Джек Лондон
Човекът на Бездната (28)

Глава XXVII
Строят

Не ще бъде излишно в тая последна глава да се разгледа социалната Бездна в по-широк мащаб и да се поставят на Цивилизацията редица въпроси; от това, какви отговори ще даде Цивилизацията на тия въпроси, ще зависи бъдещето на Цивилизацията — нейното бъдеще процъфтяване или нейният упадък. Например, подобрила ли е Цивилизацията условията на човешкия живот? Аз употребявам думата човек в демократически смисъл, подразбирайки под това средния човек. И тъй, въпросът трябва да бъде изразен в такава форма: Подобрила ли е Цивилизацията жизнените условия на средния човек?

Да видим. В Аляска, край бреговете на Юкон, близо до неговото устие, живее племето инуити. Те са много примитивен народ, проявяващ само проблясващи белези на тази страхотна изкусност, Цивилизацията. Националният им капитал навярно не надминава два фунта на човек. Те ходят на лов и ловят риба с помощта на стрели и копия с костени краища. Дрехите им, от животинска кожа, са твърде топли, имат винаги топливо за огнищата си, както и гора за постройка на жилища, строени обикновено под земята, дето те удобно се крият във време на силни студове. Лете живеят в палатки, открити за пресния въздух. Те са здрави, силни и щастливи. Единствената им грижа е добиването на храна. Те имат периоди на изобилие и периоди на гладуване. Но гладът, като хроническо състояние на голям брой хора, е у тях нещо неизвестно. После — те нямат дългове.

В Обединеното кралство, на бреговете на Западния океан^[1], живее английската нация. Това е във висша степен цивилизован народ. Националният капитал на англичаните достига най-малко до 300 ф. стерлинги на глава. Те се прехранват не с лов или риболов, а с работа при помощта на твърде сложни машини. В по-голямата си част те страдат от това, че нямат покрив. По-голяма част от тях живеят в много лоши помещения, нямат достатъчно дърва, за да ги отопляват, и са лошо облечени. Определен брой англичани нямат жилища и спят под открито небе. Зиме и лете могат да се видят маса хора, треперещи от студ в парцалите си. За тях има добри и лоши времена. В добрите времена мнозинството успяват да ядат до насищане, в лошите времена умират от глад. Умират сега, умирали са вчера, миналата година, ще умират утре и догодина от глад; защото у тях, не като у инуитите, гладът е хроническо явление. Англия има 40 000 000 население, и 939 на хилядата умират в бедност, когато една постоянна армия от 8 000 000 балансира на самия предел на глада. После, всяко новородено дете се ражда с 22 ф. сребърника дълг. Това — благодарение на хитроумната измислица, наречена национален дълг.

От едно безпристрастно сравнение между средния инуит и средния англичанин е ясно, че животът е по-малко суров към инуита, че докато инуитът страда от глад само в лошо време, англичанинът страда от глад също и в добро време, че нито един инуит не страда от недостиг на топливо, дрехи и покрив, докато много англичани са постоянно лишени от тия три необходимости, условие на човешкото съществуване. В това отношение не е излишно да се приведе мнението на един човек като Хъксли. От опита му като общински лекар в Ийст Енд и учен, изследовател на живота на диваците, той вади следното заключение: „Ако трябваше да избирам, аз решително бих предпочел живота на дивака пред живота на тия хора в християнския Лондон“.

Главните удобства, от които се ползуват хората, са продукт на човешкия труд. Щом Цивилизацията не е смогнала да даде на средния англичанин храна и покрив, които в достатъчно количество притежават инуитите, тогава възниква въпросът: Цивилизацията увеличила ли е продуктивната способност на средния човек? Ако тя не е увеличила производителната способност на човека, Цивилизацията не може да просъществува.

Но трябва да се признае веднага, че Цивилизацията е увеличила производителната сила на човека. Пет души могат да произведат хляб, достатъчен за хиляда души. Един работник може да изтъче вълнен плат за 250 души, копринен за 300 и да направи ботуши и обувки за 1000 души. При все това, на страниците на тая книга бе показано, че милиони англичани не получават в достатъчно количество нито храна, нито дрехи, нито ботуши. Тук изниква третият безмилостен въпрос: Ако Цивилизацията е увеличила производителната способност на средния човек, защо тя не е подобрила условията на живота му?

