Метаданни
Данни
- Серия
- Адвокат и агент на ФБР (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A lot like love, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Виолета Ненова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 55 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джули Джеймс
Заглавие: Нещо като любов
Преводач: Виолета Ненова
Издание: първо
Издател: Санома Блясък България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Алианс принт ЕООД
Редактор: Татяна Горчивкина
ISBN: 978-954-399-043-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6810
История
- — Добавяне
26
— Май аз трябва да покарам, за да можеш да си починеш.
Джордан отмести поглед от магистралата и погледна към Ник.
— Остават ни пет минути до курорта. Сигурна съм, че мога да се справя.
— Но тези пътища са много хълмисти, с много завои. Няма ли да се чувстваш по-добре, ако аз карам?
— Справих се идеално през изминалите три и половина часа.
Всъщност и Ник се справяше идеално. Предпочиташе Джордан да го вози от летището към хотела. Това му даваше време да се наслаждава на великолепната гледка — дълга руса коса, изтеглена в изискан кок, свежа бяла лятна рокля, копринен шал, елегантно усукан около врата, и много сантиметри гладки, стройни крака. Живописните ниски хълмове, осеяни с бели и розови цветя, също не бяха лоши.
— Но вероятно аз ще се чувствам по-добре, ако покарам — каза той. Очевидно тя не схващаше тънкия му намек.
Джордан спря в лявото платно на магистралата, което щеше да ги изведе към страничен път, водещ към каньоните. Тя се обърна с лице към него.
— Добре. Какво става? Защо изведнъж реши, че ще е по-добре ти да шофираш.
— Не трябва да бием на очи, нали? Все още сме под прикритие. И предполагам, че по тези богаташки места са свикнали мъжът да кара. Хората ще си помислят, че съм ти асистент или нещо подобно.
Тя посочи с пръст.
— Ето това ще е забавно! Искаш ли да опитаме за промяна. Аз ще съм шефът, а ти ще трябва да ми викаш госпожице Роудс през целия уикенд.
— Не.
— Даже ще ти купя малка тетрадка, може да вървиш след мен и да записваш. Ще те накарам да шофираш шестнайсет километра до най-близкия „Старбъкс“, за да ми купиш лате и ще те връщам три пъти, докато уцелиш каквото пия. Защото така се държат всички богати жени.
— Шегуваш се.
— Разбира се, че се шегувам — каза Джордан. — Иначе щях да взема на сериозно коментара ти, че мъжът трябва да кара колата, а съм в прекалено добро настроение, за да изнасям лекция как сексуалната политика се е променила от петдесетте насам.
— И като говорим за петдесетте, някой някога казвал ли ти е, че приличаш на Грейс Кели?
Джордан се отпусна и приглади косата си.
— Всъщност, дядо ми го казваше. Опитваш се да смениш темата, нали?
— Определено. Като се замисля, този коментар за асистента май не беше толкова безобиден. Трябва да те предупредя — може да правя подобни кроманьонски грешки от време на време. Минали неприятности.
Джордан отвори уста да каже нещо, после я затвори и вдигна ръце.
— Как винаги го правиш? Стигаш до границата да ме вбесиш тотално, а после някак си с ласкателство се измъкваш.
Ник се усмихна.
— Аха. Когато се срещнахме, ти казах, че ще разбереш, ако те лаская.
Джордан погледна през стъклото и поклати глава.
— Сериозно, сигурно съм извършила престъпление в предишния си живот и сега изкупвам греха си.
Той се засмя.
— О, така е. И ти харесва.
— Наказанието ми е бавно изпадане в лудост.
Виждайки усмивката в краищата на устните й, Ник се наведе да я целуне.
— Ау, казваш толкова сладки неща.
Продължиха пътуването си и докато дърветата се сгъстяваха, той се зачуди в какъв курорт го води. Завиха и тя обърна в еднопосочна улица, която ги изведе до тесен мост.
— Как се казва мястото, където ще отседнем? — Той осъзна колко е странно, че трябва да пита. Откакто кацнаха в Сан Франциско, Джордан командваше парада. И ФБР агентът, и кроманьонецът в него се чувстваха неловко от този факт. Беше свикнал той да командва — винаги.
Погледна отново към Джордан и реши да се остави на течението. Засега. Най-малкото това му даваше още няколко минути да се наслаждава на гледката.
— „Калистога Ранч“ — отговори тя.
— Изглежда не е сред най-нашумелите — каза той.
— Идеята е всичко да е просто, да те накара да се чувстваш ведно с природата — каза Джордан. Завиха още веднъж и спряха до една поляна, където изглежда беше основната вила. Пред тях имаше няколко коли и Ник бързо ги определи — два мерцедеса, едно порше 911, беемве серия 6 и един астън мартин.
Ник повдигна вежда, когато Джордан паркира взетата под наем кола до другите скъпи возила.
