Сабрина Джефрис
Истината за лорд Стоунвил (29)

Глава 27

Мария сънуваше спалнята си в Халстед Хол, когато нещо я събуди. Докато лежеше в полусън, на устните й се появи усмивка. Оливър я обича. Истински я обича. Усети го във всяка негова целувка, във всяка ласка, във всяка нашепната дума, докато се любеха. Два пъти. Да не говорим за изобретателната му техника, когато я задоволи.

Усети как страните й пламват. Очевидно още доста неща не знаеше за съвкупяването. Но на драго сърце бе готова да се научи. О, да. Сега, когато Оливър загърби миналото си и щяха да се оженят, тя се чувстваше блажено доволна.

Обърна се, за да му го каже, но него го нямаше. Надигна се рязко и огледа стаята. Къде беше Оливър?

На вратата се потропа силно и тя си даде сметка какво я е събудило.

— Мопси! Пусни ни да влезем!

Боже! Фреди беше отвън, и вероятно господин Пинтър бе с него, а тя бе гола, както майка я е родила!

— Чакай малко. Идвам…

Навлече бързо долна риза и наметна роба. Прибра разхвърляните си дрехи. Дрехите на Оливър липсваха. Хвърли своите зад паравана в ъгъла и отиде да отвори вратата.

Фреди нахлу в стаята без никакъв свян, но господин Пинтър силно се изчерви, когато я видя само по роба.

— Извинете. Бях задрямала. — Мария се шмугна зад паравана. — Виждали ли сте лорд Стоунвил?

Подозираше накъде се е отправил, което я тревожеше повече отколкото репутацията й.

— Стоунвил е в Саутхамптън?! — попита господин Пинтър с очевидно неодобрение.

Тя го погледна над ръба на паравана.

— Да. Дошъл е да ме търси. Не го ли срещнахте някъде.

— Аз не — отвърна господин Пинтър. — А, ти, Фреди?

Фреди поклати глава.

Явно бе отишъл да се разправя с Натан.

— Трябва да го намерим. Не е доволен от срещата ми с Натан. Опасявам се, че ще се разправя с него.

— А ти реши да подремнеш през това време, така ли? — попита Фреди.

Колко типично за Фреди! Да обърне внимание на думите й единствения път, когато не трябва.

— Не, глупчо. Каза, че щял да ви изчака долу да се върнете, а аз да си почина дотогава. Бях толкова уморена, че го оставих да ме убеди.

Почти отговаряше на истината, само дето „убеждаването“ му бе под формата на любене. После коварният дявол бе изчакал недоспиването от последните два дни да я приспи и се бе измъкнал.

Утешаваше се само с мисълта, че не знае къде е Натан. Няма обаче да му отнеме много време да го открие. Нея как я намери?

— Фреди извика тя зад паравана, — помоли камериерката да се качи, за да ми помогне да се облека.

Фреди и господин Пинтър се спогледаха.

— Всъщност. Мопси, водя дама, с която искам да се запознаеш. Тя няма да има нищо против да ти помогне с тоалета.

Излезе в коридора и въведе в помещението хубава млада жена с изумително красиви златисти кичури, които обрамчваха лицето й. Мария не пропусна да забележи колко грижовно се отнася Фреди с нея.

— Мопси — подхвана Фреди, — преди да те запозная, трябва да знаеш, че дамата не е имала никаква представа какво става и е била също толкова в неведение, колкото и ти, само дето…

— Премини към същината! — сопна се Мария, защото в момента й бе далеч по-важно да намери Оливър.

— Представям ти госпожица Джейн Кинсли.

Коя, по дяволите… О! Госпожица Кинсли. Госпожица Кинсли на Натан!

— Госпожице Кинсли — обърна се Фреди към жената с поруменелите бузи, — това е братовчедка ми госпожица Бътърфийлд.

