Метаданни
Данни
- Серия
- Котън Малоун (14)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Malta Exchange, 2019 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боян Дамянов, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Исторически приключенски роман
- Конспиративен трилър
- Рицарски приключенски роман
- Търсене на съкровища
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Стив Бери
Заглавие: Малтийска следа
Преводач: Боян Дамянов
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново
Излязла от печат: 08.03.2019
Редактор: Свилена Господинова
Технически редактор: Вяра Николчева
Художник: Shutterstock
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-470-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11387
История
- — Добавяне
29
Люк слушаше внимателно обясненията на Спаня.
— През трийсетте Мусолини държал да демонстрира на света Рим, възроден в някогашното си имперско великолепие. Затова се захванал с огромен по мащабите си проект за реконструкция на градската среда. Съборени били сгради, цели квартали били изравнени със земята, прокарани били широки булеварди. Днес в Рим идват хора от цял свят, за да се възхищават на архитектурата. Но те не разбират, че в голямата си част тя носи отпечатъка не само на папи и императори, а и на един кръвожаден фашист.
После Спаня им разказа как Мусолини се е надявал да докара в Рим световно изложение, че дори и олимпийски игри. За целта усвоил един участък блатиста земя северно от града, на брега на Тибър, и построил там величествен комплекс. Форо Мусолини.
— Нещо като Форума на Цезар или този на Август. Но докато в древността това са били места за търговия и богослужения, неговият бил замислен като арена на спорт и политика. Имало зали, лекоатлетически писти, плувни басейни, натруфен стадион от полиран варовик с двайсет хиляди места, заобиколен от шейсет мраморни статуи на голи мъже, размахващи боздугани, мечове и прашки. Форумът се превърнал в място за сборища на черноризци, седалище на Фашистката академия за физическо възпитание и площадка за тренировки и състезания. Лично Мусолини редовно ходел там да спортува и, което е най-невероятно, съоръжението още съществува.
Това беше изненада за Люк.
— Комплексът се използва за международни състезания — каза Спаня. — В сградите се помещават Италианският олимпийски комитет, телевизия, музей, академия по фехтовка, дори съдебна зала, оборудвана по последна дума на техниката, в която се провеждат процеси срещу терористи и мафиоти. Мястото се развива според нуждите, но една негова част си остава все същата.
Той помълча за ефект и добави:
— Обелискът.
Малоун никога не бе чувал за Форо Мусолини, нито за обелиска, който Полукс Гало току-що му описа. Но беше заинтригуван.
— Обелискът е висок близо седемнайсет метра — каза Гало. — Най-големият мраморен блок, добит някога в Карара. Като материал е перфектен, без пукнатини и примеси, а отгоре завършва с позлатен бронзов връх. С издълбан надпис: Mussolini Dux.
Малоун си преведе наум. Вождът Мусолини.
— Открит е с пищна церемония на четвърти ноември трийсет и втора. Зад него се простира гигантски площад, покрит с мозайки на мускулести атлети, орли и оди в прослава на Дучето. Толкова е отвратителен в грандоманията си, също като онзи, на когото е посветен. Но обелискът е един от последните останали паметници, все още носещ името на Мусолини.
Малоун познаваше символиката на обелиските — имперска власт в течение на векове. Египтяни, римляни, императори, папи — всички бяха прибягвали до тях. Беше напълно естествено и фашистите да си поръчат един.
— Но голямата тайна — продължи Гало — е в онова, което се намира вътре в обелиска.
Люк трябваше да признае, че цялата тази история звучи крайно интригуващо. Но си напомняше да не се увлича по разказа на Спаня, а да го наблюдава изкъсо. Човекът бе намислил нещо.
— По всички критерии и форумът, и обелискът са били замислени и изпълнени със замах — каза Спаня. — Но Мусолини не спрял дотам. Той възложил на един италиански учен класицист да състави кодекс, идеализирана хроника на възхода на фашизма, неговите постижения и място в историята. Хиляда двеста и двайсет думи най-чиста пропаганда, които на двайсет и седми октомври трийсет и втора били вградени в основите на обелиска.
Спаня обясни, че вграждането на предмети във вътрешността на паметници било честа практика в миналото, първоначално възникнала като дар към боговете, израз на суеверие. Впоследствие била видоизменена, за да напомня за личността на строителя или занаятчиите, създали съоръжението. На Мусолини този обичай особено му допадал и поръчвал заснемането на церемонията за кинопрегледите. Подписвал тържествено и със завъртулки акта за осветяване на паметника, запечатвал го в метална тръба и лично го зазиждал в prima pietra — първия камък на основата.
— Историята гласи — продължи Спаня, — че за да се извади кодексът и да се прочете посланието на фашистите, трябва обелискът да бъде съборен. За да може идните поколения да се запознаят с величието на Мусолини, би трябвало паметникът му да падне. Каква ирония, не мислите ли?
— Този обелиск още ли е там? — попита Лора.
— Изправен в цялото си величие.
— И защо това би трябвало да ни засяга сега?
