Сабрина Джефрис
Истината за лорд Стоунвил (24)

Глава 22

Оливър си тръгна, а Мария остана неподвижна на мястото си. Наистина ли отказа току-що да се омъжи за мъжа, който я обезчести? Полудя ли?

Не казвам, че не мога да съм верен. Просто не знам дали съм в състояние да го обещая.

Вирна брадичка. Не, беше съвсем с акъла си. Възможно е английските дами да са готови да приемат подобни условия, за да живеят в чудесното имение и да бъдат наричани негови господарки, но това не бе достатъчно за нея. Половинчат брак не я задоволяваше.

Няма да го обмисля и секунда повече. Няма да допусне идеята за брак с Оливър да я изкуши.

С решителни движения започна да отмива кръвта от себе си, а после изля водата през прозореца с надежда дъждът да я разнесе. Смени чаршафите на леглото, хвърли мръсните в огъня и се загледа как горят. Слава богу, че преди време сама си оправяше леглото и знаеше къде е чистото спално бельо.

Едва след като заличи всички следи от безразсъдното си поведение с Оливър се почувства в безопасност и легна. Но нямаше смисъл. Бе невъзможно да лежи неподвижно и да се преструва, че нищо не се бе случило. Все още долавяше аромата му, виждаше го надвесен над нея, спомняше си как ненаситно я любеше.

Разплака се. Лежа в леглото сред прелестите на Халстед Хол и плака, докато сълзите й пресъхнаха.

После се загледа в затихващия огън в камината и се спомни как Оливър й разказа за пагубния брак на родителите си. Звучеше толкова окаян. След всичко казано, защо бе готов да се задоволи с приемлив за обществото брак за себе си?

Така ме завари баба: държах мама, люлеех я напред-назад и плачех. Наложи се баба да я издърпа от обятията ми.

По тялото й премина тръпка. През цялото време, докато той говореше, тя бе е усещането, че пропуска отделни моменти.

Тя тръгна след него на кон, гневна заради… нещо, което се бе случило.

Какво се бе случило? Тя бе сигурна: той й спестяваше нещо. Разбираше, че смъртта на родителите му е в състояние да го потопи в празен живот за известно време, но цели деветнайсет години?

Нямаше смисъл. Неговото поведение нямаше смисъл. Вече й омръзваше да се опитва да го разгадае. А заслепяването й по него я тревожеше. Нима го изкарваше не такъв, какъвто беше? Истинската му същност не бе ли на прелъстител и женкар?

Не искаше да го повярва. Но като се има предвид как и Натан я заряза, явно не разбира мъжете. Затова се колебаеше дали да вярва на инстинктите си, когато става въпрос за Оливър.

Някъде на зазоряване потъна в неспокоен сън. Събуди се, едва когато слънцето бе високо в небето. Изкушаваше се да остане в леглото, да се потопи в отчаянието си, но не посмя. Другите щяха да забележат. Каквото и да предприеме, трябва да запази в тайна случилото се през нощта.

Повика Бети да й помогне да се облече. Молеше се наскоро извършеното блудство да не е изписано на лицето й. Успя да отговори на безкрайните въпроси на Бети за бала: какво се бе случило там и как негова светлост е реагирал на тоалета й. След известно време Бети обаче се усети, че на Мария не й се приказва и я остави да се потопи в блажено мълчание.

Докато се приведе в приличен вид, за да застане пред домакините си, настъпи ранен следобед. Слизайки по стълбите, чу гласа на Силия.

— Какво, за бога, господин Пинтър, правите тук?

Сърцето на Мария подскочи.

— Както казах на иконома, госпожице Силия, дойдох да видя госпожица Бътърфийлд.

— За какво точно?

— Нае ме да открия годеника й.

— Млъкни, неразумни човече! — изсъска Силия. — Баба е в неведение в това отношение.

— Не ме интересува — сопна се почти гневно той. — Не ми допада в какви сплетни сте се забъркали ти и брат ти. Просто искам да разговарям с госпожица Бътърфийлд.