— Приятно ми е — поздрави жената с реверанс. — Тук няма много американци. Аз познавам само трима. Вас, господин Дънс и господин Хайът.

Не изглеждаше особено смутена да се намира в една и съща стая със съперницата си, но мъжете вероятно не й бяха обяснили всички обстоятелства.

— С госпожица Кинсли се срещнахме в пекарната — уточни Фреди. — И тя като мен много обича пай.

— Особено с бъбреци — обади се младата жена. — Но от време на време вземам с праз.

С Фреди се погледнаха и двамата се разсмяха.

— С праз, а? — попита Фреди все още ухилен. — Също като мен.

Мария хвърли озадачен поглед към господин Пинтър.

— Повярвай, по-добре да не знаеш — уведоми я господин Пинтър и забели очи. — Братовчед ти и госпожица Кинсли се заприказвали в пекарната, когато го чула да пита за господин Хайът.

— Беше много неприд… нипред… — Госпожица Кинсли направи пауза, събра вежди и се обърна към господин Пинтър. — Коя дума използвахте?

— Непредвидено.

О, небеса! Фреди бе попаднал на жена, простодушна колкото него! Която освен това си пада по пай. Кой да предположи?

Мария почти изпита жал към Натан, ако госпожица Кинсли бе новата му избраница за съпруга. Същевременно разбираше защо се бе спрял на нея. Тя беше млада, хубава, глуповата и имаше богат баща.

Натан определено притежаваше талант да намира безпомощни жени за своя плячка. Почувства се унизена, че и тя е една от тях.

Въпреки това, колкото и да й се искаше да прониже Натан в сърцето, трябваше да се справи с него, което означаваше да спре Оливър, преди да обърка всичко.

— Госпожице Кинсли, ще бъдеш ли така добра да ми помогнеш да се облека? — попита Мария.

Госпожица Кинсли премигна.

— Да, естествено.

Младата жена се захвана със задачата, а Фреди и господин Пинтър се разприказваха. Докато тя била с Оливър, Фреди очевидно е бил твърде зает. Не само бе срещнал госпожица Кинсли, но двамата и доста се бяха сприятелили. Тя останала шокирана от новината, че ухажорът й има годеница. Още повече се шокирала, когато на бял свят изскочило как Натан е излъгал баща й относно бизнеса си.

Фреди я довел в странноприемницата, но като открил, че Мария и господин Пинтър ги няма, оставил пайовете. Предложил на госпожица Кинсли да поговорят с родителите й за подлеца господин Хайът. Те обаче не били вкъщи; господин Кинсли бил на събрание на борда в града, а госпожа Кинсли — на пазар.

Госпожицата и Фреди тръгнали да търсят майка й и господин Пинтър ги срещнал да обикалят улиците, увлечени от общуването си. Тъй като времето било важен фактор, господин Пинтър ги довел в странноприемницата, а по пътя им разказал всичко случило се досега. Очевидно господин Пинтър си е дал сметка, че родителите на госпожица Кинсли едва ли ще са толкова склонни да помогнат, колкото била готова младата жена.

Мария се почувства неловко от начина, по който Фреди и господин Пинтър бяха довели принудително дамата и хвана ръцете на госпожица Кинсли.

— Вероятно си разстроена и съжалявам, задето си научила по такъв ужасен начин за характера на господин Хайът.

— Няма нищо — отвърна госпожица Кинсли простодушно. — Откровено казано, вече се чудех дали е подходящ за мен.

— Значи не си влюбена в господин Хайът? — поиска да се увери Мария.

— Боже, не. Познавам го бегло. — Свъси вежди и се замисли дълбоко. — Той обича да говори неща, които не разбирам. Прекалено умен е за мен. А когато го помоля да ми обясни, се отнася с мен като с дете. Не съм дете! Просто понякога нещата трябва да ми се обясняват.

— Напълно разбираемо — намеси се Фреди. — Всеки обича да му обясняват от време на време.

