Стив Бери
Малтийска следа (8)

6

Люк чу думите „Решавам проблема“ и видя единия от мъжете на кулата „Мадлиена“ да маха с ръце.

По дяволите! Беше разкрит. Той погледна надолу към яхтата и видя човека от екипажа, който му бе помогнал да си сложи хомота, размахващ мачете.

О, боже!

— Ти, който висиш във въздуха — каза глас на английски в ухото му. — Ако ме чуваш, вдигни ръка.

Той реши да не пада в повече капани и не реагира.

— А, така ли? Знам, че ме чуваш.

Е, какво пък? Люк вдигна ръка.

— Така е по-добре. Чудесата на техниката. Разбира се, съмнявам се да не говориш малтийски, затова и го избрах. Не ми е приятно, че подслушваш частните ми разговори.

Гласът имаше… британски акцент.

Как го бяха разкрили? Добър въпрос. Пренасочен без предизвестие и обяснения от друга мисия с указания да лети директно за Малта, понеже имало данни за планирана среща в кулата „Мадлиена“ в 10 часа днес, Люк бе пристигнал вчера, бе отишъл в хотела, после незабавно бе излязъл да огледа обстановката и бе забелязал яхтите, теглещи парашути в морето. Затова бе наел една за следващия ден, но някъде по веригата се бе получил пробив.

И то сериозен.

— Няма да докладваш нищо на началниците си — каза гласът в ухото му. — Чух, че работиш за американското разузнаване. Това по никакъв начин не засяга американците.

Чул си? От кого? Но това не беше диалог.

— Да ти кажа нещо за местните обичаи — продължи гласът. — Малтийците боядисват лодките си в ярки цветове за късмет и за да прогонват злите духове. За твое съжаление, лодката, която идва към теб, не ти носи нищо добро.

Люк погледна към водата и забеляза една моторница на ярки сини и жълти ивици, която се носеше бързо към него. В нея имаше двама мъже — единият управляваше, а другият се прицелваше с пушка нагоре към небето.

Откъм кулата „Мадлиена“ отново се размахаха ръце.

Мъжът с мачетето на яхтата беше стъпил на задната платформа и замахваше да пререже въжето на парашута. С всеки удар по въжето се предаваха вибрации, които стигаха чак до него. Мъжът престана да сече и вместо това започна да реже като с трион. Въжето се прекъсна.

Движението напред изведнъж спря и Люк увисна в пространството, оставен на милостта на силния южен вятър. Докато яхтата се отдалечаваше, моторницата с двамата мъже се приближи. Другите яхти, теглещи парашутисти, бяха отишли далече.

Люк започна да губи височина. Твърде бързо при това. В което нямаше нищо необичайно — тези парашути бяха ултралеки и целите нарязани с отверстия, предназначени да бъдат теглени, а не да се скача с тях. Водите на Средиземно море се приближаваха с голяма скорост.

Той не беше с дебели обувки, нито бе увил глезените си за твърдо приземяване. Беше по риза, шорти и маратонки, всичките купени тази сутрин от магазин във Валета. Носеше със себе си само шепа евро, лазерното ухо и ключовете от наетата кола.

Водата беше на по-малко от петнайсет метра под него. Люк започна трескаво да разкопчава токите, стиснал с едната ръка стоманената тръба, която му служеше за седалка. Когато паднеше във водата, щеше да му се наложи да се освободи бързо от въжетата, преди да се заеме с новодошлите.

Той се вряза с плясък в повърхността и потъна надолу, като отначало се сгърчи от студената вода, после с няколко извивки на тялото се освободи от въжетата и с енергични движения заплува нагоре. Когато главата му се подаде над водата, лодката с двамата мъже вече се бе приближила. Люк се намираше на близо петстотин метра от брега и теченията го отнасяха навътре. Нямаше как да изплува на сушата. Видя мъжа с пушката да се прицелва в него. Пое дълбоко въздух, изви се и се гмурна в дълбините.

