Сабрина Джефрис
Истината за лорд Стоунвил (11)

Глава 9

Оливър се загледа как Мария бързо хлътна в къщата. Движенията на добре оформеното й дупе с нищо не облекчаваха обзелата го възбуда. Ако остане и след тази вечер, ще се наложи да й вземе други дрехи, та да няма какво да провокира копнежа му да я повали и да…

Дяволите да я вземат черупката, с която се обгръщаше. Целувките му обикновено тласкаха жените да скочат в леглото му, а тя ги прие като „упражняване“ за брака й с нейния скучен годеник. Същевременно обаче тя очевидно намираше и него за не по-малко скучен!

Никой в истинския живот не може да се сравнява с героите от книгите.

Нахалница! Сега ще се наложи да прочете някоя от проклетите книги на Минерва, за да разбере какво, по дяволите, е писала за него.

Междувременно членът му бе твърд като плочите под краката му, а нямаше никаква надежда да намери облекчение. Трябваше да се преструва на грижовен годеник, докато баба му не се предаде, а тя вече подозираше, че всичко е номер. Няма да приеме обвързването му за сериозно, ако всеки път хуква към Лондон да обикаля публичните домове, възбуди ли го Мария. Следователно попадна в капан.

Освен ако не съблазня Мария.

Кръвта във вените му отново закипя. Така й се пада. Тя поиска да я целуне повторно. Тя отвори топлите си нежни устни под неговите и го накара да пламне от копнеж.

Застина. Да пламне — добре, — но копнеж?! Той не копнее за никоя жена. Те са само играчки, за да минава времето, докато…

Докато какво? За миг бъдещето се ширна пред очите му: години наред ще пие до забрава, за да преживява нощите; ще вкарва жени в леглото си, но не и в живота си, за да не объркват мислите му.

Какъв избор има? Не е особено подходящ за женитба и всяка жена с капчица здрав разум би го проумяла. Той е нехранимайко и женкар.

Държиш се досущ като баща си…

Само дето баща му нямаше да се откаже да флиртува с Мария Бътърфийлд. Скоро след като подсигури семейното имение с парите на майка им, той се върна към ергенския си начин на живот.

Това унизи майка им. Макар и малък, помнеше как след всяка изневяра тя ставаше по-крехка, по-ревнива и по-огорчена. Накрая заживяха в два враждуващи лагера, с децата помежду им.

Оливър вдигна бокала и огледа отражението си в позлатената му повърхност. Това е единствената разлика между него и баща му — станал свидетел на подобно поведение още в ранна възраст, той не бе склонен да го прилага към друг. Според него бракът и децата означават вярност.

А понеже бе наследил низките страсти на баща си, отказваше да допусне жена в живота си. Няма да го направи нито за баба си, нито за когото и да било друг и най-малкото — не и за да продължи фамилната династия и да запази Халстед Хол. Така трябваше да постъпи и баща му. Тогава нямаше да провали живота на майка му и живота на децата си.

Баба му е луда, ако си въобразява, че Оливър ще тръгне по стъпките на баща си. Няма да се ожени за някое невинно девойче, за да й угоди. Следователно е най-добре да не му минават мисли да съблазни госпожица Бътърфийлд.

Особено след като тя притежава опасната способност да прониква отвъд защитните му бариери. Ето пак: шегуваш се, за да не споделиш от какво ти е неловко. Дори приятелите му не се досещаха, че с нахалните си коментари и безразборни флиртове всъщност прикрива завистта си за доволството им от съдбата.

Вероятно затова Мария го изкушава така силно. Позволява си да си прави шеги с него, а това му доставя удоволствие. Колкото и да си повтаряше, че усещането сигурно е измамно и че ако тя знае истината за него, ще го загърби, той продължаваше да се навърта около нея като пчела около нектар. Тя съчетаваше невинност и любопитство, решителност и уязвимост и тези комбинации направо го омайваха.

Налице бе и фактът, че отказа парите на баба му. Коя жена постъпва така? Бе й се отдала възможност да му натрие носа и да си тръгне, но не само не го направи, но го остави да я целуне.

Пое си дъх с усилие. Целувката му въздейства като вкусване на забранен плод. Оказа се по-опияняваща от всяка целувка на опитни жени. Особено след като го помоли да й покаже как точно се прави. Не очакваше да изпита такова удовлетворение от ролята си на учител.

Представяше си какво би било да я въвежда в тайните на други удоволствия, на други ласки и милувки. При мисълта да я види във вихъра на страстта, тялото й да се извива от желание, а сладките й устни да го умоляват за още, нещо в гърдите му се стегна. Искаше именно той да откликне на копнежите й; той да гледа как сините й очи потъмняват от похот, докато намира освобождение в обятията му; да чува как произнася името му с гърлен глас…

Простена и прогони тези видения от главата си. Беше лудост да ги допуска до ума си. Та той дори още не знаеше дали тя ще остане след тази вечер. А ако го направи, би бил глупак да я подплаши.

