Стив Бери
Малтийска следа (35)

33

Люк изяде още едно хлебче с плънка от сирене и месо. Лора им викаше фтира, нещо средно между калцоне и сандвич. Особено му допадаха тънките резенчета картофи, с които бе украсена кората. Необичайно. Но вкусно. Той прокара късната си вечеря с кини — питие, подобно на кока-кола, но с по-малко захар. Една бира щеше да му дойде добре, но никой не му предложи такава. И на това беше благодарен. Беше гладен, а всяко момче, което расте, има нужда да се храни по три пъти на ден.

Или така поне твърдеше майка му.

Лора не бе успяла да хапне почти нищо, когато се появи един по-възрастен възпълен мъж с тъмна коса. Тя го представи като Кевин Хан, неин шеф и директор на малтийската служба за сигурност. След това тя си тръгна със Спаня и Хан. Люк се зачуди защо бе изключен от тази приятна компания, но реши да не го приема лично и да използва времето, за да мисли.

На кухненската маса имаше няколко броя „Малта Индипендънт“. Вниманието му привлече заглавие на първа страница отпреди няколко дни: „Всичко е готово за конклава“.

Ватикана. Кардинали прииждат в Рим за предварителни срещи, на които да обсъдят кой измежду тях би бил най-подходящ да оглави Църквата. Покани за участие са разпратени до всички кардинали електори на възраст до 80 години още в деня след смъртта на папата. Участниците пристигат с личните си автомобили, с таксита и микробуси до портите на Ватикана, за да участват в така наречените общи конгрегации — срещи при закрити врати, на които да се опознаят и да решат кой ще е следващият водач на един милиард и двеста милиона католици.

„Нужен ни е управленец, като под това имам предвид човек, способен да изгради стройна структура, като избере най-добрите хора, които да го подпомагат в управлението на Църквата“ — каза кардинал Тим Хъчинсън, бившият архиепископ на Уестминстър, Лондон.

Кардиналите с право на глас, които наброяват около 150 души, провеждат по две съвещания дневно. Едно от предназначенията на тези срещи е да изберат квесторите на конклава и да направят преглед на правилата. Предмет на разговори са и Светият престол, Курията и очакванията към новия папа. Тези предварителни съвещания предоставят на кардиналите възможност да оценят потенциалните кандидати, като наблюдават внимателно участието им в дебатите и се допитват дискретно до останалите кардинали относно тяхната пригодност и евентуални скелети в гардероба. Всичко това е необходимо, тъй като тези мъже идват от различни краища на света и рядко се събират заедно.

„Тази седмица провеждахме срещи, за да се опознаем по-добре и да обсъдим обстоятелствата, пред които сме изправени“ — каза Хъчинсън.

Той добави, че на този етап не би могъл да каже кои са фаворитите. Кардиналите никога не разкриват публично предпочитанията си към определен кандидат, но понякога дават знаци, описвайки в интервюта качествата, които според тях трябва да притежава. Най-често споменаваното качество е способността да приобщава по убедителен начин масите към католическата вяра. Но внезапната смърт на досегашния папа означава, че няма ясно очертан фаворит.

Подготвя се и самата Сикстинска капела. Монтират комина към пещта, в която ще се изгарят бюлетините след всяко гласуване. Белият дим е знак за успешен избор. Цветът на дима при всяко изгаряне се получава чрез добавяне на пакет със специален химикал към пламъците.

В допълнение секретността на ритуала се осигурява посредством комбинация от високи технологии и стародавна традиция, което включва заглушаване на сигнала на мобилните телефони, за да се блокират всякакви разговори или текстови съобщения с външния свят. Капелата ще бъде проверена с детектори за подслушвателни устройства. Заглушаване на електронните връзки ще се прилага както в капелата, така и в разположения недалече дом „Санта Марта“, където ще бъдат настанени участниците за времетраенето на конклава. Компютри няма да се допускат, а използването на електронна поща и Туитър ще бъде категорично забранено.

Но не всичко опира до високотехнологични джаджи.

Ще се прилагат стриктно и редица традиционни способи за осигуряване на тайната на вота…

Люк си припомни какво му бе разказал Спаня за хората си и подготовката за конклава. Ведомството разполагало с необходимите експертни познания, за да осигури тайната на вота. А кой би могъл да защити правоверните по-добре от шпионите?

Вратата се отвори и в стаята влезе Спаня. Сам.

Това вече обиждаше чувствата му.

— Къде е Лора? — попита Люк.

— Ще се върне скоро.

— Да не е оплескала нещо пред шефа?

— Допускам, че подобни ситуации са ти добре познати.

— Изпадал съм неведнъж…

— Не се съмнявам. Когато се върне, искам двамата да се заемете с нещо, което току-що възникна.

