Стив Бери
Малтийска следа (56)

54

Рицарят видя Котън Малоун да излиза от църквата. Най-после и последната пречка беше отстранена. Американците бяха вън от играта. Колко подобаващо да се случи точно тук, на това специално място, където преди се бяха събирали само посветените. Бяха малобройни и пазеха числеността си в тайна, обединени в обща цел и съдба от един таен френски декрет с дата 12 април 1798 г. Каква ирония, често си бе казвал той. След векове на кръвопролития не турците, не мюсюлманските корсари, а в крайна сметка французите ги бяха победили. И то не с насилие и въоръжена инвазия, а с едно драсване на перото. С указ на Наполеон в качеството му на командващ армиите на Източния фронт, по силата на който той встъпил във владение на остров Малта, като за целта незабавно се отправил към него с цялата мощ на военноморските и сухопътните сили под свое командване.

Оттам нататък било лесно. До битка почти не се стигнало. Наполеон изпратил нарежданията си и обявил острова за френско владение. И макар само генерал по онова време, той вече си бил поставил по-високи цели. Осемнайсет месеца след завземането на Малта той бил провъзгласен за първи консул на Франция с неограничена власт. Последвали дванайсет години на почти непрекъснати войни. Наполеон искал империя. Подобно на Александър Велики, Чингис хан, Карл Велики и Константин преди него. Освен това искал да запази изцяло контрола върху империята си и знаел едно-единствено средство, което можело да му гарантира пълен успех. Религията.

Какъв по-ефективен начин да държи масите в подчинение от страха за безсмъртните им души! Един безотказен, самонавиващ се, саморегулиращ се инструмент, изискващ единствено постоянство, за да се поддържа в изправност. Понякога се налагали и известни демонстрации на сила — два от по-характерните примери били кръстоносните походи и Инквизицията, — но като цяло религията се възпроизвеждала успешно. Всъщност при правилно дозиране хората развивали зависимост от въздействието й. Искали още и още.

Наполеон дошъл в Малта, за да търси Ностра Тринита с намерението да използва документите или за да постави под контрол, или да елиминира Римокатолическата църква. По онова време тя била най-голямата, най-добре организираната и най-дълбоко окопаната религия в света. Той вече знаел, че малтийските рицари са се ползвали с особена почит и привилегии. Били избегнали преследванията и унищожението, сполетели други ордени през вековете. Сигурно това не е ставало без чужда помощ.

Но в крайна сметка Наполеон бил победен и заточен на Света Елена. Мусолини опитал същата безогледна тактика, но го застигнала ужасна смърт. А ето че сега, след повече от двеста години, пергаментите най-после бяха намерени.

Полукс Гало стоеше, загледан в реликвария. После се обърна към брат си и каза:

— Успяхме.

Кастор се усмихна.

— Да, успяхме.

И двамата братя се прегърнаха за пръв път от много години. Бяха опиянени от усещането за тържество. Стояха един до друг във вътрешния параклис, защитен зад дебелия слой скала, опазен от времето и изменчивостта на епохите. Рицарят, донесъл инструментите, бе останал отвън на пост, но току-що им бе докладвал, че Малоун си е тръгнал и сега са сами.

— Ти ще си папа — каза усмихнат Полукс. — Вече разполагаме с всичко необходимо, за да стане това.

Кастор беше вперил поглед в реликвария, все така поставен върху олтара. Още не го бяха отворили.

— А Тайното братство? — попита той Полукс.

— Избягвах да говоря пред Малоун, но и там нещата са под контрол. Казах ти, че ще се оправя с тях. Съобщиха ми, че водачите им са идентифицирани и в момента са арестувани в Италия. Задържани са в дворците ни в Рим, на наша суверенна земя, под наша юрисдикция. Аз ще се оправя с тях. Те вече не те засягат.

Музика за ушите му. Полукс винаги съумяваше да се погрижи за всичко. Така се бе зарадвал да чуе гласа му по телефона вчера, докато пътуваше с Чатърджи, да изслуша уверенията му, че в Италия всичко е наред. Запазил бе присъствие на духа в онази пещера, когато Чатърджи умря пред очите му, защото знаеше, че Полукс му пази гърба. Кастор бръкна в джоба си и извади флашката.

— Това е златна мина. Хвърлих един поглед. Вътре има достатъчно материал, с който да притиснем основните кардинали. Да ги принудим да изпълнят всичко, което им наредя. Спаня свърши отлична работа. Сякаш е знаел какво сме намислили.