— Кажете, господин Пинтър — обади се появилата се на площадката в този момент Мария. Погледна към Силия, която изглеждаше изключително смутена, а после към тайния полицейски агент от Боу Стрийт, застанал по-вдървен от всякога. — Не знаех, че двамата се познавате.

Силия тръсна глава.

— Преди няколко месеца господин Пинтър се появи на състезание по стрелба, което бях на път да спечеля. Държа се грубо и го прекрати, преди да успея да си получа наградата. Така и не му простих намесата.

— Помниш случилото се по доста по-различен начин от мен, лейди Силия. Ти не бе на път да спечелиш. Състезанието току-що бе започнало. — Пристъпи по-близо към нея, а на обикновено овладяното му лице се четеше гняв. — И знаеш отлично защо го прекратих. Ти и приятелите на лорд Джарет стреляхте в обществен парк, където съществуваше опасност да нараните някого. А аз бях натоварен със задачата да пазя реда и не исках някой да пострада при импровизираното ви състезание.

Силия го изгледа не по-малко гневно.

— Там нямаше никого! Огледахме предварително.

— Така твърдиш, но не допускам действията ми да бъдат оспорвани от безотговорна светска госпожица, която поради липса с какво друго да се занимава, предизвиква разни идиоти на състезания по стрелба.

— Това те дразни, нали? — тросна се Силия. — Фактът, че стрелям не по-зле от всеки мъж. И не съм безотговорна, така да знаеш!

Господин Пинтър се канеше да й отговори и затова Мария побърза да се намеси:

— Новини ли имате за мен, сър?

— Извинявай, госпожице Бътърфийлд. Да, имам новини. Къде да поговорим насаме?

— По-добре изчакайте Оливър да се върне — намеси се Силия.

— Няма ли го? — изненада се Мария. — Къде отиде?

— В града. Ще се позабави. Отиде да извади специално разрешите, но за женитбата ви. Затова е редно обсъждането с господин Хайът…

— Ще съм ти благодарна да не се намесваш, Силия — прекъсна Мария. — Аз плащам за услугите на господин Пинтър и затова е единствено моя работа.

Силия я погледна смаяно. През последната седмица се сприятелиха и досега Мария никога не й бе говорила троснато. Фактът обаче, Оливър подготвяше женитба без съгласието на Мария, я обезпокои.

Посъвзе се и успя да отвърне, макар и обидено:

— Добре. Ще ви оставя сами.

Вирна брадичка и се отдалечи.

— Насам — посочи Мария към библиотеката. Изпитваше известна вина. През изтеклата седмица се бе привързала към братята и сестрите на Оливър, но те бяха склонни да командват хората, а тя нямаше да позволи спрямо себе си. Ставаше въпрос за нейния живот, а не само за разногласието с баба им.

Докато двамата с господин Пинтър се насочваха към библиотеката той тихо попита:

— Стоунвил защо вади специално разрешение?

— Част от фарса ни с мнимия годеж е — излъга тя.

— Доста далеч е стигнало за мним годеж — отбеляза той. Влязоха библиотеката. — Ако бях на твое място, госпожице Бътърфийлд…

— Но не си! — Затвори вратата и се обърна с лице към него. — Помолих те да намериш Натан, а не да ми даваш съвети.

Той стисна зъби и прие забележката със свеждане на глава.

Отново я обзе чувство на вина. Той водеше разследването без хонорар; не заслужаваше подобно отношение от нея.

— Извини ме, господин Пинтър. Беше труден ден. — Изправи рамене. — Намери ли Натан?

— Да.

Тя затаи дъх. Сега ще наследи парите на баща си. Можеше да се освободи и от Оливър, и от Натан, ако желае. Би трябвало да изпил облекчение, ала усещаше само чувство за неизбежна съдба.

— Не е мъртъв, нали?

— Не. — Изведнъж той придоби смутен вид. — Не знам как да ти го съобщя, госпожице Бътърфийлд. Годеникът ти е действал самостоятелно от името на компанията на баща ти.

