Стив Бери
Малтийска следа (45)

43

Малоун вдигна поглед от надгробната плоча с щита и се взря към отсрещната страна, после обратно към олтара, където на двайсетина метра се намираше плочата с трите короновани лъвски глави. Линията между двете пресичаше кораба по диагонал.

Той насочи вниманието си към последните няколко думи от загадката. Три разцъфтели рози към редици и колони. Отговорът със сигурност се намираше някъде на пода.

— Търсете рози! — провикна се той.

Братята Гало и уредникът на катедралата се пръснаха във ветрило.

— Насам! — чу се след малко гласът на уредника; идваше отнякъде близо до олтара.

Затичаха се натам и видяха трите рози, подредени върху един хералдически щит, точно над малтийския кръст. Първата каменна плоча — с коронясаните лъвски глави — беше на пет-шест метра от там, към отсрещната страна на кораба.

— В този край имаме две маркирани плочи — каза Малоун. — Онази с щита е в другия край. Някъде там наблизо би трябвало да има втора.

Оставаше изразът редици и колони. Какво ли би могъл да означава? Войници, строени за парад? Редовна войска, за разлика от командващите офицери? Сложна колонада, съставена от множество шахматно подредени колони? Шахматна дъска, на която квадратчетата са подредени по хоризонтала (в редици) и по вертикала (в колони)? Дотук няколко възможни значения.

Под краката им лежаха останките на много рицари и офицери. Твърде много, за да се приложи значението на военен строй. Сигурно ставаше дума за шахматна дъска.

— Търсим нещо, наподобяващо дъска за шах — каза Малоун. — Да тръгнем заедно.

Те веднага разбраха какво има предвид и се подредиха в редица на три метра един от друг, разделяйки си пода на катедралата на четири приблизително равни части. После бавно тръгнаха от олтара към гигантската двукрила врата в другия край. Надгробните плочи бяха подредени в единайсет колони. Когато бяха приблизително в средата на кораба, той бе преброил шест хоризонтални редици; до изхода оставаха още шест или седем.

Дотук нищо.

Продължаваха с бавна и равномерна крачка напред, навели глави, оглеждащи изображенията в мрамора.

Когато стигнаха тринайсетия и последен ред, Полукс Гало възкликна:

— Ето я!

Малоун се приближи и огледа надгробната плоча, изобразяваща особено зловеща сцена: ангел надуваше тръба, скелет сочеше обвинително с костелив пръст, а младенец гледаше учудено; и тримата бяха стъпили върху под от шахматно наредени бели и черни плочки.

— Трябва да е това — каза Малоун. — Редици и колони. Шахматно подредени квадратчета.

Вече имаха четири точки върху пода на катедралата. Две в близост до олтара, две в другия край. Координати.

— Трябва да обозначим с нещо плочите.

Братята Гало тръгнаха обратно към другия край на кораба — Полукс наляво към лъвските глави с корони, а Кастор към щита. Уредникът застана върху трите рози, докато Малоун остана при шахматния под. Местоположенията им образуваха леко изкривена буква X, от по-дълга и по-къса чертичка, но все пак ясно различимо X. Бяха намерили решението.

— Сега всеки от нас да тръгне по права линия към човека по диагонал от него, без да го изпуска от очи. Гледайте да се срещнем в пресечната точка на двете линии. Щом наближим средата, ще се коригираме.

Четиримата тръгнаха едновременно — той към кардинал Гало, а уредникът към Полукс. Малоун и кардиналът се падаха на дългата чертичка на хикса, затова Полукс и уредникът се срещнаха първи. Когато той и кардиналът стигнаха средата, другите двама бяха леко встрани, вероятно защото единият бе правил по-големи крачки. Затова се върнаха малко назад и се събраха в пресечната точка на изкривеното X. Под краката им имаше надгробна плоча.