Не. Най-добре въобще да забрави за целувката. С решителни стъпки пое към вратата. И без това отдавна трябваше да се присъедини към другите.

Влезе в трапезарията и завари само Минерва — очевидно го чакаше.

— Къде са всички?

— Джарет и Гейб отидоха в салона за карти, да изпушат по пура и да пият порто. Баба си легна. Госпожица Бътърфийлд заяви, че и тя е уморена и настоя братовчед й също да се оттегли. Затова Силия отиде да им покаже стаите.

Свъси вежди поради обзелото го разочарование. Държеше се като глупак.

— Тогава ще ида при момчетата.

Запъти се към вратата, но Минерва се изправи.

— Оливър, почакай.

Тя го приближи, като го гледаше строго.

— Какво възнамеряваш да правиш с госпожица Бътърфийлд?

Да я съблека гола и да целуна всеки сантиметър от сочното й, красиво тяло.

Прехапа устни, за да не изругае. Нали току-що реши да не го прави?

— Не разбирам какво имаш предвид — отвърна той, с надеждата сестра му да не прочете мислите му.

— Изглежда много приятна и почтена жена, въпреки намеците ти за обратното. Не знам къде е намерила тази предизвикателна рокля, но…

— Всъщност вината е моя. Когато я срещнах, носеше траур за баща си, но не исках баба да пита защо не спазва благоприличие и се сгодява, докато скърби. Затова й намерих… рокля в бордея.

— Искал си да я представиш за пропаднала жена — уточни Минерва с доза неодобрение.

— Вие ме помолихте да се справя с възникналата ситуация и аз се захванах. Ако не ви допадат методите ми, предложете свои.

Тя го погледна изпитателно.

— Май не само аз негодувам срещу методите ти, нали? Госпожица Бътърфийлд също не ги одобрява, доколкото схванах.

— Меко казано — изсумтя той.

Сестра му се ухили безочливо.

— Тя какво направи, докато бяхте сами в салона. Хайде, кажи ми!

— Изключено. Няма да те уча на нови номера.

— Въобще не си забавен — възнегодува Минерва. — Убедена съм обаче, че каквото и да ти е причинила напълно си го заслужил. Едно да знаеш: харесвам я. Затова не е честно да я поставяш в ситуация…

— … където негодник като мен ще я поквари? — довърши той.

— Да бъде злепоставена — поправи го тя. — Няма да съсипеш почтена жена, наясно съм. Но признай: умееш да накараш жените да се влюбят в теб, а после разбиваш сърцата им.

— За бога! Не карам жените да правят каквото и да било. — Постави бокала върху масата с тропване. — Те просто не ме слушат, когато обяснявам, че не се интересувам от брак.

— Въпреки това ще ми е неприятно да видя госпожица Бътърфийлд наранена от теб, в отговор на проявената от нея добрина да ни помогне да се опълчим на баба. Идеята беше да наемеш някоя, наясно с положението. А ти водиш госпожица Бътърфийлд — неомъжена и навярно податлива на флиртуването ти, колкото всяка друга млада дама. Ако разбере погрешно намеренията ти…

— Няма — прекъсна я той. — Не храни никакъв романтичен интерес към мен. — С мен желае само да се „упражнява“ помисли си той кисело. — Наистина има годеник.

— Подвеждаш ме! — На лицето й се изписа изненада.

— Ни най-малко. Споменатият Натан не й е братовчед. Сгодени са, но той е изчезнал някъде из Англия. В замяна на нейната помощ да вразумим баба, ще наема таен полицейски агент да го издири. Затова не се притеснявай, че ще разбия сърцето й или други подобни глупости. Имаме делово споразумение, това е всичко.

Заинтригувана, сестра му го изгледа и промълви:

— Така значи…

Той се насили да издържи изпитателния й поглед.

— Да. Нали не очакваш да се оженя за нея?

— Откровено казано, никога не съм сигурна какво ще направиш.

— Е, няма да се оженя за невинна девойка със сладко лице. Но баба смята, че ще го направя, затова планът вероятно ще проработи. Тя вече се опита да плати на Мария, за да се отметне от годежа.

Лицето на Минерва придоби странно изражение.

— Не е в стила на баба.

— Защо да не е? — погледна той сестра си въпросително. — Тя постоянно използва парите си, за да се домогне до желаното.

— Но тя иска да ни види задомени! Особено теб.

— Иска да ни види добре задомени. Не е същото.

— Щом казваш — прозина се театрално Минерва. — Май и аз ще се оттегля. Денят беше дълъг.

