Лорен Фуше
Между небето и Лу (37)

10 януари

Пом, остров Гроа

Редовно репетирам с духовия оркестър и добивам самочувствие. По-лесно е, понеже ако сбъркам, не се чува, а и разбрах как да настигам другите. Напредвам с партитурата на Danny Boy. Когато акомпанирам на Ив на пианото, сякаш се нося по пяната на вълните. Мелодията е вълшебна, също като сладкиша на Мартин. Когато я свиря, сърцето ми бие с ритъма на саксофона и сякаш Гроа никога няма да се откъсне от дъното на морето, сякаш татко живее целогодишно при нас, сякаш Лу не е умряла.

Федерико остава още няколко дни. Сара стъпва по-леко, откакто той е тук. Шарлот и Албан идват утре. Мама се мести в Локмария, но ще я виждам всеки ден. Татко ще идва при нас в петък вечерта и ще спи в стаята си. Албан ще е в синята стая, понеже той хъркал, а това й пречело да спи. У нас е пълна бъркотия. Смених си стаята с Шарлот. Федерико напусна синята стая и спи с леля Сара в прасковената. Само Жо остава в неговата си стая.