на баба му.

— Да — отсече той, тласкан от желанието баба му да се отдалечи, преди Мария да се развика, та всички да я чуят. — Ей сега идваме.

— Редно е и аз да участвам в обсъждането ви — заяви баба му.

Дръжката изскърца и той изруга наум. Тя наистина щеше да влезе.

За да попречи на Мария да провали всичко, той я прегърна през кръста, притисна я към себе си и залепи устни върху нейните.

В първия момент, дълбоко потресена, тя не предприе нищо. След секунди обаче усети как се опитва да се отдръпне от обятията му. Постави ръка на врата й и не й позволи.

— О! — възкликна баба му. — Извинете.

Чу как вратата се затваря и долови шума от отдалечаващи се стъпки. Преди да успее да пусне Мария, усети пронизваща болка в слабините и пред очите му затанцуваха звезди. По дяволите, проклетата жена го бе сритала с коляно в интимните части!

Преви се на две, за да потисне болката, а тя просъска:

— Това е и защото ме постави в положение да изглеждам като проститутка!

Тръгна към вратата, но той се обади, макар и задавено:

— Чакай!

— Защо? — попита тя, без да спира. — Непрекъснато ме обиждаш и унижаваш пред семейството си!

Все още дишаше трудно, ала съумя да извади последния си коз:

— Ако се върнеш в града, как ще намериш Натан?

Въпросът му, слава богу, я накара да спре.

Той се насили да изправи рамене, макар стаята леко да се завъртя.

— Все още ти е нужна помощта ми.

Тя се обърна бавно с лице към него.

— Досега не си показал никакво намерение да ми помогнеш — заяви тя ледено.

— Но ще го направя. — Пое си дълбоко въздух, за да тушира болката. — Утре ще се върнем в града и ще наема таен полицейски агент. Познавам един много подходящ. Ще му разкажеш всичко, което си открила досега, а аз ще се погрижа той да започне истинско издирване.

— А в замяна от мен се иска да продължа да се преструвам на проститутка, така ли?

Той направи гримаса. Боже, явно бе страшно недоволна. Как не се досети, че няма да подчини лесно жена, заплашила го със сабя?

— Не.

— Какво „не“? — попита тя.

— Няма да се преструваш на проститутка. Само не си тръгвай. Все някак ще успея да осъществя плана си.

— Не виждам как — възрази тя. — Вече оповести, че сме се срещнали в бордей. Ако ни обявиш за крадци, нещата няма да се подобрят.

— Не се притеснявай. Ще съчиня някаква история.

— В която ще ме изкараш съвсем долна, алчна интригантка ли?

— Не! — Беше го притиснала и той го знаеше. — Повярвай, произходът ти е предостатъчен, за да разтревожи баба. Прави се, че не я засяга, но скоро ще се откаже. Само остани. Всичко ще се нареди, обещавам.

Тя извърна поглед и придоби угрижено изражение.

— Колебая се дали да ти вярвам. Та ти разполагаш с това имение и си свикнал да командваш всички.

Думите й го раздразниха. Беше права, ала никой никога не бе приемал нито Халстед Хол, нито титлата му като недостатък. Всяка друга жена би паднала в краката му заради тях.

Всяка англичанка. Американките бяха различни.

— Слушай — подхвана той. — И двамата сме наясно, че не изгаряш от желание да се върнеш в Лондон в този час. Остани тази вечер. Хапни, поспи в удобно легло. — И понеже тя вирна войнствено брадичка, той добави: — Продължи да се правиш на моя годеница, а на сутринта ще отидем в града. Ако тази вечер се случи още нещо, което не ти е по вкуса и утре пожелаеш да сложим край на всичко, ще кажем, че сме квит.

Върху лицето й се изписа несигурно изражение.

— Нали няма да се опиташ отново да ме целунеш?

— Като имам предвид ефективния ти метод да се справяш с проблема — не. Не си падам особено по болката.

— И ако утре откажа да продължа този маскарад, няма да ме пратиш с Фреди в затвора, така ли?

— Не. Но и няма да наема таен полицейски агент да издири годеника ти. Ти ще избереш какво да направим утре. — Тонът му стана по-строг. — Но тръгнеш ли си тази вечер, ще подведа и двама ви под отговорност за кражба.

И почти възнамеряваше да изпълни заканата си, най-малкото, за да й го върне заради коляното в слабините. Но дори той имаше съвест, дотолкова, че да не му позволи да постъпи така.