— Как така?

— Той е в Саутхамптън. Там е, откакто е напуснал Лондон. Отне ми доста време да го открия, защото той внимателно бе прикрил следите си.

— Изключено. Той не е мошеник. Вероятно става въпрос за грешка. Намерил си друг човек.

— Американец, който се казва Нейт Хайът и продава клипери? Това дошъл да прави в Англия, по твоите думи, нали?

Побиха я студени тръпки.

— Да…

— Уликите, опасявам се, водят право към него. — В сивите очи на господин Пинтър се изписа състрадание. — В Саутхамптън се представя като собственик на американската компания „Масачузетс клипърс“. Търси контакт с корабни компании там и предлага да им продаде няколко кораба. Отнело му е доста време, но е намерил потенциален купувач. Някой си господин Кинсли. Отнело му известно време да провери правомощията на господин Хайът.

— Да ги провери?! Как е възможно, след като Натан си е измислил компанията?

— Някой в Балтимор е потвърдил версията.

Сърцето й замря.

— Семейството му е оттам. Предполагам, използва името им, за да осъществи измамата.

Това обясняваше защо е заложил кожената чанта; на нея бе изписано името на нейната компания.

Изпита болка от току-що наученото ново предателство.

— Родителите му са мъртви, но семейството на баща му е в корабния бизнес и има многобройни връзки. Накарал е някой да излъже в негова полза.

— Не съм открил кой, но ще продължа да разследвам, ако настояваш.

— Няма смисъл.

Сега, когато знаеше къде е, щеше сама да получи отговорите от него.

През цялото време се безпокоеше за него, а той е кроял пъклен план зад гърба й. Как е възможно?

Не й убягна иронията, че след като години наред четеше за мошеници и измамници, сега самата тя бе станала жертва на такъв. Престъпленията далеч не бяха толкова забавни, когато ти си ощетеният субект.

— Има и още нещо — добави господин Пинтър.

Сериозното му изражение накара сърцето й да се свие. Не бе сигурна дали ще е в състояние да понесе още лоши новини.

— Да?

— Из Саутхамптън се говори, че собственикът на компанията, с когото преговаря, има дъщеря за женене, към която господин Хайът проявява интерес. Всички очакват в най-скоро време да последва предложение за брак.

Зави й се свят. Не обичаше Натан. Дори някога да бе изпитвала чувства към него, те бяха угаснали след месеците мълчание от негова страна. И определено не съществуваха след прекараната нощ с Оливър.

Но гордостта й бе сериозно наранена, както и увереността й, че умее да разчита мъжките характери. През цялото време смяташе Натан за почтен, а той се оказа подъл и лъжлив дявол. Оливър, да го вземат дяволите, беше прав.

— Щях да съобщя на Хайът новината за смъртта на баща ти — продължи господин Пинтър, — но не разполагах с пълномощие от теб, а и се питах не е ли по-добре ти да го направиш.

— Съвсем правилно. — В душата й бушуваше справедлив гняв. — Колко далеч е Саутхамптън оттук?

— Намира се на южното крайбрежие. С хубава карета и добро време пътуването би отнело дванайсет часа или дори по-малко.

Тъй като не разполагаше със средства да пътува, все едно й каза, че ще й трябват дванайсет години. Въздъхна отчаяно.

— Ако желаеш, госпожице Бътърфийлд — продължи господин Пинтър, — с радост ще те откарам. Каретата ми е готова за дълъг път и вече чака.

Тя го зяпна.

Той й се усмихна.

— Би искала да доведеш нещата докрай, предполагам.

— Да, но ще мине време… преди да успея да се отплатя за всичко, а и пътуването с карета е скъпо…

— Не се притеснявай. Разследвах потеклото ти и вярвам, че ще ми се отплатиш след време.

Идеше й да го целуне.

— Тогава да тръгваме веднага. Ще доведа Фреди и ще си опаковам багажа.

