Сабрина Джефрис
Истината за лорд Стоунвил (14)

Глава 12

На Мария й стана трудно да диша. Наистина ли го иска? Никога не знаеше кога Оливър говори сериозно; понякога изтърсваше нещо само за да я шокира. Вчера например успя, но тя бързо научи, че това е просто неговият начин да държи хората далеч; да им попречи да го отхвърлят.

По доста сходен начин баща й оповестяваше, че е незаконороден. Никога не го бе пазил в тайна; говореше за произхода си пред всеки, проявил интерес по въпроса, сякаш го предизвикваше дали ще се осмели да го гледа високомерно. Странно, колко много си приличаха двамата мъже в това отношение.

Сега Оливър изглеждаше изненадан от собствените си думи. После се овладя, погледна я пламенно, а по тялото й се разля топлина и тя осъзна колко сами са всъщност.

— Но понеже съм „непорочна девственица“ — опита се да имитира неговия спокоен тон, — въпросът се обезсмисля.

— Да речем, че не си — настоя той. — Просто в сферата на предположенията. Отваря ти се случай да останеш тук, под моя закрила, докато си омръзнем един на друг и тогава да се върнеш в Америка. Не е наложително да се огласява как си прекарала времето си в Англия. Говоря напълно хипотетично, естествено.

От мисълта, че навярно сериозно й отправя неприлично предложение, стомахът й се сви. Никой не бе постъпвал така с нея; най-малкото тъй греховно привлекателен мъж. Как съумяваше да придаде на нещо толкова обидно толкова ласкателно звучене?

Внимавай, Мария, напомни си тя. Той неслучайно си е спечелил тази репутация.

— Хипотетично погледнато, познаваш ме едва от ден. Не ти ли трябва повече време, за да си избереш метреса?

— Желая те от първия миг, в който те видях.

Примитивният глад в очите му не оставяше никакво съмнение: при сегашното обсъждане не ставаше въпрос за нищо хипотетично.

Тя се опита да прикрие колко са я развълнували думите му.

— И ще бъда… петнайсетата в дългия ти списък от метреси, така ли?

Неговото дишане бе също така накъсано като нейното.

— Всъщност — първата. Никога не съм имал метреса.

Тя се насили да не прихне.

— Това вече не го вярвам!

— Истина е. Винаги съм предпочитал по-непостоянни обвързвания с жените.

Очакваше се подобно признание да я изненада, но не стана така.

— Да не би да твърдиш, че си готов да промениш навиците си заради мен? Хипотетично, разбира се.

Изведнъж каретата стана прекалено тясна и за двамата. Без да мръдне от мястото срещу нея, неговото присъствие я завладяваше.

— Защо не? Хората се променят. — Черните му очи се плъзнаха по лицето й. — Ще се отнасям добре към теб. Нищо няма да ти липсва.

Тя вирна вежда.

— Освен почтеността.

— Почтеността да върви по дяволите! — изсумтя той.

— Лесно ти е на теб да го кажеш. Нямаш какво да губиш. Но аз ще загубя всичко.

Всяка фибра в него изразяваше готовност да я погълне цялата. Тя се размърда нервно на мястото си.

— Ще осигуря да се грижат за теб — продължи да изрежда той. — Ще имаш покрив над главата. След като баба се откаже от налудничавия си план, отново ще започне да издържа братята и сестрите ми, а аз ще живея от доходите си. Не ни трябва много. Къщичка в Челси. Няма да използваш почти нищо от наследството си, след като се сдобиеш с него. И няма да си обвързана с негодник като Хайът, който дори не си е дал труда да ти прати писмо, след като си е сменил адреса.

Това я жегна.

— Вероятно не е имал възможност — сподели на глас тя най-голямото си опасение.

— По думите на Фреди в „Лондон маритайм“ лично се е сбогувал. Пак от него знам, че наемът за квартирата на Хайът е платен. В моите очи той не прилича на човек, изчезнал, защото е попаднал в беда.

Дяволите да го вземат Фреди за невъздържания му език!

— Не познаваш Натан. Той не би… Няма да…

— … те изостави, без да ти прати вест? Явно би и го е направил. Острите му думи я пронизаха в сърцето.

— Държа да знаеш, Оливър: не ми трябва нито той, нито ти! Ако бяга от брак с мен, ще наследя парите на татко и ще разполагам с тях както намеря за добре.

— Но само след като ги получиш. А докато Хайът не се появи или не бъде обявен за мъртъв, финансовото ти положение ще бъде плачевно. Ще отнеме години да си получиш наследството.

