Джули Джеймс
Нещо като любов (12)

12

Ксандър Екхарт стоеше сред кръг от приятели в края на бара във ВИП залата. Той видя как Джордан и Стентън влязоха и си проправиха път през гостите. Когато тя се усмихна на нещо, казано от Стентън, Ксандър присви очи. С крайчеца на окото си той забеляза Уил Парсънс, един от двамата управители на „Бордо“.

— Извинете ме за момент, трябва да проверя нещо. — Измъкна се Ксандър от групичката.

— Изглежда засега вечерта върви добре — каза Уил, когато се приближи.

Да, помисли Ксандър. Като изключим онази част, през която трябваше да гледа как някакъв мухльо, който притежава недвижимо имущество и не знае абсолютно нищо за виното, се сближава с жената, която трябваше да е с него тази вечер.

— Искам да извикаш Гил Меркс — каза той, имайки предвид човека, когото често използваха в заплетени ситуации. — Кажи му, че искам да го видя веднага. Нека отиде до задната врата и да ми звънне на мобилния, когато пристигне. Гостите не трябва да го виждат.

Уил беше изненадан.

— Трябва ти Гил Меркс тази вечер? Има ли някакъв проблем? Току-що проверих избата и говорих с бодигарда. Всичко е наред.

Ако имаше нещо, което Ксандър не обичаше, това бяха хора, задаващи твърде много въпроси.

— Въпросът е личен. Просто се обади на Меркс и му кажи да дойде възможно най-скоро.

Ксандър чакаше долу в офиса си. Меркс му беше изпратил съобщение, че е на пет минути от „Бордо“. Той оценяваше уведомяването, понеже му трябваше известно време да се измъкне от многото гости, които искаха да си говорят с него за вино. По принцип той се наслаждаваше на подобно обожание, но не и тази вечер.

Облегна се в стола пред бюрото си и прокара ръка през косата си. Пет месеца глупашки чакаше да подходи към Джордан. Имаше шанс онзи следобед в магазина й, когато говореха за пътуването до Напа, но проклетият й асистент му се беше изпречил.

После брат й беше направил онзи номер с „Туитър“ и тя потъна в семейни дела. След като изминаха няколко седмици, а после и няколко месеца, без да се появи удобен момент, той реши сам да го създаде на партито си. Все пак виното беше тяхното нещо, тяхната обща страст. Джордан щеше да разбере какво се опитва да й каже, когато види менюто, без да се налага той да изрича думите.

Дотук с добре скроените планове.

Бизнесът на Ксандър беше ясен, Той беше топ собственикът на ресторанти и барове в Чикаго и преди година беше задвижил някои неща, за да разшири дейността си. С много лична помощ от известния — и влиятелен — Роберто Мартино, той планираше да превземе четирите големи сцени в индустрията на нощните клубове: Ню Йорк, Лас Вегас, Лос Анджелис и Маями. В замяна на смесването на парите от наркотици на Мартино с кеш парите от „Бордо“ и другите му клубове и ресторанти, Мартино — чрез заплетена мрежа от фиктивни корпорации — финансово подкрепяше проектите на Ксандър. Това включваше клубовете, които беше закупил в Лос Анджелис и Ню Йорк — места, които бяха отворили това лято, както и шестия му ресторант в Чикаго, който планираше да обнови и да отвори наново следващата пролет. Естествено, в замяна трябваше да си има работа с Трилани, с досадните доставки на пари в брой и осчетоводяването на всички пари, които минаваха през различните клубове. Разбира се, съществуваше малкият проблем, че това, което вършеше за Мартино, беше незаконно. Но Ксандър никога не се страхуваше да нарушава правилата, когато ставаше въпрос за бизнес — всъщност, някои биха казали, че е абсолютно безскрупулен — и според него възвръщаемостта си струваше заобикалянето на няколко федерални закона. Той виждаше нещата така — светът беше неговата стрида и той планираше да я изсърба с идеално сухо вино „Сансер“.

Личният му живот, от друга страна, не беше благословен със същото изобилие от блага.

Ксандър беше придирчив човек. Разбира се, беше изчукал много страхотни жени, които идваха в клубовете и ресторантите му, но това беше просто безсмислен секс. Към днешна дата беше попаднал само на една жена, която считаше за равна на себе си: и по отношение на бизнес умения, и по отношение на любовта й към виното — Джордан Роудс. Половината милиард долара, които тя щеше да наследи един ден, адски подслаждаха гърнето. С тези пари в ръце той нямаше да се нуждае от финансовата подкрепа на Роберто Мартино — определено не смяташе да поддържа уговорката до безкрай. Което означаваше, че Джордан Роудс и това нейно красиво, невероятно наследство определено беше кауза, за която си струваше да се бори. А първата стъпка в тази битка беше да опознае врага си. Мобилният на Ксандър звънна и прекъсна мислите му.

— Вън ли си? — попита той.

— На задния вход съм — каза Меркс.

— Веднага идвам — Ксандър излезе от офиса, като внимаваше да не го види някой. Чуваше гласовете на гостите, които долитаха от другата страна на стълбището. За щастие задният вход беше в далечния край на коридора в посока обратна на избата и залата за дегустация, което означаваше, че никой нямаше да го види с Меркс.

Той вкара кода си в контролния панел до задния вход и тихо деактивира алармата. Отвори вратата и пусна Меркс да влезе. Мъжът беше на средна възраст, с очила и невзрачна, изтъняваща кестенява коса. Носеше сиво палто и изглеждаше напълно безобиден. Ксандър предполагаше, че това е смисълът.

— Това е малко необичайно, Екхарт — каза Меркс. Очилата му се замъглиха от топлия въздух. Той ги свали и ги избърса с края на шала си.

Ксандър направи знак на Меркс да го последва.

— Въпросът е неотложен. Последвай ме и ще ти обясня…

Той покани частния детектив да седне на един от кожените столове до масичката за кафе.

— Парсънс каза, че въпросът бил личен — започна Меркс.

— Да. — Тъй като трябваше да се върне на партито, преди да започнат да го търсят, Ксандър започна направо. — Тук има един мъж, който може да се окаже проблем. Казва се Ник Стентън.

— Какъв проблем? — попита Меркс.

— Той е с жената, с която аз трябваше да бъда тази вечер.

Меркс кимна.

— А! И аз с какво мога да помогна?

— Искам да го следиш. Искам да зная всичко, което може да се научи за него.

— Няма проблем — каза Меркс, без да му мигне окото. — Какво знаеш дотук?

— Не много. Казва, че се занимава с недвижими имоти. Отдава ги под наем. Времето е от съществено значение в случая. Искам да изкопаеш каквато и да е мръсотия, преди той и жената да се сближат прекалено. Затова те повиках да дойдеш тази вечер — искам да започнеш да го следиш веднага.

— Имам човек, който може да го чака отвън след пет минути — каза Меркс. — Само да изясним две неща, преди да започнем — първо, този вид наблюдение и проверка на миналото няма да бъдат евтини.

Ксандър махна с ръка.

— Парите не са проблем. Не и когато става въпрос за тази жена.

— Второ, съществува вероятност да не намеря нищо за този тип. Единственото, което знаеш, е, че е скапаняк.

Ксандър си спомни за мрачното изражение на Ник, когато го завари на терасата с Джордан.

— Този тип не е скапаняк — увери той Меркс. — Ще откриеш нещо. Винаги има нещо.