Джули Джеймс
Нещо като любов (5)

5

Тежките двойни врати се отвориха и върнаха Джордан обратно в реалността. Истинската реалност с бронирани стъкла, прозорци с решетки и въоръжени пазачи. Затворниците влизаха в залата за посещение в редица по един. Джордан видя как първите двама забелязаха семействата си и се отправиха към съседните маси. Кайл, беше трети в редицата. Усмивката му бе една и съща всеки пъти, когато Джордан идваше — отчасти засрамен да я вижда при тези обстоятелства и отчасти щастлив просто да я види. Той се приближи с оранжевия си гащеризон и сини обувки за тенис, а тя се изправи.

— Джордо! — Казваше, й така още от времето, когато бяха деца. Той очевидно беше откраднал всички „високи“ гени при зачатието, нещо, за което тя все още не му беше простила, и се наведе да я прегърне. Това и кратка прегръдка в края на посещението бяха единствените разрешени контакти.

— Мисля, че оранжевото ти отива — подразни го Джордан.

Той я потупа под брадичката.

— И ти ми липсваше, сестричке.

Когато седнаха, Джордан забеляза, че някои от жените посетителки неприкрито наблюдават Кайл. В пети клас приятелките започнаха да й дават бележки за брат й и оттогава вниманието към него не беше намаляло. Честно казано, това я смайваше. Та това беше Кайл.

— Толкова ли е зле навън, колкото казват? — попита той. — От моя петнайсет сантиметров прозорец изглежда, че ни е застигнала адска буря.

— Отне ми почти половин час, докато изрина тротоара тази сутрин — каза Джордан.

Кайл отметна дългата си до раменете тъмноруса коса.

— Ето, виждаш ли? Това е едно от положителните неща да си в затвора. Не се налага да ринеш сняг.

Брат й отдавна бе определил правилата за срещите им. Очакваха се и се поощряваха шеги за това, че е в затвора, но съчувствието беше забранено. Което беше добре и за двамата, предвид факта, че семейството й не го биваше особено в сантименталниченето и разнежването.

— Живееш в луксозна кооперация и не си ринал сняг от години — изтъкна тя.

— Съзнателен избор заради травмата от младите ми години — каза Кайл. — Помниш ли как татко ме караше да рина цялата улица всеки път, когато валеше? Бях на осем, когато измисли този план — не бях по-висок от лопатата.

— А пък аз трябваше да стоя вътре и да приготвям горещ шоколад с мама. — Джордан отхвърли язвителната забележка, която видя да се задава. — Ей, това беше добре за теб — така си изгради характер.

Тя замълча и огледа обграждащите ги метални решетки.

— Май татко трябваше да те кара да чистиш и съседната улица.

— Много сладко.

— И аз така мисля.

От другия край на стаята към тях изкрещя един затворник.

— Ей, Сойер! Сойер! Кога ще ме запознаеш със сестра ти?

На лицето на Кайл се изписа раздразнение, но той не обърна внимание.

— Ей! Сойер!

Приближилият се въоръжен пазач бързо накара затворника да млъкне. Джордан не се опита да прикрие усмивката си.

— Мисля, че някой се опитва да привлече вниманието ти.

— Не отговарям на това име — изръмжа Кайл.

— Вероятно ще е достатъчно да се подстрижеш — предположи тя с престорено съчувствие.

— Майната му на Джош Холоуей — почти изкрещя той в гнева си. — Нося си така косата от години.

— Малко сте шумни тук, Сойер — предупреди ги пазачът, който мина покрай тяхната маса.

Джордан развеселено наблюдаваше как брат й се пече на бавен огън.

— Но Сойер беше с тази прическа, защото бяха на остров. Макар че според мен трябваше да има нещо като козметичен или спа център в лагера на „Другите“. Искам да кажа, те оперират хора — мисля си, че можеха да намерят едни прилични ножици за подстрижка отнякъде…

— Заклевам се, ако не престанеш, ще те изключа от списъка на посетителите си.

