Сабрина Джефрис
Истината за лорд Стоунвил (15)

Глава 13

Оливър и Фреди поеха от „Синия лебед“. Оливър почти не слушаше възторжения брътвеж на младия мъж по адрес на прекрасната кухня. В главата му кънтеше само Марииното „милорд“, сякаш само преди минути не бе потрепервала от страст в обятията му.

И какво стана изражението й! Обиди ли я е нещо? Или просто й бе неловко? Как успяваше да се държи така хладно, докато той бе на път да експлодира, след като усети каква наслада изпита тя в прегръдките му? А той свърши в панталоните си сякаш е невъздържан младеж, неспособен да контролира поривите си. Сега се налага да държи пелерината си закопчана, докато не се приберат, за да се преоблече.

Тя омаловажи случилото се помежду им, по дяволите! Благодаря за урока по страст… Само това ли бе за нея? Очевидно не, защото добави: … но не бива да се впускаме повторно в подобно начинание.

Перспективата не го въодушевяваше, но Мария имаше право. Беше за предпочитане да стоят далеч един от друг — и за негово, и за нейно добро. Та той й предложи да му стане метреса! Той, който никога през живота си не бе държал метреса и се подиграваше на приятелите си.

Вечно се бе опасявал да не би метресата да го изкуши да свали гарда и да разкрие тайните си. Тогава дори семейството му ще го изостави, а това той нямаше да понесе.

Ревниво пазеше тайната си дори пред приятелите си, но с Мария…

Загледа се през прозореца и се опита да си припомни в кой момент от разговора им загуби здравия си разсъдък. Дали, когато тя заяви, че не вярва на клюките за него? Или преди това, когато винеше Пинтър, задето е подхванал темата за семейството му пред нея?

Не. Колкото и невероятно да изглежда, той направи прибързаното си предложение, трогнат от безпомощното й изражение след забележката му, че Хайът вероятно не желае да бъде открит. Дори сега виждаше страха в очите й; същото бе видял и в очите на майка си.

И изведнъж го обзе порив да накара Мария да се чувства потребна, желана.

Не се справи особено добре обаче. Готовността му да я приеме за метреса едва ли я поласка. Не възнамеряваше да я обиди. Започна да си фантазира как двамата ще обитават романтична къщурка, а останалата част от света ще стои далеч, без да се бърка в живота им.

Бракът означава обвързване, финансово обезпечаване, наследник, който да продължи династията. А къщурка означава само той и тя.

Какъв глупак! Дори Мария, с нейния обикновен произход, иска повече. А той не е в състояние да й го даде. Никога не би я направил щастлива. Щеше да я омърси, а окаяното му положение да продължи да го съпътства.

Но проклет да е, ако наблюдава безучастно как се хвърля в обятията на съмнителен тип като Хайът. Тя заслужава повече от безличен годеник, абсолютно несведущ как да я предизвика да трепери от страст.

Простена. Не биваше да стига толкова далеч с нея. Неволно я подплаши. Замисли се обаче и за своята реакция и се изуми: бе готов да даде какво ли не, за да го направи отново. Никога не бе изпитвал подобен копнеж по друга жена.

Фреди продължаваше да дърдори. Неочаквано нещо прикова вниманието на Оливър.

— Какво каза? — попита той.

— На печеното му липсваше малко сол, но…

— Преди това!

— А, да. В клуба някакъв се представи за твой братовчед. Господин Дезмънд Плъмтри.

Стомахът на Оливър се сви. Откога Дезмънд членуваше в толкова отбран клуб? Нима започваха да приемат негодника в обществото?

— Ако ме питаш — продължи Фреди, — при такъв роднина за какво са ти врагове? Много неприятен тип. Наговори ми куп щуротии: бил си убил баща си, било известно на всички. — Фреди подсмръкна. — Заявих му в очите, че е циничен простак. Щом не вижда колко добър човек си, значи е слепец. Мястото му не е в „Синия лебед“.

За момент Оливър загуби дар слово. Представяше си как се е отнесъл Дезмънд към подобна лекция.

— А, той… какво каза?

— Изглеждаше изненадан. Промърмори нещо за карти и се отправи към игралния салон. И слава богу — щеше да изяде всичките сладки!

Оливър го зяпна, после прихна.

— Кое е толкова смешно?

— Ти и Мария… Вие, американците никога ли не обръщате внимание на клюките?

— Напротив. Стига, разбира се, да са основателни. В онова, което чух, нямаше никаква логика. Ако всички вярват, че си убил баща си, да са те обесили досега. Щом седиш пред мен, значи не е вярно. — Фреди се почука с показалец по главата. — Елементарна логика.

