Сабрина Джефрис
Истината за лорд Стоунвил (30)

Глава 28

Мина месец откакто Оливър и Мария се ожениха в малка църква в Саутхамптън. Не се върнаха в Халстед Хол веднага. Изпратиха Фреди и Пинтър да уведомят семейството за венчавката и се насладиха на морския бряг, където прекараха сватбеното си пътешествие.

Хайът се бе върнал в Америка, за да преговаря с попечителите на Мария. Дълго писмо от Оливър, в което описваше цялото му поведение, го предшестваше. Мария бе убедена, че това ще сложи край на всичките му зли помисли по неин адрес.

Оливър се надяваше да е така, но не възнамеряваше да рискува. С Мария щяха да заминат за Америка след няколко дни, да уредят последните формалности по наследството й и да се погрижат леля й да бъде добре обезпечена. Фреди и съпругата му щяха да пътуват с тях, защото той искаше да представи Джейн на майка си. Но се връщаше в Англия, бе решил да живее там и да работи за тъста си. Оливър вече искрено съжаляваше господин Кинсли.

Сега оставаше Оливър и Мария да свършат само едно нещо, преди да заминат за Масачузетс. От една седмица вече бяха в Халстед Хол и достатъчно дълго го отлагаха.

— Готова ли си? — попита той Мария, когато застанаха пред вратата на библиотеката.

— По-готова от всякога — увери го тя с напрегната усмивка.

— Ще ни намразят — предположи той.

— Съмнявам се. А и да го направят, няма да е за дълго.

За част от секундата той се изкуши да се върнат горе в спалнята и да прекара остатъка от деня, като люби съпругата си, забравяйки за задълженията си към имението и към близките си. Съмняваше се обаче дали Мария ще се съгласи.

Отвори вратата и двамата влязоха.

Братята и сестрите му бяха насядали на същите места, както когато баба им огласи своя ултиматум. Днес обаче всички се намираха в далеч по-добро настроение.

— Е, Оливър, как мислиш? Сега вече си обвързан. Дали баба е готова да отстъпи? — бяха първите думи на Джарет.

— Защо иначе ще ни събира? — обади се Минерва. — Получи каквото искаше. Оливър е женен и управлява имението.

— Дори да не отстъпи — намеси се и Гейб, — не ни трябват парите й. Мария разполага с предостатъчно средства. Нали така, Оливър? — Усмихна се широко на Мария. — Безкрайно сме ти благодарни.

Време беше да ги отрезви, прецени Оливър.

— Всъщност съпругата ми и аз решихме с част от парите й да подпомогне семейството си. Тя има леля и четирима братовчеди, както знаете. Другата част ще отиде за попечителски фонд на депата ни.

Усмивката на Гейб помръкна.

— Освен това аз свиках сегашната среща, не баба — добави Оливър.

В този момент, потропвайки с бастуна по пода, влезе госпожа Плъмтри.

— Извинявайте за закъснението, но в пивоварницата възникна нещо.

— Няма проблем — увери я най-големият й внук. Точно започвахме.

Изтегли стол, за да я настани и едва се удържа да не се усмихне заради потресените изражения на братята и сестрите си.

— И така — подхвана той, заставайки отново начело на масата — държа да знаете, че първоначалното изискване на баба остава. Четиримата трябва да се задомите, иначе ще остави без наследство всички ни. Аз изпълних каквото се искаше от мен. Предлагам, докато с Мария сме в Америка, да започнете да си търсите партньори.

Минаха секунди, преди присъстващите да осмислят чутото.

Минерва избухна първа.

— Не е честно! Бабо, сигурна съм, че в най-скоро време ще имаш правнук от Оливър и Мария. Имам предвид колко време двамата прекарват в спалнята! Защо, за бога, продължаваш този фарс?

— Аз я помолих — обяви Оливър. Братята и сестрите му го зяпнаха и той добави: — Баба е права. Време е да заемем мястото си в живота като нещо повече от „палавници“. Прекалено дълго живеем затворени в миналото все едно сме сомнамбули. Мария ме пробуди и сега аз желая да пробудя и вас. Искам да престанете да се сражавате с призраци и да се криете в тъмното от скандала около смъртта на родителите ни. Намерете това, което аз успях — любов.

Погледна към Мария, а тя му се усмихна насърчително. Двамата бяха единодушни, че само така братята и сестрите му ще се пробудят.

