Сабрина Джефрис
Истината за лорд Стоунвил (13)

Глава 11

Пинтър не отхвърли обвинението си и Оливър бе обзет от желание да го удуши. Защо поне един човек да не го види какво представлява, без да се влияе от всячески украсени версии за неговото минало? Беше достатъчно да си помисли, че слуховете са замрели и те отново надигаха отвратителната си глава.

А и Пинтър стигна дотам да намекне, че семейството му е трябвало да си вземе „поука от трагедията“! Глупакът нямаше представа за какво говори. Защо не влезе в кабинета и не спря Пинтър още когато го чу накъде бие? Но ако не бе останал да подслушва от чакалнята, нямаше да чуе как Мария се застъпва за него, за братята и сестрите му.

Не изпитвате ли поне малко състрадание?

Тези думи го разтърсиха. Никой никога не го бе защитавал нито така самоотвержено, нито така дълбоко убеден.

А после Пинтър унищожи всяко съчувствие, което тя таеше, като й съобщи „най-лошото“. Сега по лицето на Мария бе изписан такъв ужас, че на Оливър му идеше да завие като ранено животно.

— Наистина ли вярвате, че негова светлост има нещо общо с трагичната кончина на родителите си? — нахвърли се тя срещу господин Пинтър.

Острият й тон го стъписа. Значи ли това, че тя се съмнява в слуховете по негов адрес?

— Очевидно си съставяте мнение на базата на клюки — продължи тя разпалено. — Щом постъпвате така, не съм убедена дали ще ви наема.

Буца заседна в гърлото на Оливър. Тя заставаше на негова страна, а не на страната на хората, които го хулеха. Но защо? Само малцина от приятелите му постъпиха така и то, защото го познаваха много преди онази ужасна нощ в Халстед Хол.

— Аз боравя с факти, госпожице Бътърфийлд — заяви Пинтър твърдо. — Казах ви единствено истината.

Колкото и да му бе неприятно, Оливър трябваше да признае, че е така. Наистина бе водил порочен живот и бе оставил имението да се разпада. Носеше се мълва, че е присъствал на местопрестъплението. Тормозеха го не фактите; терзаеше го защо Пинтър ги съобщи на нея.

— Да — парира тя Пинтър, — но когато правите заключения на базата на толкова малко факти, как да вярвам, че ще свършите работата както трябва?

— Стига, Мария — спря я Оливър.

Наистина не му допадаше стремежът на Пинтър да го оклевети пред Мария, но той го разбираше. Пинтър минаваше за първокласен агент. Заради Мария се налагаше да го наеме.

Освен това и другите тайни полицейски агенти положително бяха чували слуховете. Просто нямаше да ги изложат така открито. Нищо не пречеше на Пинтър да преиначи думите, които Оливър дочу, но не го направи. А Оливър винаги предпочиташе хората с твърди убеждения пред някой подлизурко.

— Като повечето джентълмени — продължи Оливър, — господин Пинтър желае да спаси изпаднала в беда девойка от всеизвестен нехранимайко и предполагаем убиец. Няма причина да се колебаеш да го наемеш. Отношението му само подсказва, че ще свърши работата много по-отговорно от всеки друг и изцяло ще се посвети да намери господин Хайът. — Погледна тайния полицейски агент от Боу Стрийт. — Прав ли съм в предположението си, че ще се заемете със случая?

— Напълно, милорд. — Пинтър също бе впил очи в Оливър. — Но няма да ви взема пари за това. Ако намеря господин Хайът, той ще ми плати. Ако не успея, ще работя без хонорар.

— Не разбирате… — прекъсна го Мария.

— Глупости. Остави човекът да се направи на герой.

Оливър се намеси, за да я спре да не обяснява естеството на уговорката им. Ако Пинтър изрази готовност да я спаси сега, как ли би реагирал, когато разбере, че я използва, за да се опълчи на баба си?

Оливър й предложи ръката си.

— Хайде, скъпа, отиваме на пазар. Пък и господин Пинтър вероятно желае веднага да се захване с издирването.

Зле прикритото нареждане на благородника стана причина Пинтър да се понаежи, но все пак кимна в знак на съгласие.

