Лорен Фуше
Между небето и Лу (7)

5 ноември

Пом, остров Гроа

Наближава краят на ваканцията за Вси Светии. Островът ще се опразни. Улиците ще бъдат тихи до Коледа, дъждът ще заглушава стъпките на минувачите. Ще има по-малко хора при Лоик за сланината, любима на ловците на риба тон, той вече няма да обяснява на парижаните, че колбасите са в сряда, а печеното пиле — в неделя. В рибарския магазин на Тиери, пред щанда на Софи-Ан под халето, в двете хлебарници, в пощата, в трите книжарници и в дюкянчетата за палачинки ще има по-малко клиенти. По-малко ще има и за сладкишите със сливи на Гвенола или за козметичния салон на Корин. Градчето ще се зазими.

Ив и Жакот са приятели на Жо. Чувам, че някой свири на пиано зад вратата им, чакам да настъпи тишина, за да не им преча. Ив е ръководител на духовия оркестър „Ша-Тон“ — името идва от фара на Ша и от рибата тон на църквата. Това не е първият духов оркестър на острова, имало е гроаска „Лира“ през 1895 година и гроаска „Хармония“ през 1913. Пианото замлъква. Аз звъня. Отваря Ив.

— Здравей, Пом. Жо ли те праща?

Тръсвам срамежливо глава.

— Искам да взимам уроци. По саксофон.

— Мога да помоля един професор от консерваторията в Лориан, който идва редовно…

— Не, от вас.

Ив има брада, носи карирани ризи и дънки, а очите му се смеят.

— Пом, музиката е част от живота ми, свиря на различни инструменти, но не преподавам.

— Моля ви! Нямам пари, но мога да работя, да чистя, да гладя, да кося. Това е изненада.

— Изненада ли?

— Навремето татко е свирил на саксофон. Не сме близки. Искам да се науча, за да свиря с него, ако един ден се върне тук. Никой не бива да научи, нито мама, нито Жо.

Думите остават блокирани вътре в мен, там, където се спотайват чудовищата, които потапят островите под водата, или разни Албан, които казват, че мога да мра. Мисля си за татко, който свиреше в тъмнината. Ив и Жакот се споглеждат.

— Наистина ли искаш да се научиш?

Кимам убедено. Холът на Ив е пълен с инструменти, по масите има партитури.

— Отвори този калъф, Пом.

Сочи ми едно захабено куфарче. Повдигам капака. Частите на един саксофон са подредени върху кадифето.

— Счупен ли е?

— Не, спи. Ще го събудим.

Той вади малко парченце дърво от една кутия и ми го показва.

— Това тръстиково езиче се нарича платък. Слагам го в устата си, за да го навлажня. Поставям го върху това парче, тръбата, в тази посока, малко по-далеч от края. После се пъха това кръгче, лигатурата, трябва да се внимава да не се повреди платъкът. Затяга се. Разбра ли?

Не съм, но кимам. Той разглобява всичко и оставя частите върху масата.

— Твой ред е. Звукът, който ще изкараш, зависи от начина, по който си сглобила саксофона. Внимавай, платъкът е чуплив.

Опитвам и не успявам. Той ми показва пак. Изглежда сложно като моряшките възли в школата по ветроходство, но всъщност трябва да се схване номерът.

— После свързваш мундщука с корковата част на ескито. Ето така, без да затягаш. Видя ли?

Изпълнявам.

— Отлично.

Сочи двете големи парчета.

— Имаш и корпус и фуния. Сглобяваш ги. После завинтваш ескито. Саксофонът е духов инструмент от рода на дървените, макар да е изработен от метал. Това е алт саксофон.

Той взима една лента с кука накрая, провесва я на врата си и закача саксофона. После слага ръцете си като татко онази вечер — лявата горе, дясната долу. И духва в мундщука. От звука ме побиват тръпки. Когато Ив спира да свири, в сърцето ми сякаш зейва дупка.

— Това е мелодията, над която оркестърът работи в момента: Mon amant de Saint-Jean. Доста самохвалковци никога не бяха докосвали инструмент. Подир няколко месеца успяха да изсвирят заедно парчето.

Впечатлена съм. Ив освобождава лентата, провесва я на врата ми, поставя ръцете ми върху инструмента и го пуска. Не очаквах, че е толкова тежък.

— Преди да прибереш саксофона си, Пом, трябва да го почистиш.

— Както се изтрива кон след езда ли?

Дали Ив ще ме изгони поради липса на уважение към саксофона? Двамата с Жакот си имат котка, обичат животните.

— Ти си първата, която прави такова сравнение, но да, подобно е.

Почиства ескито с парцал, окачен на канап, а корпуса — с кръгла четка. Казва, че като се свири, вътре се събира слюнка.

— А щипките за пране за какво са?

— Това са клапани. Като духаш в мундщука и натискаш един или няколко, звучат ноти.

Ив си поглежда часовника.

— Имам среща за репетиция.

— Ще ми давате ли уроци?

— Това ти беше първият.

— Какво да направя в замяна, за да ви платя?

— Ще те натоваря с много важна задача, надявам се да се справиш.

С прахосмукачката съм по-добра, отколкото с ютията. Кося, но мама ми забранява да чистя косачката след това.

— Искам да се грижиш за дядо си — казва строго Ив. — Навремето той ме лекува, дължа му огромна признателност. Страхувам се за него.

— Ама това не е работа, то си е нормално, аз го обичам!

— Ще спя по-добре, като знам, че бдиш над него. Спазарихме се — заявява Ив и ми стиска ръката.