Джек Лондон
Човекът на Бездната (19)

Глава XVIII
Надницата

Когато узнах, че в Малък Лондон има 1 292 737 души, които изкарват по двадесет и един шилинга и по-малко в неделята за цяло семейство, аз се заинтересувах от въпроса как по-производително да се изхарчи тая сума за поддържане физическата работоспособност на такова семейство. Семействата от шест, седем, осем или десет души са извън разглеждането; аз взех за основа на следната таблица семейство от пет души: баща, майка и три деца.

Като разгледаме всяко перо на разхода, ще се убедим, че тук не е възможна никаква разточителност. Да вземем хляба — 4 шилинга на семейство от пет души за седем дни. Като се смята, че ядат три пъти на ден, всеки ще получи за всяко ядене хляб, едва за половин пени и нещо! А хлябът е тук най-тежкото перо на разхода. Те получават още по-малко месо на човек за всяко ядене, и още по-малко зеленчук; по-дребните пера на разхода са твърде микроскопични, за да се турят в сметката. От друга страна, всички тия хранителни продукти се вземат на дребно, което е най-скъпият и разточителен начин на купуване.

Горната таблица не допуща разточителност, претрупване на стомаха, но трябва да се забележи, че при тая сметка не се получава и никакъв остатък. Цялата гвинея е изхарчена за храна и квартира. Нищо не остава за дребни разходи. Ако бащата си заръча чаша бира, с тая сума се намалява храната на семейството; а колкото по-малко яде, толкова повече пада неговата работоспособност. Членовете на това семейство не могат да пътуват в омнибуси и трамваи, да пишат писма, да правят разходки извън града, да посещават дори евтини театри, да влизат в обществени и благотворителни клубове; те също не могат да си купят сладки, тютюн, книги или вестници.

По-нататък, ако за някое от децата (а те са три) потрябват нови обувки, семейството трябва да зачеркне месото от своето меню за една седмица. Но тъй като тук имаме пет чифта нозе, които искат обувки, пет броя глави, които искат шапки, и пет тела, които искат дрехи, и тъй като съществуват закони, наказващи нарушението на приличието, семейството трябва да понася систематично загуба на своята физическа работоспособност, за да се държи на топло и да се пази от затвор. При което трябва да се забележи, че ако се извади от неделния доход за квартира, въглища, газ, сапун и топливо, ще останат три пенса и половина на ден за изхранване на всеки член от семейството; и тия три и половина пенса не могат да бъдат откъснати за покупка на дрехи, без загуба за физическата работоспособност.

Всичко това е вече достатъчно тежко. Но случва се, че мъжът или бащата си счупва крака или врата. Пресеква всекидневният доход от четири и половина пенса за изхранване всеки член на семейството, няма вече хляб за половин пени за всяко ядене, а в края на неделята не е възможно да се платят шест шилинга за квартирата. Семейството трябва да се изнася на улицата или в работническия дом, или в някоя жалка дупка, дето майката ще прави отчаяни усилия да се задържи със семейството с десет шилинга, които тя, може би, ще съумее да спечели.

При факта, че в Лондон има 1 282 737 души, които получават двадесет и три шилинга — и по-малко — в неделята за семейството — трябва да се помни, че ние взимаме семейство от пет души, преживяващо с основната сума от двадесет и един шилинга. Но има по-многочислени семейства — има много семейства, които живеят с по-малко от двадесет и един шилинга и доходът им е често непостоянен. Естествено, възниква въпросът как живеят те? Отговорът е един — те съвсем не живеят. Те не знаят що е живот. Те влачат полуживо съществуване, додето не ги освободи от него милостивата смърт.

Преди да се спуснем в най-дълбоките бездни, да вземем за пример телефонистката. Тук ние имаме работа с чисти, свежи английски момичета, за които е безусловно необходимо по-високо равнище на съществуване от първобитното. Инак те не могат де останат чисти, свежи английски момичета. При постъпване на служба телефонистката получава седмична заплата единадесет шилинга. Ако тя се окаже опитна и способна, ще успее след пет години да достигне максималната заплата 1 фунт. Неотдавна лорд Лондондери получи една таблица за седмичния разход на такова момиче. Ето я:

Нищо не остава за дрехи, за развлечения, за лекарства. При това много момичета получават не осемнадесет, а единадесет, дванадесет или четиринадесет шилинга на седмица. Те имат нужда от дрехи и развлечения, но, както казва поетът, мъжът е често несправедлив към мъжа, но към жената той е несправедлив винаги.