— Правилно — съгласи се Оливър. — Елементарна логика.

В гърлото му заседна буца. Едно бе да го защитава Мария. Тя бе жена и имаше нежно сърце. Ала кутре като Фреди да го защитава! Не знаеше дали да се присмее на наивността му, или да го потупа по гърба и също да го обяви за „добър човек“.

— О, виж — Фреди смени темата, защото бяха стигнали до магазина — Мопси явно е приключила с пазаруването. Слава богу.

Оливър присви очи. Или „Мопси“ избираше дрехите си с по-малко внимание от другите жени, или нещо не беше наред.

Слязоха от каретата, той размени няколко думи със собственичката и се изясни, че Мария е предложила траурните си дрехи в замяна. Той разбираше какво означава гордост, но това вече бе прекалено.

— Годеницата ми не е приключила с пазаруването — обяви той на госпожа Туиди. — Предстои й да обнови цялостно гардероба си. Ще й трябват още доста неща.

— Оливър, моля те — прошепна Мария. — Ще си помислят…

— … че съм в състояние да облека годеницата си подобаващо? Надявам се да успея. — Прибягна до единствения аргумент, който щеше да й повлияе. — Иначе ще предположат, че дълговете ми са повече, отколкото се мълви. Но ако ти е приятно да слушаш как хората ме одумват…

— Не, естествено! — Хвърли поглед към продавачката и сниши глас. — Не желая обаче да съм ти задължена повече, отколкото вече съм.

— Сега звучиш като Пинтър.

— Нямах предвид…

— Длъжник съм ти по отношение на дрехите — прекъсна я той. — Не го приемай като задължаване. Особено след като Пинтър отказа да ми вземе хонорар.

Освен това той искаше да я види добре облечена. Подходяща синьо-лилава копринена рокля да подчертае красивите й сини очи и не толкова дълбоко деколте да разголва изящния й бюст, та тя да се чуди как да го прикрие с глупава пелерина.

— Никой няма да повярва, че ще се венчая за жена, която се облича скромно — продължи той. — Трябва да поддържаме тази илюзия. Силно се надявах баба да се предаде още първата вечер, когато те представих за… лека жена, но тя не се поддаде. Види ли ме да харча пари по теб, ще разбере колко съм сериозен. — Забеляза колебанието й и продължи с натиска. — Ако не ми позволиш да го направя, ще реша, че съм те обидил с нещо в каретата.

Тя се изчерви силно и сведе поглед към гърдите му.

— Не си ме обидил. Аз се увлякох, а не биваше.

— Нищо нередно не си сторила — побърза да я увери той. — Аз се държах зле и за да изкупя вината си, съм повече от склонен да ти купя няколко рокли. Без да дочака отговор, се обърна към продавачката. — Госпожица Бътърфийлд смята да вземе още няколко неща.

— Чудесно, сър — обади се собственичката. — Имам някои специални тоалети. С леки поправки ще стоят чудесно на годеницата ви. — Обърна се и отиде да ги донесе.

Оливър използва момента да прошепне на Мария:

— Ако ще те успокои, оттеглям предложението си да те направя моя метреса. Ни най-малко не желаех да те обидя и искам да си спокойна в това отношение.

— Благодаря — отвърна тя, ала не изглеждаше толкова облекчена, колкото той очакваше.

Но и той не се чувстваше толкова облекчен, колкото очакваше.

Сега се налагаше да следи тя да пробва по-дискретни рокли, отговарящи на положението й. Изненадващо съзнанието му се размъти още повече. Какво се получи в крайна сметка? От една страна тя се бе отдала цялостно на ласките му, а от друга — продължаваше да е почтена. Изведнъж жената, позволила му да я докосва така свободно, се превърна в една от онези жени, които избягваше; недосегаемите девственици.

Никога повече не биваше да го забравя.

Два часа по-късно си тръгнаха от магазина с множество тоалети и аксесоари. Вярно, госпожа Туиди държеше най-добрия магазин за дрехи втора употреба, но те все пак си оставаха употребявани.

Искаше да види Мария облечена в изящна коприна, по последна мода, със скъпи бижута. Непознато усещане, защото никога досега не го беше грижа как са облечени партньорките му в леглото. Ала копнежът, с който Мария поглеждаше някои женски изкушения, според нея не по джоба му, караше стомахът му да се свива на топка.

Именно затова никога не се бе обвързвал с метреса. Спечели ли жена чувствата ти, с теб е свършено. Ще те върти на малкия си пръст; след това остава само една крачка, преди да й разкриеш тайните си… Тайни, заради които тя ще те намрази.