Покрай него се посипаха куршуми, които бързо забавяха скоростта си в солената вода.

Той спря да се гмурка и застана на едно място във водата, като гледаше нагоре към повърхността. Не можеше да задържа дъха си безкрайно. А какво гласеше старата поговорка? Най-добрата защита е нападението.

Люк се оттласна с крака и заплува нагоре, ориентирайки се по тъмния силует на лодката. По ъгъла на куршумите, които продължаваха да описват линии във водата, се виждаше от коя страна го очакват да изплува. Остана в сянката на полюшващия се корпус, без да откъсва очи от кила. Извънбордният мотор работеше на празен ход и лодката леко се носеше по течението, но ако двамата решаха да дадат газ и да потеглят, витлото щеше сериозно да го нарани.

Той изплува и тихо пое въздух, после изчака лодката да се наклони към него, хвана се с две ръце за борда и използва обратното движение на корпуса, за да се издърпа от водата.

Мускулите му бяха стегнати като пружини, съзнанието му беше бистро, мозъкът работеше на пълни обороти. Разполагаше само с миг, за да ги изненада, но го използва изцяло, като се набра нагоре, изви тялото си и с един ритник запрати кормчията през борда.

Мъжът с пушката се обърна.

Люк се хвърли напред и стовари десния си юмрук в долната му челюст, после сграбчи пушката и я изтръгна от ръцете му, за да го удари с приклада под брадичката. Чу се изпукване на кост и мъжът се строполи върху планшира. Люк го блъсна във водата.

Дотук беше лесно. Вече имаше тактическо предимство.

Той погледна към кулата „Мадлиена“. Гало и другият мъж бяха още на горната тераса и го наблюдаваха. Той остави пушката в краката си и даде газ. Двигателят се събуди и изрева. Зави към брега и в този момент чу изстрел.

Зад гърба си.

Той се обърна. Към него се носеше друга лодка. С един човек на борда — с бейзболна шапка, който едновременно управляваше и стреляше по него с пистолет. Люк имаше пушка, но не можеше да кара лодката и да стреля. Започна да криволичи на зигзаг, за да избегне куршумите.

Отекнаха още два изстрела.

Той зави на юг към Валета. Другата лодка го последва с вътрешен завой; дистанцията помежду им бързо се свиваше. След секунди щяха да се изравнят.

Люк пусна щурвала и сграбчи пушката с две ръце. Преследвачът му се приближи още повече. Люк се обърна и застана леко разкрачен, готов за стрелба, преди лодката да бе кривнала встрани.

Другата лодка забави ход и спря, а кормчията вдигна ръце във въздуха в знак, че се предава. Люк стисна отново руля и даде газ, завивайки към другия съд. Приближи се и вдигна пушката с една ръка с пръст на спусъка, докато с другата едновременно подаваше газ и въртеше руля.

Преследвачът свали бейзболната шапка и по раменете му се посипаха дълги руси коси.

— Коя си ти? — извика Люк.

— Лора Прайс.

— А защо стреляш по мен?

— За да привлека вниманието ти.

Лодките им се поклащаха върху вълните.

— Е, успя.

— Ако исках да те убия, щях да съм го направила.

— Винаги ли си толкова самоуверена?

— Тук съм, за да ти помогна.

— Измисли нещо по-умно.

— Може ли да си извадя телефона?

— Давай.

Жената бръкна в джоба си, докато той я държеше на прицел с пушката. Когато извади ръката си, държеше в нея сгъваем мобилен телефон. Отдавна не бе виждал такъв апарат. Тя му го подхвърли и Люк го улови във въздуха.

— Натисни двойката — извика тя.

Без да сваля пушката, той натисна бутона и вдигна апарата до ухото си, като не отделяше поглед от Лора Прайс.

Чуха се две иззвънявания. После някой отговори.

— Стефани Нел на телефона.