— Сигурна съм… Сигурна съм, че татко се е погрижил за мен.

— Да. Като ти е купил съпруг, например.

— Не ми е купил съпруг! Не — повтори тя, този път шепнешком.

Огорчението в тона й подтикна Оливър да продължи.

— Дори баща ти да те е обезпечил и да получиш парите скоро, какво ще ти донесат, освен живота на целомъдрена и почтена стара мома?

— Бих могла да се омъжа — възрази тя.

— Но никога няма да разбереш дали ухажорите ти желаят теб, или парите ти.

— Да ме желаят заради тялото ми е също толкова лошо.

— Не те желая само заради тялото ти. Аз… — Млъкна, сепнат от онова, което щеше да изрече. Пое дълбоко въздух и продължи: — Нямаш представа какво е да си вързан в безстрастен брак. Картината е пред очите ми: такъв беше бракът на родителите ми. Единствената им емоция бе негодувание. — Бавно свали ръкавиците от ръцете й. — А сега те наблюдавам как си се запътила към подобен брак с мъж, който ще те постави на полицата с притежанията си и ще те сваля само когато има потребност от теб. — Хвърли ръкавиците на седалката и взе ръцете й. — Ако въобще някога го видиш отново.

Думите му уцелиха най-големите й опасения спрямо Натан: тя му бе нужна само доколкото щеше да задоволи амбициите му. Не желаеше да слуша подобни приказки. Плашеше се от близостта на Оливър, защото само той караше сърцето й да трепне и кръвта й да кипи. Не биваше да го допуска до себе си, да му позволява да я докосва.

Издърпа си ръцете, извърна глава и погледна навън.

— Далеч ли е магазинът? — успя да попита тя задавено.

Оливър се пресегна да спусне пердетата на прозореца и се настани до нея. Тя се напрегна, но не се противопостави, когато той я прегърна през кръста и я притегли по-плътно към твърдото си тяло.

— Дори не знаеш от какво се отказваш — прошепна задъхано той. — Не подозираш какво значи да се разтреперваш от ласката на мъж. Ако имаше и най-малката представа, не би захвърлила с толкова лека ръка предложението заради студения уют на почтен брак.

Тя затвори очи и се постара да не го слуша, но думите му, целящи да я изкушат, го постигнаха. Случилото се снощи бе събудило любопитството й. Сега вдишваше одеколона му, усещаше как дъхът на Оливър гали шията й и жадуваше да узнае повече; да почувства повече.

Той продължи да шепне в ухото й.

— Позволи ми да ти покажа от какво се лишаваш.

Тя не видя, а по-скоро усети как той си свали жакета и остана по риза. Побиха я сладостни тръпки.

— Забрави ли, че съм непорочна девственица? — направи тя последен опит да си възвърне контрола върху ситуацията.

— Не съм. И ще бъдеш такава и след като свърша. — Докосна с устни шията й. Развърза връзките на шапката й и я хвърли на срещуположната седалка, за да целуне косата й. — Обещавам ти да вкусиш страстта, скъпа, за да разбереш какво ни очаква.

— Оливър… — запротестира тя, обръщайки се към него.

Оказа се грешка. Той обгърна лицето й с ръце и я целуна. Дръзко; ненаситно.

А тя не намираше сили да го спре. Боже, колко настойчиво целува! Почти не й даваше възможност да диша, а пулсът й се ускоряваше с всяка измината секунда. Впи пръсти в косата му, озадачена защо го прави: за да го отблъсне, или да го притегли по-близо?

Нямаше значение. Ръцете му не я пускаха, езикът му си играеше с нейния. Плъзна нежно палец по шията й.

Пресегна се да дръпне пердетата и я притегли в скута си.

Тя откъсна устни от неговите.

— Оливър, не бива…

— Ш-т-т-т… — целуна я той отново. — Позволи ми да го направя. Кълна се, няма да те нараня.

Физически вероятно не, ала той бе в състояние да я нарани по друг начин. Преди да разбере за ужасния скандал в семейството му, го смяташе за негодник. Сега обаче виждаше гневното момче в мъжа, наранен от загубата на родителите си, готов да се опълчи на всяка клюка по негов адрес.

Сърцето й се късаше. Никога не бе копняла така за друг. Чувството я изправяше пред тъмна опасност, защото той гледаше на жените само като на източник на удоволствие.

Независимо от всичко тя не се спря, дори когато Оливър развърза връзките на пелерината й. В действията му долавяше благоговение, каквото не подозираше, че притежава.

— Не съм напълно невежа… какво става между мъж и жена — прошепна тя, за да прикрие смущението си. — Знам някои неща.