— Говори за себе си! — тросна се Минерва. — Аз се чувствам отлично. Използваш тази глупост само за да се присъединиш към баба и да съсипеш живота ни. — Погледна Мария мрачно. — Така ли ни се отблагодаряваш, задето те тласнахме в обятията му?

— Тласнали сте я в обятията ми? — повтори Оливър смаяно.

— Не направихме ли всичко, за да я ревнуваш, да не те оставяме насаме с нея… подхвана и Гейб.

— И да те лъжем за размера на наследството й — добави Джарет. — Но там не се получи точно както бяхме планирали.

— Нямаше да сте заедно без нашите усилия — възнегодува Силия.

— Съпругата ми би възразила, предполагам — отсече Оливър. — Както и да е. Сърдете ми се колкото искате, но баба е поставила крайния срок. Разполагате с десет месеца, през които да се задомите. — Усмихна се насмешливо. — Като имам предвид колко трудно може да се окаже, наех помощник. Той ще ви съдейства. Обърна се към вратата. — Господин Пинтър, би ли влязъл, ако обичаш?

Появи се тайният агент от Боу Стрийт. Видимо му бе неудобно да се изправи пред цялата скандална фамилия Шарп.

— Господин Пинтър се съгласи да ви помогне, като проучи потеклото на потенциалните ви съпруги и съпрузи. Знам, ще ви е трудно да се справите сами, момичета. Едва ли ще различите приемливите ухажори от златотърсачите. Затова господин Пинтър ще проучи всеки, привлякъл вниманието ви. Това ще направи целият процес далеч по-бърз.

— И хладнокръвен — промърмори Силия.

Веждите на Пинтър се стрелнаха във въздуха, но той не каза нищо.

— Благодаря, господин Пинтър — продължи Оливър. — Изчакай ме в кабинета, моля. Имам да съобщя още някои неща на братята и сестрите ми.

Пинтър кимна и излезе.

Сега идваше най-тежката част. След като затвори вратата Оливър застана до Мария. В този момент се нуждаеше от силата й. Тя хвана ръката му и я стисна.

— Никога не съм споделял истината за случилото се в деня, когато мама уби татко. Време е да го направя. Прекалено много тайни витаят между нас… и то отдавна.

В салона настъпи пълно мълчание.

Поне двайсет пъти бе повторил наум речта си, но сега, изправен тук, нямаше сили да произнесе и дума. За щастие Мария бе до него и нейната прошка и разбиране го въоръжиха с кураж.

Вкопчи се в това, докато преразказваше събитията от онзи ужасен ден. Беше обмислял да спести частта за любенето с Лилит. Мария го убеждаваше да не се подлага на това унижение. Но всеки път, опитваше ли се да завоалира тази „подробност“, разказът губеше правдоподобност. Налагаше се да сподели всичко.

Докато говореше, не смееше да ги погледне. Съзнаваше колко трудно ще му бъде да направи тази изповед пред братята и сестрите си. Та те още жалеха за родителите им. Наистина, не бе очаквал да се окаже толкова мъчително.

Свърши и долови тягостната тишина в помещението. Мария стисна ръката му болезнено силно, но той не събираше смелост да погледне роднините си в очите.

Тогава Джарет се обади:

— Студенокръвна кучка! Трябваше да се досетя, че госпожа Родон е замесена. Заедно с господин Родон заминаха доста прибързано още същата вечер.

Оливър смаяно погледна брат си. В очите на Джарет не прочете никакъв упрек към него.

— Та тя флиртуваше с всички. Дори с мен — продължи Джарет. — А аз бях едва на тринайсет. Със същата лекота щеше да съблазни и мен.

Седнала до Джарет, Силия тихо плачеше. Гейб си прочистваше гърлото ядно. Минерва наблюдаваше Оливър с такова съчувствие, че и в неговите очи се появиха сълзи.

Не вярваше на онова, което вижда. Нима те не схващаха най-важното? Не го ли бяха слушали внимателно?

— Според мен е редно да знаете, че аз съм виновен…

— За нищо не си виновен! — скочи на крака Минерва. — Бил си на неподходящото място, в неподходящ момент, с неподходящ човек. Това е всичко!

— Ако някой е виновен, това съм аз — обяви баба им, седнала до него.

