Стив Бери
Малтийска следа (6)

4

Малта

9:50 ч.

Люк Даниълс обичаше морето, въпреки че голяма част от службата му бе преминала на суша. Но откакто се бе уволнил от армията и бе постъпил в отряд „Магелан“, по-често му се налагаше да работи на вода, отколкото на твърда земя. С Котън Малоун се бе запознал насред ледените вълни на Йоресунд край бреговете на Дания, а съвсем неотдавна бе приключил рисковани мисии в Индийския океан и Яванско море. А сега яхтата му — седем и половина метрова, с остър кил — се полюляваше на малките вълни край бреговете на Малта, докато той седеше на кърмата с късо подстриганата си коса, по риза, мокра от пот. Предишния ден бе видял реклама на местния клуб за водни спортове — един от многото, предлагащи услугите си от множеството морски курорти на целогодишно тълпящите се по тези брегове туристи.

Нагоре, нагоре, все по-високо във въздуха… Представи си, че парашутът те носи, теглен от нашата специална яхта, рееш се на 80 метра над морето и попиваш с очи зашеметяващата гледка. И в края на това незабравимо преживяване кацаш благополучно обратно на яхтата. Може да изживееш това приключение сам или с приятел. Може да го направиш сутрин или да полетиш следобед, за да се насладиш на знаменития залез над Малта. Едно незабравимо преживяване, което не бива да се пропуска. Опитай с приятели. Продължителност на полета: десет минути.

Люк бе решил да не се ангажира с други хора и бе наел сам яхтата за цялата сутрин, плащайки по високата тарифа, защото искаше да прекара във въздуха доста повече от десет минути, и то в конкретна точка над острова в точно определен момент.

— Пригответе се — извика кормчията. — Почти стигнахме.

Той бе излязъл на лов за едра риба, но не от ония, които плуват в океана. Беше по следите на Негово преосвещенство кардинал Кастор Гало, един от 231-те прелати на Римокатолическата църква.

Разполагаше с подробно описание на обекта. Роден и израснал в Малта; баща му бил моряк на риболовен кораб, майка му — учителка. Напуснал острова, преди да навърши двайсет години; учил в духовна семинария в Ирландия, но завършил образованието си в папския Григориански университет в Рим. Ръкоположен за свещеник в базиликата „Свети Петър“ лично от папа Йоан Павел II. Оттогава Гало бе служил в различни енории по целия свят, но накрая се бе озовал обратно в Рим, за да запише канонично право и да защити докторат. Бенедикт XVI го бе повишил в кардинал и назначил за префект на Върховния трибунал на Апостолическата сигнатура — касационната инстанция за всякакви дела по църковни въпроси. Там се бе задържал за времето на последните двама папи, докато накрая прекалената му прямота му бе създала неприятности и бе довела до понижението му в сан. Сега се водеше единствено патрон на Суверенния военен орден на Малта — церемониална длъжност, обикновено запазена за кардинали към края на земния им път или пък изпаднали в немилост. Все още сравнително млад, на петдесет и шест, Гало явно принадлежеше към втората категория.

Яхтата забави ход. Люк заобиколи почернелия от слънцето кормчия, слезе на дървената платформа отзад на кърмата и седна на ниската пейка. Друг член на екипажа му подаде доста неубедителен на вид комплект найлонови ремъци. Той бе скачал с парашут от всякакви височини, няколко пъти по време на бой и два пъти в открито море. Не се боеше от височини, но при самата мисъл да виси във въздуха, дърпан от стотина метра въже, като единственото, което го държеше за парашута, бяха няколко найлонови връвчици, изпитваше известно притеснение. Както често обичаше да си казва: ако летенето е толкова безопасно, защо наричат летищната сграда терминал?

Люк си нахлузи ремъците. Човекът от яхтата провери закопчалките, като подръпна тук-там, за да се убеди, че всичко е наред. Стоманените карабини щракнаха в металните халки и той вече беше едно цяло с парашута.

— Отпуснете се назад. Гледайте да не се обесите — извика мъжът. — Не се хващайте за нищо и приятно летене!

Той вдигна палец: всичко е наред.

Двигателят на яхтата изфорсира. Носът потрепери и се повдигна нагоре; яхтата зацепи водата, оставяйки след себе си млечна диря. Многоцветният купол улови вятъра, вървите се изпънаха. Подметките на маратонките му вече не напипваха твърда повърхност; издигаше се нагоре. От хидравличния скрипец започна да се развива дебело найлоново въже.