Господин Пинтър имаше вид на човек, готов всеки миг да прихне.

— Още не си чула най-хубавото, Мопси — възкликна Фреди и направи няколко танцови стъпки. — Кажи й, госпожице Кинсли. Кажи й най-хубавото!

Докато младата жена споделяше „най-хубавото“, Мария я гледаше зяпнала. Очевидно госпожица Кинсли не бе толкова безмозъчна, колкото Мария бе предположила. Нейната новина променяше всичко.

— Ако се наложи, би ли повторила това в съда? — попита Мария.

— Не се налага да чакаме дотогава — намеси се господин Пинтър. — Ще използваме информацията още сега.

Мария погледна към тайния полицейски агент.

— Имаш предвид…

— Да. Време е отново да посетим господин Хайът.

— Ще ни придружиш ли, госпожице Кинсли? — попита тя. — Бремето е тежко, съзнавам.

Въобще не е тежко — погледна тя Фреди с приветлива усмивка. — Правилно е така да се постъпи.

— А аз ще съм до вас, за да ви защитавам — обяви Фреди и постави ръка върху сабята на кръста.

— Ще дойдеш само ако оставиш сабята — обади се Мария иззад паравана. Но се замисли. Ако Оливър е намерил Натан… — Всъщност, има вероятност и да ни потрябва.

Тръгна към вратата, но спря, за да прегърне госпожица Кинсли.

— Благодаря.

— Няма за какво — отвърна със сияйна усмивка младата жена.

Мария погледна към Фреди.

— Благодаря и на теб, братовчеде.

Той зае наперена мъжка поза, но ушите му почервеняха.

— Стига, Мопси. Един мъж прави необходимото, за да защити семейството си.

Ала понякога малка намеса на съдбата не беше излишна. Само колкото да държи Оливър далеч от Натан. Последното, което искаше, бе да види любовта на живота си обесен за убийство.

За жалост с пристигането си в квартирата на Натан научиха, че Оливър вече е тук. Хазяинът изглеждаше недоволен от цялото внимание, което американският бизнесмен привличаше. Насочи ги към салона, където двамата мъже се бяха оттеглили.

Със свито сърце Мария забърза натам. Преди да успее да отвори вратата, чу Оливър да казва:

— Това е най-доброто предложение, което ще получиш, господин Хайът. Съветвам те да приемеш.

Тя спря, за да чуе как ще продължи разговорът. Даде знак и на другите да изчакат. Надзърна през открехнатата врата и видя Оливър изправен пред Натан. Погледът на Натан бе впит в съдържанието на познатата й кадифена кутийка в ръката му.

— И защо да ви вярвам за стойността на перлите, сър? — попита Натан.

Нима Оливър се готвеше да даде перлите на майка си на този негодник? Тя нямаше да го допусне за нищо на света!

Понечи да влезе, но ръката на господин Пинтър върху рамото й я спря.

— Всеки мъж с око за стойностното би отчел цената им. — Оливър се усмихна снизходително. — Но, ако настояваш, да ги отнесем на бижутер да видим какво ще каже.

— Огърлицата струва пет хиляди лири, така ли? Доста прилична сума.

Мария затаи дъх. Пет хиляди лири? Нейната половина от компанията струваше четирийсет хиляди лири. Като подкуп пет хиляди лири наистина бе „прилична сума“.

— Повече е, отколкото заслужаваш — уточни Оливър провлачено. Натан се наежи и Оливър продължи: — Ако заведеш дело срещу госпожица Бътърфийлд ще съжаляваш, уверявам те. Дори в Америка адвокатите са скъпи. — Тонът му стана мрачен. — А и съдилищата не са надеждни. Рискуваш да не спечелиш делото. А дори да спечелиш, вдигнатият шум ще провали уговаряната сделка с господин Кинсли. Междувременно перлите ще са достатъчна гаранция, че ще получиш заема, необходим да откупиш дяла на госпожица Бътърфийлд от компанията. — Погледна строго събеседника си. Има обаче две условия. Първо: госпожица Бътърфийлд не бива да научи за нашата финансова уговорка. Ще й обясниш как, макар сърцето ти да се къса, не желаеш да се ожениш за жена, която очевидно не иска този брак.