— Всичко да е просто?
— Ами… наречи го „простота за богаташи“ — отстъпи Джордан. После отвори вратата и елегантно слезе от колата — дълги, стройни крака и блестяща руса коса на топлото калифорнийско слънце. Веднага се сля с мястото.
— Добре дошли отново, госпожице Роудс — каза камериерът и взе ключовете от нея. — Приятен ли беше полетът ви?
— Много приятен, благодаря.
— Ще кача чантите в количката, докато се регистрирате. — С умело кимване служителят изчезна.
Ник заобиколи колата и хванат Джордан за ръката.
— Количка?
— На територията на курорта е забранено за коли, затова ще се придвижваме с количка за голф.
— „Простотата за богаташи“ не включва ли ходене?
— Стаята ни е на повече от километър оттук. На баира. — Тя го дръпна по-близо.
— Зная, че имаш много въпроси, скъпи, но се опитай да се наслаждаваш. Може да се изненадаш и всъщност да ти хареса тук.
Ник се огледа наоколо. Първата му мисъл беше, че е добре, дето не е ползвал почивка от доста време, защото определено щяха да му трябват допълнително пари, за да плати за своята част от пътуването. Ако Джордан мислеше, че ще я остави да плаща сметката, грешеше. Там, откъдето идваше, мъжете не ограбваха гаджетата си дори и да бяха обидно богати наследници. Гадже. Лявото му око заигра.
Джордан погледна към него.
— Добре ли си?
— Влезе ми нещо в окото. — Той потри очи.
Влязоха в просторна вила в стил „Уестърн“, където ги поздрави приятна администраторка. Тя изглежда веднага позна Джордан, потвърди резервацията й за вила на хълма и извади истински ключове. Очевидно „простотата за богаташи“ не включваше и електронни карти.
След няколко минути вече бяха в количката за голф и пътуваха по тесен павиран път. От едната им страна имаше гъсто обрасла с дървета скала, а от другата — езеро. По пътя подминаха няколко едноетажни вили на известно разстояние една от друга за уединение.
Иззад слънчевите си очила Ник разглеждаше служителя, седнал на предната седалка. Не беше на повече от двайсет и три, беше рус, загорял от слънцето и приличаше на спасител. След няколко минути момчето паркира количката в края на пътеката за към хълма.
— Знаете упражнението, Джордан. Оттук нататък сме пеша. Аз ще взема чантите.
— Аз ще взема чантите. — Ник даде бакшиш на момчето и му хвърли поглед, който подчертаваше, че по-нататъшна помощ, въпроси, коментари или бъбрене за вино не са необходими.
Джордан погледна развеселена, но не каза нищо, докато го водеше по стълбите към вилата на хълма. Тя отключи портата и се оказаха на голяма покрита веранда, снабдена с камина, външна всекидневна и невероятна гледка към каньона под тях.
Тя използва втори ключ, за да отвори стъклената врата, която водеше към хол с мраморна камина и модерен развлекателен кът.
— Това значи е „богаташката простота“. — Ник остави чантите и се огледа. През прозорците виждаше, че основният апартамент беше напълно отделено място в другия край на верандата. Той излезе отново, мина през терасата и отвори вратата на спалнята. Огледа голямото легло, покрито е луксозни възглавници, скриновете и нощните шкафчета от тъмно черешово дърво. До спалнята имаше голяма баня от камък и гранит, снабдена с две тоалетни масички, огромна вана и комбиниран душ. Една от стените на банята беше със стъклени врати, които водеха до уединен външен душ.
— Мислиш ли, че става? — попита Джордан зад него.
Ник се обърна, леко засрамен, че го е хванала да зяпа наоколо. Той сви рамене и с небрежен тон каза:
— Разбира се. Просто никога не съм познавал човек, който може да си позволи всичко това. — Той се пресегна и свали кобура от прасеца си. Остави го на нощното шкафче до леглото заедно с портфейла си.
Джордан посочи към пистолета.
— Е, аз пък никога не съм познавала човек, който върви с нещо такова, завързано за крака. Така че предполагам и за двама ни има по нещо ново.
Ник се изправи и сякаш изведнъж осъзна реалността на ситуацията, Той — ФБР агент от Бруклин — прекарва уикенд в долината на виното с жена, която един ден ще наследи половин милиард долара. Приближи се до нея.
— Какво правим?
Джордан леко се усмихна, сякаш и тя се чудеше същото.
— Нямам представа.
Ник я погледна, застана близо, но не чак толкова, че да няма връщане назад. Джордан не помръдна, просто го погледна през полуприсвити очи в очакване.
Без да каже и дума, той се пресегна, разпиля косата й и загледа как се спуска по раменете й на руси вълни в див контраст с изисканата рокля, шала и дизайнерските обувки на висок ток. Бързо премина разстоянието, което ги делеше.