— Британците дочули, че наред с кодекса Мусолини е зазидал още нещо в основата му, нещо, придобило особена важност в последно време.
Спаня бръкна в джоба си и извади някакъв предмет. И им го подхвърли.
Малоун слушаше внимателно думите на Полукс Гало.
— През трийсетте години Мусолини съумял да проникне в нашите редици — каза той. — Отначало за да ни покаже, че знае какво вършим, точно както постъпил и с Църквата. Ние също сме го наблюдавали. В резултат от усилията си той успял да се добере до някои от най-ревниво пазените ни тайни, особено една: Ностра Тринита. Предполага се, че някога е съществувала карта, сочеща пътя към скривалището. Ние я издирваме от хиляда седемстотин деветдесет и осма година, но като че ли Мусолини е успял да я открие.
Люк огледа предмета, който Спаня му бе подхвърлил. Беше монета. Не. По-скоро медал. На лицевата му страна бе изобразен Мусолини в профил, поставил на главата си качулка от лъвска кожа. На обратната се виждаше обелиск с надпис.
Foro Mvssolini A. X.
— Какво означава това? — попита той Спаня.
— С наметнатата лъвска кожа той се сравнява с Херкулес и първия от дванайсетте му подвига, убиването на Немейския лъв. Мусолини е бил обсебен от митологията. — Спаня посочи с пръст. — Обелискът на медала е същият като във Форума, със същия надпис. Но той съдържа и още информация. В основата на обелиска е вложен камък с изсечен надпис Anno X. Монетата, която държиш, е намерена в джоба на Мусолини в деня, когато е бил убит. Един член на Тайното братство е бил на мястото и я е прибрал, преди да откарат великия вожд и любовницата му в Милано и да провесят труповете им с главите надолу, за да ги гледа народът.
Люк размаха медала във въздуха.
— Мусолини ли го е създал?
— Поръчан е специално за откриването на Форо Мусолини. Няколко бройки са поставени в обелиска заедно с кодекса. Били са от злато. Този тук е от бронз. Изработен е специално за Дучето и фактът, че се е намирал в джоба му, е многозначителен. Както и онова, което е извикал миг преди да го разстрелят при езерото Комо. Magnus ab integro saeclorum nascitur ordo. Най-великият орден на всички времена се ражда отново. По онова време не е означавало нищо. Но ако разгледаме текста на кодекса, поръчан от Мусолини, онзи вътре в обелиска, в началото има епиграф. Един цитат на Вергилий от „Буколики“. „Най-великият орден на всички времена се ражда отново.“
— Твърде много съвпадения едва ли са съвпадение — каза Лора.
— Права си — отвърна Спаня. — Което означава, че търсеното от нас чака във вътрешността на обелиска, а господин Малоун е човекът, който ще го открие.
* * *
Малоун изчакваше Гало да приключи с историята.
— От доста време подозираме, че обелискът е служил на Мусолини за скривалище. Вероятно зад камък в основата, белязан с надписа Anno X. Дошло е време да проверим дали е така. И то по-бързо.
По тона му си личеше, че въпросът не търпи отлагане.
— Смятате, че хората, които се опитаха да ме убият, са тръгнали нататък ли? — попита Малоун.
— Да, смятам.
Което обясняваше припряното бягство на фалшивия Гало. Той погледна часовника си.
— Имат по-малко от час преднина. До Рим има доста път.
— Три часа — каза Стефани.
— Аз мога да ви откарам по-бързо до там — каза Гало. — Разполагаме с хеликоптера, който е още във вилата.
Малоун хвърли бърз поглед към Стефани, която сякаш прочете мислите му.
— Ясно — каза тя. — Сега е моментът да се оттеглиш. Не бих те упрекнала. Както сам казваш, твоето куче не участва в тази борба.
Това беше истина. Малоун беше нает да свърши определена работа, която се бе проточила, но сега всичко беше приключило. Трябваше да си намери хотел, да се наспи, а на сутринта да отиде до най-близкото летище и да си хване самолета за Копенхаген. В края на краищата той се беше пенсионирал от шпионския занаят. Но не беше умрял. Поне засега. А беше и любопитен. Какво бяха пазили малтийските рицари? Документа, който и Наполеон, и Мусолини бяха търсили ли? Който може би чакаше да бъде открит в основата на един обелиск в Рим. От 1932-ра. И който би могъл да повлияе на предстоящия конклав и избора на папа. До срещата му с Касиопея в Ница оставаха няколко дни. Защо не? Така и така беше дошъл до тук…
— Оставам — каза той.
Стефани се усмихна.
— Хеликоптерът ще бъде тук след петнайсет минути.
— Доста си самоуверена, а?
— Надявах се. Ще пристигнем в Рим поне час преди останалите. Благодаря ти, Котън.
В архива влезе непознат мъж, приближи се до Гало и му прошепна нещо на ухото. Гало кимна и пратеникът се оттегли.
— Пристигна още една новина, този път тревожна — каза той. — В Малта са изпратени хора да убият брат ми.