Бавно и равномерно.

Люк се огледа — намираше се на около четиристотин метра от северния бряг на острова. Малта беше разположена точно в средата на тесен пролив, на стотина километра от Сицилия и по-малко от триста и петдесет северно от Африка — остров в Средиземно море от, има-няма, 300 квадратни километра, който в най-високата си точка се издигаше на не повече от 250 метра над морското равнище. Римляните го бяха наричали Мелита — мед, заради вкусната местна разновидност. Уникалното му местоположение бе предопределило историята му. В различни епохи финикийци, картагенци, гърци, римляни, византийци, араби, нормани, шваби, анжуйци, хоспиталиери, французи и британци го бяха оспорвали помежду си. Сега беше суверенна демократична република, пълноправен член на Организацията на обединените нации, Европейския съюз и Британската общност. Гола безводна скала, пустинно суха през лятото и удавена от дъждове през зимата, жертва на безброй нашествия през вековете. Южната брегова ивица се издигаше непристъпно, с отвесни скали и нагънати хълмове с назъбени била. Но тук, откъм север, брегът бе насечен от вдадени навътре като фиорди заливи, предлагащи великолепни естествени пристанища.

В хотела предишната вечер Люк бе прочел кратка история на Малта в едно от туристическите списания, оставени в стаята. От древни времена малтийците живеели във вътрешността на острова, далече от брега, за да избягат от бури, пирати и поробители. Суверенните рицари на Родос обаче се превърнали в морска сила. Дошли по тези места през XVI в. и възприели името Рицари на Малтийския орден, за да се борят с нашественици и да закрепят присъствието си на острова, те осеяли брега с наблюдателни кули от оранжевокафяв варовик, разположени на стратегически дистанции една от друга, за да могат да си подават сигнали като по телеграф. Някои бяха малки, други — цели крепости. Онази, която Люк оглеждаше внимателно в момента от деветдесет метра височина, бе построена през 1658 г., но все още се намираше в добро състояние и вършеше работа.

Кулата „Мадлиена“.

Предишния ден той бе дошъл на кратък оглед и бе научил доста неща, включително това, че през Втората световна война в кулата е била разположена артилерийска батарея. Беше се изкачил по витото стълбище до парапета на наблюдателната площадка, от която се виждаше точното място, където се намираше в момента. Също като посестримите си, „Мадлиена“ се издигаше на гол скалист нос. Никакво прикритие. Стърчеше насред нищото. Което правеше наблюдението откъм сушата невъзможно. Затова Люк бе решил да импровизира. Погледна часовника си.

10:00.

Скоро кардинал Гало щеше да се изправи на парапета на кулата „Мадлиена“. Което само по себе си повдигаше въпроси.

Папата бе починал преди тринайсет дни. Според Апостолическата конституция тленните му останки трябваше да бъдат погребани в рамките на четири до шест дни. После следваше деветдневен период на траур. Петнайсет дни след датата на смъртта се свикваше конклав. Но точно преди насрочената дата кардинал Гало неочаквано бе излетял от Рим за Малта. Това бе привлякло вниманието на Вашингтон и Люк бе изпратен да наблюдава какви ги върши свещеникът. Защо? Не му плащаха да знае това. Просто му наредиха да замине и да си отваря очите.

Той се намираше достатъчно високо, за да не чува никакви звуци от земята. Топъл вятър брулеше лицето му. Вълни с бели гребени се разбиваха в скалистия бряг. Той вече не беше новобранец в отряд „Магелан“, а опитен агент. По всичко личеше, че е спечелил доверието на шефката си Стефани Нел. Дори взаимоотношенията с чичо му — бившия президент и настоящ сенатор Дани Даниълс — се бяха развили в добра посока. Беше си намерил мястото в Министерството на правосъдието и смяташе да остане задълго там.

Време бе обаче да си го заслужи.

Той се пресегна, разкопча джоба на късите си панталони и извади високотехнологичния приемник, който го бе очаквал в хотела при пристигането му вчера на острова. Послуша съвета на човека от яхтата и се отпусна назад, като сложи малките слушалки в ушите си. Включи устройството и насочи лазера към кулата, която се намираше на около четиристотин метра от него. Докато гледаше надолу към брега, той с радост констатира, че обектът е пристигнал. И Люк чуваше всяка негова дума.