Оливър се обърна и я погледна. Тя също плачеше.

Погледна го с тъжно изражение.

— Трябваше да те послушам, когато каза, че е важно да ги последвам. Винаги съм съжалявала, задето не го направих. Ако знаех…

Той постави ръка на рамото й.

— Не си виновна ти. Прекалено много се срамувах да ги кажа за какво се скарахме с мама.

— Не те виня, старче — намеси се Гейб с дрезгав глас. — Никога не бих споделил пред баба подобно нещо. Дори не си представям какво е мама да влезе, докато… Та това е кошмар за всеки мъж!

Всички започнаха да кимат в знак на съгласие с Гейб.

— Знаеш ли — обади се Силия, попивайки сълзите си с кърпичка. — Госпожа Родон е казала на мама нещо, та тя да влезе при теб точно в този момент. — Всички я погледнаха и тя премигна. — Не е за вярване, че мама ще влезе в спалнята на Оливър, без да почука.

— За жалост никога няма да разберем със сигурност — въздъхна Оливър. — Лилит и майорът напуснаха Англия отдавна и така и не ми се отдаде възможност да я попитам.

Разговорът премина в предположения какви евентуално са били мотивите на госпожа Родон, както и към спомени за майка им. Не след дълго всички се смееха на разказа на Гейб как майка му го наказала, задето като петгодишен е тичал гол по моравата.

Оливър погледна Мария смаяно.

Тя му се усмихна.

— Нека се посмеят. Така им е по-лесно да го приемат. Все пак е трудно да се преглътне наведнъж. Дай им време да го осмислят.

— Но би трябвало да ме винят, а не го правят!

— Защото не са глупави. — Погледна го с очи, пълни с обич. — Отнасят вината към онези, които заслужават: към госпожа Родон и майка ти. И към баща ти, задето е бил такъв бездушен женкар.

Баба му постави ръка на рамото му.

— Майка ти винаги е била чувствителна душа. Прекалено чувствителна, ако питаш мен. Щях да подгоня баща ти с маша още първия път, когато погледна друга жена. Вероятно не знаеш, но и дядо ти беше същият. Но се промени, след като се ожени за мен.

Оливър я погледна изпитателно.

— Вероятно не си му дала голям избор.

— Точно така. — Избърса очи с кърпичка. — Още ми липсва. Понякога ти ми напомняш за него. Беше страшно привлекателен. А и какъв танцьор? Боже, танцувахме по цели нощи.

— Казах ти: метнал си се на майка си — обади се Мария.

Той си помисли, че тя е права. С Мария в живота си не си представяше да погледне друга жена, а още по-малко — да я отведе в леглото си. Задълженията му в Халстед Хол запълваха до такава степен времето му, че се питаше как баща му се е справял със съпруга, имение и му е оставало време за фусти.

— Свършихме ли? — прекъсна размислите му Минерва. — Ако е така, аз се оттеглям. Искам да попиша.

Оливър се огледа и видя въпросителните погледи на всички. Очакваше съвършено различен развой на събитията.

— Да, свършихме — помогна му Мария. — Благодарим на всички за проявеното разбиране.

— Добре — зарадва се Минерва. — Ще се видим на вечеря.

Всички станаха и се отправиха към вратата на салона.

Минерва спря зад гърба му.

— Мама ти е казала ужасни неща. Не ги е мислила, сигурна съм. И ми е жал, задето си страдал така през всичките тези години. Целуна го по бузата. — Но не значи, че ще ти простя. Та ти застана на страната на баба! Предател.

Той прихна.

Минерва никога не бе обичала да губи.

След като всички излязоха, баба му се изправи.

— Благодаря, че застана на моя страна този път. — Усмихна се на Мария. — А на теб благодаря, че го подкрепи.

След това и тя излезе.

Оливър притегли съпругата си в скута си.

— Знаеш ли как ще прекарам остатъка от следобеда?

— Ще се срещнеш с арендаторите ли?

— Опитай отново.

Започна да разкопчава роклята й.

— Имаш уговорка с дърводелеца?

— Не.

— Ще съблазниш съпругата си? — кокетно попита тя.

След това обаче дъхът й секна, защото той бръкна под полата й и откри, че Мария е напълно готова за него.

— Точно така.

Тя прихна, доволна, задето се е оженила за женкар.