Лорен Фуше (автор)

Произведения

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Лорен Фуше от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Лорен Фуше
Лорен Фуше, 2014 г.
Лорен Фуше, 2014 г.
Родена22 октомври 1956 г. (68 г.)
Професияписател, сценарист, лекар
Националност Франция
Активен период1977 –
Жанрдрама
Известни творби„Между небето и Лу”

Уебсайтwww.lorrainefouchet.com
Лорен Фуше в Общомедия

Лорен Фуше (на френски: Lorraine Fouchet) е френска лекарка, сценаристка и писателка на произведения в жанра драма.

Биография и творчество

Лорен Фуше е родена на 22 октомври 1956 г. в Ньой сюр Сен, Франция. Тя е единственото дете на Кристиан Фуше, бивш министър на генерал дьо Гол, починал от инфаркт през 1974 г. Израства в двуезично семейство (френски и английски), а също така научава руски, латински и италиански. Учи в Копенхаген, а средното си образование лицея La Folie Saint-James. Първоначално се записва в юридическия факултет в Нантер, но по препоръка на баща си, малко преди смъртта му, се прехвърля в медицинския факултет на университетската болница за лечение на деца в квартал „Некер“ на Париж, където завършва през 1982 г.

След дипломирането си, в продължение на петнадесет години работи като спешен лекар към Служба за спешна медицинска помощ на Париж, в центровете на Europ Assistance и SOS Médecins Paris, както и лекар в Парижките театри. През 1996 г. напуска работата си и се посвещава на писателската си кариера.

Заедно със следването и работата си, през 1977 г. започва да пише романи. Първият ѝ роман „Жана, бездомната“ (Jeanne, sans domicile fixe) е издаден през 1990 г.

През 1996 г. е издаден романа ѝ „Спешно“ (De toute urgence), който получава наградата на Littré на групата писатели медици. През 2001 г. романът е екранизиран в едноименния телевизионен филм с участието на Матилда Мей, Нилс Таверние и Ева Дарлан.

Получава множество литературни награди, включително наградата „Littre 1997“ за De toute urgence, наградата Anna-de-Noailles на Френската академия 1998 г. за Château en Champagne, наградата на Запада и наградата на Бретан за Entre ciel et Lou.

В продължение на няколко години интервюира писатели за рубриката „Въпросник на Лорейн Фуше“ на списание Changer tout.

Лорен Фуше живее в департамент Ивлин, на остров Гроа в департамент Морбиан (където има малка къща), и в Рим.

Произведения

  • Jeanne, sans domicile fixe (1990)
  • Taxi Maraude (1992)
  • De toute urgence (1996) – награда Littré на групата писатели медици
  • Château en Champagne (1997) – награда Anna-de-Noailles на Френската академия
  • Le Phare de Zanzibar (1998)
  • Le Talisman de la félicité (1999)
  • 24 heures de trop (2002)
  • L'Agence (2003) – награда на пресата
  • Le Bateau du matin (2004)
  • Nous n'avons pas changé (2005)
  • Place Furstenberg (2007)
  • Une vie en échange (2008)
  • Le Chant de la dune (2009
  • La Mélodie des Jours (2010)
  • Couleur champagne (2012)
  • J'ai rendez-vous avec toi (2014)
  • Entre ciel et Lou (2016) – награда Ouest, награда Bretagne, награда Les Petits Mots des Libraires
    Между небето и Лу, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2019), прев. Венелин Пройков
  • Les Couleurs de la vie (2017)
  • Poste restante à Locmaria (2018)
  • Tout ce que tu vas vivre (2019)
  • J'ai failli te manquer (2020)

Екранизации

  • 2001 De toute urgence
  • 2002 Vu à la télé

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lorraine Fouchet в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​