Тя се разсмя от вероятността това да се случи.

— Лепнал си се за мен като дъвка за обувка от рождение. Какво би правил без очарователното ми остроумие, с което да те ободрявам всяка седмица?

Тя погледна нагоре и видя един затворник на около трийсет и пет да спира до масата им. Щом проговори, тя разпозна гласа на онзи, който викаше от другия край на стаята.

— Значи ти си сестрата. — Той я огледа преценяващо и се усмихна. Изглеждаше безобиден, въпреки татуировката на черна змия, усукана около дясната му ръка. — Помогни ми да се запознаем, Сойер — нека го направим учтиво.

Един от пазачите извика от другия край на залата.

— Няма да повтарям, Пучалски. Никакви разговори с другите гости.

Затворникът хвърли през рамо изпълнен със съжаление поглед и се отдалечи. Джордан се обърна към Кайл.

— Предполагам, че татко е бил тук в понеделник? — Освен ако нямаше нещо спешно, баща й беше също толкова редовен посетител в затвора, колкото и тя.

— Изглежда бизнесът върви по-добре. Мисля, че нещата най-сетне се успокояват — каза Кайл, имайки предвид факта че общата им компания с баща му беше понесла загуби за предишното финансово тримесечие. Странно как хората бяха склонни да се отмятат, когато вицепрезидентът на софтуерна корпорация — и син на изпълнителния директор — е подведен под отговорност и тикнат в затвора заради хакерство. Джордан тъкмо щеше да отговори, когато Кайл се завъртя да се намести на стола си. Тя забеляза нещо — избледняла жълтеникава синка на лявата му челюст. Погледна към масата и видя издайническите рани по кокалчетата на дясната му ръка.

— Пак си се бил.

— Нищо особено.

— Не ми изглежда така. Дай да видя. — Тя се пресегна и го докосна по брадичката, за да види по-добре.

— Джордан, знаеш, че не може да…

Изневиделица пазачът се появи до масата им. Той намръщено погледна Джордан.

— Съжалявам, госпожо, без докосвания.

Тя отдръпна ръката си.

— Съжалявам.

Пое си дъх дълбоко, уравновесяващо.

По принцип спазваше правилата на затвора както се очакваше, но понякога просто й писваше. Например, когато не можеше даже да провери дали брат й е пострадал.

— Какво стана този път? — попита тя Кайл, след като пазачът си тръгна.

— Просто разговор, който излезе извън контрол — каза той пренебрежително. — Някои хора няма с какво да се занимават тук, освен да си чешат езиците.

— Кайл, ти си над тези неща.

— Така ми каза и мама, след като се сбих с Роби Уилмър в шести клас. Първото ми насинено око.

— Е, след като мама я няма, трябва да го чуеш от някой друг.

— Не се опитвам да си създавам неприятности, Джордо. — Кайл я погледна в очите. — Но това не е основното училище „Джейн Адамс“. Тук има други правила и ако искам да оцелея в следващите четиринадесет месеца, трябва да ги следвам.

Колко се изкушаваше точно сега да му каже за сключената сделка с ФБР. Не още четиринадесет месеца. Само още една седмица. Но успя да задържи устата си затворена.

— Побоят пак ли ти донесе неприятности с пазачите?

— Малко дисциплинарна изолация не вреди. Щеше да ми кажеш нещо друго.

Наистина я познаваше прекалено добре.

— Тръгнах да ти се карам още, но реших, че ще бъде напразно усилие.

— Защо си мисля, че има нещо, което не ми казваш?

— Защото… имаш много време на разположение напоследък и търсиш загадки там, където няма такива? — предположи тя.

— Или пък съм наистина проницателен. Ако криеш нещо от мен, Джордо, ще разбера.

— Благодаря за предупреждението, господин Проницателен. Ако можеш да използваш „проницателността“ си повече да не влизаш в затвора, би било добре.

Кайл стисна ръката й.

