Сабрина Джефрис
Истината за лорд Стоунвил (22)

Глава 20

Проклинайки несдържаността си, Мария гледаше след отправилия се към вратата Оливър. Не възнамеряваше да го нарани. Просто й омръзна да представя Натан като златотърсач, след като и той самият щеше да се превърне в такъв, ожени ли се за нея.

Но в сърцето си знаеше, че не затова й направи предложението; толкова силно се съпротивляваше на идеята за брак. Сграбчи го за ръката, преди той да излезе.

— Извинявай, Оливър. Нямах това предвид. Предложението ти просто ме свари неподготвена.

Ръката му стоеше вдървена под дланта й.

— Имаш пълно основание да ме смяташ за златотърсач. — Загледа се невиждащо към вратата. — Не разбираш обаче, че никога не бих се оженил за теб заради парите ти.

— Защо?

Мълча дълго и тя реши, че няма да й отговори. Но когато заговори, тонът му бе изключително хладен и я сепна.

— Баща ми се омъжил за майка ми, защото му трябвала богата жена, за да възстанови проклетото имение и всичко, което представлявало. — Въздъхна дълбоко. — За жалост мама се досетила за намеренията му доста по-късно. Първоначално мислела, че е влюбен в нея, както и тя в него. Смятала, че живее в приказка. За нея било голям успех да хване маркиз и да стане господарка на този имот. — Мускулите на врата му се стегнаха. — Но попаднала тук, в приказния си замък, и научила истината. Татко я е взел единствено заради състоянието й. Бил е готов на всичко, само и само да намери подходящата жена за целите си. — Гласът му стана по-суров. Очевидно нямал намерение да променя начина си на живот заради нея. Щял да посещава бордеите в Лондон, независим дали е женен, или не. В крайна сметка това ги унищожи. Ако не се бе отнасял така към нея, а тя да прави отчаяни опити да го накара да обича, мама никога нямаше да…

Млъкна и я изгледа изпитателно. Мария се досети, че е бил на път да каже нещо важно.

— Никога нямаше какво? — подкани го тя внимателно.

Опасяваше се от отговора, който щеше да чуе, но същевременно: бе необходим.

Той си освободи ръката и застана пред камината — самотен, тъмен силует на фона на оранжевите пламъци.

— Преди време те излъгах — промълви той.

— За кое? — попита тя със затаен дъх.

— Как са починали родителите ми. Баба повтаряше на всички, че мама е убила татко, защото по погрешка го е взела за крадец, но истината е… че тя уби татко съзнателно. А после отне своя живот.

Ударите на сърцето й се учестиха.

— Откъде си сигурен? По думите ти никой не знае…

— Бях там.

— Видял си всичко? — попита тя невярващо.

— Не. След това. Пристигнах в ловната хижа прекалено късно.

— Тогава не знаеш какви са били намеренията й.

От циничния му смях я побиха ледени тръпки.

— Напротив. Тя тръгна след него на кон, гневна заради… нещо, което се бе случило. Настоях баба да я последва, защото бях наясно, че само майка й ще я успокои. Баба обаче реши, че преигравам. Когато се стъмни, а мама не се върна, с баба отидохме до ловната хижа.

Вече говореше съвсем тихо. Тя се приближи, за да го чува по-добре, защото силен дъжд бе започнал да барабани по покрива.

— Нямаше никаква светлина — продължи той. — Всичко бе призрачно неподвижно. Баба нареди да я изчакам, докато провери дали конете ни са в конюшнята, но не я послушах. Не можех да се подчиня. Втурнах се вътре. — Видимо потрепери. — Именно аз ги открих.

— О, Оливър…

Горкият. Тя дори не си представяше какво е да попаднеш на подобна жестока сцена, а още по-малко — ако става въпрос за родителите ти. Стомахът й се сви като си представи как Оливър стои там сам и се обвинява, задето не е последвал майка си по-рано. Как е живял с това чувство всичките тези години?

Пристъпи зад него и постави ръце върху гърба му; той сякаш не забеляза.

— Имаше кръв навсякъде — от тавана до пода — продължи той с измъчен глас. — Понякога я виждам в кошмарите си. Мама лежеше на килима с дупка в гърдите. Пистолетът бе в отпуснатата й ръка. А лицето на татко…

Той замълча, а тя продължи да го гали по гърба, но съзнаваше, че е слаба утеха.

След малко той подхвана с по-овладян тон:

— За него, очевидно, не бях в състояние да предприема нищо, но се втурнах към мама, защото ми се стори, че помръдна. Нищо такова не се бе случило, естествено. Тя беше студена, когато я взех в прегръдките си. Целият се изцапах с кръв. Така ме завари баба: държах мама, люлеех я напред-назад и плачех. Наложи се баба да я издърпа от обятията ми.