Натан вирна брадичка:

— Ами ако сърцето ми наистина се къса?

— Да, вижда се — саркастично отбеляза Оливър. — Второ: ако решиш да откупиш нейната половина от компанията, ще й предложиш приемлива цена. Ясен ли съм?

— Не бих я подвел — промърмори Натан неохотно, но явно сплашен.

Семейството му имаше обществено положение и връзки в Америка, но те бяха несъизмерими с тези на английски благородник и той очевидно го знаеше.

Ала през ума му явно мина и друга мисъл, защото той присви очи.

— Мое право е да попитам, милорд, защо толкова се интересувате от положението на Мария.

— Тя и братовчед й попаднаха в беда в Лондон и семейството ми ги приюти. Влюбих се в нея и възнамерявам да се венчаем. Ако тя ме приеме.

От думите му, изречени искрено и уверено, сърцето й трепна.

За жалост те пробудиха и алчността на Натан.

— Сега разбирам. Искате вие да сложите ръка на състоянието й. При това положение тази наша уговорка би могла да стане по-изгодна за мен…

Върху брадичката на Оливър трепна мускул, но нищо друго не издаде гнева му.

— Първо: госпожица Бътърфийлд не се е съгласила да се омъжи за мен, защото още беше сгодена за теб, когато й направих предложението. — Оливър отстрани несъществуваща прашинка от ушития му по мярка жакет. — Второ: приличам ли на човек, който има нужда от пари?

Мария се насили да не прихне. Беше забавно да наблюдава как Оливър мами измамника.

Последните думи предизвикаха сконфузено изражение по лицето на Натан.

— Не — призна той. — Но защо не ми предложите пари в брой?

— Обикновено не нося големи суми пари със себе си. — Погледна перлите. — Тези бяха предназначени за нея. Но ако ме придружиш до Лондон, ще уредя да си получиш парите. Сумата ще бъде по-малка, заради затруднението, което ми причиняваш. А и това би те откъснало от Саутхамптън по време, когато си на път да направиш ново завоевание. Името й, мисля, е госпожица Кинсли.

Мария усети как застаналата до нея госпожица Кинсли се стяга, грабна ръката й и силно я стисна.

Натан не изглеждаше щастлив от осведомеността на Оливър относно всичките му ходове. Погледна нервно първо събеседника си, после перлите. Затвори кутийката.

— Добре, милорд. Споразумяхме се.

— Как ли пък не! — възнегодува Мария и нахлу в салона.

Другите останаха в коридора.

При появата й Натан придоби тревожен вид, а Оливър отсече:

— Остави нещата на мен, Мария.

— Този негодник ще получи перлите на майка ти само ако го удуша с тях! — тросна се тя. — Пристъпи напред и грабна кутийката от ръцете на Натан. — Освен това ти вече ми ги подари.

— Но ти ги остави — напомни й Оливър. — По думите на баба не ги искаш.

— Е, сега ги искам!

Мария хвърли поглед към вратата.

— Господин Пинтър? Ще влезете ли?

При появата на господин Пинтър, Фреди и госпожица Кинсли, Натан пребледня.

Оливър погледна Мария учуден, но тя само му се усмихна.

— Оливър, това е госпожица Джейн Кинсли. Госпожице Кинсли, маркизът на Стоунвил.

— Приятно ми е да се запознаем, милорд — увери го с реверанс младата жена.

— И на мен — отвърна Оливър, озадачен как да си обясни присъствието й.

