Стив Бери
Малтийска следа (10)

8

Малта

Вниманието на Люк бе раздвоено между телефона и жената в другата лодка, която още държеше на мушка. Шумът на извънбордния двигател му пречеше да чува, затова той се пресегна и го угаси.

— Коя е тази? — попита той Стефани.

— Искаше да я включа в мисията, в случай че имаш нужда от помощ. Питах я откъде знае каквото знае, но тя не каза нищо. Обясних й, че ще се справиш и без нейна помощ.

— А имаше ли причина да ми спестиш тази информация?

— Тя се обади преди час. Опитах се да се свържа с теб, но ти не отговаряше.

Защото Люк бе оставил телефона си в колата.

— Отговорих на това позвъняване, защото идваше от същия номер, както преди — каза Стефани.

Лодките им се раздалечаваха от течението и той видя как Лора Прайс даде газ, за да скъси дистанцията. Той свали пушката надолу; тази жена вече не представляваше пряка заплаха. От което не следваше, че не би могла да му навлече неприятности.

— Разправи ми за нея — каза той.

— Кое те кара да мислиш, че знам нещо повече?

— Нямаше да разговаряме, ако не знаеше.

Люк бе работил достатъчно дълго със Стефани, за да е сигурен, че тя никога не се оставя на случайността. Стефани Нел ръководеше отряд „Магелан“ с военна прецизност и очакваше от агентите си абсолютен перфекционизъм. Благодарение на връзката й с неговия чичо, бившия президент Дани Даниълс, Люк се ласкаеше да си мисли, че се радва на по-специално отношение от шефката си, но истината бе, че тя нямаше протежета. Стефани очакваше от хората си да вършат работа, точка. Нямаше никакво значение кой какъв е. Нулева толерантност към грешки. Искаше резултати. Затова го бе пренасочила към тази мисия — защото очакваше от него резултат.

Но той бе оплескал всичко.

— Работи в службата за сигурност на Малта — каза накрая тя.

— Това островче има служба за сигурност?

— Част от въоръжените сили. Не е голяма, но съществува. Няколко години е била в ЦРУ. В Лангли още я помнят. Май не обича много да изпълнява заповеди. Живее от адреналин. Бомба със закъснител, но обикновено гърми в правилния момент и убива когото трябва.

— Значи си приличаме.

— И аз си казах същото.

— Някаква идея защо малтийците са намесени в тази история?

— Не. Но тя те е следила от самото начало.

Което той бе пропуснал да забележи. Още една грешка.

Люк гледаше втренчено преследвачката си през ивицата вода, която ги разделяше. Беше руса и изглеждаше впечатляващо, с високи скули и изразителна уста. Правата й коса се спускаше симетрично от двете страни на високото й чело. Беше по джинси, пристегнати с колан на кръста, и блуза, от която се подаваха почернели от слънцето ръце. Готина жена. Спор нямаше. При това изглеждаше в страхотна физическа форма, мускулеста по начин, който му допадаше. Очевидно умееше да кара лодка, да стреля с пистолет и да върши други полезни неща. Като прибавеше към това и дързостта на улична котка, ясно бе защо Стефани я бе описала като бомба със закъснител.

— Какво искаш да направя? — попита Люк.

— Не обичам нахалници и лъжци. Разкарай я.

— С удоволствие.

— Кажи какво стана с Гало.

— Възникна малък проблем. Но ще го отстраня.

— Действай.

И линията прекъсна. Но Люк не свали телефона от ухото си и продължи да се преструва, че говори, докато преценяваше ситуацията. Пушката още беше в ръката му. Лора Прайс изчакваше на шест-седем метра откъм левия му борд. Той се направи, че прекъсва разговора, и й махна да се приближи, за да й върне телефона. Ако запазеше спокойствие, може би щеше да успее да я изненада. Нещата с кардинала се бяха пообъркали, но той щеше да намери начин да му хване отново следите. Случва се човек да стъпи в мръсотия; важното е да внимаваш да не усмърдиш всичко наоколо.

Пушката беше насочена надолу, към палубата.

Той й махна с ръката, в която държеше телефона, и тя се приближи с лодката. Подхвърли й апарата. В момента, когато тя посегна и го улови във въздуха, той вдигна оръжието и изстреля три куршума в двигателя й. Тя се просна по лице на палубата. Извънбордният мотор избухна в искри и дим.

Люк се изсмя тихо. Триста конски сили бяха отишли на вятъра.

Той завъртя ключа и запали своя двигател, като даде газ, обливайки другата лодка с разпенената си бразда. Люк хвърли поглед назад и видя, че Прайс се е изправила на крака, но вече беше твърде далече, за да го улучи с пистолета си от люлеещата се палуба.

Махна й за „сбогом“, като се надяваше никога повече да не я види.

Време беше да открие Гало и да продължи, откъдето го бяха прекъснали. Люк погледна към брега и кулата „Мадлиена“. Кардинала и мъжа с него ги нямаше. Тръгна успоредно на брега, като въртеше руля, за да избягва по-големите вълни, и се насочи на изток към Валета, където го очакваше наетата му кола. Вибрациите от двигателя се предаваха на палубата и сякаш го зареждаха с енергия.

Никой не го следваше. Явно на Лора Прайс щеше да й се наложи да си търси транспорт до брега. Но такъв беше животът.

Той обичаше да се залъгва с мисълта, че разбира от жени. Истината беше обратната. Обичаше да се прави на непукист и да кара дамите да си мислят, че е някакъв див вироглавец, когото могат да опитомят. Това в повечето случаи работеше в негова полза, но понякога водеше и до катастрофи.