Ако успее да я задържи да остане тази вечер, има шанс везните да се наклонят в негова полза. При желание братята и сестрите му умееха да са изключително чаровни; каже ли им, че не е лека жена, те щяха да се държат изискано. А когато тя разбере колко твърдо баба им е решила Минерва и Силия също да се задомят против волята им, тя вероятно ще прояви съчувствие към положението им и ще склони да му помогне.

— Една вечер — отсече Мария. — Само толкова.

— Освен ако не решиш, че уговорката ни не устройва и теб.

Тя хвърли поглед към вратата. Мисли за злочестия си братовчед, досети се той.

— Добре. Тази вечер ще останем. После ще видим.

Слава богу! Оливър кимна и леко вдървено я приближи.

Тя се поколеба, но все пак изрече:

— Съжалявам, задето бях толкова… груба.

— Лъжкиня — промърмори той. — Никак даже не съжаляваш.

На устните й се появи лека усмивка.

— Прав си.

Той й предложи ръка.

— Впрочем, къде научи този номер?

— Един от по-големите ми братовчеди ми показа какво да правя, ако ми налети мъж.

Най-малкото решимостта й да се брани щеше да охлади привличането, което започваше да изпитва към нея. Всяка жена, склонна да постъпи така, вещаеше проблеми, а той не възнамеряваше да й даде втора възможност да посегне на родовото му „съкровище“.

Завариха семейството да ги чака в големия салон. Шепнешком, но разпалено обсъждаха нещо, докато Фреди крачеше нервно.

Оливър си прочисти гърлото и всички се сепнаха.

— Годеницата ми даде да разбера, че не одобрява шегите ми.

— Оливър обича да шокира хората — добави Мария спокойно. Той я погледна изненадан от нейната наблюдателност, но тя само вирна вежди. — Несъмнено го знаете — продължи тя. — Намирам го за недостатък на характера му.

Тя явно намираше много недостатъци в характера му, за което не можеше да я вини.

Баба му премести очи от него към Мария.

— Значи двамата не сте се срещнали в бордей?

— Напротив — отвърна веднага Оливър, — но само защото горкия Фреди се бе загубил и по погрешка влязъл в един. Опитвах се да разбера какво търси, когато Мария влетя, разтревожена до краен предел къде е изчезнал. При вида на двама безпомощни американци, загубили се в този опасен град, се почувствах задължен да им помогна. През последната седмица ги развеждах из Лондон. Нали, скъпа?

Тя го дари с фалшива усмивка.

— Да, скъпи. Беше много добър гид.

Джарет ги изгледа озадачен.

— Оливър, странно, че след като те е срещнала в бордей, госпожица Бътърфийлд не възразява да се омъжи за теб.

— Сигурно трябваше — обади се Мария, — но той се закле, че тези дни остават в миналото. Падна на колене пред мен и ме увери в безкрайната си любов към мен.

Габриел и Джарет едва се въздържаха да не прихнат, а Оливър само стисна зъби. На колене, как ли пък не! Явно тя бе твърдо решила да накърнява гордостта му при всеки удобен случай. Вероятно смяташе, че той го заслужава. Оставаше му единствено да се моли баба му да се откаже от битката, преди да запознае Мария с някои от приятелите си, иначе няма да спрат да му се подиграват поне десетилетие напред.

— Опасявам се, скъпа — заговори той кисело, — че братята ми трудно ще си представят как изглеждам паднал на колене.

Тя отвори широко очи, привидно изумена.

— Нима нямат представа колко си романтичен? Ще им покажа какви сонети написа във възхвала на красотата ми. Май останаха в джоба на пелерината. — Тя дори не се поколеба да погледне към преддверието зад тях. — Ще ги донеса, ако позволиш.

— Не сега — спря я той, разкъсван от желание да се разсмее, но същевременно готов да я удуши. — Време е за вечеря, а аз умирам от глад.

— И аз — намеси се Фреди веднага, но понеже Мария го погледна строго, побърза да добави тихо: — Всъщност не е толкова важно…

— Как да не е? — обади се госпожа Плъмтри великодушно. — Не обичаме гостите ни да се чувстват неловко. Хайде, господин Дънс. Вие ще ме съпроводите, защото внукът ми има дама.

Насочиха се към трапезарията. Оливър се наведе към ухото й:

— Голямо удоволствие ли ти доставя да ме представяш за безумно влюбен идиот?

На устните й се появи дяволита усмивка.

— О, да. Страшно е забавно.

— Значи одобряваш обяснението ми как все пак си попаднала в бордея?

— Засега го приемам. — Погледна го изпод дългите си мигли. — Но това не е краят на грижите ти, сър.

Ще стане преди вечерта да приключи. Каквото и да му струваше сега да остане, за да му помогне да осъществи замислите си.