Лорен Фуше
Между небето и Лу (45)

11 август

Пиша на трима ви от стаята в хосписа. Знам, че няма да ми помогнеш да си отида, Жо, макар да подписа договора. За какво ли се омъжих за лекар!

Сириан, Сара, пошегувах се гадно с вас, прощавайте. Нарочно ви излъгах, че баща ви ми е изменил. Той наистина ме предаде, но не ми е изневерявал. Не е пипвал друга жена (поне доколкото ми е известно), макар че не се притесняваше да ги оглежда. Преди десет години на Гран Сабл го накарах да ми обещае да ми помогне, ако някой ден се разболея от неизлечима болест, ако страдам или полудея. Мъжете не понасят сълзи. Той ми обеща и това ме успокои. Знаех, че няма да си удържи на думата, но ми стана по-леко.

Вие сте родени в истинско, хубаво семейство. Всичко си има опака страна, не се виждахте много често с баща си. И двамата понесохте рани и трудности, посрещнахте ги храбро. Пожелах чрез тази спорна лъжа да ви накарам да се изпокарате, да се разкриете. Ако съм успяла, сигурно сте изградили връзка помежду си. Баща ви не искаше да отида в хоспис, аз го накарах насила. За малко да обезобразя Пом, като съборих грека. В този момент не бях с всичкия си и не я познах.

Благодарение на трима ви бях невероятно щастлива. С Жо се научих да живея в радост до самозабрава. Пожелавам ви същото. Всяко лошо ястие, което ви готвех, беше поръсено с любов.

Надявам се, че Пом и Шарлот ще бъдат цъфтящи, свободни жени. Децата и внуците сами по себе си не даряват щастие, то иде от любовта, която ни вдъхват, с която ги обгръщаме, която ни изпълва.

Не знаем от какво ще умрем, но можем да решим как да живеем. Жо, накарах те да опознаеш по-добре децата ни и това ти попречи да се отпуснеш, да затъваш. Ти ми попречи да свърша със себе си, аз ти го върнах. Понеже отидох горе по-рано от теб, ще запазя за нас най-добрата маса в някой звезден небесен ресторант. Да те обичам бе опияняващо, думите ти ме омайваха, но никога не си ме опивал.

Безумно ти благодаря за Гроа. Късът небе над този остров не е като другите. Вълните, които галят назъбения бряг, земята и скалите, жълтугите и зидчетата, рибата тон върху камбанарията, пристаните, заливчетата и гроасците — всичко е рядко, уникално, прекрасно и могъщо. Гроа бе черешката върху тортата, не върху моя изгорял кейк или върху вълшебния кейк на Мартин. Черешката върху чумпота, Ко. Имам вкус към вас, gast.

Лу