— Е, какво обичат да правят богатите наследници в долината Напа?
Тя задържа погледа му.
— Точно сега вероятно същото, каквото и ФБР агентите от Бруклин.
Нямаше нужда да казва повече.
От начина, по който Ник я погледна, когато я взе в ръцете си и я хвърли върху завивките, Джордан разбра, че времето за шеги е отминало.
Той прикова ръцете й с една от неговите върху завивката, след което се наведе и я целуна разгорещено и настоятелно. Тя завъртя езика си около неговия, този път без игрички и без дразнене. Когато изви тялото си към неговото, той отпусна хватката си и плъзна ръце по нейните. После продължи към възвишението на гърдите й. Сграбчи я за деколтето и издърпа роклята й. Тя ахна.
— Леле, някой май е нетърпелив.
Гласът му беше дрезгав.
— Вината е твоя. Искам да те разсъблека, откакто за първи път те видях да пиеш вино. — Той прекара палец по долната й устна. — Оттогава си мисля за много неща.
Джордан облиза върха на палеца му и наблюдаваше как очите му потъмняват и започват да горят. Той издърпа роклята през ръцете й и я хвърли на пода, а шалът бързо я последва После Ник се отдръпна и я погледна.
По принцип Джордан би се смутила да лежи по сутиен и бикини под ярката следобедна светлина, която струеше в спалнята. Но тогава той прокара ръка по тялото й от шията до бедрото и неприкритото му желание я разпали.
Тя изрита обувките си и се пресегна към ризата му.
— Твой ред е.
Ник гледаше как; Джордан разкопчава ризата му. След като я свали, той хвана долния края на тениската си и я измъкна през пивата. После коленичи над нея гол до кръста. Беше изумителен — гърдите, ръцете и стомаха му бяха изваяни като на римски бог.
Беше великолепен. Съвършен. Джордан знаеше, че Ник крие приятни неща под дрехите си, но това надминаваше въображението й.
Гласът й дойде като шепот.
— А останалата част?
— Ако настояваш.
С дяволита усмивка той се изправи и застана в долната част на леглото. Изрита обувките си, след което разкопча копчето и ципа на дънките си. Без колебание свали дънките, боксерките и чорапите си. После застана пред нея гол и невъзмутим, окъпан в слънчева светлина.
Изправена на лактите си, Джордан попиваше всеки сантиметър от бронзовата му кожа и гладките мускули и очите й се разшириха при вида на плътната му, твърда ерекция.
— Мислиш ли, че става? — пошегува се той, повтаряйки предишния й въпрос.
Тя го прикани с пръст в леглото.
Ник се сниши над нея с очи огрени от изумруден блясък, който караше сърцето й да бие лудо. Той умело отвори предната закопчалка на сутиена й с една ръка и видя как гърдите й се освобождават.
— Сега вече имаме напредък.
Положи я на завивката и свали презрамките на сутиена й. Джордан потръпна в очакване.
— Ник — прошепна тя. Имаше нужда да я целуне.
Устните им се сляха и тя въздъхна, когато пръстите му погалиха върховете на гърдите й. Той наведе глава, хвана ги и засмука едното й зърно с уста. С другата си ръка разтвори краката й и бедрата му потънаха между тях. Тя стенеше и инстинктивно се притискаше към него, докато той галеше с език ту едното, ту другото й зърно. Джордан прокара пръсти през гъстата му тъмна коса. Изгаряше от желание и нетърпеливо повдигна бедра, когато той прокара ръце по тях и смъкна бикините й.
— Трябва да забавя темпото — каза той дрезгаво, дръпна едно от зърната й с уста, и нежно го засмука.
Да забави темпото?
— Няма шанс, Бруклин.
Той се усмихна и наболата му брада нежно одраска гърдите й.
— Сега определено трябва да забавя темпото.
Той използва пръстите си, за да раздели меките, мокри гънки между краката й, отвори ги, а после дълго я дразни с показалеца си. Езикът му се преплете с нейния и тя изпъшка, когато той плъзна пръст в нея и започна да го движи бавно навътре-навън. Той порочно прошепна в ухото, й.
— Харесва ми да гледам изражението ти, когато те докосвам. Вероятно трябва да те гледам как свършваш просто така.
Мръсни думи. О, той не играеше честно. Но шоуто Ник и Джордан се състоеше от двама. Тя плъзна ръце върху мускулестите му гърди, а пръстите й докоснаха няколкото тъмни косъмчета.
— Обърни се — каза тя.