— Ау, толкова се радвам, че дойде, сестричке. Нямаш представа колко съм щастлив от тези наши малки срещи. А… по дяволите.

Пазачът се беше върнал на тяхната маса. Кайл махна ръката си от нейната.

— Зная, зная. Без докосване.

Джордан погледна към пазача.

— Какви са тези правила? Човек би си помислил, че сме в затвор или нещо подобно.

Лицето на пазача не се промени, когато той се обърна и се отдалечи. Джордан погледна към Кайл.

— Сериозно, даже не ми се усмихна? Опасни хора.

Кайл огледа затворниците с оранжеви дрехи и въоръжените пазачи.

— Наистина ли? Не бях забелязал.

Тя улови погледа му и се усмихна. Но този път беше по-внимателна да не издаде мислите си. Само още една седмица, Кайл. Дръж се.

 

 

— Е, как е Кайл?

Джордан наля три чанти вино и подаде по една на Мелинда и Корин.

— Знаете го Кайл. Казва, че е добре.

Тя остави бутилката и взе третата чаша за себе си.

— Обаче ако съдя по синините на лицето му и раните по ръцете, бих казала, че неговата дефиниция за „добре“ е различна от моята.

Джордан и двете й приятелки се бяха събрали в „Дивайн Селърс“ след затваряното на магазина и се бяха разположили на масата до стойките с газирани вина и шампанско. Според традицията им Джордан осигуряваше виното, а Мелинда и Корин носеха вечерята и десерта.

— Пак ли се е бил? — попита Мелинда. — Какво става в тези затвори? Нямат ли пазачи, или затворниците ръководят парада?

Корин беше малко по-тактична.

— Не могат ли да отделят Кайл от типовете, които го тормозят?

— Кайл казва, че не иска специално отношение. Той смята, че нещата ще се уталожат, ако не се пречупи, сякаш това е някакъв ритуал на инициация. Каза ми, че ако онези типове „наистина“ били смятали да му навредят, щели да използват оръжие. — Джордан завъртя чашата си, за да подиша виното в нея. — Не мога да повярвам, че хубавото в живота на трийсет и три годишния ми брат е, че в побоищата му няма оръжия.

Тя видя загрижеността, изписана на лицата на Мелинда и Корин.

— Съжалявам. Достатъчно за мен и семейните ми проблеми. Да поговорим за нещо друго. Какво става с вас, хора?

Докато се хранеха, трите си бъбреха за работа. И Мелинда, и Корин бяха учителки: Корин работеше в държавно училище в един от най-бедните райони в града, а Мелинда преподаваше музикален театър в Северозападния Университет, където и трите бяха учили. Мелинда отново отпи от виното си и наклони чашата си към Джордан.

— Наистина е добро. Мерло ли каза, че е?

— От Южна Австралия. „Маркиз Филипс“ 2008-а.

— Харесва ми плодовият акцент.

Джордан беше впечатлена. — Я виж ти, напредваш с винарската терминология. — Тя избърса очите си със салфетка, имитирайки че плаче. — Като да видиш първите стъпки на детето си е. Толкова се гордея.

Мелинда я замери със салфетка.

— Напомни ми да взема една бутилка, преди да си тръгна. Искам Пийт да го опита. Все още не иска да докосне мерло заради „Отбивки“.

Джордан чуваше това не за първи път. Горкото мерло беше очернено във филма и все още не си беше възвърнало репутацията.

— Ще си поговоря с Пийт, когато се видим.

— Това ми напомня — оставаме петимата за вечеря следващата събота, нали? — попита Корин.

— Да, но нека първо обсъдим този уикенд. Имаш ли планове за Свети Валентин, Джордан? — попита Мелинда.

Джордан спря по средата на глътката си, когато чу въпроса. Този уикенд? Никакви особени планове, наистина. Само да помогна на ФБР да проникнат в бърлогата на богат ресторантьор, който пере пари за известен наркокартел. А вие?

Корин се намеси.

— Не е ли този уикенд партито на Ксандър Екхарт?