Пътуването им до Илинг премина тихо. Тя избягваше да го погледне, а той не можеше да спре да я гледа. Опита се да я въвлече в разговор, но момичето с острия език бе изчезнало. Дори Фреди забеляза, че нещо се е променило и сведе безкрайния си брътвеж до минимум. При пристигането им в Халстед Хол нервите на Оливър бяха опънати.

Изпита облекчение от възможността да се оттегли в кабинета си и да поработи върху счетоводните книги, пренебрегнати предишната нощ. Не напредна много. Уж цял час прелиства страници и изучава трансакциите, а всъщност продължаваше да чува как Мария простенва от наслада, долавяше въздишките й.

На вратата се почука и звукът го изтръгна от мечтателния му унес. Джарет влезе и се приближи към писалището.

— Невероятно — изненада се брат му. — Насам ме насочи прислужник. Бил си потънал в работа. Усъмних се дали съм разбрал правилно.

— Много забавно. Ако ще живеем тук дори няколко седмици, се налага да се погрижа за това-онова. Освен ако ти не се захванеш със задачата. По-добър си в сметките от мен.

Джарет обърна счетоводната книга и плъзна поглед по страницата.

— Не знам… Май и ти разбираш от някои неща. — Настани се на стола пред писалището на Оливър. — Освен това утре отивам в града. Ще прекарам съботата в „Синия лебед“. Братът на Киркуд ще бъде там, а понякога не спира да залага.

— И невинаги успешно, когато е подпийнал. Ти обичаш да се възползваш от случая.

Джарет само сви рамене.

— Все е начин да прибавя нещичко към семейното състояние.

— По-добре играй срещу банкери, а не срещу адвокати. Дори да обереш до грош Джайлс Мастърс, пак няма да стигне да ни измъкне от тук.

— Интересно, че го споменаваш. Снощи Минерва ми разказа за изчезналия годеник на госпожица Бътърфийлд. Поговорих сутринта с младия Фреди и разбрах, че тя ще придобие прилично наследство, стига да не се омъжи за нейния господин Хайът. Ти чул ли си нещо?

Оливър си наля бренди от декантера до писалището.

Нямам представа колко „прилично“ ще бъде. Та колко ли струва корабна компания в Америка?

— Не си ли чувал за „Ню Бедфорд шипс“?

— От къде на къде? — Отпи от брендито. — Не съм добре запознат с тази индустрия.

— Да, но случайно аз пък инвестирам в тази индустрия, когато имам излишни средства. Не се случва често, признавам.

Джарет го биваше много в залаганията и по-често печелеше, отколкото губеше, но от време на време допускаше крайно необмислени рискове, затова често оставаше без средства. Оливър не го разбираше; брат му сякаш се чувстваше длъжен да предизвиква съдбата.

— Говорих с моите източници — продължи Джарет. — Научих някои неща. „Ню Бедфорд шипс“ струва поне четвърт милион лири. Дори да вземе половината, тя пак ще притежава сто двайсет и пет хиляди лири.

— Шегуваш се! — Оливър се задави с брендито.

— Никога не се шегувам, става ли въпрос за пари.

На Оливър му отне няколко секунди да осмисли думите му.

— Тя наясно ли е, че става въпрос за толкова много пари? — попита той след малко.

— Май не. Фреди спомена „десет хиляди долара“, а според кутрето това е огромно състояние. Баща й е бил консервативен тип. Държал я е на тъмно относно бизнес делата си.

Оливър дори се досещаше вече защо. Беше преценил, че Адам Бътърфийлд е искал да диктува живота на дъщеря си дори от гроба. Явно е очаквал, че ако Мария е запозната с огромното си състояние, ще се възпротиви на неговия избор за бъдещия й съпруг.

Това обясняваше и съгласието на Хайът да се ожени за нея, без да изпитва истински чувства. Очевидно не би могъл да си позволи да откупи нейната половина, затова женитбата е съвсем изгодно положение за него; и напълно неизгодно за нея.

Свъси вежди.

— Е, разбираш защо, скъпи братко — продължи Джарет, — отговорът на проблемите ни е в твои ръце. Забрави преструвките и наистина се ожени за нея. Така ще решим всичките си проблеми.

Студен гняв обзе Оливър.

— Това също ще ме превърне в злодея, какъвто беше баща ни!

— Да не би да те тормози?

— Да, естествено! Та на практика той вкара мама в гроба! — Истината обаче бе, че последния тласък даде Оливър. — Забрави! Няма да се оженя за госпожица Бътърфийлд заради парите й.

