Стив Бери
Малтийска следа (11)

9

Езерото Комо

След като си тръгна от вилата, рицарят пое по шосето, което водеше обратно към езерото. Чантата от слонска кожа лежеше на предната седалка до него. Той я бе прибрал, докато двамата мъже се биеха на втория етаж. Малоун очевидно бе открил онова, за което собственикът на вилата бе признал, че се намира в нея. Съдържанието на чантата отговаряше точно на описанието му.

Слава богу, че бе действал бързо и решително. Беше инструктирал помощника си само да зашемети Малоун, след което да прибере чантата. Проста задача. Американецът му беше нужен жив. Само че явно нещо се бе объркало. Той не биваше да допусне помощникът му да попадне в плен. Затова се бе справил с проблема, след което бе грабнал чантата, като междувременно се бе погрижил Малоун да не го подгони с колата си. Идеята беше да прекъсне следата и да отпрати бившия агент обратно при британците с празни ръце. Сега целта бе постигната, макар и на по-висока от очакваната цена.

Той излезе на крайбрежното шосе, което следваше извивките на бреговата линия, и тръгна на север. След четири километра стигна до Менаджо. От двете страни на живописните градски улички се издигаха разноцветни сгради. Слънцето припичаше, оцветявайки в златисто фасадите им. Над стръмните покриви на къщите в полукръг се издигаха гористи склонове, увенчани с назъбени била. Той паркира малко след Пиаца Гарибалди, взе кожената чанта и закрачи бавно с наведена глава, без да привлича внимание, като се ориентираше повече с ушите, отколкото с очите си.

Рицарят влезе в хотела и се изкачи по дървеното стълбище до стаята си. Разстла върху масата съдържанието на кожената чанта. Беше изумително как всичко това се бе запазило в тайна от 1945-а насам. Прегледа набързо страниците и откри оригинални писма, индигови копия, а също и изписани на ръка страници. Главно доклади с оценки и становища, както и някои заповеди до военните. Но истински ценното бе кореспонденцията на Мусолини с Чърчил. Той прочете всичките единайсет писма — лесна задача, понеже владееше еднакво добре немски и италиански. Едно конкретно писмо — оригинал на английски от Чърчил до Дучето — го накара да се усмихне.

С настоящото Ви умолявам да оставим настрана чувствата на раздразнение, които биха могли да възникнат в резултат от подлостта, с която последователни наши правителства са се опитвали да фалшифицират отношенията помежду ни. В последно време обстоятелствата по света ни принуждават да работим заедно, а едва ли бихме могли да си сътрудничим пълноценно в обстановка на взаимно негодувание. Вместо това трябва да бъдем предпазливи, прецизни и донякъде да си вярваме един на друг. Боя се, че въпреки честите изкушения не бихме спечелили особено, ако не се разберем. Затова нека разгледаме трезво какво би било необходимо, за да Ви предпази от установяване на дългосрочни отношения на военно сътрудничество с противния германски канцлер.

Колко време сте се опитвали да привлечете Малта в италианската сфера на влияние? Нееднократно сте обявявали малтийците за част от италианската раса, а езика им — за производен на италианско наречие. Вашата реторика ясно показва, че Малта исторически е, трябва да бъде и сега част от Голяма Италия. Ами ако това е възможно? Ами ако Вие се окажете в състояние да постигнете онова, което безброй италиански лидери преди Вас не са успели?

Срещу тази карта, озовала се в ръцете Ви като знак на приятелство, като евентуално предаване във Ваше владение на този красив и ценен остров, ние бихме приели запазването на неутралитета на Италия в предстоящия конфликт. Никакви политически, нито военни споразумения не бива да се сключват с германците. Никакво съдействие не бива да бъде оказвано на тяхната кауза. Съзнаваме, че един такъв курс би предизвикал проблеми в отношенията между Италия и Германия. Хитлер никога не би толерирал един открит съюз на Италия с Великобритания. Ето защо, за да позволим на вашия неутралитет да се прояви по едни неоспорим начин, ние няма да посочваме публично Италия като свой съюзник в сегашното единоборство, нито пък ще ви третираме като враг. Вместо това вие ще бъдете обявени от нас за страна с „потенциално войнствен статут“ спрямо Обединеното кралство. Нито приятел, нито враг, просто някой, по отношение на когото трябва да бъдем предпазливи. Това ще Ви даде възможност за правдоподобно отричане пред германците, че не сте договорили никакви предварителни условия с нас, което е самата истина. Но този статут ще осигури на Италия място на масата за мирни преговори, след като германците бъдат победени, в което няма никакво съмнение. На тези преговори териториалните претенции на Италия по отношение на Малта ще могат да бъдат обсъдени и в крайна сметка уредени.

Писмото продължаваше нататък, възхвалявайки останалите предимства за Италия, ако се опълчи срещу Хитлер и скочи в кревата с Англия.

Подписано бе с плътен черен туш.