Сега вече и в очите на Мария се бяха появили сълзи; плачеше за момчето, видяло нещо, което никога не биваше да съзира.

Той въздъхна задавено.

— Не помня много какво стана после. Баба ме наметна с нещо и се върнахме с конете вкъщи. Яздихме, все едно чудовища от ада бяха по петите ни. По пътя загубих наметката и затова двама-трима от прислужниците ме видяха с окървавените дрехи. Пет пари не давах, но баба бе наясно какво ще си помислят хората. Прати да доведат местния пристав и ми нареди да се съблека и да й дам дрехите си, за да ги изгори. После плати на прислужниците да си мълчат и съчини историята за нахълталия крадец. Не бих се изненадал да е платила и на представителя на властта. — Тонът му стана леден. — От усилията й нямаше особена полза. Прислужниците си държаха езика зад зъбите, но в имението имаше доста гости и те доловиха настъпилото вълнение; бяха забелязали моето отсъствие. Така започнаха клюките.

Душата на Мария се изпълни с възмущение и тя промълви:

— Хората са толкова жестоки.

— Да. — Очите му бяха зачервени от непролетите сълзи. — Но сега разбираш защо никога не бих се оженил за пари. Няма да позволя и ти да го направиш. Това е капан, който те унищожава.

Устните му се впиха в нейните в продължителна целувка, която я разтърси. Тя впи пръсти в раменете му, поели такъв огромен товар, и се остави да я притисне плътно към себе си. Целуваше я с опиянение и в този момент единствено той имаше значение за нея.

Откъсна устни за миг, колкото да й прошепне:

— Кажи, че ще се ожениш за мен, ангел мой. Трябва да се ожениш за мен.

Сърцераздирателната му история още кънтеше в главата й, но тя се опасяваше, че той желае този брак поради не съвсем безкористни причини.

— Просто искаш да ме спасиш от Натан — промълви тя.

— Не, уверявам те. — Обсипа шията й с целувки. — Луд съм по теб. Потребна си ми. Боже, само каква нужда имам от теб.

Говореше за нужда, потребност, не за любов. Но пък той не вярваше в любовта. И макар думите му да я жегнаха, то той поне бе честен и откровен. Никога не бе крил какво точно иска.

— Нужна съм ти в леглото, имаш предвид.

— Не само там и ти си наясно. — Отдръпна се и върху лицето му се изписа решителност. Впи очи в нейните. — Ще ти го докажа. Приеми да се омъжиш за мен и ще те оставя да спиш сама тази вечер и всяка вечер, докато не се венчаем. Ще се държа като почтен джентълмен. Никога за никоя не съм го правил.

Кръвта бушуваше във вените й. Вярваше му. А и върху лицето му бе изписано нещо повече от желание. Или си въобразяваше?

— Не знам. Оливър. Докато не намеря Натан…

— Натан! — У него настъпи мрачна промяна. — Забрави за Натан. Няма да допусна да те вземе. — В очите му бушуваше страст като онази в нейните гърди. — Няма!

Започна да я насочва към леглото, несъзнателно имитирайки чувствените стъпки, с които танцува валса с нея по-рано тази вечер. Побиха я сладостни тръпки.

— Нали щеше да ме оставиш да спя сама?

— Не и за да мислиш за него и за онова, какво му дължиш? Ще те любя, преди да позволя това да се случи. Защото, по един или друг начин, възнамерявам да те направя своя съпруга. — Острите му черти придобиха решителен вид. — Дори ако се наложи да те обезчестя пред това.

Тя отново потрепери, колкото и да не искаше да се поддаде на обзелите я вихрени чувства.

— Тогава не се налага да се жениш за мен. Ще си получил всичко, което желаеш от мен.

Той се изсмя дрезгаво.

— Цял живот ще ми е нужен, за да получа всичко, което желая от теб.

Думите му я накараха да се замисли. Може би наистина имаше нужда от нея, или изпитваше дори нещо повече.

— Освен това — обяви той, сваляйки си жакета, — семейството ми ще ме опече на шиш, ако те обезчестя, без да те превърна в почтена жена.

— Не съм дала съгласие да ме обезчестиш — обърна му тя внимание.

Видя как тъмните му очи проблеснаха на светлината на свещта.

— Ще го направиш. Не се съмнявай.

След това наведе глава и през тънката нощница хвана с уста зърното на гърдата й.