На конгреса на профсъюзите, който сега заседава в Лондон, Съюзът на газовите работници предложи да се издействува от парламента един законопроект, който да забранява да се наемат на работа деца по-малки от петнадесет години. Г-н Шакълтън, член на парламента и представител на текстилните северни окръзи, въстана срещу тази резолюция, в интереса на тъкачите, които, както казваше той, не могат да минат без надницата от децата и да живеят в рамките на получаваната заплата. Представителите на 514 000 работници гласуваха против резолюцията, а представителите на 535 000 работници гласуваха за нея. Ако 514 000 работници въстават срещу резолюция, която забранява детския труд до петнадесет годишна възраст, съвсем ясно е, че заплащането на труда, недостатъчно да осигури екзистенц-минимума, пада върху гърба на огромното число възрастни работници в страната.

Аз говорих с жени в Уайтчапъл, които получават средно по-малко от един шилинг за дванадесет часов работен ден в душни шивашки работилници; други, работнички на мъжки долни дрехи, получават от три до четири шилинга в седмицата.

Неотдавна излезе на бял свят факта, че работниците в една богата търговска фирма получават храна и шест шилинга в седмицата за шест работни дни, по шестнайсет часа всеки. Хората сандвичи^[1] получават четиринайсет пенса на ден за преживяване. Средната седмична печалба на уличния разносвач и продавач на плодове не надминава десет, дванадесет шилинга. Средният доход на всички черноработници, освен докерите, е по-малък от шестнадесет шилинга за седмица, а докерите средно получават от осем до девет шилинга. Тия цифри, взети от отчетите на кралската комисия, са напълно достоверни.

Представете си една разбита, умираща старица, която издържа себе си и четири деца и плаща три шилинга в седмицата наем, правейки кибритени кутии по 2 1/4 пенса гросата^[2]. Дванадесет дузини кутийки за 2 1/4 пенса, при свой туткал и тел! Тя не е имала нито един свободен ден нито за лекуване, нито за отдих или за развлечения. От ден на ден, заедно с неделята, тя е работила по четиринайсет часа. Всеки ден тя е изработвала по седем гроси, за което е получавала 1 шилинг и 3 3/4 пенса. За една седмица от деветдесет и осем работни часа тя е изработвала 7066 кибритени кутийки и е получавала 4 шилинга и 10 1/4 пенса, след приспадане стойността на туткала и телта.

Миналата година г-н Томас Холмс, известен мисионер при полицейския съд, след своята статия за положението на работничките, получи следното писмо с дата 18 април 1901 г.:

„Сър, простете, че се осмелявам да се обърна към вас, но като прочетох, че пишете за бедните жени, които работят по четиринадесет часа на ден за десет шилинга седмично, аз ви моля да споменете и за моето положение. Аз шия вратовръзки и след цяла неделя работа не мога да получа повече от пет шилинга, при което трябва да издържам нещастен болен мъж, който вече десет години не може да спечели ни едно пени“.

Представете си тая жена, способна да напише такова смислено, разумно, напълно грамотно писмо и която трябва да гледа себе си и мъжа си за пет шилинга в неделята!

Г-н Холмс я посетил. Той с мъка се промъкнал в стаята й. Там лежал нейният болен мъж, там тя работела цял ден; там готвела, ядяла, перяла и спяла. Там тя и мъжът й трябвало да извършват всички функции на живота и смъртта. Мисионерът не намерил място да седне, освен кревата, затрупан с готови вратовръзки и коприна. Болният бил в последния период на туберкулозата. Той постоянно кашлял и пръскал храчки, при което жената трябвало да оставя работата, за да му помага при тия пристъпи. Коприненият пух от вратовръзките бил вреден за неговата болест, а неговата болест не била полезна за вратовръзките, както и за бъдещите им продавачи и притежатели.

Г-н Холмс посетил също едно дванадесет годишно момиченце, обвинено в полицейския съд в кражба на храна. Оказва се, че то заменяло майката на едно девет годишно момиченце, друго седемгодишно хромо и малко дете. Майка му, вдовица, се занимавала с шиене на ризи. Тя плащала пет шилинга седмично наем. Ето последната равносметка на нейните разходи: чай — 1/2 п., захар — 1/2 п., хляб — 1/4 п., маргарин — 1 п., газ — 1 1/2 п. и топливо 1/2 п. Добри домакини с меко, нежно сърце, представете си, че сте на нейно място! Как бихте купували на пазара и как бихте водили домакинство в такъв мащаб, как бихте готвили за пет души, без да изпущате из очи вашата дванадесет годишна вице майка, за да не открадне нещо, за да нахрани по-малките си братя и сестри, докато вие шиете, шиете кошмарни редове ризи, които се губят нейде из мъглата на разтворилия се в края за вас бедняшки гроб.