Сабрина Джефрис
Истината за лорд Стоунвил (21)

Глава 19

Оливър тръгна след Кити, ругаейки здравата наум. Как смее това отмъстително същество да обижда Мария? Идеше му да я удуши.

Кити го ненавиждаше, защото не откликна на флиртуването й, когато тя и приятелят му Антони имаха връзка. Скоро след това Антони скъса с нея и тя реши, че Оливър има пръст за раздялата. Оттогава не можеше да го гледа.

Въобще не подозираше, че Антъни сам е прозрял каква кучка е.

А сега, благодарение на нея, Мария бе въвлечена още по-дълбоко в битката му с баба му. Кити обикаляше помещението като светкавица и без съмнение осведомяваше всеки, готов да я слуша, какво е научила.

На всеки няколко крачки някой го спираше да го пита наистина ли е сгоден за „американското момиче“. След първите му няколко обяснения, че още не е официално, се предаде. Новината, очевидно, бе достигнала до всички. Като отрича само щеше да налива масло в огъня.

Изведнъж видя баба си да разговаря с най-добрата приятелка на Кити и изпита огромно облекчение. Баба му щеше да сложи край на приказките, а опровергае ли клюката, той щеше да е победителят. Така на нея нямаше да й остане друг избор, освен да оттегли ултиматума си.

Но… тя нямаше вид на човек, който отрича „новината“. Доста оживено разговаряше с жената. А когато го погледна от другия край на помещението и му се усмихна сияеща, той си даде сметка, че погрешно е интерпретирал всичко. Всичко!

Цялото й поведение — опитът да „купи“ Мария, неодобрителните й погледи, хапливите забележки… През цялото време баба му го е подтиквала към онова, което тя желаеше. Бог да му е на помощ.

Със свито сърце я видя да отива при херцогинята и да й прошепва нещо. Домакинята се надигна и вдигна чаша, за да даде знак за предстоящо съобщение.

С тържествуващо изражение баба му обяви годежа на внука си, маркиз Стоунвил и госпожица Мария Бътърфийлд от Дартмът, Масачузетс.

Всички извърнаха поглед към него и приказките отново зажужаха.

Той не вярваше на очите си. Как допусна да е такъв слепец? Изгуби битката, а може би и войната.

И най-лошото бе, че Мария бе въвлечена в тази история. Закле се, че нещата няма да стигнат дотук, че Хайът няма да узнае. Тя го предупреди за вероятността баба му да направи съобщението, но той бе толкова самоуверен, че не й повярва. Сега всичко щеше да му излезе през носа.

Само след секунди и той, и Мария бяха заобиколени от доброжелатели, бързащи да ги подравят. Нямаше начин да стигнат един до друг. Вече чуваше как застанали по-далеч от него групички обсъждат защо се жени за жена без потекло. Беснееше, защото заради неговия неволен гаф Мария ще бъде одумвана така, както клюкарстват за неговото семейство от години.

Отне му половин час да си пробие път обратно до нея, но преди дори да успее да я заговори, Минерва го дръпна за ръкава.

— Баба иска да си вървим.

— Изненадан съм — изръмжа той. — Тя постигна целта си. Очаквах да настоява да останем, за да има възможност да злорадства.

Минерва сви устни неодобрително.

— Уморена била и не лъже, знам. Изписано е на лицето й. Със Силия ще я отведем вкъщи.

— Чудесно. — Хвърли поглед към Мария, която с вдървена усмивка разговаряше с три жени. Обзе го странно желание да я защити. — Вземете и Мария с вас. Изглежда покрусена. Трябва да поправя, доколкото успея, създалата се ситуация и ще ми е по-лесно, ако не се налага да се грижа за нея. Утре новината ще е във всички вестници, а Мария се притеснява истинският й годеник да не узнае.

Не даваше и пет пари, дали това ще се случи. Хайът не я заслужаваше. Но й обеща да не се стига дотам и бе длъжен, доколкото е възможно, да спази обещанието си.

— Лейди Тарли как разбра за годежа между теб и Мария…

— Не питай — простена той. — И без това няма да повярваш какво се случи.

— Като съдя по реакцията на баба, планът ти не заработи както очаквахме.

— Баба ме направи на глупак.

— Всички ни направи на глупаци. — Изгледа го с очакване да продължи. — Какво ще предприемеш?

— Мътните да ме вземат, ако знам. Но трябва да се погрижа да не стигне до вестниците. Дължа поне това на Мария.