— Добре. Ще се погрижа за каретата.

Тя тръгна към вратата, но се спря, върна се при него и енергично разтърси ръката му.

— Благодаря, господин Пинтър. Оценявам помощта ти.

— Няма за какво — отвърна той с мила усмивка. — Не ми допада, когато негодници като господин Хайът злоупотребяват с доверието на млади дами. Редно е да бъде изобличен и с радост ще се включа.

Хвърли му още един благодарствен поглед и бързо излезе. Не бе изкачила стълбите, когато Минерва се появи.

— Силия каза, че имаш новини.

— Господин Пинтър е открил годеника ми. Тръгваме след малко, за да се срещнем с него.

Чувстваше се прекалено засрамена да признае колко се е подвела относно характера на Натан. И определено нямаше да съобщи на Минерва накъде се отправят, за да не узнае и Оливър.

— Ами брат ми?

Мария си придаде неангажиран вид.

— Какво за него?

Минерва закрачи редом до нея.

— Отиде да извади специално разрешение и предположих…

— Сбъркала си. — Сърцето й мислеше друго, но този път не възнамеряваше да се вслуша в него. В миналото вече я беше подвело. — Нямаме подобно споразумение, независимо от разиграния фарс вчера на бала.

— Той държи на теб, знаеш! Не бива да тръгваш, без да му кажеш.

— Напротив.

Ако го изчака да се върне, той ще се възпротиви на заминаването й. Не бе готов да се обвърже в пълноценен брак с нея, но не му допадаше и идеята тя да е с друг. Или да е свободна да си тръгне от Англия без него.

Вероятно постъпваше като страхливка, но знаеше, че види ли го, ще се подчини на волята му.

Минерва я хвана за ръката и я спря на площадката.

— Мария, не постъпваш честно.

— Честно ли? — Дръпна ръката си. — Нямаш представа какво е честно. Първо бях манипулирана да участвам в тази глупава игра, заради вас петимата, за да имам възможност да намеря годеника си. А после Натан, мъжът, за когото щях да се омъжа, на когото имах доверие…

Сълзи потекоха по страните й и тя осъзна, че е казала прекалено много. Насили се да заговори по-спокойно.

— Няма значение. Трябва да го направя и не искам Оливър да се меси. Това е между мен и Натан.

— Ще се върнеш ли?

— Няма причина да го правя. Баба ви очевидно не е готова да отстъпи и планът на Оливър не даде очаквания резултат. А аз не мога… Не бива…

Безсънната нощ и лошите новини си казаха думата. Разплака се още по-силно.

Минерва я гледаше потресена.

— О, скъпа, пет пари не давам за плана на Оливър. За теб се притеснявам. Какво не е наред? Какво се е случило?

Мария се опита да спре сълзите си.

— Не е нещо, с което да не успея да се справя.

— Да не би Оливър да е направил нещо нередно? — попита Минерва настойчиво. — В такъв случай…

— Не, нищо такова — излъга тя. Моля те, трябва да вървя. Спешно е.

Минерва кимна.

— Добре. Тогава ще ти помогна.

— Как?

— Като начало опаковам багаж по-бързо от всеки друг на този свят.

Благодаря ти — зарадва се Мария. — Но ще е по-добре, ако се погрижиш за Фреди. Страшно бавно си събира багажа и винаги забравя по нещо.

Мария изпита облекчение, защото Минерва отсече:

— Разбрах.

После се отправи към стаята на Фреди.

Ако Минерва е прекалено близо до нея, ще се изкуши да й разкаже всичко, а от това кашата щеше да стане само още по-голяма.

За щастие Бети все още разтребваше спалнята й и веднага се захвана с багажа. Камериерката всячески се постара да изкопчи къде отива Мария и защо заминава, но младата жена не сподели нищо. Бяха приключили с единия сандък и почти бяха напълнили втория, когато на вратата се почука. Мария реши, че е Минерва и отвори.

Насреща й стоеше госпожа Плъмтри.