Дъждът беше поотслабнал, но още ръмеше.

— Опитвам се да се свържа с моя човек, когото пратих да пази кардинал Гало — каза Спаня. — Но не успявам да установя контакт. Бяха тръгнали към залива Сейнт Томас, там имало някакво часовникарско магазинче. Искам да идете до там и да видите какво става.

— Смяташ, че има проблем?

— Имам неприятно предчувствие.

Люк беше чувал Стефани да казва това и вярваше на инстинктите й, но този човек тук не му беше никакъв.

— Трябва да попитам шефката си — заяви той. — И това не е молба. Ако имаш нещо против, напускам.

— Шефката ти в момента лети с хеликоптер за Рим, нямаш връзка с нея. Тя е с Котън Малоун и с временния Велик магистър. Който, между другото, е брат близнак на кардинал Гало.

— Ти всичко знаеш — отбеляза Люк.

— Това ми е работата и си прав. Преди те излъгах. Нямам разрешение от Стефани Нел да използвам услугите ти. Но ще го получа в първия възможен момент. Имам право обаче да се възползвам от услугите на госпожица Прайс, така че за момента ти решаваш дали да останеш, или да си ходиш. Е, решавай.

— Защо не се занимаваш с конклава?

— В момента хората ми подготвят нещата.

— А пък ти си тръгнал на лов за съкровища. Да се чуди човек.

— Мога да върша няколко неща едновременно.

Люк стана от масата и хвърли хартиените салфетки от вечерята си в кошчето за боклук.

— Долу е паркирана кола. Зелена тойота. Ето ключовете. — Спаня ги постави на масата заедно с един телефон. — В навигационното приложение на апарата са зададени координатите на мястото, където отивате. Ако си с нас, изчакай Лора Прайс да се върне и тръгвайте нататък. Ако ли не, дай й ключовете и телефона. Тя ще се справи. Трябва да откриете Гало и моя човек и да не ги изпускате от очи. Когато това стане, обадете ми се. Номерът ми също е в телефона.

С тези думи Спаня излезе. Люк нямаше избор. И Спаня отлично го знаеше. Длъжен бе да остане. Но сега поне имаше мобилен телефон. Грабна го и набра номера за спешни случаи на отряд „Магелан“. Но не успя да се свърже. На дисплея се появи надпис: Нямате включена услуга международни разговори.

Той се усмихна. Спаня определено не беше глупак.

Люк реши, че му се полага поне да се поосвежи. Кой знае кога отново щеше да му се удаде тази възможност. Той остави беретата на масата, влезе в банята, използва тоалетната, после си изми ръцете и наплиска лицето си. След като се избърса с хартиените кърпи, той се върна в стаята и ги изхвърли в кошчето за боклук.

И тогава вратата се разтвори с трясък, като буквално изхвърча от касата. Вътре нахълтаха двама мъже. Нищо във вида и държанието им не показваше дружелюбни намерения.

Люк нямаше време да посегне към пистолета, затова се завъртя на дясната си пета и заби лакът в корема на по-близката заплаха. Нападателят се преви от удара зашеметен. Той стисна зъби и насочи вниманието си към втория. Ритникът му го запрати към стената; закачените картини издрънчаха. Люк пристъпи към мъжа, за да го довърши, като за миг забрави за първия. Силен удар в гърба обаче му напомни за неговото присъствие. Последван от втори.

Сякаш електрически ток премина по гръбнака му. Краката му омекнаха, болката пречупи прилива на адреналин. Зави му се свят. Но Люк беше отлично обучен и трениран боец, ветеран от много ръкопашни схватки в тясно пространство. Знаеше как да блокира центъра на болката в съзнанието си и да продължи да се бие.

Той се обърна. В лицето му се стовари юмрук. Ако не беше изтръпването в гръбнака му, щеше да окаже съпротива, но беше твърде зашеметен, за да реагира. Мъжката фигура пред него се завъртя в пространството. Същото направи и стаята. Пореден юмрук го улучи в челюстта.

Той залитна назад.

Трети юмрук се заби в стомаха му и изкара въздуха от дробовете му. Последният удар бе нанесен едновременно с две ръце, които се стовариха като брадви върху шията му. Проснат на пода, Люк чу като в просъница гласа на единия от мъжете, който се беше надвесил над него задъхан:

— Вдигай го!

Опита се да реагира, но не можеше.

Мъглата в мозъка му пречеше на мускулите да се подчиняват. Силни ръце го стиснаха за китките и глезените. Той искаше да окаже съпротива, но мускулите му бяха парализирани.

— Да го изхвърлим през прозореца — предложи единият от мъжете.