— Тогава защо правиш опити да я съблазниш в каретата? — тросна се Джарет с леден тон.

Оливър замръзна.

— Не знам за какво, по дяволите, говориш!

— Напротив. — По лицето на Джарет се изписа сурово изражение, каквото придобиваше, ако някой обиди сестрите им в негово присъствие. — Джон ме осведоми, че пред магазина за дрехи сте стояли няколко минути със спуснати пердета, а Фреди не ви е придружавал. Не пропусна да спомене и за развълнувания вид на госпожица Бътърфийлд, когато най-после сте слезли.

Гневът на Оливър се насочи в нова посока.

— Ще се наложи да си поговоря с моя словоохотлив прислужник. Плащам му добре, за да си държи езика зад зъбите.

— Дори всички пари на света не стигат да затворят устата на добър човек, ако съвестта го гложди. Освен това той очевидно харесва госпожица Бътърфийлд. — Тонът на Джарет стана по-строг. — Впрочем, тя допада на всички ни. Дяволски добре знаеш: тя не е някоя от оперетните ти танцьорки, с които се забавляваш и после захвърляш. Тя е почтена жена. Ако си решил да не вървиш по стъпките на баща ни, помисли по въпроса следващия път, когато се готвиш да й посегнеш.

Справедливите думи на Джарет не укротиха гнева на Оливър.

— Нищо не знаеш за нея — тросна се той.

— Да не намекваш, че не е почтена?!

— Не, разбира се! Просто… — Постара се да обуздае нервите си, опънати до краен предел. — Онзи негодник Хайът ще се ожени за нея заради парите й, а тя е готова да се подчини било от чувство за дълг към баща си, било водена от глупавата надежда от този съюз да излезе нещо добро. Длъжен съм да й отворя очите каква грешка ще направи.

— Има и по-добри начини да го сториш, а не като я съблазниш — отбеляза Джарет суховато. — Опитай се да поговориш с нея. Отдели известно време да я опознаеш. Не е обичайният ти стил, но сигурно ще успееш, ако се отнасяш към нея като към почтена дама, каквато е, а не като към поредното ти завоевание.

Не я третирам… — Спря, преди да е изрекъл твърде много. — Благодаря за съвета, но съм наясно как да се държа с Мария.

— Предстои да видим. — Джарет стана и постави длани върху писалището. — Знай едно: никой от нас няма да ти позволи да съсипеш репутацията на млада жена само и само, за да провокираш баба.

Оливър скочи. Мисълта, че брат му го смята способен на подобно деяние, го вбесяваше не по-малко от лекциите как да се държи. Никога досега не се бе сблъсквал с това; нямаше да го позволи и занапред.

Наведе се напред, погледна Джарет в очите и изръмжа:

— И как възнамеряваш да ме спреш да осъществя замислите си?

Мрачна усмивка се появи по устните на Джарет.

— Ще пробвам да я открадна от теб.

Оливър ясно съзнаваше провокацията на брат си, но това нямаше значение. Само при мисълта Джарет да се опита да спечели Мария, загуби характерното си самообладание.

— Ако й посегнеш — процеди той през зъби, — Гейб няма да е единственият със счупен крайник в семейството!

Джарет се отблъсна от писалището с неразгадаемо изражение.

— Добре. — Очите му станаха ледени. — Но те предупреждавам: всички ние ще направим и невъзможното ти да й посегнеш.

Без да дочака отговор, излезе от стаята.

Оливър остана разтреперан от гняв, но и обзет от непознато досега чувство. Какво нахалство само прояви брат му! Буквално му заповядваше какво да прави. Идеше му да прихне. А и най-преданият му прислужник бе дръзнал да…

Дори всички пари на света не стигат да затворят устата на добър човек, ако съвестта го гложди.

Направи гримаса. Явно съвестта на Джон го е заглождила, щом се е обърнал към Джарет. Кръвта на Оливър замръзна. Защо не си даде сметка какво ще си помислят прислужниците?

Изведнъж разгада изражението на Мария, когато уж я успокои, че никой не отваря вратата, когато пердетата са спуснати.

Стовари се в най-близкия стол и се загледа невиждащо в камината. Какво му ставаше? Смяташе се за виновен, задето я обиди и изплаши, но всъщност беше виновен за много повече. Нищо чудно, че поведението й се промени коренно, след като слезе от каретата. И затова категорично отказа той да плати роклите. На практика я бе обявил пред лакея за една от неговите леки жени, а тя бе изключително чувствителна на тази тема. С пълно основание, естествено.

Оливър допи брендито и остави чашата върху писалището. Трябваше да попречи на Хайът да се възползва от нея. Заради помощта й пред баба му й бе длъжник в това отношение.