Всъщност Люк Даниълс беше мамино синче. Той се обаждаше на майка си всяка неделя независимо от коя точка на света. Тя знаеше, че работи в разузнаването. Стефани му беше позволила да й разкрие този факт, който я бе хвърлил във възторг. От четирите й деца — Матю, Марк, Люк и Джон — той беше лудата глава. Останалите имаха порядъчни професии, семейства, къщи, ипотеки. Само той бе останал ерген, обикаляше света и вършеше онова, което поискаше от него отряд „Магелан“. Все още не бе открил онази идеална комбинация от любовница, приятел, душеприказчик и партньор. Може би някой ден и това щеше да стане. Проблемът беше, че докато жените се омъжват за избраника си с надеждата да го променят, но рядко успяват, мъжете се женят за избраницата си с надеждата да си остане същата, но тя винаги се променя. Какво му бе казало едно потенциално гадже? Съпрузите са като колите. През първата година не дават дефекти.

Колко вярно казано.

Кариера, постижения, независимост, пътувания — това бяха основните му приоритети за момента. Бракът и децата оставаха на заден план. Фактът, че е племенник на Дани Даниълс, може би му бе отворил някоя и друга врата, но ако тези врати не се бяха затворили оттогава, го дължеше единствено на себе си, на добре свършената работа. Разбира се, последният половин час не се броеше сред триумфите му.

Той следваше курс на юг, като си преговаряше наум прочетеното предишната вечер. След Великата обсада от 1565 г., когато турците се опитали да превземат Малта със сила, Великият магистър Жан Парисо дьо Валет решил да изгради укрепен град върху един гол варовиков полуостров на северния бряг на острова. Това бил първият европейски град от римско време насам, построен по градоустройствен план, с мрежа от улици и крепостен ров откъм южната страна, заобиколен отвсякъде от дебели каменни стени. Откъм изток и запад имало удобни заливи, представляващи отлични естествени пристанища. Местоположението се оказало превъзходно за морска сила като малтийските рицари, които постепенно превърнали острова в непревземаема военноморска база.

С размерите си от приблизително три километра на километър и половина и гъстото си застрояване Валета векове наред бе приютявала рицарите, предлагайки им всички условия за живот. Градът беше ням свидетел на четири века упорит труд и великолепие. Неговите църкви, магазини, жилищни сгради, дворци, складове и укрепления заедно с двореца на Великия магистър бяха оцелели като по чудо въпреки яростните бомбардировки на Хитлер през Втората световна война.

Сградите се извисяваха в прави линии, съзнателно долепени една до друга, за да хвърлят сянка от жаркото средиземноморско слънце, същевременно позволявайки на морския вятър да преминава безпрепятствено по улиците. Общо градът наброяваше около две хиляди достолепни постройки, всичките завършени в течение на пет години. Но минали още двайсет и пет, за да бъде доведено всичко до съвършенство. Почти нищо не се бе променило от XVII в. насам. На Люк особено му допадаше казаното от Дьо Балет за неговото творение:

Построен от благородници за благородници.

Пред очите му се разкриха белите рампарти на Форт Сант Елмо, кацнали високо горе на каменния полуостров, от които се разкриваше зашеметяваща гледка към открито море. Той си представи залповете на медните топове, отблъсквали корабите на турските нашественици. Цялата Велика обсада приличаше на сюжет за холивудски филм. Сюлейман Великолепни изпратил 40 000 воини и над 200 кораба, за да превземат Малта и да я направят част от ислямския свят. Дьо Валет имал под свое командване 200 рицари, 1100 войници и 6000 членове на местните милиции. Въпреки молбите му за помощ нито един от християнските крале в Европа не си мръднал пръста, понеже били прекалено заети да се избиват помежду си.

Дьо Валет останал сам. Нашествието било яростно и кръвопролитно, като протекло изцяло през нечовешки горещото лято. Форт Сант Елмо издържал месец, преди да капитулира. Но самите турци страдали от липса на провизии, недостиг на питейна вода и дизентерия. И двете страни се отдали на кървав разгул. Труповете на убитите рицари бивали привързвани с отрязани глави за дървени кръстове и пускани да плуват в залива към укрепленията от другата страна. В отговор Великият магистър Дьо Валет обезглавявал турски пленници и изстрелвал главите им с оръдията си вместо гюлета.

Накрая, през септември 1565 г., от Сицилия пристигнали подкрепления и турците минали в отстъпление. Без този обрат корабите на мюсюлманите щели да владеят цяло Средиземно море от базата си в Малта и Европа щяла да бъде изложена на смъртна заплаха. Но малтийските рицари спасили християнския свят.

Той зави покрай Форт Сант Елмо и навлезе в Голямото пристанище, заобиколено отвсякъде с крепостни стени и стражеви кули. По бойниците на крепостта и отсреща през залива, в Трите града, приветливо се вееха разноцветни знамена. Към един от дългите кейове беше привързан круизен кораб, от него слизаха тълпи туристи. Друг чакаше на рейд навътре в морето. Люк се насочи към яхтеното пристанище. От яхтата, която го бе теглила, не се виждаше и следа. Той намали газта и лодката забави ход, за да навлезе в заграденото пространство с десетки лодки, които се полюляваха лениво на котвите си.

Колата му го очакваше на малък паркинг през няколко преки от там.

Той приближи лодката до кея, угаси двигателя и я завърза за два свободни стълба. Скочи на брега и закрачи към колата си. Двама мъже му преградиха пътя.