Очите му светнаха — идеята очевидно му хареса. Той я хвана за бедрата и я завъртя с гладко движение. Тя го възседна и сложи твърдият му като камък пенис между краката си. Чу тихото боботене в гърдите му. Идеята определено му харесваше. Ник затвори очи, когато Джордан се наведе да го целуне. Първо по врата и шията, а после прокара пътека по гърдите му. Преди трийсет секунди да остави командването в нейни ръце му изглеждаше чудесна идея, но сега не беше толкова сигурен, че може да издържи устните й още дълго върху… Господи, тя слизаше все по-надолу. Промени позата си и с възбуждащо меките си устни и прокара гореща пътека към стомаха му. Той въздъхна несигурно, когато езикът й близна косъмчетата, започващи от пъпа му и пенисът му запулсира в очакване. Слез по-надолу. Тя обви пръсти около набъбналата му мъжественост и започна да го гали. Докато работеше с ръка, тя целуна бедрото му от външната, после от вътрешната страна… и той отвори очи да гледа. Слез по-надолу. Тя нежно близна главата на пениса му и плъзна език около изпъкналата ивица, без да бърза. Дегустираше го, осъзна той, точно както виното. Ник простена и заплете пръсти в косата й.
— Джордан… сложи ме в устата си.
Тя се усмихна и направи точно това. Той изръмжа, когато тя обгърна пениса му с устни. Когато включи и езика си, Ник завъртя очи. После нежно я погали по главата, най-вече за да се успокои, и загледа как го слага все по-дълбоко в устата си. Джордан обгърна с ръка основата и го загали с нежни, плавни движения, докато пенисът му не запулсира от желание. Ник я спря с ръка и я прикова с поглед, когато тя вдигна очи към него.
— Ела тук.
Той видя отговора в дяволитата искра на сините й очи.
Не.
Докато го гледаше в очите тя подразни главичката на пениса му с език, после го плъзна навътре в топлата си мокра уста.
Той за малко не свърши на мига. Не можеше да устои и гледаше как продължава сладкото мъчение. Нещо в погледите им — и фактът, че това беше тя — направи този момент най-възбуждащият в живота му. Тонът му беше тих и гърлен.
— Джордан.
Чувайки възбудата в гласа му, тя го освободи от устата си и седна отгоре му. Той плъзна ръце и обхвана гърдите й, прокарвайки палци по зърната й.
— Готова ли си? — попита я, като мислеше, че вероятно ще свърши спонтанно, ако не влезе в нея веднага.
— Няма повече накъде — каза тя дрезгаво.
Ник грабна портфейла си от нощното шкафче и извади презерватив. Отвори го, постави го на главичката на пениса си и взе ръката й, за да го сложи. Обхвана с ръце дупето й, когато тя се плъзна към него. После Джордан се наведе и сложи ръце на гърдите му.
Тя се приведе над него, а той я целуна, улавяйки стенанието й с уста. Когато влезе в нея докрай, стисна зъби, борейки се срещу свръхвъзбудата. Тя беше толкова топла, толкова мокра и толкова адски добра, че думите сами излязоха от устата му.
— Язди ме, Джордан — изстена той. — О, скъпа… люби ме.
Тя се изправи и започна да се плъзга нагоре-надолу. Ник държеше бедрата й и я направляваше, движеше я с гладък, чувствен ритъм, борейки се с импулса да свърши при вида на голотата й в ярката светлина на деня.
— Наведи се напред — дрезгаво каза той. — Искам една от тези красиви гърди в устата си.
Тя вдиша рязко и направи това, което Ник й нареди. Той пое едно от розовите зърна в устата си и прокара език по него. Все още яздейки го бавно, тя издаде сподавен вик и той разбра, че е близо.
— Разтвори, още краката си — прошепна той. Когато тя се намести, Ник сграбчи бедрата й и я хвана здраво. Пое контрол над ритъма им, влизайки в нея с плавни, дълбоки движения. Тя отново бързо изрече името му и той разбра, че е на ръба. Той също. Джордан изскимтя, затвори очи и този звук, плюс изящното изражение на лицето й го докараха до края.
— Нека те почувствам скъпа — изстена той. Целуна я и двамата свършиха почти едновременно, първо извика тя, после той, когато усети как тя стяга мускулите си и го придърпва по-навътре. Движеха се заедно и задъхано, докато най-накрая тя забави темпото, спря и се отпусна върху гърдите му. Лежаха дълго, долепени един до друг с биещи сърца. След няколко минути Джордан наруши тишината.
— Това е най-дългото време, което сме прекарали, без да говорим — вдигна глава тя. — Нищо не съм счупила, нали?
Ник отметна кичур от очите й и го пъхна зад ухото й.
— Не.
Тя се притесни, когато той отново замълча.
— Добре ли си?
— Определено. Просто си мислех, че никога досега не е било толкова… — той спря неловко. Мамка му, това прозвуча тъпо.
Изражението на Джордан стана нежно — изражение, което казваше, че разбира. Тя се наведе напред да докосне устните му със своите.
— И за мен също — прошепна тя тихо.