За щастие Мария прие да се прибере с жените от семейството, което улесни задачата му. През следващия час издири всички, които имаха връзки с вестниците, и им обясни нежеланието си да се разчува за годежа, преди Мария да уведоми семейството си в Америка.

Накрая, когато той, братята му и Фреди тръгнаха към вкъщи, бе толкова изтощен, че успяваше само да изсумти в отговор на въпросите им. Добре стана, защото Фреди се впусна в безкрайни описания колко хубаво е прекарал на бала, колко елегантни били господата и колко вкусно си хапнал.

Щом стигнаха Халстед Хол, Оливър пожела на всички лека нощ и се оттегли в кабинета си да пише на онези журналисти, които не видя на бала. Стана почти два, когато приключи.

Въпреки това го глождеше неспокойство. Не бе разменил и дума с Мария след фиаското. Как приемаше тя случилото се? Не би я винил, ако го е намразила.

Трябвате да говори с нея. Късно бе, но имаше шанс да е будна. Ако го остави за сутринта, ще се наложи да се бори с цялото си семейство, за да я приближи. Освен това как да бъде спокоен, преди да се увери, че клюката няма да се разпространи из целия град? Никак не бе сигурен обаче, че ще успее да го предотврати.

Секунди по-късно се озова пред вратата й. Изпита облекчение, що забеляза светлината под прага. Явно още не спеше. Почука, но отговор не последва. Поколеба се. Не бива да влиза. Нямаше работа да нахълтва непоканен в стаята й по това време. Но пък и не бе безопасно около нея да горят свещи.

Само ще се увери, че всичко е наред. Отвори вратата, за да хвърли поглед вътре. Свещта върху нощното шкафче хвърляше златиста светлина върху спящата девойка. Косата й бе разпиляна по възглавницата, а към гърдите си притискаше книга като момиченце, стиснало любимата си кукла. Само дето тялото под завивките не бе на момиченце, а зряла жена; жена, която той отчаяно желаеше.

Но това бе без значение. Не бе дошъл да я обладае. Само щеше, духне свещта, за да не стане някоя беля.

Влезе и затвори вратата след себе си. Приближи леглото и видя заглавието на книгата — „Странникът при езерото“. Затаи дъх. Добре ли беше за него, че е избрала обсъжданата от тях книга в кабинета вчера? Или лошо, защото именно в нея Роктон извършва някои от най-големите си злодейства?

Без съмнение тя си припомняше недостатъците му. Все още несигурен дали му е простила посещението в бордея. Отговорът висеше във въздуха.

Би могъл да я накараш да ти прости, нашепна коварен вътрешен глас. Вмъкни се в леглото й и се опитай да я докараш до съблазън, преди да си даде сметка какво се случва.

Загледа се продължително в нея и поклати глава. Не, няма да го направи.

Напуши го смях. Очевидно имаше скрупули. Кой да се досети? Възможно е да не приличам чак толкова много на баща ми.

Мисълта го връхлетя изневиделица и го потресе. Нима наистина бе така? Откакто Мария се появи, той не се държеше както обикновено. Тя ли бе причината? Или и двамата? Нима, когато е с нея, можеше да по-добър? Да е някак различен?

Самата идея бе налудничава.

Но той остана все така загледан в нея; запаметяваше извивката бузата й, ореола от разпуснати коси. Като в транс посегна и отметна кичур от лицето й.

Тя отвори очи и той затаи дъх. Погледна го и сънят отлетя от погледа й. Усмихна му се. Усмивка! За него!

Това го довърши.

С разтуптяно сърце се наведе и целуна изваяните й устни; нямаше сила, която да го спре. Давайки си сметка какво прави, бързо се дръпна, но тя обви врата му с ръце и го придърпа обратно.

Остави се устните й да го съблазнят: опияняваше се от тях, като умиращ от глад човек, на когото е поднесено пиршество. Последва миг на блаженство, след което тя се надигна на лакти. Не му бе нужна нова покана. Целуна я още по-страстно. Тя зарови пръсти в косите му, а той простена и пъхна език в топлата й, мека и нежна уста.

Ухаеше на рози и той се запита дали някога ще се насити на аромата и на вкуса й… на допира на гърдите й до ръката му…

По дяволите!

Отскубна се от обятията й и се изправи.

— Прости ми. Мария. Не исках…

— Защо си тук. Оливър?

Той изруга тихо, отдръпна се от леглото и закрачи напред-назад.

— Дойдох да се извиня за случилото се тази вечер на бала.

Последвалото дълго мълчание го разтревожи.