— Нима? — попита той, сваляйки пелерината й. Чертите му се изостриха. — Хайът ли те е научил?

— Не. — Светкавичният й отговор предизвика триумфираш блясък в очите на Оливър. — Леля ми каза… някои работи.

— И какви точно?

— Например… — Замълча, защото той бе впил поглед в дълбокото й деколте. — Мъжете те… галят и докосват… по места, където не бива.

— По този начин ли?

Той плъзна ръка и постави длан върху едната й гърда.

Господи! Руменина плъзна по страните й, докато той бавно и чувствено опипваше гърдата й. Хвана зърното й с два пръста и тя си помисли, че ще умре, ако спре.

— Да… — едва успя да промълви тя. — По този начин…

Не бе редно да му позволява да го прави. Копнееше обаче да разбере на какво ще я научи. А и обеща да не отнема невинността й и тя му вярваше. Колко странно.

— А каза ли ти, че мъжът не иска само да те гали? — прошепна той дрезгаво. Придърпа бюстието й надолу; а после и корсета. — Например: да направи това? — Устните му покриха зърното, започнаха да го смучат, да го възбуждат.

Огромна наслада се разля по цялото й тяло. Вероятно беше неприлично да се чувства така хубаво. Ала вместо да го отблъсне тя вплете пръсти в гъстата му черна коса и го притисна още по-силно към себе си. През цялото време езикът му не спираше да облизва зърното й, а зъбите му го гризваха по невероятен начин.

Нищо чудно защо жените падат в краката му. Та тя дори не подозираше какви усещания са в състояние да пробудят устата на този мъж.

— Оливър, не бива…

— Харесва ли ти?

— То е… Боже!

— Приемам го за „да“. — Бутна я да легне в скула му и продължи да гали разголените й гърди. — Никога не съм го правил с девственица. До този момент въобще не ми се е искало.

Откъсвайки се за момент от всички сладостни усещания, плъзнати по тялото й, тя успя да попита:

— Но защо сега? Защо с мен?

— Не знам.

Целуна я отново. Още по-настойчиво, по-жадно. После ръката му се спусна надолу и вдигна полите й.

Откъсна устни от неговите.

— Какво правиш?!

— Един мъж иска да докосва жената и на други места. — Пъхна ръка под полите. — Явно леля ти не го е споменавала.

— Напротив. Но обясни, че е редно само съпругът да го прави.

— А потенциален любовник? — Постави ръка между краката й и стисна леко венериния й хълм. — Мария… — Произнесе името й все едно отправя молитва към Божията Майка. — Разтвори се за мен. Позволи ми да те помилвам, ангел мой.

Ангел? Ангелите не лежат в скута на мъж; не и ако не са паднали ангели.

— Само ще те погаля — дрезгаво настоя той. — Нищо повече.

Дори вълните на блаженство, превземащи тялото й, не й попречиха да се засмее.

— Каква полза да те накарам да се закълнеш? Знам, че и тогава не бива да ти имам доверие.

Той изглеждаше разкъсан между желанието също да се засмее и да й възрази.

— Чуй какво ти предлагам. — Измъкна ръката си измежду краката й и помогна на Мария пак да седне в скута му. После приплъзна дланта й върху набъбналия си член. — Понеже явно не се затрудняваш как да накараш един мъж да страда, оставям на теб как да постъпиш, ако предприема нещо повече от погалване. Но предпочитам, докато аз галя теб, ти да галиш мен.

— Не знам как — призна тя, смаяна, че плътта му набъбва от допира й.

— Просто плъзгай ръка нагоре-надолу по дължината му. — Тя се подчини. — Боже, много е хубаво — успя да промълви той.

Междувременно отново пъхна ръка под полите й. Сега вече провря пръст под крачола на гащите й и започна да милва тъй нареченото от леля й „специално място“.

Мария неволно простена, а очите му проблеснаха.

— Точно така, ангел мой. Отвори се за мен… Дай да усетя удоволствието ти…

Боже, как да опише с думи каква наслада й доставя?

— Харесва ти, нали?

Тя зарови пламналото си лице в гърдите му.

— Не бива да се срамуваш — увери я той. — На жените също е отредено правото да изпитват удоволствия както мъжете, независимо какво твърди превзетото общество.

Вещите му пръсти шаваха умело по интимните й части.

Откъде се взе гази влага там долу? Леля Роуз не бе споменавала нищо по въпроса. Говореше само как „специалното място“ ще стане готово за мъжа и той ще пъхне „нещото“ в нея.

