Сабрина Джефрис
Истината за лорд Стоунвил (31)

Епилог

Пролетта в Дартмът беше възхитителна, макар дърветата да разцъфтяваха напълно едва през май. Жалко, че тя и Оливър щяха да са си тръгнали дотогава. Съвестта не му позволяваше да оставя за по-дълго ръководството на имението в ръцете на управителя.

За щастие попечителите бяха намерили кандидат да купи нейната половина от компанията на доста прилична цена. Сега Натан имаше за партньор възрастен педант, който следеше за всеки детайл и нямаше дъщеря за омъжване. Мария срещна веднъж Натан в града — не изглеждаше щастлив.

А тя бе на седмото небе от щастие, особено след заключението на лекаря сутринта. Оставаха само няколко дни до заминаването. Тя и Фреди замъкнаха Оливър и Джейн на романтичен пикник. В началото не потръгна добре. Джейн подскачаше при всеки шум. Братята на Фреди бяха успели да я убедят, че диви индианци са готови да ги нападнат във всеки момент. Всичките закани на Фреди, че ще размаха сабята, не успяваха да я успокоят.

И Оливър не помагаше. Постоянно твърдеше, че вижда индианци томахавки почти зад всеки храст.

Беше готов да твори пакости точно както и братовчедите й, които го харесаха от първия миг. А леля Роуз направо го боготвореше, след като той похвали шапката й с паунови пера.

Сега Оливър лежеше до нея на одеялото и четеше писмо от Джарет.

— Как напредва Джарет с търсенето на съпруга? — реши да се ос: доми тя.

— Не пише. — Очите на Оливър потъмняха. — Но баба е болна. Не напускала градската си къща от седмица. Джарет се тревожи.

— Тогава е чудесно, че скоро се прибираме.

— Да — кимна той. — А и пише за още нещо.

— Какво?

— Мислил за деня, когато родителите ни починали. Според него бъркам хронологията на нещата. — Оливър се загледа в ширналите се пред тях ливади. — Твърди, че не мама е тръгнала след татко, а обратното.

— Защо смята така?

— Не обяснява. Щели сме да говорим, когато се върна.

За момент тя обмисли думите му.

— Има ли значение кой кого е последвал?

— За мен — да. Означава, че мама не е последвала татко разярена. Тогава не съм толкова виновен, колкото смятах.

— Никога не си бил виновен толкова, колкото си представяш — напомни му тя с усмивка.

Той също й се усмихна.

— Така е според теб — напомни й Оливър.

Тя сви рамене.

— Никога не бих се омъжила за теб, ако смятах друго. Не бих рискувала моето дете да преживее тормоза, през който сте минали ти, братята ти и сестрите ти.

Оливър застина.

— Споменаването на бъдещо дете има ли общо с измъкването рано сутринта, за да се консултираш с лекар?

Тя го зяпна.

— Знаел си? Как разбра?

— Повярвай, ангел мой, винаги усещам кога напуснеш леглото ми. — Погледна я с обич. — Веднага усещам липсата ти.

— Леля Роуз е права по отношение на теб — свъси вежди тя. — Не само умееш да сипеш ласкателства, но явно умееш и да четеш мисли.

Той се засмя.

— Леля ти просто не умее да пази тайна. Но за да съм честен, забелязал какъв обидно малък интерес проявяваш към закуската напоследък и колко често искаш да дремнеш. Различавам признаците, когато една жена носи дете. Наблюдавал съм майка ми през четири бременности.

— А аз се надявах да те изненадам — нацупи се тя шеговито. — Наистина е невъзможно да те изненада човек.

— Само защото изчерпа всичките си номера през първия час, когато се срещнахме.

— Как така?

— Заплаши ме безстрашно със сабята на Фреди, прие безумното ми предложение и показа съчувствие, задето съм загубил родителите си. Малко хора са правили това за мен.

В гърлото й се надигна буца, ала в този момент той я притегли в обятията си.

— Но най-голямата ти изненада дойде много по-късно, през онзи ден в странноприемницата. — Постави глава върху все още плоския й корем и добави с дрезгав глас. — Изненада ме с обичта си. Това наистина беше най-изненадващо от всичко.