— Довиждане, милорд. — После отправи по-дружелюбен поглед към Мария. — Ще ви докладвам, щом науча нещо, госпожице Бътърфийлд. Ако ви е нужно…

— Благодаря — сряза го тя с вирнат нос. — Ще се справя с всичко останало. Ще ме откриете в Халстед Хол. Отседнала съм при семейството на негова светлост.

Само бог знаеше какво ще си помисли Пинтър от този факт.

Хвана Оливър под ръка и тръгнаха към вратата, но на прага кавалерът й спря, защото не успя да устои на изкушението да попита:

— Господин Пинтър, давате ли си сметка, че отказвайки се от хонорар, поставяте госпожица Бътърфийлд в положение да ви е задължена? И каква цена ще се наложи да плати за вашата помощ.

Без да изчака отговора, той я изведе от кабинета.

— Самодоволен глупак — промърмори Оливър, докато слизаха по стълбите.

— Не се налагаше да го наемаме.

— Напротив. По всеобщо мнение е най-добрият в занаята.

— Но наговори такива… ужасни неща по твой адрес. Не знам колко чу, но…

— Чух достатъчно — увери я той.

Гледаше право напред, та тя да не види очите му. Само защото го защити пред Пинтър не означаваше, че по-късно няма да промени мнението си. Вече бе свикнал да не обръща внимание на неодобрителните погледи, ала не би издържал тя да го погледне така укорително. Не и след всички сладки думи, с които се застъпи за него.

— Съжалявам за родителите ти — промълви тя.

Нежното съчувствие в тона й почти проби бронята му.

— Защо? — Постара се да прозвучи спокойно, но му струваше огромно усилие. — Нямаш нищо общо със случилото се.

— Нито пък ти, разбира се. Нали не допускаш, че съм повярвала на злословията му?

— Мисли каквото искаш. Няма никакво значение — излъга той.

Стигнаха до входа на сградата. Той задържа вратата, за да мине Мария, но тя спря и го прониза с поглед.

— Има значение — обяви тя. — Той не биваше да говори така.

За миг Оливър направо се вцепени. Прииска му се да се потопи в необятното състрадание, избликнало в очите й.

И веднага след това му се прииска да побегне.

Тези нейни чувства нямаше да продължат дълго. Беше изключено.

— Повярвай, Мария, тези приказки са само частица от клюките. Той например не спомена, че съм бил застрелял татко, за да наследя всичко. После съм бил убил и мама, защото се опитала да изтръгне пушката от ръцете ми.

Ръката й стисна болезнено неговата, но той не спря. Предпочиташе тя да научи всичко, което се говори за него и семейството му, щом възнамерява да проявява глупостта да го защитава.

— Има и още: татко се бил срещал с жена и затова мама го застреляла. Или как баба била платила да убият татко по молба на мама, но нещо в плана се объркало. Такива слухове се носят за семейството ми през последните деветнайсет години.

— Несправедливо е! — възнегодува тя.

— Такава с човешката природа — въздъхна той примирено. — Ако истината е прекалено скучна, хората измислят по-интересни версии. Никой не знае какво точно се е случило през онази вечер. Дори аз. Баба предполага, че мама по погрешка е взела татко за нападател и го е застреляла, а после, осъзнала недоразумението, се е самоубила.

— Значи смъртта им е трагичен инцидент.

— Да.

Не беше лъжа. Баба му наистина мислеше така. Но той знаеше, че и това не е вярно. Не можеше обаче да си представи, че Мария ще научи истината — той не бе натиснал спусъка, ала резултатът бе същият. Той бе причината родителите му да са мъртви. Каквото и да направи, положението нямаше да се промени.

Каретата пристигна и лакеят спусна стъпенката. Докато Оливър помагаше на Мария да се качи, тя попита:

— Къде е Фреди?

Боже, напълно забрави за него.

— Заведох го в моя клуб. Опасявах се да не разкрие нашата измама пред Пинтър, пък той и без това не искаше да идва на пазар с нас.

Отчасти наистина бе така, но всъщност се отърва от братовчед й, за да остане насаме с Мария поне за малко.

Ала още щом остави Фреди, разбра грешката си. Младата жена вече бе влязла прекалено дълбоко под кожата му. Времето, прекарано насаме с нея, само влошаваше нещата. През изминалата нощ почти не спа, обзет от еротични фантазии какво прави с нея в леглото.