— Да. — Джордан задържа дъха си в мълчалива молба: Не ме питайте дали ще ходя с някого. Не ме питайте дали ще ходя с някого.

— Е, ще ходиш ли с някого? — попита Мелинда.

Напразно.

Тъй като беше осъзнала, че има голяма вероятност да се повдигне темата, Джордан беше прекарала известно време да обмисли вероятните отговори. Беше решила, че най-добрият подход би бил да се държи естествено.

— О, има един тип, когото срещнах преди няколко дни, мислех да го поканя. — Тя сви рамене. — А може и да отида сама, не знам.

Мелинда остави вилицата си и се устреми към изказването като ракета с инфрачервено насочване към целта си.

— Какъв тип си срещнала преди няколко дни? И защо сега за първи път чуваме за него?

— Защото го срещнах преди няколко дни.

Корин потри ръце в очакване на подробностите.

— Е? Кажи ни. Как се срещнахте?

— С какво се занимава? — попита Мелинда.

— Браво, Мелинда Толкова си загубена! — Корин се обърна към Джордан. — Секси ли е?

Разбира се, Джордан знаеше, че ще има въпроси. Трите бяха приятелки от колежа и все още се виждаха, въпреки натовареното си ежедневие. Преди Корин да се ожени, обсъждаха сегашния й съпруг, Чарлз. Същото важеше за Мелинда и мъжа, който скоро щеше да й стане годеник, Пийт Джордан знаеше, че и тя, на свой ред, трябва да разкаже това, което се очаква от нея. Но също така знаеше, че наистина не иска да лъже приятелките си.

Така че беше измислила резервен план — в случай че разговорът тръгне в тази посока. Тъй като нямаше избор, тя прибягна до стратегията, която използваше в деликатни ситуации откакто беше на пет години, когато подпали косата на куклата си Барби каубойката, докато се опитваше да й придаде слънчев тен с лампиона в хола. Да стовари всичко на Кайл.

Бих искала да благодаря на Академията…

— Разбира се, ще ви разкажа всичко за новия мъж. Срещнахме се онзи ден и той е… хм. — Тя замълча, след което прокара ръце през косата си и драматично въздъхна. — Съжалявам. Имате ли нещо против да поговорим за това по-късно? След като видях Кайл днес с насинено лице, се чувствам виновна да бърборя за партито на Ксандър. Все едно не приемам хвърлянето на брат ми в затвора достатъчно сериозно. — Тя прехапа устна и се почувства виновна заради лъжата. Съжалявам, момичета, но засега това трябва да остане в тайна…

Отвличането на вниманието проработи като магия. Вероятно една от малкото ползи да имаш брат престъпник, известен като „Туитър-терорист“, бе, че винаги разполагаш с логичен довод да се измъкнеш от нежелан разговор. Корин се пресегна и стисна ръката й.

— Никой не подкрепя Кайл повече от теб, Джордан. Но разбираме. Може да поговорим за това друг път. И се постарай да не се притесняваш — Кайл може да се грижи за себе си. Той е голямо момче.

— О, да, определено — каза Мелинда с блясък в очите.

— Благодаря, Корин — усмихна се Джордан.

После се обърна към Мелинда, изумена.

— И какво за Кайл?

Мелинда делово сви рамене.

— На теб ти е брат. Но за останалата част от женското население той има известен чар. Само това ще кажа.

— Той пърдеше в надуваемия ни басейн и му казваше „джакузи“. Това чаровно ли е?

— Ах… животът на богатите и известните — каза Корин и се усмихна.

— И по този повод, след като тайните ми фантазии за Кайл Роудс вече са напълно разбити, предлагам да наложим временна забрана върху по-нататъшни дискусии, свързани с по-малко изтънчения от двата пола — каза Мелинда.

— Подкрепям — каза Джордан и трите жени пукнаха чаши в съгласие. Джордан отпи от виното и въздъхна облекчено.

Още три дни — толкова трябваше да издържи. После всичко щеше да бъде както преди.