— Госпожице Кинсли — обади се Натан, възвърнал донякъде самообладанието си. — Не знам какво са ти наговорили тези хора, но…

— Не са ми наговорили нищо изненадващо, след като обмислих нещата — прекъсна го госпожица Кинсли и го погледна гнусливо, както младите дами хвърлят око към охлюви и жаби. — Всеки мъж, който предлага на жена да му пристане, вместо да се вслуша в съвета на баща си, едва ли е намислил нещо добро.

— Да му пристанеш? — изненада се Оливър. — Това ли ти предложи този негодник?

— Госпожице Кинсли — подхвана Натан със снизходителен тон, — знаеш…

— Млъкни! — сряза го Оливър. — Рискуваш да те удуша с голи ръце!

— Обеща ми да не го правиш — напомни му Мария.

Натан преглътна с усилие.

Госпожица Кинсли подсмръкна.

— Вчера господин Хайът се прокрадна в градината, където подрязвах розите. Предложи да избягаме заедно. Татко вече му бе забранил да се мярка вкъщи. Според него прекалено много се сближавахме, а защото имам огромна зестра…

По лицето на Оливър се появи усмивка.

— Какво означава „огромна зестра“?

— Въпросът не е съществен — намеси се бързо Натан.

— Напротив — изръмжа Оливър. — Уточни, госпожице Кинсли.

— Двайсет хиляди лири.

Развеселен, Оливър впи поглед в Натан.

— Съдът ще прояви интерес към тази информация, сигурен съм. — Обърна се към господин Пинтър. — Как мислиш, сър? Дали съдията ще обърне внимание на нарушено обещание, ако жената е променила решението си, защото е открила, че годеникът й е предложил брак на друга?

— Едва ли — господин Пинтър се усмихваше доволно. — Дори ще прецени, че жената има основание да заведе дело за нарушено обещание.

По лицето на Натан се изписа паника.

— Не съм предлагал брак на госпожица Кинсли! Не я слушайте! Тя е пълна глупачка!

— Не смей да я обиждаш! — намеси се Фреди и се хвана за сабята.

— Бих бил по-предпазлив на твое място, Хайът — посъветва го Оливър. — Фреди винаги е готов да напада.

— Но тя изопачава всичко — не се предаваше Натан. — Защо ще предлагам брак на госпожица Кинсли и ще разруша надеждата да стана собственик на „Ню Бедфорд шипс“?

— Вероятно, защото подобна надежда вече не е съществувала — предположи господин Пинтър със злорада усмивка. — Дочух, че господин Кинсли се е отказал да купува предлаганите клипери.

На Натан му стана трудно да диша.

— Не е вяр…

— Татко каза така — обади се госпожица Кинсли услужливо. — Прецени те като неблагонадежден. Затова ти забрани да идваш вкъщи.

— А той е бил последният ти шанс — продължи господин Пинтър. — Не си знаел за смъртта на господин Бътърфийлд. Той нямаше да разреши да се омъжите за дъщеря му след измамата с клиперите и сте щели да получите само половината компания, защото не разполагате със средства да откупите останалата част. Затова сте прибягнали до следващото най-добро решение: да се ожените за госпожица Кинсли и да се задоволите с нейните двайсет хиляди лири. За жалост тя не се е подвела, тъй като е посещавала училището на госпожа Харис за млади дами.

Оливър избухна в смях и Мария поиска разяснение:

— То какво е?

Госпожица Кинсли изправи рамене и отговори:

— Училище, където учат богати момичета как да разпознават златотърсачи. Предупреждавали са ни за предложения да пристанем. „Ако мъж не поиска ръката ви от вашия баща, както е редно, значи намеренията му не са чисти“ — все повтаряше госпожа Харис.

— Когато госпожица Кинсли не е приела да ви пристане продължи господин Пинтър, — а госпожица Бътърфийлд се с появила и ви е информирала за кончината на баща й, сте решили да се върнете там, откъдето сте започнали.