Но Оливър не пъхаше „нещото“ си в нея, а само пръста си. Нежно навън-навътре. Милваше я, докосваше чувственото място, галеше го… Как го постигаше само с ръка?

— Боже, ангел мой прошепна той, ти си истинско горещо кадифе…

Това й напомни, че я бе помолил и тя да го гали. Започна отново, а той впи устни в нейните. Ритъмът им се синхронизира и преди да се усети, изпита чувството, че са й поникнали криле и се отнася във висините… Изпитваше дива, непозната наслада. Цялата трепереше.

— Не спирай промълви той. Моля те, не спирай…

А, да, и тя трябваше да го гали. Нещо, което бе спряла да прави през последните няколко минути. Отново се захвана да плъзга длан по члена му. Неочаквано от Оливър се изтръгна гърлен стон. Миг по-късно платът под ръката й овлажня.

Дръпна ръка — не бе сигурна какво е направила. Погледна го плахо, ала видя върху лицето му изписано върховно блаженство.

— Ангел мой… Ти си невероятна…

По-скоро съм паднал ангел, помисли си тя.

Е, не буквално. Все пак той не бе отнел девствеността й. Същевременно се оказа прав: сега вече знаеше какво значи страст. Запита се дали ще преживее да не я изпита отново.

Каретата спря рязко и кочияшът се провикна:

— Магазинът за рокли на госпожа Туиди, милорд.

Мария изтръпна. Обзе я паника. Мили боже! Бюстието й бе свалено, тя седеше в скута на Оливър и лакеят всеки миг щеше да отвори вратата.

— Спокойно. — Той й помогна да седне срещу него. — Излишно е да бързаш. Лакеят не отваря вратата, ако пердетата са спуснати.

Трябваха й секунди, за да осмисли думите му. После кръвта й замръзна. Той я докарваше до това състояние през цялото време; тя просто е една от многобройните жени в ръцете му. Заяви готовност да й покаже какво е страст, предложи да я направи своя метреса. А всичко е било добре изчислено, за да я размекне и да я подготви за съблазняването му. Ако не бяха пристигнали в магазина, какво ли щеше да последва?

Посегна да й помогне с бюстието, но тя отблъсна ръката му.

— Да не си посмял! Сама ще се справя.

Погледна я потресен и за миг тя се разколеба. След това обаче видя спуснатите пердета и всякакви съмнения я напуснаха.

— Мария промълви той огорчено, — какво става?

Усети как сълзи напират в очите й, но ги стисна силно, за да не им позволи да се появят. Да, държа се като глупачка, но няма да му позволи да види как плаче. Не тук, не сега и въобще — никога!

— Всичко е наред — излъга тя.

Слава богу, косата й не се бе разрошила. Докато си слагаше шапката благодари мислено на Бети, която забоде достатъчно фуркети, та прическата й да остане непокътната цяла вечност.

Посегна да си сложи пелерината, но не успя. Оливър изруга, грабна я от ръцете й и й помогна да я наметне на раменете.

Започна да я закопчава, а той постави ръка върху нейната.

— Хайде, ангел мой, кажи какво има.

— Не ме наричай така! — Отблъсна го и се закопча сама. — Не съм ангел и определено не съм твоя. Благодаря за урока по страст, но не бива да се впускаме повторно в подобно начинание.

Завъртя дръжката и отвори вратата, преди той да я спре.

— По дяволите, Мария… — изръмжа той, но млъкна, защото лакеят дотича, за да спусне стъпенката.

Тя го погледна и долови в очите му нещо необуздано и диво.

Положи усилие да не се поддаде на надигащата се у нея жалост.

— Най-добре отиди да вземеш Фреди. Докато се върнеш, ще съм приключила. Няма да ми отнеме много време, а за теб ще бъде отегчително.

— Дълбоко се съмнявам — възрази Оливър.

Трябва да го разкара оттук! Няма да издържи още едно пътуване насаме с него в каретата. Придаде умолителни нотки на тона си.

— Наистина ме чуй. Ако останеш, ще се притеснявам.

— Опасно е за жена да е сама.

— Аз ще остана — обади се лакеят. Оливър се обърна и го стрелна навъсено, а онзи побърза да добави: — Ако желаете, разбира се, милорд.

Оливър погледна отново Мария и въздъхна.

— Добре, Джон, щом тя иска така. Кажи на собственичката, че ще платя роклите, когато се върна.

Мария се вцепени. Спуснати пердета… Рокли, които той ще плати… Вероятно е приемливо за годеник от английското висше общество, но той нямаше да минава за неин годеник още дълго. Ако продължава да му позволява да прави подобни неща с нея, тя ще бъде опозорена, преди да сложи край на годежа им.