Приключи ли цялата тази история, онази невестулка няма да тормози повече госпожица Мария Бътърфийлд и да се домогва до нейното състояние. Не и ако той, Оливър, е в състояние да го предотврати.

* * *

Шум от отваряща се врата събуди задрямалата във фотьойла Хети. Понечи да оповести присъствието си в библиотеката, но влезе и втори човек. Именно тогава чу гласа на Минерва:

— Е? Какво ще кажеш? Права ли съм по отношение на Оливър и госпожица Бътърфийлд?

Хети се сниши и мислено се помоли да не я забележат.

— Определено изглежда така. — Разпозна гласа на Джарет. — Несъмнено изпитва истински чувства към нея. Никога не се е държал така по отношение на друга жена. Трябваше да го видиш. Беше готов да ме удари, когато го предупредих, че ще се опитам да я спечеля.

— Постъпил си бляскаво! — похвали го Минерва. — Казах ти: харесва я. А и тя го харесва. Отидох да я видя в стаята й, след като се върнаха. Попитах я дали Оливър се е държал прилично и тя силно се изчерви.

— В това се състои проблемът. Да я харесва е едно, но да се подчини на увлечението си е съвършено друго. Оливър не е свикнал да е около жена, без да…

— … я отведе в леглото си?

Хети премигна.

— За бога, Минерва, не говори така! Дори не бива да си наясно с подобни неща!

— Я стига. Няма начин да не знам какво става, като съм израснала с баща и братя женкари.

Наложи се Хети да прехапе устни, за да не прихне.

— Поне се преструвай, че не знаеш, чу ли? Един ден ще изтърсиш нещо такова на публично място и ще получа сърдечен удар.

— Трябва да ги тласнем да останат насаме — продължи делово Минерва. — Ако Оливър се ожени, баба ще се откаже от глупавата си идея да задоми и нас, наясно си. Тя има една цел: той да осигури наследник.

Веждите на Хети се стрелнаха във въздуха. Голяма изненада очакваше внучката й.

— И си готова да го бутнеш под колелата на каретата, за да спасиш собствената си кожа, така ли? — възнегодува Джарет.

— Не. — Тонът й се смекчи. — Някой трябва да го измъкне от черупката му. Иначе, с остаряването, ще става все по-лошо. — Направи пауза. — Спомена ли му колко богата наследница е госпожица Бътърфийлд?

Това вече съвсем прикова вниманието на Хети. Въобще не очакваше момичето да е богато.

— Да, но май се оказа грешка. Предложих да се ожени за нея заради парите й, но това го вбеси.

Естествено, глупако, помисли си Хети и забели очи. Внукът й Джарет нищо ли не знаеше за брат си?!

— За бога, Джарет, защо си насочил разговора в тази посока? Трябваше да го накараш да се притесни да не би госпожица Бътърфийлд да стане жертва на златотърсачи.

Поне Минерва имаше ум, зарадва се Хети.

— По дяволите — завайка се Джарет. — Май не биваше и да надувам сумата.

— Боже — въздъхна Минерва. — Колко му каза?

— Ами… утроих я.

Минерва изруга по начин, недопустим за една дама.

— Защо го направи?! Сега той дори няма да я приближи! Не си ли забелязал колко презира браковете по сметка?

— Мъжете говорят такива неща, но накрая практичността надделява.

— Не и при Оливър! Всичко провали!

— Хайде без излишен драматизъм — смотолеви Джарет. — Освен това имам план. Положих основите още преди да изляза от кабинета на Оливър. Хайде, ела да поговорим с другите. Трябва всички да обединим усилията си. Ако предприемем…

Хети наостри слух, за да чуе думите му, но не успя. Всъщност нямаше значение. На устните й се появи усмивка. Очевидно отпадаше необходимостта да свърши всичко сама. Сега оставаше само да седи и да наблюдава как Джарет обработва Оливър. Междувременно трябва да накара Минерва да повярва, че като намери съпруга на Оливър, дилемата пред останалите е решена. Това ще подтикне момичето да се старае още по-усърдно.

В крайна сметка какво значение има защо или как ще го постигнат, стига накрая планът й да успее. Слава богу, внуците й са наследили нейната способност да сплетничи. Изпита чувство на гордост.

Значи Оливър си въобразява, че ще я надхитри, така ли? Е, предстои му истински шок. Този път не само тя е заплаха за него. Очевидно всички Шарп бяха на страната на госпожица Бътърфийлд. Засмя се.

Горкият Оливър нямаше никакъв шанс.