Чърчил.

Рицарят си отбеляза наум датата. 18 май 1940 г.

Чърчил току-що бе станал министър-председател. Очевидно британският булдог не си бе губил времето, а незабавно бе понечил да сключи сделка, отчаяно опитвайки се да попречи на Италия да влезе официално във войната на страната на Хитлер. Писмото бе в отговор на такова от Мусолини, предхождащо го с няколко дни, от което в чантата имаше индигово копие.

От няколко години официално обявявам, че Италия трябва да има безпрепятствен достъп до световния океан и морските пътища. Това е жизненоважно за националния ни суверенитет. Свободата на една държава е правопропорционална на силата на военноморския й флот. Сега, както и винаги, ние сме в плен на Средиземно море. Хитлер е убеден, че за да разбие британския контрол, трябва да неутрализира базите ви в Кипър, Гибралтар, Малта и Египет. Италия никога няма да бъде независима държава, докато Корсика и Малта са решетките на нейния затвор, а Гибралтар и Суец са неговите стени. Външната политика на Хитлер допуска извън съмнение, че все някога Франция и Британия ще бъдат надвити. Той ми е изтъквал, че посредством военни завоевания италианска Северна Африка и италианска Източна Африка, сега разделени от англо-египетския Судан, могат, да бъдат обединени. Нещо повече — средиземноморският затвор може да бъде разрушен. Както сигурно си давате сметка, от този момент нататък Италия ще има безпрепятствен излаз както на Индийския океан през Судан и Абисиния, така и на Атлантическия покрай френска Северна Африка. За мен това има значение. А Хитлер ми предлага един съюз, който би го направил възможно. А Вие какво предлагате, господин министър-председател?

В отговор Чърчил бе размятал под носа му Малта.

Но съобразително бе поставил условието: първо да спечелим войната и едва тогава тихомълком ще ти я отстъпим. Което очевидно не е било достатъчно, за да съблазни Мусолини.

Рицарят познаваше добре военната история. Британците се безпокояха дали Малта може да бъде надеждно отбранявана. Все пак отдавна не живеехме в XVI век. Съвременните оръжия по нищо не приличаха на онези, с които турците се бяха опитали да пробият укрепленията на острова. Бомбардировачи и корабни тежкокалибрени оръдия щяха да превърнат острова в пепелище. Щяха да са нужни много хора и оръжие, за да бъдат удържани позициите. Може би не си струваше.

Французите първи бяха подхвърлили идеята — през май 1940-а, докато германците нахлуваха в територията им — Мусолини да бъде умилостивен, като му се подари Малта. По този начин Италия нямаше да се присъедини към войната, позволявайки на Съюзниците да се съсредоточат върху Франция. Но Чърчил бе убедил Военновременния кабинет, че не бива да се правят никакви териториални отстъпки, макар други членове в него да бяха склонни към сделка. Сега той знаеше защо.

Чърчил е бил убеден, че предложението ще бъде напразно.

На 10 юни 1940 г. Италия обявила война на Великобритания, като още на следващия ден нападнала Малта, поставяйки я под обсада. Ромел предупредил, че без Малта Оста ще загуби контрол над Северна Африка и това ще е краят. Затова атаките били безмилостни.

В крайна сметка Хитлер пуснал над Малта повече бомби, отколкото над Лондон. В течение на пет години повечето малтийци живеели под земята, използвайки построените от рицарите тунели като бомбоубежища, складове и резервоари за питейна вода. И понесли жестоки удари.

Над трийсет хиляди сгради били разрушени. Хората гладували, докато конвой след конвой, натоварени с храна, ставали жертва на германските подводници. Един линеен кораб, два самолетоносача, трийсет и осем подводници и пет кръстосвача на Съюзниците били потопени, защитавайки острова. Над хиляда малтийци загинали. Броят на ранените бил многократно по-висок. Чърчил обявил пред света, че очите на цялата Британска империя наблюдават как Малта се бори ден след ден.

Но успели да задържат острова. След войната кралят удостоил цялото население на Малта с Кръста на свети Георги. Нищо чудно, че Чърчил отчаяно се бе опитвал да попречи на тези писма да видят бял свят. Какво ли биха си помислили британците за своя лидер, пред когото благоговееха, ако бяха научили, че е бил готов да отстъпи тази свещена земя на Мусолини!

По тялото му се разля радостна възбуда. Той бе намерил повечето от онова, което търсеше. Но едно от нещата, които се бе надявал да открие, го нямаше. Дали Малоун го бе взел? Може би, но едва ли.

Все едно. Британците щяха да се обадят. В това беше сигурен. Той се загледа през прозореца към тълпите, които се разхождаха по широкия площад. Погали с длан пръстена, който красеше дясната му ръка, и мълчаливо прочете петте думи.

Sator. Arepo. Tenet. Opera. Rotas.

Време бе още веднъж да тръгнат напред.