Стив Бери
Малтийска следа (33)

31

Котън Малоун, Полукс Гало и Стефани седяха в хеликоптера, който летеше на юг. Отначало тя мислеше да остане на място, за да координира мисията на Малоун с онова, което вършеше Люк в Малта. Гало й бе предложил за щаб Вила Пагана в Рапало и тя за малко не се бе възползвала от щедростта му, но в крайна сметка реши да дойде с тях, защото държеше да се върне в Рим.

— Знам, че това сигурно ви се струва объркващо — поде Гало. — Брат срещу брата. При това близнаци.

— Винаги ли сте враждували помежду си?

— Всъщност точно обратното. Родителите ни бяха убити, когато бяхме още деца. Отраснахме в сиропиталище, сестрите не можеха да заменят родителската грижа, но поне се стараеха. Двамата с Кастор се бяхме вкопчили един в друг. Но после всеки от нас заживя свой живот. Променихме се като личности. Макар да си приличаме, ние мислим различно. Преди да навършим двайсет, той беше в семинарията, а аз — във войската.

— Докато бяхме в архива, казахте, че брат ви иска да стане папа. Сигурен ли сте в това?

— Извън съмнение. Той сам ми го каза. За него този конклав е дар Божи, неочакван шанс, от който трябва да се възползва максимално.

— Разговаряли сте по въпроса, така ли?

— Спорихме разгорещено. Както често ни се случва напоследък.

— Архиепископ Спаня негов съюзник ли е? — попита Стефани.

— Това чувам. Вчера Кастор е отишъл в Малта специално за да се срещне със Спаня.

— А вие откъде знаете това? — попита Малоун.

— И ние като Спаня си имаме шпиони.

Малоун не се съмняваше в това; нещо, казано в архива, не му даваше покой и се нуждаеше от пояснение.

— Защо смятате, че животът на брат ви е в опасност?

— Имаме хора в Малта, във Форт Сант Анджело. Няколко от рицарите ни са постоянно разквартирувани там. Наблюдават брат ми и ми докладваха, че може да е в опасност.

— От кого? — попита Стефани.

— От Тайното братство. Те са на острова. Знам това със сигурност.

Малоун погледна към Стефани.

— Нещо от Люк?

— Мълчание. Джипиес сигналът от телефона му също е прекъснал. Работел с една агентка на малтийските сили за сигурност, Лора Прайс. И двамата били при Спаня. Шефът на сигурността ме уверява, че ситуацията е под контрол, така че се надявам Люк да се оправи сам.

— Той умее.

Хеликоптерът продължаваше да цепи нощния въздух. Малоун гледаше през прозорците към притихналата провинция, тук-там оживена от светлините на някое селце или ферма. Бяха далече от Рим, вероятно още не бяха стигнали Тоскана.

— Сега разбирам — каза Гало, — че интересът на брат ми към рицарите е бил продиктуван изцяло от егоистични мотиви, както е обичайно за него. Използвал е поста си, за да научи тайните ни. Да се надяваме, че ще спрем кандидатурата му за престола, преди още да е обявена, и така ще избегнем по-нататъшни вреди за Ордена.

На пода на хеликоптера имаше брезентова торба. Гало я посочи и каза:

— Донесъл съм всичко необходимо. Предполагам, че легендата не отговаря на истината и няма да се наложи да разрушаваме обелиска, за да се доберем до кодекса или каквото има там вътре. Отдавна смятаме, че един белязан камък в основата ще улесни достъпа ни до скривалището.

— Смятате да го взривите ли? — попита Стефани.

— Надявам се и един тежък чук да свърши работа. Но в Италия има много хора, които няма да заплачат, ако този обелиск бъде сринат. Няколко правителства досега са правили опити да го махнат от там.

Но още си стоеше. Като цветята на лобното място на Мусолини.

— А защо от Тайното братство биха желали смъртта на кардинал Гало?

— Защото се е скарал с половината братство, превърнал ги е във врагове.

— Но те не са от хората, за които убийството е нещо нормално.

— Те са фанатици, което ги прави непредвидими и опасни. Според тях Кастор е заплаха за Ордена. А те са създадени с една цел: да елиминират заплахи. Така че последното нещо, което биха допуснали, е Кастор да стане папа.

— И са готови на убийство, за да го спрат? — попита Стефани.

— Не мога да кажа какво биха направили. Знам само, че са в Малта.

Хеликоптерът направи широк завой и започна да се снижава. През прозорците Малоун видя, че летят над покрайнините на Рим. Отдолу се виждаше форумът с двата стадиона, разните лекоатлетически писти, тенис кортове и други съоръжения, частично осветени през нощта, а на входа на всичко това, в началото на широко авеню, стигащо чак до площада в другия край, се издигаше обелискът.

Той погледна часовника си. Наближаваше полунощ. Беше изминал един дълъг ден.

Рицарят гледаше осветения обелиск; в студената светлина на прожекторите се виждаше ясно огромният надпис, изсечен отстрани.

Mussolini Dux.

Най-после. Истината можеше да излезе наяве. Дали картата беше вътре? Или може би самата Ностра Тринита? В търпеливо очакване.

Малцина измежду членовете на Ордена бяха посветени в най-грижливо пазената информация. Слава богу, той беше един от тях. Знаеше за визитата на Мусолини във Вила дел Приорато ди Малта и казаното от него на Великия магистър Ровере-Албани. Аз дори му направих услуга и го скрих там, където никой да не може да го намери. Ако Мусолини наистина бе открил Ностра Тринита, това би било най-вероятното й скривалище.

Поне така го бе уверил Джеймс Грант. Сега бе моментът да провери дали информацията, до която се бе добрал, рискувайки всичко, ще се окаже вярна. Най-после англичаните му се бяха махнали от главата. Оставаха само американците. Но той щеше да се справи и с тях.