Сабрина Джефрис
Истината за лорд Стоунвил (1)

Скъпи читатели,

Името ми е Хестър Плъмтри, но повечето хора ме наричат Хети. Ръководя семейната пивоварница, откакто съпругът ми почина. Някои лица ми създават трудности в работата, но както винаги казвам: Ако разполагаш с време да се оплакваш, тогава някой трябва да ти осигури повече занимания.

Разбира се, стане ли въпрос за внуците ми, това не важи за мен. Имам право да ги напътствам как да постъпят, нали? Отгледах ги предимно сама, след като баща им, маркизът, и майка им, моята дъщеря, умряха при трагични обстоятелства. Само толкова ще споделя, защото и без това всички разпространяват клюки по въпроса.

Истината е, че желая правнуци. Толкова много ли искам? Но инатливите ми внуци, без изключение, не ми ги осигуряват. Да вземем Оливър например; разбираемо е млад мъж да обикаля града и непрекъснато да задява една или друга оперетна танцьорка, но Оливър го е превърнал в професия! Заради пиенето и флиртовете му няма жълт таблоид, който да не го е споменавал по страниците си във връзка с някоя история, включваща полуразголена жена, или незаконно доставено бренди. Виня баща му, чието поведение Оливър започна да следва след смъртта на родителите си.

И дори няма да се впускам в приказки за останалите четирима: Джарет и увлечението му по залаганията; Минерва и нейните сладострастни готически романи; Габриел и склонността му да се състезава; и Силия, която види ли пушка я засърбяват ръцете да стреля с нея. Неслучайно в обществото са известни като „палавниците от Халстед Хол“. Не ме разбирайте погрешно — те са добри внуци. Интересуват се от здравето ми, придружават ме на светски събирания и се грижат да не се преуморявам. Същевременно обаче отказват да загърбят скандалните си навици и на мен ми дойде до гуша!

Затова измислих как да ги принудя да се установят и да се държат като наследниците, които заслужавам. Планът ми няма да им хареса, но тежките моменти изискват тежки мерки. Бог ми е свидетел — ще се сдобия с правнуци… скоро!

Искрено ваша, Хети Плъмтри