— Всичко е наред. Знам, че не възнамеряваше да го изстреляш така ненадейно — заговори тя най-после с нежен тон.

Той я погледна удивен.

— Не се ли сърдиш?

Тя сви рамене.

— Честно казано, очаквах Фреди да огласи тайната преди теб. Не бях сигурна обаче дали ше съобщи, че сме сгодени, или се преструваме на сгодени. Е, той поне не каза нищо, от което баба ти да се досети за разиграния фарс.

Оливър се изсмя горчиво.

— Това вече е без значение. Тя е искала да се сгодим. Затова се е греструвала — преструвала се е, — че не те одобрява и се е надявала точно на този резултат.

— Или е готова да се задоволи с онова, което съдбата й поднася.

— И в двата случая ти се опита да ме предупредиш. — Върна се до леглото. — Съжалявам, задето не те послушах. След като си тръгна от бала издирих колкото се може повече от журналистите на събирането. — Обясни какво им е казал и прокара пръсти през косата си. — Стори ми се, че ми повярваха, но вестниците обичат да пишат всевъзможни новини, а тези за предстоящи бракове са им любимите.

— Опитал си да го предотвратиш, знам. Съществува вероятността Натан да не попадне на лондонски вестник. Ако новината не стигне до него, всичко е наред.

Вечно се тревожеше за скъпия си Натан!

— Моля се да научи.

Тя го погледна изненадано.

— Така ли?

— Да. Направих всичко възможно това да не стане, но се моля смотанякът да го прочете и да си даде сметка от какво се е отказал. Заслужава да те изгуби.

С неразгадаемо изражение тя стана и се пресегна за роба.

— Ами аз? — попита тя. — Не заслужавам ли добър съпруг?

Той грабна дрехата от ръцете й и я хвърли на пода.

— Хайът не е добър съпруг за теб!

— Тогава да живея сама ли?

— Не. — Прегърна я през кръста и я притегли към себе си. — Ще се омъжиш за мен.

С изричането осъзна, че точно това желае. Тя беше негова. Завинаги. Нищо че бе изплашен до смърт.

Явно и нея я плашеше, защото тя го погледна шокирана.

— Защо да постъпя така? — прошепна тя. — Както и ти?

— Само така ще те имам, нали?

Думите не бяха цветистите словоизлияния, които повечето жени очакват при предложение за брак, съзнаваше го. Но Мария не бе като повечето жени. Мария го разбираше.

Тя сведе очи.

— Това не е достатъчно основателна причина за брак.

— На мен ми стига — обяви той и наведе глава, за да я целуне.

Тя въздъхна и се отдръпна.

— Преди седмица бях подходяща единствено за твоя метреса, а сега станах достойна за твоя съпруга, така ли?

— Тук не става въпрос дали си подходяща.

— Под нивото съм ти.

— Пет пари не давам какви са родителите ти и какъв е произходът ти. Това никога не е било важно за мен. — Тя не каза нищо и той продължи настойчиво: — Желая те. Исках те и тогава, искам те и сега. Не е ли това причината, поради която един мъж се жени?

Изражението й бе неразгадаемо.

— Мъжете встъпват в брак поради същата причина, поради която и жените го правят: защото са влюбени.

— „Влюбен“ е красива дума, зад която се крие единствено похот.

Такава бе неговата философия и нямаше да я лъже в противното. Не бе ли достатъчно, че буквално я умоляваше да сподели леглото му?

— Не го вярвам — отвърна тя решително.

— Значи обичаш Хайът?

Тя трепна.

— То е различно…

— Защо? Готова си да се омъжиш за него от практически съображения. Защо не избереш мен?

Тя неволно се засмя.

— И какво му е практичното да се омъжа за теб?

— От три месеца нямаш известие от безразличния си годеник. Или продължавай да се надяваш той да се сети, че е сгоден, за да те спаси от нищета, или се омъжи за мен. Аз съм тук, а той не е. Искам те заради онова, което си. При него всичко е заради парите.

Очите й блеснаха.

— Ако се жениш за мен, защото баба ти няма да отстъпи и така само ще осигуриш семейството ти да наследи състоянието й, значи и при теб е само въпрос за пари.

Суровите й думи го разтърсиха. Мислеше, че тя разбира какво й казва, че е наясно с копнежа му по нея. Явно въобще не го познаваше. Беше градил илюзорни кули.

— Прости ми — подхвана той вдървено. — Трябваше да предположа, че така ще видиш нещата. В бъдеще ще се постарая да не те безпокоя.

Обърна се, готов да излезе.