Нищо от тези тревоги обаче тя не изрече на глас. В момента искаше единствено той да е далеч от нея.

— Наистина ли ще си наред? — осведоми се той загрижено.

— Да. — Лепна усмивка на устните си. — Убедена съм, милорд. Няма причина да оставате.

Обръщението „милорд“ го скова.

— Както желаеш. — Обърна се към кочияша: — Към „Синия лебед“.

Каретата пое и Мария издиша облекчено. Поне избегна още едно пътуване насаме с него, „спести“ си изкушенията да прави непозволени неща.

Пред магазина спря и се обърна към лакея.

— Джон, ако обичаш, не споменавай пред собственичката за плащането. Остави въпроса на мен.

— Но негова светлост каза…

— Чух го. — Изправи рамене. — Аз обаче предпочитам така.

Джон кимна, ала по лицето му пробяга странно изражение.

— Добре. Все пак да ви предупредя: магазинът не е от евтините. Госпожа Туиди се гордее, че продава дрехи от най-високо качество, а те са скъпи.

Тя се помоли да не са прекалено скъпи.

Магазинът изглеждаше добре зареден. Бяха изложени шапки от скъп сатен и коприна, а пищни брокати по манекените показваха целия си блясък. Дрехи от фин муселин и лека вълна стояха нагънати по лавиците. Предлагаше се и голям асортимент от боти, танцувални пантофи, шалове и наметала. Всичко необходимо за появата на една дама в обществото. В Дартмът не бе виждала подобен разкош.

Започна да обикаля магазина и да разглежда стоката. Към нея се приближи собственичката, представи се и се разбъбриха. Мария обясни, че са й нужни рокли и добави:

— Разполагам с няколко модни траурни дрехи с добра кройка и от хубави материи. Склонна ли сте да ги приемете в замяна на тези, които, ще подбера?

Жената огледа елегантната пелерина на Мария и отвърна:

— Ако са в задоволително състояние — да. Винаги има дами, на които са им нужни траурни тоалети, а модни трудно се намират.

Мария си помисли със съжаление как ще се раздели със сегашния си гардероб, но се окуражи, че приключи ли уговорката й с Оливър, при необходимост ще боядиса някоя от новите рокли. До края на траура оставаха само още два месеца. Докато си тръгне от Англия, тъмните дрехи няма да й трябват. А и още разполага с роклята, която взе със себе си, след като в бордея облече червената.

Уреди прислужникът на собственичката и Джон да отидат до пансиона, където отседнаха с Фреди, и да донесат сандъците й. Преди двамата млади мъже да поемат, тя придърпа Джон настрана.

— Ще съм ти благодарна, ако не споменаваш за траурните дрехи пред никого, особено пред госпожа Плъмтри. Знам, че и негова светлост ще оцени жеста. Като отплата ще ти дам един пръстен…

— Не, госпожице. Няма да взема нищо от вас в замяна на моята сдържаност. Това ми е работата — да не разгласявам делата на негова светлост. Същото важи и за постъпките на годеницата му.

— Благодаря — отвърна тя с благ поглед.

Нервно мачкайки периферията на шапката си, той погледна към предната част на магазина, после — отново към Мария.

— Кажете, госпожице, негова светлост да не направи в каретата нещо, с което да ви разстрои?

— Не — излъга тя.

Джон не изглеждаше убеден.

— Не му е присъщо да наранява млади дами, но ако се е увлякъл, понеже сте му годеница… Да знаете, ако искате… Винаги съм готов да ви помогна…

— Много мило от твоя страна — трогна се тя. — Няма обаче причина да се тревожиш. Господарят ти е много мил.

— Добре. — Поклони се почтително и заедно с прислужника на госпожа Туиди се отправиха да изпълнят поръчката.

Оливър наистина бе мил с нея в много отношения. Спази обещанието си и нае господин Пинтър; предложи да й купи дрехи; угаждаше на Фреди повече, отколкото братовчед й заслужаваше.

Ала поведението му в каретата не й се отрази добре. Сега вече бе наясно какво ще й липсва, ако се омъжи за Натан и какво всъщност представляват неговите безстрастни целувки.

Питаше се дали с времето между двама души се поражда страст. Ще се омъжи за Натан. Защо накрая нещата да не се подредят добре?

Дълбоко в душата си обаче съзнаваше, че сама не си вярва. Защото единственият мъж, когото искаше да целува отсега нататък бе Оливър.