Кейси Уест
Разстоянието помежду ни (34)

Трийсет и четвърта глава

По неизвестна причина се разсмивам. Навярно защото все още не съумявам да контролирам ритъма на сърцето си. Или защото все още съм ядосана на майка ми, задето крие толкова неща от мен, и изпитвам задоволство от нейния гняв към мен. Или защото нямам ни най-малка представа какво да кажа. Независимо каква е причината, смехът ми прозвучава глупаво в тихата вечер.

— Здрасти.

Майка ми оглежда Ксандър: започва от току-що подстриганата му коса и завършва със скъпите му обувки. После погледът й се връща на мен.

— Ще се видим вкъщи — заявява и си тръгва.

Прехапвам устни, за да не се засмея. Изчаквам майка ми да завие зад ъгъла, отпускам се на тревата и придърпвам Ксандър при мен. Опитвам се да го целуна, но той се въздържа.

— Кейман, почакай.

— Какво?

— Тя не знае за нас.

— Естествено.

— Не, не е. Не знаех. Очаквах да й кажеш, след като се представих.

Чувствам се ужасно. Точно така трябваше да постъпя. И смятах да го направя преди съдбовното съобщение на телефонния секретар.

— Какво ти дава основание да си го помислиш? Държах се като с непознат.

— Предполагах, че се шегуваш. Аз…

Тази вечер определено не съм отличник в категорията „Да накарам Ксандър Спенс да се почувства специален“. Прокарвам пръсти по китката му и хващам пръстите му.

— Съжалявам. Майка ми си има история, заради която е предубедена. Мислех да й кажа, но после чух съобщението и всичко се преобърна. Ще й кажа.

— Току-що го стори.

Засмивам се отново и виждам как ъгълчето на устата му се повдига леко нагоре.

— Е, при Еди още ли е отворено? Да отидем да хапнем.

 

 

Ксандър се обляга на колата си и облизва глазурата от пръстите си.

— Не знаех, че с Еди сте близки. Имате си тайно почукване за задния вход. Защо не си ми казала?

— Не споделям малкото предимства, с които разполагам.

Изхвърлям вече празната торба в кошчето на тротоара. Обръщам се, а Ксандър отново ме придърпва към себе си и заравя лице в извивката на врата ми.

— Трябва да тръгвам. Майка ми търпеливо чака да ми се накрещи и ми се иска да приключа по-бързо с тази работа.

— Ще одобри ли всичко това? Нас? — промърморва Ксандър някъде изпод косата ми. Аз рисувам форми в неговата и се усмихвам.

— Да, след като те опознае. Как е възможно да не хареса Ксандър Спенс?

— Така е. — Целува ме и ме пуска от обятията си.

Отдалечавам се, но след няколко секунди се обръщам. Той е все още облегнат на колата и ме гледа как си отивам с глуповата усмивка на лицето. Препъвам се, но успявам да запазя равновесие и се засмивам.

— Приятно изкарване във Флорида.

 

 

Светлината в магазина е изгасена, стълбите в задната част обаче светят. Поемам си дълбоко дъх и ги изкачвам бавно. Все още не съм готова да се изправя срещу гнева в очите на майка ми. Прекалено съм щастлива. Не искам тя да разваля опиянението от последната ни целувка. Дали вече не е заспала? Защо пък да не ми се размине? Ха-ха. Няма как да се случи.

Вратата се отваря със скърцане. Напрежението в стаята може да се среже с нож. Мама е седнала до кухненската маса и ме чака. Светлината в помещението е приглушена; само луничките под шкафовете осветяват кухненския плот. Запалвам лампата.

— От колко време? — пита тя.

— От два месеца.

— С това момче ли излизаше?

— Да.

— А Мейсън? Мислех, че с Мейсън…

Поклащам отрицателно глава.

— С него сме само приятели.

— Къде го срещна? — изправя се майка ми.

Очевидно вече няма предвид Мейсън.

— Тук.

— Срещнали сте се тук? — Сочи пода.

— Не, всъщност се срещнахме долу. — Посочвам вратата. Моментът не е особено подходящ за шеги и е разбираемо защо цялото й лице се изопва.

— Знаеш, че семейство Далтън са… — Не може да изрече думата.

— Адски богати? Да, знам.

— Кейман… — въздъхва майка ми.

— Какъв е проблемът? Харесваме се.

— Хора като него не поддържат връзки с хора като нас.

— Мамо, моля те — въздъхвам. — Не сме в деветнайсети век.

Тя се изсмива с най-ироничния накъсан смях.

— Колкото повече пари имаш, толкова по-бавно тече времето.

— В смисъл — той ще остане на седемнайсет завинаги? — възкликвам уж изненадана.

— Кейман, това не е шега — прекарва ръка през лицето си мама. — Какво ще си помисли госпожа Далтън?

Поглеждам към свития й юмрук и усещам как и последната капчица еуфория се изпарява от тялото ми.

— Какво общо има госпожа Далтън?

— Срещнала си внука й в магазина. Ще ни сметне за непрофесионалисти.

— Мисля, че госпожа Далтън ме харесва.

— Харесва те като момиче от обслужващия персонал, не като гадже на внука й.

Майка ми успя да ме остави безмълвна. Сякаш току-що ми каза: „Семейството на Ксандър ще сметнат, че не си достатъчно добра за него. И знаеш ли какво? Не си.“

— Била си наясно, че няма да одобря връзката ви и затова излъга с кого излизаш.

Направо не вярвам как така точно майка ми, която очевидно има доста тайни, проявява смелост да ми говори по този начин.

— Мамо, звучиш абсурдно. Просто се забавляваме. Какво ти пречи да се зарадваш за мен?

— Ето това си за него. Просто забавление. Не виждаш ли? Кейман, ти си развлечение, нещо, с което да се разнообрази, докато си намери подходящото момиче.

— Чакай, да не би да създавам впечатлението, че искам да ми предложи брак? Мислех да изчакам поне още три седмици, докато зачекна темата.

— Той се забавлява — пренебрегва саркастичния ми отговор мама. — Вълнуващо е: да се среща с момиче, което живее над магазин за кукли. Приключение. Но това няма да продължи дълго. Ще ти разбие сърцето.

— Леле, нищо чудно защо баща ми така и не е дошъл да ме види.

— Баща ти така и не пожела да те види! Точно това казвам, Кейман. Не го ли разбираш? Той ни изостави.

Дишам дълбоко, гърдите ми се издуват и свиват, но въздухът не достига до дробовете ми.

— Жестоко. Дали мога да го изнудвам? Да се появя в офиса му и да изкрещя „Татко!“? Като Уил Феръл в „Елф“?

— Кейман, от твоите шеги нито една от нас няма да се почувства по-добре.

Сякаш някой е хванал сърцето ми и го стиска в юмрук.

— Никой не се шегува с „Елф“. Този филм е класика.

— Насреща съм, ако пожелаеш да поговориш за чувствата си — въздъхва мама. — Не мога да те спра да се виждаш с Ксандър. Но ако някога си се доверявала на преценката ми и мнението ми те интересува, ще прекратиш връзката си с него.

Тя не иска да разбере как се чувствам в действителност. Иска да спра да се виждам с Ксандър.

— Схванах какво е мнението ти.

Излизам от стаята с надеждата скоро да мога да дишам отново.