Кейси Уест
Разстоянието помежду ни (22)

Двайсет и втора глава

— Здравей. Мейсън, нали? — усмихва се мама.

Запомнила е името му?

— Да, здравейте. Радвам се да се видим отново. Надявах се да открадна Кейман за час-два, ако е възможно.

— Няма проблем. Къде ще ходите?

— С групата имаме репетиция и исках да чуя мнението й за някои от песните.

— Той все още не знае, че мнението ми за музиката е напълно безполезно. — Поглеждам мама.

— Напротив, има чудесни идеи — уверява го мама, сякаш съм го притеснила.

Той минава покрай нея и виждам как очите й се спират на прасеца му.

— Какво е това? — посочва го мама.

Мейсън извърта крак, за да погледне татуировката си, все едно е забравил, че е там.

— Китайски символ. Означава „одобрение“.

— Много красиво — отбелязва тя.

— Благодаря — обръща се той към мен. — Готова ли си?

— Естествено. Благодаря, мамо, ще се видим скоро.

Мейсън обвива раменете ми с ръка. Започвам да свиквам с потребността от физически контакт. В момента дори аз имам нужда от такъв.

— Носиш къси панталони през ноември? — сръчквам го.

— Не е чак толкова студено.

Прав е, разбира се. На Калифорнийския бряг началото на ноември е горе-долу същото като началото на повечето месеци.

— Къде е репетицията?

Мейсън ми посочва лилав ван.

— Във вана?

— С него ще отидем дотам.

Страничната врата на вана се плъзва и отвътре изскача усмихнатата Скай.

— Боже, не вярвах, че ще успее да те изкара от този магазин.

— Защо?

— Защото си адски отговорна. Но Тик се обзаложи, че ще успее. Явно съм подценила чара му.

По-скоро е подценила самотата ми. Мейсън ухае добре и аз полагам глава на гърдите му.

— Е, майка ми беше в добро настроение. Всъщност тя взе решението.

— О! — възкликва Мейсън. — Виж това. — Отваря пасажерската врата и буквално се гмурва във вана, за да вдигне нещо от пода. Списание „Старз“. — Още една статия. Време е да започнеш да си ги събираш. Като претенция към славата ни.

Грабвам списанието и оглеждам цялата корица, накрая виждам Ксандър под заглавието: „Ксандър Спенс и Сейди Нюъл заедно в Ел Ей за уикенда.“ На снимката той държи за ръка момиче с къса тъмна коса и дълги крака с тен. Стомахът ми се преобръща и започва да ми се гади. Значи миналия уикенд Ксандър е намерил нещо повече от риза за клиента си.

Разлиствам списанието и намирам статията за него.

„Ксандър Спенс, синът на собственика на верига хотели Блейн Спенс, бе засечен миналия уикенд пред нощния клуб «Оксижен» в Лос Анджелис с гаджето си, актрисата Сейди Нюъл, която снима филм в Париж през последните шест месеца…“

Гадже? Погледът ми се размазва. Няма начин да се разплача за това. Вече се отказах от Ксандър. Върнах му фотоапарата, напомням си. Това беше моят начин да го пусна да си тръгне. Но някъде дълбоко в себе си се надявах да се върне. Захапвам вътрешната страна на бузата си и потискам сълзите.

— Леле, каква статия. Видели са как двама души се разхождат. Ето ти новина.

Шест месеца. Снимала е в продължение на шест месеца. Аз съм била просто неговият начин да се разсее. Умът ми отчита факта колко платонически бяха отношенията ни: той така и не се приближи прекалено много; настоя, че е мой приятел, докато говореше с Мейсън, и никога не нарече срещите ни истински срещи. Те бяха „кариерни дни“. Тази седмица дори не се отби в магазина. Защо не ми го каза по-рано? Явно през цялото време съм възприемала сигналите му погрешно. Каква глупачка съм само. Той наистина е искал да бъдем просто приятели.

Преглъщам сълзите. Добре. Ето от това имах нужда — ясна развръзка. Поглеждам снимката на Сейди Нюъл. Тя е красива, изискана и изглежда много по-подходяща за него.

Иззад вана се появява Хенри.

— Готови ли сме да запишем първия сингъл? — Махва с телефона си. — Ксандър каза, че в момента студиото е свободно.

— Добре ли си? — пита ме Скай тихичко. Седя на средната седалка, притисната между нея и Дерек.

— Добре съм. Защо да не съм? — Като казвам, че съм „добре“, имам предвид, че съм ужасена. Ще видим Ксандър. Ще трябва да се изправя пред него. Това не е добре. След като напълно осъзнах новините от списанието, ми иде да скоча от вана в движение.

— Защото току-що разбра, че момчето, по което си падаш, има гадже. — Скай посочва списанието, незнайно как озовало се в краката ми, след като го метнахме обратно във вана. (Умишлено ли бях стъпила върху лицето на Сейди?).

— Толкова ли е очевидно?

— Е — свива рамене тя. — Все пак съм най-добрата ти приятелка.

— Така си е. Е, вече го преодолях.

— Бърза си.

— Защото се опитвам да го преодолея от момента, в който го срещнах. Значи съм с едни гърди напред.

Скай ме потупва по коляното. Мисли си, че съм в етапа на отрицанието. Не съм. Добре де, там съм, но очаквам тя да играе играта заедно с мен, докато чувствата, които си налагам в момента, станат истински.

Надявам се студиото и Ксандър да не вървят в комплект. Не съм готова да се срещна с него. Напълно възможно е да се е обадил в студиото и да ги е предупредил, че групата идва. Няма реална необходимост да присъства на записа. Или поне това си повтарям по време на петнайсетминутния път до студиото, докато другите се надприказват. Минаваме край охранителна будка, после през порта от ковано желязо и накрая се озоваваме на павирана алея. В момента, в който съзирам огромния фонтан и къщата с безобразно много прозорци, осъзнавам, че студиото и Ксандър вървят в комплект — местонахождението им е едно и също.