Какво удоволствие би било да потъне в топлата й прегръдка, да целува устните й, да чува въздишките й. Или да я отведе в градините около Халстед Хол и да я люби, сякаш тя е горска нимфа, а той — гръцки бог. Дали пък така не би прогонил завинаги тегнещото проклятие над имението?

Стисна зъби. Добре! Да речем, че му позволи да я обладае. Ами какво по-добро основание тя да се зарови в тайните му? Ще ги подреди, ще види колко са мрачни и ще се отдръпне от него. Ще го остави разголен и сам. Завинаги сам.

Защо, по дяволите, му пука дали тя ще го остави? Дяволите да я вземат, задето го съблазнява така невинно, а той да е проклет, че се изкушава!

Разкопча пелерината си — изведнъж му бе станало прекалено горещо.

— Ще вземем Фреди, след като приключим с пазаруването. В клуба няма да успее да ни навреди…

— Ти сериозно ли? Фреди си развързва езика при всеки удобен случай. Сигурно вече е разказал на всички в клуба за мнимия ни годеж.

— Погрижих се да не стане. Позволих му да си поръчва каквото иска за ядене, стига да не споменава за нашата уговорка. Едва ли ще успее да каже много, докато дъвче печено месо.

— Ще останеш изненадан. Фреди е специалист по гафовете. — Погледна го кокетно. — А като го подкупваш с храна, рискуваш да се разориш.

— Няма страшно. Спестих пари от хонорара на Пинтър.

Лицето й се удължи и той прокле невъздържания си език. Въобще не биваше да й напомня за Пинтър.

— Не Фреди трябва да те притеснява — сподели тя тихо. — Изпуснах се пред господин Пинтър и той се досети, че годежът ни е фиктивен. Съжалявам.

Той вече се бе досетил за това по поведението на агента.

— Не се извинявай. Щеше да е по-добре, ако не знаеше, но Пинтър е умен, а и е напълно наясно с репутацията ми. Нямаше начин да не прояви подозрителност. Не си му казала съзнателно, убеден съм.

— Да, стана случайно. Започна да намеква за отношенията между мен и теб, а после — между мен и Натан и…

— Изманипулирал те е, за да се добере до истината. Всичко е наред. Това му е работата. Неслучайно е толкова добър таен полицейски агент. — Тонът му омекна. — А и теб не те бива да играеш роли, за разлика от мен. Не ти е в природата.

— Не е, но обещах да запазя тайната.

— Той ще бъде дискретен. Нали се нагърби да те „защитава“? Стига баба да не разбере, всичко е наред.

Каретата спря, попаднала сред каляски и файтони. Той се зарадва, че ще разполага с повече време насаме с Мария.

— Какво смята Пинтър за шансовете да открие Хайът? — попита Оливър.

— Не били големи, но благодарение на теб сега съм по-близо.

Той не желаеше нейната благодарност. Ако зависеше от него, не възразяваше Натан Хайът да гори в ада. На път към клуба Оливър бе поразпитал Фреди. Колкото повече научаваше, толкова повече презираше американеца. За Хайът Мария очевидно представляваше средство за прагматично решаване на домогванията му. Все едно наблюдаваше как тя повтаря грешката на майка му. Нищо добро нямаше да излезе. Трябваше да я накара да го проумее.

— Хрумвало ли ти е, че Хайът може и да не иска да бъде намерен?

Тя преглътна мъчително и извърна глава към прозореца.

— Да.

— В такъв случай, какво ще правиш тогава?

— Не знам. — Обърна се към него. — Защо? Да не би да предлагаш да се ожениш за мен вместо него? — Оливър се напрегна и тя добави: — Шегувам се, глупчо. Не разбираш ли кога една жена кокетничи?

Не разбираше. Жените рядко се шегуваха с него, особено на тема брак. Друго обаче бе по-ужасно: идеята не му се струваше толкова неприемлива, колкото очакваше. Само при мисълта тя да е до него в леглото и да си приказват, когато го завладяват спомените…

— Жалко, че си непорочна девственица — подметна той в опит да повтори лековатия й тон, за да не забележи колко го е развълнувала. — Иначе щях да ти направя по-похотливо предложение.

На устните й се появи игрива усмивка.

— О? Да не планираш да ме изнасилиш?

Още докато го изричаше, атмосферата помежду им се промени. За него темата вече не влизаше в кръга на шегата.

— Всъщност — не. — Изчака да срещне погледа й. — Бих предложил да станеш моя метреса.