Има само един отговор — лошото управление. Цивилизацията направи възможни всички видове комфорт и удоволствия. Но средният англичанин няма в това своя дял. Щом той не може да има никога своя дял в това — Цивилизацията е обречена на гибел. Няма никакви основания за съществуването на нещо, което се е провалило. Но не е възможно хората да са създали такова грандиозно творение съвсем напразно. Това смущава ума. Да се признае едно тъй страшно поражение, значи да се нанесе смъртен удар на всяка борба за прогрес.

Явява се друга алтернатива — и тази алтернатива е само една: Цивилизацията трябва да бъде насочена към това, да подобри жизнените условия на средния човек. Ако приемем това положение, изведнъж изниква въпросът за управлението. Полезните учреждения трябва да останат; безполезните трябва да се премахнат; империята или е нужна за въздигането на Англия, или ако е гибелна, с нея трябва да се приключи. Ако е нужна за прогреса, тя трябва да бъде тъй управлявана, че средният човек да има своя дял в благата на Цивилизацията.

Ако борбата за търговско първенство е изгодна, продължавайте я. Ако не, ако тя е вредна за работника и прави неговата участ по-лоша от участта на дивака, тогава хвърлете зад борда чуждестранните пазари и индустриалната империя. Защото е напълно очевидно, че ако 40 000 000 с помощта на Цивилизацията притежават повече индивидуална производителна сила, отколкото инуита, то тия 40 000 000 трябва да се ползуват с по-големи блага на комфорт и по-големи удоволствия, отколкото може да очаква инуитът.

Ако 400 000 английски джентълмени без занятие, съгласно тяхното собствено признание в народното преброяване през 1881 година, са безполезни — свършете с тях. Пратете ги да орат заградените за лов имения и да садят картофи. Ако принасят полза, поощрете ги по всякакъв начин, но нека се вземе под внимание, че средният англичанин би могъл също да се ползува с тия блага, които те получават, без да имат какво да е занятие.

Накъсо, обществото трябва да бъде реорганизирано, и начело трябва да бъде поставено едно способно управление. Че сегашното управление е негодно, за това не може да има никакъв спор. То изпи кръвта на Обединеното кралство. То направи слаби хората, които останаха в отечеството си, направи ги неспособни в борбата с конкуриращите нации. То е устроило Уест Енд и Ийст Енд по мащаба на цялото кралство, при което Уест Енд е изпортен и развратен, а Ийст Енд е болен и гладен. Огромната империя е подровена от тая негодна система на управление. А под империя се разбира политическият механизъм, който свързва в едно всички хора, говорещи по английски, освен Съединените щати. Тук няма никакъв песимизъм. Кръвната империя е по-силна от политическата империя и Англия на Новия свят и Англия на Антиподите^[2] са още силни и могъщи, като преди. Но политическата империя, която номинално ги обединява, върви към гибел. Политическият монархизъм, известен под името Британска Империя, се руши всеки ден.

Една система на управление, която се води тъй грубо и престъпно, трябва неизбежно да се унищожи. То не е само слабо и разсипническо, но то е разпределило неправилно националния фонд. Всеки изнурен бледолик бедняк, всеки слепец, всяко затворено в затвора дете — всеки мъж, жена или дете, чийто стомах се гърчи от мъките на глада, е гладен затуй, че националното богатство е разпределено неправилно.

Ни един човек от тази управляваща класа не може да смята себе си невинен пред съда на Човека. Живите в къщите си и мъртвите в гробовете — всички ще бъдат извикани да отговарят пред всяко дете, умряло от изтощение, пред всяко момиче, което сменява спарената работилница с нощна разходка по Пикадили, пред всеки преуморен работник, който се хвърля в канала. Храната, която ядат тия управляващи класи, виното, което пият, външният блясък, в който тънат и скъпите дрехи, които носят — всичко това ще им бъде поставено във вина от осем милиона уста, не видели никога достатъчно количество храна, за да се затворят, и от шестнадесет милиона тела, лишени завинаги от прилично облекло и покрив.

Тук не може да има грешка. Цивилизацията е увеличила производителната сила на човека сто пъти, и поради лошото управление цивилизованите хора живеят по-лошо от скотове и имат по-малко ядене и по-лошо облекло и защита от стихиите, отколкото дивите инуити, които живеят в полярен климат и водят и сега същия живот, що са водили в каменния век, преди десет хиляди години.