— Но аз не съм глупачка — намеси се Мария.

Оливър застана до нея и обяви:

— Не бих я винил, ако заведе дело срещу теб за нарушено обещание. Тогава дори има шанс да спечели другата половина от компанията на баща си.

Натан имаше вид на човек, готов да припадне.

— Не си струва труда — обяви Мария. — Задръж я, Натан. Дори си потърси поредната наследница, която да ти осигури пари, да откупиш моята половина. — Тонът й стана по-безмилостен. — Но побързай да вземеш решение. Достатъчно дълго чаках да получа парите си. Ако нямам известие от теб или адвоката ти до следващата седмица, аз ще наема юрист. Ще ме откриеш в Халстед Хол в Илинг. — Погледна Оливър. — А сега, милорд, бих искала да си отида вкъщи.

— Разбира се, скъпа.

Подаде й ръка и я изведе.

Всички се озоваха на улицата. Фреди предложи да изпрати госпожица Кинсли до дома й. Двамата тръгнаха, а Мария се обърна към господин Пинтър.

— Не знам как да ти се отблагодаря за всичко, което направи.

— Прибавям и моите благодарности към нейните — изненада я Оливър.

— Аз само открих мъжа — отбеляза господин Пинтър. — Фреди набави цялата съществена информация.

Тримата погледнаха надолу по улицата, където госпожица Кинсли, вкопчена в ръката на Фреди, го гледаше с обожание.

— Това е съюз, уреден в небесата — отбеляза господин Пинтър.

— Или в пекарна — засмя се Мария. — Но господин Кинсли едва ли ще одобри Фреди за ухажор.

— Никога не знаеш — намеси се Оливър. — Фреди ще има братовчедка маркиза. Това сигурно ще наклони везните в негова полза.

Господин Пинтър погледна смаяно Оливър.

— Значи си бил искрен в предложението си за брак към госпожица Бътърфийлд?

— Напълно — увери го Оливър. — Ако тя ме приеме за съпруг. — Покри ръката й със своята. Не й предлагам кой знае колко, особено като се има предвид какъв живот водех досега. Но я обичам.

Тайният агент от Боу Стрийт се усмихна.

Това е най-важното.

— Определено — потвърди Мария. — Веднага щом получа парите си, господин Пинтър, ще се разплатя. И ще те препоръчам на всичките си приятели.

— И аз съм готов да те наема по един деликатен въпрос, Пинтър. Ела в имението следващата седмица и ще го обсъдим.

— Както желаеш, милорд.

— А сега — продължи Оливър, — ще заведа годеницата си на разходка в парка. Ще се видим по-късно в странноприемницата.

Веднага щом останаха сами, Оливър се обърна към Мария.

— Специалното разрешение ще прегори дупка в джоба ми. Защо не намерим пастор и не го използваме? Пинтър и Фреди ще ни бъдат свидетели. Погледна я с очакване. — Какво ще кажеш?

— Не искаш ли семейството ти да присъства, когато се женим? Лордовете не вдигат ли грандиозни сватби?

— Помисли за следното — възрази той. — Дни наред ще се крием, за да откраднем някоя и друга целувка. Някой неизменно ще ни придружава, докато баба и сестрите ми планират сватбата на годината. Защо да не се венчаем днес и да споделим леглото тази вечер като почтени съпруг и съпруга? Никак не съм склонен да чакам, особено когато става въпрос за теб. Какво ще кажеш?

Тя го погледна игриво.

— Според мен искаш да накажеш баба си за лукавата й тактика и да я лишиш от сватбата.

— Съществува и този момент — усмихна се той. — Ако мечтаеш за голяма сватба, ще го изтърпя. Готов съм да преживея всичко, стига да се омъжиш за мен. И да продължиш да ме обичаш до края на живота си.

От искреното му изражение сърцето й прималя. Тя впи устни в неговите и се отдадоха на дълга, чувствена целувка.