Тръгна към вратата, но брат й подвикна след нея:

— Ако ми се прище да прочета някоя от книгите ти, ще ми дадеш ли екземпляр?

Минерва се засмя и се обърна към него.

— Любопитно ти е да разбереш как съм описала Роктон ли?

— Ти какво очакваше? Изкарала си ме злодей.

— Досега не си проявявал интерес към романите ми.

Той се направи, че не е доловил любопитството й.

— Бях зает, затова.

— Аха…

Понеже тя не каза нищо повече, той попита навъсено:

— Ще ми заемеш ли роман, или няма?

— След малко ще оставя един в стаята ти. — Тя се поколеба, но продължи с по-мек тон: — Знам, всички се шегуваме с това, Оливър, но истината е… Ти не си Роктон, каквото и да твърдят Джарет и Гейб. Що се отнася до Фоксмур и Киркуд — има някои прилики, но нищо повече. Нарекох го с твоето име, защото исках да те разсмея. — В очите й се появиха игриви пламъчета. — А и на теб толкова ти харесва да се правиш на непрокопсан негодник.

— Аз съм непрокопсан негодник, ако не си забелязала — провлачено подчерта той.

— Както кажеш. Но трябва да набавиш някакви дрехи на горката жена. Не бива да продължава да носи тази отвратителна рокля.

— Знам. Защо не й дадеш някоя от твоите?

Минерва се засмя.

— Аз съм двадесетина сантиметра по-висока и не толкова едра в бюста. Трудно ще й стане моя дреха. А Силия е далеч по-слаба от нея. — Замисли се за миг. — Ще струва цяло състояние да се облече подобаващо. Защо не помолиш баба…

— В никакъв случай!

— Тогава ти остават само магазините за дрехи втора ръка. Роклите ще са старомодни, но тя е американка. Никой не очаква да са облечени по последна мода.

— Чудесна идея. Ще се погрижа, когато отидем в града утре.

— Добре е да потърсиш и дърводелец. Сега, когато всички отново се нанесохме тук, слугинското стълбище спешно се нуждае от ремонт. Някой ще вземе да падне, ако не го поправиш.

— Знам. Рамстед го спомена преди седмица. Наредих да наеме онзи от Ричмънд, който поправи пода в килера.

— А управителят не ти ли съобщи, че арендаторите те чакат да се срещнат с теб, за да говорите за пролетната сеитба?

— Да, писа ми. Ще го направя тази седмица.

— Също и прозорците в големия салон…

— Погрижих се вече, Минерва. — Изгледа я изпитателно. — Откога те вълнува какво става в имението?

— А ти откога предприемаш действия? — отвърна тя на въпроса му с въпрос.

— Откакто ме принудиха отново да живея тук. — Погледът на сестра му стана замислен и той добави горчиво: — Не си въобразявай, че значи нещо. Не обичам теченията, а и се грижа прислужниците да не си чупят крайниците. Иначе няма да са в състояние да ме обслужват.

— Напълно те разбирам. — В очите й проблеснаха палави пламъчета. — Все пак ти си непоправим и безотговорен нехранимайко.

— И никога не го забравяй — изръмжа той.

— Как бих могла! Та ти ни го напомняш постоянно.

— По дяволите, Минерва…

— Знам, знам. Ти си моят голям брат — страшилище. Отивам да си легна. Не се забърквай в прекалено големи каши до сутринта.

Тя излезе, смеейки се, а той не се въздържа да се усмихне. Бог да е на помощ на всеки мъж, който се опита да подчини Минерва на волята си. Жив ще го изяде, а после ще си оближе пръстите.

Думите й обаче му напомниха, че трябва да прегледа счетоводните книги преди срещата с арендаторите. Излезе в коридора, но спря, защото чу смеха на братята си в салона за карти. Отговорностите му диктуваха да поеме в обратна посока — към кабинета и счетоводните книги. Напрегна се. Така се започва: погрижиш се за някои дреболии, после се нагърбваш с още и още и един ден къщата и всичко, което представлява, те сграбчва и той щеше да стане като баща си — готов да се ожени за която и да е, само и само да поддържа проклетото имение.

Не, по дяволите! Няма да допусне призраците на Халстед Хол да го отведат в нежелана посока. Счетоводните книги ще почакат до утре. Тази вечер ще пие и ще играе карти; точно от това има нужда.

Неочаквано обаче думите на баба му изплуваха в съзнанието му. По-добре би било, отколкото безцелния живот, който водиш. Изсмя се пресилено. Баба му греши. Той не иска нещата да са по-добре. Не и ако затова трябва да жертва душата си и да се преклони пред почтеността.

Проклет да е, ако се поддаде на това.