Стив Бери
Малтийска следа (52)

50

Люк се затича през тъмния проход между сградите.

Мъжът, когото гонеше, имаше голяма преднина. Но такава бе имал и Бъди Барнс едно време в школата на специалните части, когато ги накараха да тичат двайсет километра с пълно снаряжение като последен тест за издръжливост в края на двата дни интензивно физическо натоварване. Ако не пробягаш разстоянието в рамките на три часа, си аут. Но той не само го бе пробягал, ами бе изпреварил и Бъди, наваксвайки стоте му метра преднина в последния километър и половина, за да пресече пръв финалната линия. Победителят получаваше за награда привилегията да черпи другарите си в бара при следващия градски отпуск. Това излизаше някъде към двеста-триста долара, но въпреки това всеки държеше да спечели състезанието. Така че Бъди му бе заел сумата до следващата заплата. Така постъпваха помежду си. Ах, как му липсваше Бъди! Приятелят му бе загинал от заложено край пътя самоделно взривно устройство в Афганистан и на Люк се падна да бъде един от шестимата, носещи покрития с флага ковчег в Арлингтънското гробище.

Той ускори крачка, като внимаваше да не се подхлъзне по мокрия паваж. Това не беше равната земна пътека във Форт Бенинг, а хълмист град на брега на морето, пълен със свои и чужди, като понякога беше трудно да се каже кой, кой е.

Люк се сети за Лора Прайс. В нея имаше по малко и от двете. Само че бе проявила невнимание, за което бе платила висока цена.

Обектът се скри зад ъгъла на петдесетина метра напред. Люк усети обичайния прилив на адреналин. Беше в разцвета на силите си, готов за всякакви предизвикателства. Но си казваше, че трябва да бъде и умен. Винаги. Трудно бе да се каже дали мъжът изобщо съзнаваше, че има преследвач, понеже се движеше с равномерна стъпка. Люк стигна на свой ред до ъгъла и зави, без да спира. И тогава видя, че обектът вече не се движи. Беше застанал неподвижно по средата на улицата в стойка за стрелба, стиснал в двете си ръце пистолет.

По дяволите.

Люк се хвърли върху капака на една паркирана кола и се спря в предното й стъкло. Над главата му изсвириха два куршума. Той се претърколи върху капака, без да изпуска от ръцете си пистолета, просна се по корем на тротоара и надникна иззад бронята на колата.

Поредният куршум рикошира с писък от калника. Той се повдигна на колене, вдигна оръжието и на свой ред стреля. После надникна над предния капак на колата.

Мъжът бе изчезнал. Люк скочи на крака и хукна след него. Вдясно от мястото, където стрелецът бе заел позиция преди миг, започваше друга тясна уличка между два реда сгради. Люк се спря на ъгъла и видя мъжа, който тичаше надолу по склона. В далечния край блещукаше вода. Движеха се към залива, до който всъщност се стигаше лесно от всяка точка на града. Той измина тичешком разстоянието до края на улицата, където се спря и се огледа. Намираха се на яхтеното пристанище. Моторни лодки и малки яхти се полюшваха на въжетата си, почти опрени една в друга. Люк обходи с поглед множеството вдадени навътре малки кейове. Не се виждаше жива душа. Но някъде вляво от него се чу равномерно бръмчене на мотор.

Люк се затича по бетонния кей и видя една надуваема лодка модел „Зодиак“, която в този момент потегляше към Голямото пристанище. В нея имаше две изправени мъжки фигури. Единият от двамата се обърна и му махна подигравателно с ръка.

Мръсник.

Трябваше му лодка. Веднага. Много от съдовете бяха твърде големи, шест и повече метра, с всякакви ненужни екстри. Негодни за преследване. Към края на кея Люк видя една малка, около петметрова лодка с остър кил и извънборден мотор. Разбира се, нямаше ключ да запали двигателя, но това едва ли щеше да се окаже проблем. Още като дете той се беше научил как се пали такъв, като даде на късо. Люк и братята му вземаха една отвертка и развиваха кабелите под таблото, след което ги допираха един до друг. Работеше безотказно. Сега нямаше инструменти, но не му трябваха. Той развърза въжетата, придържащи лодката към кея, и когато водата я отнесе навътре, бръкна под таблото, издърпа двата кабела и завърза голите им краища един за друг. Двигателят изкиха и запали.

Когато оборотите се стабилизираха, той завъртя руля наляво и даде газ. Витлото захапа и тласна лодката напред, към пристанището. Зодиакът имаше голяма преднина, а пък неговата нова придобивка беше бедна откъм конски сили. В най-добрия случай щеше да види накъде бяха тръгнали. А какво ще направи по-нататък с тази информация, тепърва щеше да реши. Но му беше писнало да е все една крачка назад. Лора, Малоун, Тайното братство, Спаня. Всички имаха преднина от самото начало.

Подминаха Форт Сант Анджело и острия нос, обозначаващ входа към пристанището. Зодиакът беше на около четиристотин метра напред — черно петънце върху черната вода.

В далечината пред него Люк забеляза светлини. Някакъв по-голям съд чакаше на рейд. Вероятно целта им.