— Спаня беше много амбициозен. Разбрах това още от първия ни разговор. Но не ми е казвал нищо за каквито и да било тайни разследвания. Предполагам, че е възнамерявал да ме изолира и да сключи сделка единствено с теб, като ни е мислел за врагове.

Кастор посочи флашката.

— Заключена е. Мръсникът й е задал парола KASTOR I.

— Никой не е твърдял, че Спаня е глупак. Човекът имаше здрави инстинкти.

Здрави, но не чак толкова. Двамата успешно бяха разиграли семейната вражда. Цялата атака отвътре срещу рицарите и отстраняването на Великия магистър бяха части от една и съща подвеждаща маневра.

— Членове на Тайното братство ли убиха Чатърджи и Спаня?

— Без съмнение. Но нищо не показва, че са знаели за тази флашка. Задържаните от нас са разпитвани, но до момента не са признали нищо.

Логично. Тайнственият убиец в Синята пещера не бе направил опит да вземе флашката. Просто бе застрелял Чатърджи и си бе отишъл.

— А защо не убиха и мен?

— Ти си техен господар и покровител. Кардинал на Църквата. Спазили са клетвата си да не причиняват зло на християнин. Чатърджи е нещо друго. За момента не съм сигурен какво са намислили, но ще разбера, когато конклавът започне. — Полукс пристъпи към реликвария. — Хайде, време е.

— Отвори го.

Полукс извади джобно ножче и изстърга восъка в единия край на цилиндъра, за да освободи запушалката. За пръв път от векове пресен въздух нахлу при пергаментите. После той бръкна вътре и бавно извади трите свитъка, после внимателно ги сложи върху олтара.

Кастор се пресегна и предпазливо разгъна единия. Пергаментът изскърца, но не се скъса. Беше „Най-благочестивата молба“. Папската була от 1113 г., признаваща независимостта и суверенитета на хоспиталиерите. Той беше виждал другия оригинал, съхраняван в архивите на Ватикана.

Полукс разви другия пергамент. Ad Providam от 1312 г., с който Климент V бе предал цялото имущество на тамплиерите във владение на хоспиталиерите. И този вече го бяха виждали. Погледите и на двамата бяха приковани в третия свитък — малко по-дълъг от другите два и по-дебел.

— Трябва да е това — каза Кастор.

— Два листа са — отвърна Полукс, като вдигна свитъка от олтара и започна да го развива.

Гъсти редове с тесни странични полета, изписани с избелял туш, изпълваха първия лист, който беше приблизително четиресет и пет сантиметра дълъг и наполовина широк.

— На латински е — каза Полукс.

Кастор вече бе забелязал това. Латинският бил основният език на Константин Велики, който ползвал преводачи с гръцки, за да комуникира с много части на империята си. Самият факт, че документът беше съставен на латински, бе добра гаранция за неговата автентичност, както и материалът — пергамент — и използваното мастило. Без съмнение щеше да издържи проверка с научни методи и действително да се докаже, че е от IV в. Но най-важното доказателство бяха подписите отдолу. Той преброи имената.

Седемдесет и три. Някои звучаха познато от историческите трудове, които бе чел.

Евстатий Антиохийски. Пафнутий от Тива. Потамон Хераклейски. Павел от Неоцезарея. Николай от Мира. Аристас Арменски. Леонтий Кесарийски. Яков от Низибис. Хипатий от Гангра. Протоген Сердикийски. Мелетий Севастополски. Ахилий от Лариса. Спиридон Тримитунтски. Йоан, епископ на Персия и Индия. Марк Калабрийски. Цецилиан Картагенски. Хосий от Кордоба. Никасий Галски. Домнус Дунавски.

Там беше и Евзебий от Кесария — предполагаемият пръв църковен историк, оставил единствените писмени свидетелства за случилото се на събора в Никея.

Но онова, което окончателно реши въпроса, бе знакът най-отдолу. Пет думи. В пет реда. Изписани с латински букви. Палиндром.

SATOR

AREPO

TENET

OPERA

ROTAS

Знакът на Константин.

— Това са подписите на императора и на всичките епископи — каза Кастор. — Точно както трябва да бъде.

— Така е, братко.

А най-отгоре на първия лист бяха написани двете най-важни думи.

Константиновият дар.