Тя затвори очи с въздишка. Арогантният дявол бе толкова самоуверен. И с пълно основание. Предлагаше й чувствено изкушение, сладък грях. Как да устои на настойчивостта му?

Няма да успее, особено след като и тя го желае така страстно.

Заиграването със зърното й я накара да се изправи на пръсти, за да се притисне по-силно към божествените му устни. Разкопча нощницата й и разголи гърдите й пред жадния си взор. После започна да гали едната й гърда.

— О, Оливър…

— Обичам гърдите ти — обяви той и ги обсипа с целувки. — Видя ли те, искам да ги извадя от деколтето ти и да ги обсипвам с ласки, а ти да ме умоляваш за още.

— Това определено… ще даде на клюкарите… повод да се развихрят — успя да изрече тя.

— Обожавам да те докосвам. Никога няма да ми омръзне. — Тя простена неволно и той се усмихна победоносно. — Обичам звуците, които издаваш. Начинът, по който се впускаш в страстта без задръжки.

Тя се изчерви, ала отбеляза:

— Просто ти е приятно да виждаш как се държа непристойно, подобно на теб.

Очите му притъмняха заплашително.

— Представа нямаш какво е „непристойно“, скъпа. — Той изхлузи нощницата над главата й. — Но с удоволствие ще ти покажа.

Без никакво предупреждение наведе глава и залепи устни между краката й, повдигайки крайчето на гащите й с език.

— Оливър! — възкликна тя шокирана.

Езикът му започна да се движи нагоре-надолу по срамните й устни.

— Оливър… За бога…

— От дълго време бленувам да направя това — обяви той, разтвори краката й по-широко и повтори чувствените си движения.

Тя бе убедена, че ще умре; или ще изкрещи; или ще предприеме нещо безразсъдно. Езикът му й въздействаше като ръката му в каретата, но още по-възбуждащо… по-смущаващо.

Но обзелите я чувства преодоляха смущението й. Затова, когато той се отдръпна и обяви: „Това става по-добре в леглото.“, тя се насочи натам доброволно и готова на всичко.

Не желаеше да мисли колко е неправилно, нередно да се отдаде на съблазнителя си. Защото тази вечер Оливър не беше такъв. Не и за нея. Той бе момчето, плакало за мъртвата си майка, младият мъж, потопил се в алкохол и разврат, за да забрави миналото; той бе маркизът, заклел се никога да не се ожени за пари.

Той бе мъжът, който щеше да е нейният любовник. Без никакви скрупули повече го остави да я повали на леглото, да разтвори краката й и да се настани между тях. Не бе подозирала, че допирът на език носи такава божествена наслада. Само след секунди я заля топлина и някакво блажено усещане, което бе неспособна да опише с думи.

Известно време той я галеше нежно, но по едно време промълви:

— Няма да издържа още дълго, скъпа. Искам да проникна в теб.

— Никога не съм го правила досега — сепна се тя.

— Знам, ангел мой, знам.

— А ти… лягал ли си с девственица досега?

— Не. — В очите му се появиха дяволити пламъчета. — Едва ли е по-различно.

Плъзна ръка там, където доскоро бяха устните му.

Тя сепнато си пое въздух.

— Леля… Леля Роуз каза, че първият път боли и… има кръв…

Той се настани отгоре й и с целувки я накара да млъкне. Тя обгърна врата му и така се потопи в насладата на целувката, че не осъзна веднага как вече не пръстите му, а нещо по-голямо е на път да проникне в нея. Неволно се напрегна.

— Отпусни се насърчи я той. — Колкото и странно да ти се струва, телата ни са създадени да го правят. Каквото и да са ти внушаваш, това е най-естественото нещо на света.

— Не ми се струва естествено…

— Защото се съпротивляваш. Недей. Наистина се отпусни и няма да те нараня повече отколкото се налага. А и още следващият път ще е далеч по-приятно. Съгласна ли си?

— Да…

Именно тогава той си позволи да проникне в нея напълно. Започна бавно, но постепенно стана по-настойчив.

— Ангел мой, чувствам се като в Рая — успя да прошепне Оливър.

След това целувките му станаха по-яростни, по-ненаситни. За миг тя усети лека болка между краката си, ала копнежът той винаги да е така в нея, в обятията й веднага я заличи…

В този миг той простена и започна да потреперва. Едва след време се отпусна върху нея, без да спира да повтаря:

— Моя си, разбираш ли? Моя… Моя… Моя…

И тогава отново я заля познатата й вече топлина и тя неволно извика. Светът около нея експлодира.

— Моя — промълви той за пореден път.